Софокъл
Трахинянките (4)

Първи епизод

ДЕЯНИРА

Ах, ти узна за моите страдания

и идеш тук. Но как боли в сърцето ми,

сама не ще изпиташ и не знаеш ти!

Че младостта вирее върху своята

определена твърд и нито божи плам

я плаши, нито вихър, ни проливен дъжд —

живее тя сред сладости в безгрижие,

додето назоват жена девойката

и тя поеме своя дял от грижите

във трепет за мъжа си, за децата си.

Тя би разбрала, като гледа своята

съдба, какви беди са ме отрупали.

Аз вече много болки съм изплакала,

но днес една неказвана ще чуете.

Когато тръгна в поход за последен път,

Херакъл, господарят, във палатите

остави стара табличка, изписана

със знаци, за които той преди това,

отивайки на бой, не ми говореше —

на подвизи, а не на смърт отиваше.

Сега, като за смърт приготвен, даде ми

наградата за брака ни, а родната

земя разпредели между децата си

и каза точно, че ако в страната ни

не дойде след година и три месеца,

във този срок отишъл е сред мъртвите;

ако прескочи този срок, в безгрижие

ще преживее по-нататък дните си.

С това било от боговете съдено

да свършат и Херакловите бедствия —

това с гласа на два свещени гълъба

дъбът в Додона му предрекъл някога.

Дойде мигът, сега ще видим сигурно

как трябва да се сбъдне прорицаното.

От сладък сън аз скачам в страх, приятелки,

и трепетна се питам: ще изгубя ли

най-славния в света и най-отличния?

 

ХОР

Не казвай лошо! Увенчал главата си,

задава се човек с добри известия.

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Царице Деяниро, пръв от грижата

ще те избавя. Славният Алкменин син

е жив, могъщ и води тук след битката

трофеен дар на боговете бащини!

 

ДЕЯНИРА

Какво говориш, старче мой, какво е туй?

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Ще дойде скоро в твоя дом желаният

съпруг, ще се яви с победоносна мощ!

 

ДЕЯНИРА

От тукашен или от чужденец узна?

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Тъй каза пред мнозина сред ливадите

сам пратеникът Лѝхас. Та от него чух

и хукнах — пръв да донеса известие —

облага да спечеля и признателност.

 

ДЕЯНИРА

Но где е той, ако ми носи блага вест?

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Не лесно той, царице, си пробива път.

С въпроси са се струпали мелийците^[8]

край него, и не може да пристъпи той.

Там всеки иска да узнае своето —

и не отстъпва, докато желаното

не чуе. Той не иска, но задържат го,

затуй стои. Но скоро ще го видите.

 

ДЕЯНИРА

О, Зевсе, който властвуваш в етейската

лъка^[9]! Най-после ти ни даде щастие!

Жени, запейте всички — и в палатите,

и вън от този дом, — че неочаквано

от радостната вест сега ликуваме!

 

ХОР

 

Хипорхема

 

        Нека ликува дома при олтарите

        с радостен вик съпругата! Нека дружно от момците

кънти

        вик на прослава към бога,

към Феба, закрилника красноколчанен^[10]!

        Пейте пеан, пеан, девойки!

Славете божата сестра

        ортигийската Артемида^[11] —

        с верния лък и с факлите в ръце,

още — родните нимфи!

Възторг ме обзема, следвам те-

бе, флейто, господарко на душата ми!

Вълнува ме бръшлянът —

евой, евой!^[12] —

венците му ме карат да играя до забрава!

Ио̀, ио̀, Пеан! Погледай, скъпа моя!^[13]

Задават се към тебе,

и можеш да ги видиш!

 

ДЕЯНИРА

Да, виждам, скъпи мои, не убягнаха

от погледа ми — виждам цяло шествие.

 

След толкоз дни те срещам аз, вестителю,

със поздрав — ако носиш нещо радостно!

 

ЛИХАС

Добре дойдохме, вий добре ни срещате,

царице, — и заслужено. За хубави

дела добрата дума е наградата.

 

ДЕЯНИРА

Любезни! Първо ми кажи най-първото —

дали ще видя вкъщи жив съпруга си.

 

ЛИХАС

Когато го напущах, той бе пълен с мощ,

бе здрав, цъфтящ, не му тежаха болести.

 

ДЕЯНИРА

Къде бе той? В край гръцки или варварски^[14]?

 

ЛИХАС

В Евбея, на брега; там вдигна жертвеник,

отрупан с плод, във чест на Зевс от Кенеон.

 

ДЕЯНИРА

Оброчен дар или по предсказание?

ЛИХАС

Оброчен — за това, че взел с оръжие

земята на жените, що доведохме.

 

ДЕЯНИРА

Но, моля те, чии са и кои са те?

Ако не бъркам, те са за окайване!

 

ЛИХАС

Избра ги той, когато срина царството

на цар Еврит, — за свой трофей, за божи дар.

 

ДЕЯНИРА

В това ли царство е прекарал цялото

безкрайно време от неизброими дни?

 

ЛИХАС

Не, повечето време бил във Лидия,

задържан, казва, не като свободен мъж,

а като роб. Но нека не осъждаме

жена, когато Зевс е извършителят.

Продаден на Омфала, една варварка,

година минал в робство, както казваше,

и тоя срам го наранил дотолкова,

че с дума се обвързал сам и клетва дал

в робия да захвърли причинителя

на свойто зло с жена му и с децата му.

И не забравил клетвата: очистил се

и към Евритовия град с наемници

потеглил в поход. Казваше, че царят бил

единствено виновен за бедата му.

Дошъл у него, седнал при огнището

Херакъл, като стар познат — и казал му

тогава много хули с лоша помисъл

Еврит: че той, Херакъл, с безпогрешните

стрели не би надвил на синовете му,

че роб, не волен мъж е той, понасяйки

обидната му реч. Пиян, прогонил го

от своя пир. Когато с яд в душата си

съзрял веднъж Ифита на тиринтските

скали^[15] да дири своите заскитали

коне, загледан тук, замислен другаде —

свалил го от височината мигом той.

Но гневен за това убийство, властникът,

създателят на всичко, Олимпиецът,

сам Зевс го прати в робство — той не можеше

да понесе, че твоят мъж със хитрост е

убил човек. При явно отмъщение

Зевс би простил — че прав е бил убиецът.

Неправдата презират и безсмъртните.

Ония, със надменния и зъл език,

са днес на преизподнята поселници,

градът им — в плен. А тези тук, постигнати

от скръбна участ подир дни на щастие,

при тебе идат. Тъй реши съпругът ти,

а аз, като служител верен — слушам го.

И сам той, след като на Зевс, на татко си,

свещени жертви принесе за своята

победа, — ще си дойде, знай! От всичките

приятни вести тази е най-сладката!

 

ХОР

Царице, радостта ти днес е сигурна

при всичко чуто и при всичко видено!

 

ДЕЯНИРА

Как няма да се радвам аз от все сърце,

щом чувам за щастливите му подвизи?

Едното е естествено при другото.

Но все пак се боят благоразумните,

че може да се сгръмоли щастливецът.

Обзе ме страшна мъка в миг, приятелки,

когато зърнах тъй нещастни, в чужди край,

без дом и без родители, във тежък плен

жени, които са били наричани

свободни, а сега понасят робски дял.

О, богове! Дано не видя никога

срещу рода ми тъй да се надигнете!

А иначе — дано не съм сред живите!

С каква тревога гледам тези пленници!

 

А ти — каква си, моя млада клетнице?

Мома ли, или майка? Младостта ти е

неопитна, личи, и — благородна си.

 

Чуй, Лихасе, каква е тази пленница?

Коя е нейна майка, кой е татко й?

Кажи! Към нея гледам с най-дълбока жал,

че само тя умее тук да чувствува!

 

ЛИХАС

Що зная аз? Защо ме питаш? Може би

по род не е била между последните.

 

ДЕЯНИРА

Не е ли от царете, от Евритови?

 

ЛИХАС

Не знам, па и не съм разпитвал толкова.

 

ДЕЯНИРА (подозрително).

И името й ти не чу от другите?

 

ЛИХАС

Не, мълком изпълнявах свойта работа.

 

ДЕЯНИРА

Кажи на мене, клетнице! За тебе е

беда, ако не разберат коя си ти.

 

ЛИХАС

Едва ли би развързала езика си,

след като тъй мълча преди. Не казва тя

ни много, нито малко — нито думица,

а с остра болка сълзи рони, бедната,

над тежкото си зло, откакто пустия

свой роден край напусна. Да, съдбата й

е зла, но тя й дава снизхождение.

 

ДЕЯНИРА

Пуснете я и нека иде в стаите

тъй, както иска тя сама. Към нейните

беди не искам да прибавя нова скръб.

Достатъчна е тази.

 

                        Във палатите

да влезем всички: ти върви, където си

потеглил, аз пък — ще приготвя нужното.

 

ВЕСТИТЕЛЯТ (към Деянира).

Почакай още малко тук, та не пред тях

да разбереш кого отвеждаш в своя дом

и за да ти разкажа неизвестното.

Че всичко зная аз по тези работи.

 

ДЕЯНИРА

Какво сега? Защо препречваш пътя ми?

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Почакай, чуй! Ни първото известие

бе празно, нито второто, надявам се.

 

ДЕЯНИРА

Да викна ли онези,

 

                        или — искал би

да чуя само аз и тези гражданки?

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

За теб, за тези — може. Остави онез!

 

ДЕЯНИРА

И без това заминаха. Кажи сега.

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Във цялата си реч ни дума искрена

не каза той. Или сега ви мамеше,

или преди е бил нечестен пратеник.

 

ДЕЯНИРА

Какво? Кажи по-ясно туй, което е

във мисълта ти. Не разбрах словата ти.

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Аз чух, когато този мъж говореше

пред много сбрани хора, че съпругът ти

заради таз девойка повалил в праха

Еврит с висококулата Ехалия —

сам бог Еро̀т го вмъкнал в бой с оръжие,

не тежката робия у лидийците

и при Омфала, не смъртта Ифитова.

А виж, сега приказва други работи.

Щом не успял да убеди родителя

да му даде за таен брак девойката,

измислил той нищожно обвинение

и тръгнал срещу нейното отечество,

където — каза той — Еврит бил властният,

убил баща й — царя — и срутил града.

И днес, ти виждаш, връща се в палатите

и праща нея не тъй необмислено

и не като робиня. Не мисли това!

Така е, той е пламнал от желание.

Реших да ти разкрия тук от край до край

това, което зная от вестителя.

И всичко туй мнозина сред трахинския

площад със мене слушаха, и могат те

да потвърдят. Ако не казвам хубави

неща, скърбя, — но аз ти казах правото.

 

ДЕЯНИРА

О, аз нещастна! Докъде съм стигнала!

Каква беда под своя покрив, без да знам,

приех! О, бедна аз! Нима безименна

е тя — тъй както се закле водачът й?

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Да, свети с хубостта и с потеклото си —

тя по баща била на цар Еврит дете,

наричала се Йола. А ни думица

не каза той. Не е разпитвал, види се!

 

ХОР

Проклет да е — не всеки лош, а скритият

злодей, комуто не приличат зли дела!

 

ДЕЯНИРА

Жени, какво да правя? Изумена съм

от думите, които ми се казаха!

 

ХОР

Върви, чуй Лихас! Той ще каже, вярваме,

ако го поразпиташ под мъчение.

 

ДЕЯНИРА

Да, да, ще ида. Смислен е съветът ти.

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Сега — какво да правя аз! Да чакам ли?

 

ДЕЯНИРА

Почакай. Не повикан от вестители —

самичък той пристига от палатите.

 

ЛИХАС

Жена, какво да кажа на съпруга ти?

Кажи, защото, виждаш, тръгвам пак на път.

 

ДЕЯНИРА

Как бързо, след като така те чакахме,

потегляш, без да сме си поговорили!

 

ЛИХАС

Ако желаеш да ме питаш — ето ме!

 

ДЕЯНИРА

Ще кажеш ли пред мен самата истина?

 

ЛИХАС

О, Зевсе! Туй, което знам самият аз!

 

ДЕЯНИРА

Каква жена доведе ти в палатите?

 

ЛИХАС

Евбейка — но не зная потеклото й.

 

ВЕСТИТЕЛЯТ (приближава се до Лихас).

Хей, гледай тук! Кому приказваш? Мислиш ли?

 

ЛИХАС

А ти — защо задаваш ти такъв въпрос?

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Ако разбра, бъди тъй смел, дай отговор!

 

ЛИХАС

Да — на царица Деянира, щерката

на цар Ойней, жената на Херакъл и

ако не бъркам, мойта повелителка.

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Това желаех да узная. Значи, тя

е твоя повелителка?

 

ЛИХАС

                                И право е.

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Какво ще бъде твойто наказание,

ако пред нея не говориш истина?

 

ЛИХАС

Как тъй? Защо приказваш тъй заплетено?

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Съвсем не! Явно вършиш туй самият ти!

 

ЛИХАС

Аз тръгвам, но сглупих, че слушах толкова.

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Не, първо ще те питам нещо кратичко!

 

ЛИХАС

Кажи, щом искаш. Та и тъй не млъкваш ти!

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Девойката, която във палатите

изпрати, ти познаваш.

 

ЛИХАС

                                Да. Защо това?

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Не казваше ли ти, че тя, незнайната

за теб, е Йола, дъщеря Евритова?

 

ЛИХАС

Кому съм казвал? Кой ще дойде с доводи

да каже, че е чул това с ушите си?

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Кому? На много хора. Сред трахинския

площад от тебе чу това тълпа народ.

 

ЛИХАС

Да.

Аз казах, че съм чул. Но все едно ли е

да казваш слух и да предаваш точна вест?

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Какъв ти слух! Под клетва не твърдеше ли,

че на Херакъл за жена я водите?

 

ЛИХАС

Как, аз? Жена? Царице скъпа, моля те,

кажи, за бога, кой е този чужд човек?

 

ВЕСТИТЕЛЯТ

Аз, който чух от тебе, че пленен от страст,

срутил града й той, че не лидийката^[16]

го сринала, а страстното желание.

 

ЛИХАС

Царице, нека си върви! Прилича ли

на здрав човек да брътви със безумните!

 

ДЕЯНИРА

Не, в името на Зевса, който с мълнии

обсипва етските^[17] гори! Не ме лъжи!

Ти ще говориш не пред отмъстителна

жена, която не познава хората.

Насища се човек на свойто щастие.

И всеки, който пред Еро̀т упорствува —

като борец в юмручен бой, — безумен е.

Владее, както ще, и боговете той,

и мен. Защо пък не и друга някоя?

Ако отправя укор към съпруга си,

че е обзет от тази болест — луда съм,

или — към таз жена, която с никакъв

позор и с нищо зло не е белязана.

Не, не! Но ако си научил негови

лъжи, не си научил нищо хубаво.

Ако пък лъжеш сам, макар и с помисъл

похвална, ти ще се окажеш лош човек.

Открий пред мене истината! Срамно е

лъжец да казват на един свободен мъж!

Недей укрива нищо — че напразно е, —

мнозина са те чули, ще ми кажат те!

Боиш се? Нямат смисъл страховете ти!

Че тъкмо в неизвестността е болката!

Какво, ако узная? Та не е ли бил

Херакъл в брак със толкова жени до днес?

И никоя не чу от мене хулна реч

или обида. Нито тя — дори ако

от страст по него чезне, — че към нея аз

изпитах тъй дълбоко състрадание,

че красотата поломи живота й,

че без сама да иска, своя бащин край

тя срина и пороби. Но към щастие

да тръгне всичко! А пък ти — преструвай се

пред друг, но мен недей измамва никога!

 

ХОР (към Лихас).

Добро е, чуй! Не ще я съдиш никога

след туй! Ще имаш моята признателност!

 

ЛИХАС

Добре, царице скъпа. Виждам, мислиш ти

като човек, човешки и с разбиране —

не ще те лъжа, ще ти кажа правото.

Да, точно тъй е, както каза този мъж.

Непобедима страст обзе съпруга ти

към нея и заради нея с копие,

в потоци кръв, бе срината Ехалия.

Той каза (нека чуеш нещо в негова

защита) да не крия — той признаваше

това, — но аз, царице, от желание

да не смутя с такава вест сърцето ти

сгреших, ако това е прегрешение.

Понеже чу изцяло новината ми,

заради него и заради себе си

бъди добра към нея! Нека думите,

които каза, бъдат твърдо казани.

Защото той, могъщият навсякъде,

при любовта към нея е безпомощен.

 

ДЕЯНИРА

Аз също мисля да постъпвам точно тъй,

не ще прибавям нова болка, встъпвайки

в напразен спор с небето. Но да влизаме

в двореца, за да ти предам писмото си

и дар, какъвто връщат на подаръка.

Не бива да се върнеш празен, след като

пристигна тук с това голямо шествие.