Софокъл
Трахинянките (6)

Втори епизод

 

ДЕЯНИРА

Додето, скъпи мои, там вестителят

на тръгване приказва със пленените,

излязох скритом тук, при вас, на портите,

да кажа що извърших със ръцете си

и да изплача своите страдания.

Девойка — не девойка, а омъжена —

приех, тъй както вземат и моряците

товар — за срам и болка на сърцето си.

И под един и същи покрив чакаме

днес двете ние ласки. Със това плати

Херакъл, този верен и добър съпруг,

задето дълго този дом съм пазила!

Не мога да му се гневя наистина,

задето често страда от такава страст.

Но да живея с нея! Туй коя жена

би издържала? Да споделям брака си!

Аз виждам как разцъфва красотата й,

а аз повяхвам. Късат всички погледи

цветеца свеж, извръщат се пред старото.

Боя се да не би да е по име мой

съпруг, а мъж да бъде на девойката

Херакъл. Ала казах ви, не е добре

да се гневи жена разумна. Слушайте

как ще премахна грижата, приятелки.

Аз имах дар отдавнашен, от древен звяр

получен, дар, укриван тайно в меден съд.

Девойка още, взех го от косматия

кентавър Нес, когато той умираше.

През пълната река Евен пренасяше

той хора на ръце, без направляващи

весла, без корабни платна. И мене той,

потеглила за първи път по бащина

заръка със Херакъл като негова

жена, понесе върху раменете си.

Щом стигнахме средата, в миг погали ме,

безсрамникът, с ръце. Тогава викнах аз,

обърна се синът на Зевс и прати в миг

стрела крилата. Свирна и се вниза тя

в гърдите, в дробовете му. Умирайки,

продума звярът: „Дъщеря на стария

Ойней! За теб ще е голяма ползата,

ако послушаш! Сетната пренесена

си ти! Ако сбереш кръвта съсирена

от мястото, където се е внизала

стрелата, напоена със отровата

на хидрата от Лерна^[21], знай, завинаги

ще бъде твой Херакъл, вече никоя

жена не ще предпочете пред тебе той!“

И спомних си, че у дома, приятелки,

след неговата смърт аз пазя скътана

одежда — напоена, както приживе

ми каза той. И всичко е изпълнено.

Дано не знам, дано не съм изучила

престъпна дързост! Ненавиждам дръзките!

Успея ли да победя девойката

и върна чрез вълшебствата съпруга си,

постигам всичко — стига да не смятате,

че върша глупост. Иначе — отказвам се.

 

ХОР

Но ако имаш твърда вяра в средствата,

това е, смятам аз, не зле замислено.

 

ДЕЯНИРА

За вярата ми — ето що: надявам се —

ала не съм ги никога изпитвала.

 

ХОР

Опитай! Та дори да имаш мнение,

че знаеш, ти не знаеш преди опита.

 

ДЕЯНИРА

Ще видим скоро. Ето че вестителят

е вън. Той скоро ще поеме пътя си.

Пазете само тайната ми. В тъмното,

дори да вършим зло, не се посрамваме.

 

Влиза Лихас.

 

ЛИХАС

Какво да правя, дъще на Ойней, сега?

Отдавна все отлагам свойто тръгване.

 

ДЕЯНИРА

Да, именно това и мислех, Лѝхасе,

додето с чужденките ти приказваше —

да вземеш тази дреха тънкотъкана

за моя мъж подарък от ръката ми.

Кажи, когато му я даваш, никой друг

да не облича преди него дрехата;

не бива да я вижда нито слънчев зрак,

ни храмова ограда, ни огнищен плам,

преди — застанал сам, открит, в сияние —

да я покаже на небето в жертвен ден.

Че врекох се: ако го видя някога

дома или пък чуя, че е жив и здрав,

да го покажа в нея на небесните —

нов жертвоприносител в нова мантия.

И знак за туй ще бъде отпечатъкът

от моя пръстен. Ще го разпознае той.

Върви и първо запази туй правило:

щом в път те пращат, не прекрачвай своите

права. И гледай да заслужиш двойната

похвала — на съпруга ми и моята.

 

ЛИХАС

На Хермес ако знам добре изкуството,

помни — не ще сгреша пред тебе никога.

Да, тоя съд ще занеса тъй, както е,

и ще прибавя твойте поръчения.

 

ДЕЯНИРА

Сега, потегляй вече. Тук, в палатите,

ти знаеш как са всички наши работи.

 

ЛИХАС

Да, зная и ще кажа, че е всичко в ред.

 

ДЕЯНИРА

Но ти видя приема и на чуждата

жена, видя как мило бе посрещната.

 

ЛИХАС

Да, тъй, че трепна радостно сърцето ми.

 

ДЕЯНИРА

Какво да кажа още? О, страхувам се

да пратя вест до него за копнежа си,

преди да знам копнее ли самият той!