Софокъл
Трахинянките (12)

Екзод

Влизат Хил, един Старец и Прислужници,

които носят Херакъл на носилка.

 

ХИЛ

Татко, горко ми!

О, горко ми за тебе! Злочестият аз!

Що да правя сега? Ах, горко ми!

 

СТАРЕЦЪТ

Сине мой, замълчи, не събуждай

свирепата болка на своя баща!

Той е жив, но сразен! Ала стискай уста

и мълчи!

 

ХИЛ

        Какво, жив ли е, старче?

 

СТАРЕЦЪТ

Недей го събужда, от сън е обзет,

не развреждай, недей подновява сега

на ужасната болка

яростта, сине мой!

 

ХИЛ

                                Но над мене тежи

страшно зло, аз изгубвам разсъдък!

Комос

ХЕРАКЪЛ (събужда се).

О, Зевсе!

Къде съм дошъл? Сред кои смъртни тук

съм прострян, изтерзан от безкрайна беда?

О, горко ми! Горко на злочестия мен!

Ах, проклетата, пак ме заяде!

 

СТАРЕЦЪТ (с укор към Хил).

Разбра ли сега как добре би било

да затвориш уста и не гониш съня

от тази глава

и от тези очи?

 

ХИЛ

                        Ах, но как да търпя,

като гледам ужасните мъки!

 

ХЕРАКЪЛ

О, кенейски основи на моя олтар!

Със каква благодарност на бедния мен

ти отплащаш за жертвите, Зевсе!

Във каква безизходност ме вкара, в каква!

Да не бях я видял със очите си, ах,

злополучният аз! Да не зървах дори

този гибелен цвят на ужасната скръб!

Кой със песен и кой със изкусна ръка

и със лекарски дар би могъл да смири

тази моя беда, ако не само Зевс?

Друго бих смятал за чудо!

А, а! Оставете, оставете

мен, бедния, да легна!

Къде ме хващаш? Де ме слагаш?

То е смърт, то е смърт!

Заспало зло разбуди ти!

Хваща ме пак — о, о, о! — приближава отново! Къде сте,

неблагодарни мъже на цяла Елада, които

толкова пъти от зло в гори и морета спасявах?

Гина, нещастният аз, — и днес, когато се мъча,

няма ли огън и меч срещу мене човек да издигне?

А, а!

Не желае ли някой от тези плещи

да свали таз глава! О, горко ми!

 

СТАРЕЦЪТ

Сине на този юнак! Тази работа, виждаш, надхвърля

моите сили, затуй — помогни ми. По-силен е твоят

поглед, и ти ще намериш помощ.

 

ХИЛ

                                                Добре, аз го хващам,

но против болките средство не мога да видя ни вкъщи,

нито у някого вън. Че от Зевс е изпратено всичко.

 

ХЕРАКЪЛ

Синко, де си?

Там, ето там, занеси ме, вдигни ме!

А, а! Ах, съдба!

Но хвърля се пак, хвърля се страшна

и свирепа тя,

болестта, която ме срази!

О, Паладо, Паладо! Отново ме къса! О, синко,

своя баща съжали, изтегли своя меч и спокойно

ме удари по врата! Спри бедата, в която ме хвърли

твоята майка безбожна! И нея да видя да падне

точно така, ох, така, както мене погуби…

        Братко на Зевс! Любими Хадес!

Приспи ме, приспи ме!

        С бързолетяща смърт

        бедния мен порази!

 

ХОР

Чух с трепет за теглата на владетеля.

Какъв герой в какви беди, приятелки!

 

ХЕРАКЪЛ

О! Много зло, страхотно и за спомняне,

понесоха ръцете и плещите ми!

И пак не ме измъчи ни съпругата

на Зевса, нито Евристей, омразният,

с такова зло, каквото тя, коварната,

Ойнеевата дъщеря, на моите

плещи стовари с дрехата, изплетена

от фурии, която ме погубва днес!

Прилепна тя към мене и месата ми

докрай разяде! Впита в дробовете ми,

изсмуква ги! Изпи тя вече моята

гореща кръв, сразена е снагата ми

и цял съм окован с верига тайнствена!

Не бой в поле и не земеродена рат —

гиганти^[25], не чудовища, не Гърция,

не варварска земя, не друга някоя,

която съм очиствал, го е сторила!

Не мъж — една жена, с природа женствена,

ме порази сама и без оръжие!

О, сине мой, бъди мой син наистина,

недей въздига името на майка си!

От вкъщи сам я извлечи с ръцете си,

предай ми я в ръце, та да узная аз

за мене ли скърбиш, или за майка си,

когато с право бъде тя наказана!

Върви, дете, по-смело! Мен, от всички тук

окайван, съжали: като момиче аз

ридая с глас. А няма никой никога

да каже, че преди ме е видял така!

О, не — без „ох“ съм следвал всички трудности!

Такъв бях, а жена съм днес аз, бедният!

Ела сега и застани до татко си,

за да узнаеш от какво нещастие

пострадах. Ще ти се покажа непокрит.

Погледай, вижте всички тази бедна плът!

О, гледайте ме, аз съм за оплакване!

Ах, ах! Беден аз! Ах, ах!

Отново пламна болката ми гибелна,

прониза ме в гърдите, и ни миг покой

не дава тя, разкъсва ме, проклетата!

Вземи ме, царю Хадес!

        Зевсов гръм, срази ме!

Тресни, о, царю, запрати гръмовната

стрела, о, татко! Пак ме къса болката,

расте и стига своя връх! Ръце, ръце,

плещи, гърди и мишци! Вие същите

с мощта си бяхте поразили някога

немейския поселник — бич за пастири —

лъвът, ужасният и непристъпен звяр,

а след това погубихте и хидрата

от Лерна, коненогата, двуродната

войска от зверове насилни, дързостни,

и оня звяр от Еримант, и адското

триглаво куче — мощното чудовище,

родено от ехидната, и дракона

при ябълките златни чак накрай света!

Аз вкусих и безбройни други трудности,

но никой не отне от мен победата.

Сега, разкапан и с меса разкъсани

от сляпо зло, загивам аз, нещастният,

наричан син на майка благородница

и зван дете на Зевса, на надзвездния!

Ала едно добре помнете: нищо съм,

не мога да пристъпя, но виновната

ще смажа аз! О, нека само дойде тя,

за да научи и вести на всички, че

и жив, и мъртъв съм мъстил на лошите!

 

ХОР

Каква беда предвиждам, клета Гърцийо,

за теб, ако загубиш тоя славен мъж!

 

ХИЛ

Понеже ти допущаш, татко, отговор —

макар и болен, замълчи, послушай ме!

Аз моля да получа справедливото.

Послушай ме, и нека не гризе гневът

сърцето ти — че иначе не би разбрал,

где дириш радост, пламнал от напразен гняв!

 

ХЕРАКЪЛ

Каквото ще говориш, казвай! Болен съм

и не разбирам тъмните ти приказки!

 

ХИЛ

За майка си ще кажа — за съдбата й,

за нейното неволно прегрешение.

 

ХЕРАКЪЛ

Престъпни! Ти ми спомняш пак за майка си,

за тази, от която падна татко ти!

 

ХИЛ

Не бива да мълча след всичко станало.

 

ХЕРАКЪЛ

О, да, подир такова престъпление!

 

ХИЛ

Не е престъпно нейното деяние.

 

ХЕРАКЪЛ

Кажи, но виж да не излезеш подъл син!

 

ХИЛ

Чуй, тя загина преди миг, прободена!

 

ХЕРАКЪЛ

А! От кого? Поличба сред теглата ми!

 

ХИЛ

От свойта собствена ръка — от никой друг.

 

ХЕРАКЪЛ

Ах, не умря от мене — както трябваше!

 

ХИЛ

Би спрял гневът ти, ако всичко чуеше.

 

ХЕРАКЪЛ

С голяма дума почна, но кажи докрай.

 

ХИЛ

Чуй всичко: тя сгреши с добро желание.

 

ХЕРАКЪЛ

Добро, подлецо, — да погуби татко ти!

 

ХИЛ

Поиска да ти прати страстни чарове,

че зърна друга вкъщи, и така сгреши.

 

ХЕРАКЪЛ

А кой е чародей между трахинците?

 

ХИЛ

Отдавна бил й казал Нес, кентавърът,

да разгори страстта ти с тези чарове.

 

ХЕРАКЪЛ

Уви! Уви! Нещастен аз, загубен съм!

Умрях, умрях! Изчезна вече слънцето!

Горко ми! Виждам своето нещастие!

Баща си нямаш вече ти! Върви, дете!

Извикай свойте братя тук, извикай ми

злочестата Алкмена — всуе Зевсова

съпруга, — за да чуете за сетен път

божествените думи от устата ми!

 

ХИЛ

Но майка ти не е при нас — в крайбрежния

Тиринт е тя и там ще има жилище.

Децата ти — едни тя взе при себе си,

а други вече са тивански жители.

Но ако искаш нещо, ние, сбраните

край тебе, татко мой, ще те послушаме.

 

ХЕРАКЪЛ

Тогава слушай сам. Настана времето

да видя мой ли син си ти наистина.

Отдавна от баща ми бе предсказано,

че мойта смърт ще дойде не от жив човек,

а от мъртвец, от адски жител. Мъртвият

кентавър — точно както бе предсказано

от бога — днес убива мене, живия!

Ще ти разкрия ново предсказание,

и то се сбъдва също както старото.

Когато влязох във леса на селите^[26],

които спят на гола твърд, записах го

от татковия свет многоезичен дъб.

Той казваше, че в тези дни, в сегашните,

ще дойде краят на теглата, струпани

връз моята глава. Очаквах щастие,

а то смъртта ми само означавало —

защото няма теглила за мъртвия.

Понеже то се сбъдва, синко, видимо,

бъди сега съюзник на баща си ти,

не се бави и не гневи езика ми,

а действувай покорно; най-прекрасният

закон е да зачиташ воля бащина!

 

ХИЛ

О, татко мой, боя се от словата ти,

но ще изпълня твоето желание!

 

ХЕРАКЪЛ

Тогава най-напред ми дай ръката си.

 

ХИЛ

В какво желаеш да те уверя сега?

 

ХЕРАКЪЛ

По-бързо дай с доверие ръката си!

 

ХИЛ

На, давам ти я, няма да упорствувам.

 

ХЕРАКЪЛ

Вречи ми се пред Зевса, пред баща ми, че…

 

ХИЛ

Какво? Какво да сторя? Ще ми кажеш ли?

 

ХЕРАКЪЛ

… че ще изпълниш моето желание.

 

ХИЛ

Да, вричам се. Свидетел е самият Зевс.

 

ХЕРАКЪЛ

Очаквай зло, ако погазиш клетвата!

 

ХИЛ

Добре. Не ще я наруша, уверен съм.

 

ХЕРАКЪЛ

Върха на Зевса, там, на Ета, знаеш ли?

 

ХИЛ

Да, там съм бил на жертвоприношения.

 

ХЕРАКЪЛ

Там трябва да ме отнесат ръцете ти.

Ще ти помогнат и отбор приятели.

Там насечи от дъб дълбококоренен

стъбла, па нарежи след туй от дивите

маслини и ме положи в средата им.

И кладата ми запали със борова

пламтяща факла. И — ни плач, ни викове!

Без стон и сълзи, ако си наистина

мой син, стори го! Иначе с проклятие

ще те очаквам и във преизподнята!

 

ХИЛ

Какво направи, татко, с мен? Що думаш ти!

 

ХЕРАКЪЛ

Което трябва да изпълниш. Иначе

не се наричай мой, бъди син другиму!

 

ХИЛ

Горко ми! На какво ме караш, татко мой?

Да стана твой убиец — сам, с ръцете си?

 

ХЕРАКЪЛ

О, не — освободител от страдания,

единствен излечител от бедите ми!

 

ХИЛ

Да те лекувам в огъня на кладата?

 

ХЕРАКЪЛ

Ако те плаши туй, стори ми другото.

 

ХИЛ

Не ще откажа да те отнеса поне.

 

ХЕРАКЪЛ

И, както казах, да издигнеш кладата.

 

ХИЛ

Но без да я докосна със ръцете си.

А другото ще сторя аз безукорно.

 

ХЕРАКЪЛ

И стига ми. Но прибави към другите

големи добрини една по-мъничка.

 

ХИЛ

Голяма да е — пак ще бъде сторена.

 

ХЕРАКЪЛ

Евритовата дъщеря познаваш ли?

 

ХИЛ

Досещам се, за Йола ти е думата.

 

ХЕРАКЪЛ

Разбра. Едно те моля само, сине мой.

Ако желаеш да постъпиш хубаво

след мойта смърт, като изпълниш клетвата, —

вземи я за жена, послушай татко си.

И никой друг да не владее същата

жена, която е делила моето

легло! Със нея в брак встъпи единствен ти!

Стори го! Ти повярва във голямото,

но всичко пада, щом не вярваш в малкото.

 

ХИЛ

О, тежко е да се гневиш на болния,

но кой ли би приел това желание?

 

ХЕРАКЪЛ

Не смяташ да изпълниш ти словата ми!

 

ХИЛ

Но кой би взел едничката виновница

за гибелта на майка ми, за твоята

беда, о, кой — ако не е от божи бич

сразен? О, татко, да умра е по-добре,

щом трябва да живея с най-омразната!

 

ХЕРАКЪЛ

Да, явно, той е безучастен в моята

съдба, в смъртта ми! Но ще тегне клетвата

над тебе, че не ми зачете думата!

 

ХИЛ

Ах, скоро ще покажеш колко болен си!

 

ХЕРАКЪЛ

Ти будиш в мен заспалото нещастие!

 

ХИЛ

Уви! Какво ужасно затруднение!

 

ХЕРАКЪЛ

О, ти не искаш да послушаш татко си!

 

ХИЛ

На подлост ли да се науча, татко мой?

 

ХЕРАКЪЛ

Не подлост е да разведриш сърцето ми.

 

ХИЛ

Но право ли е твоето желание?

 

ХЕРАКЪЛ

Да, право. Боговете са свидетели.

 

ХИЛ

Добре, ще го изпълня, татко. Слушам те,

и боговете виждат. А пък с вярата

във теб не ще ме опетни безчестие.

 

ХЕРАКЪЛ

Добре завършваш. А след всичко казано

побързай, та преди да падна в гърчове

и в болки, да ме сложиш върху кладата.

Вдигнете ме по-бързо! За бедите ми

единствен край е свършъкът на дните ми!

 

ХИЛ

Не пречи нищо, за да бъде сторено,

щом ти го искаш, татко, тъй решително.

 

ХЕРАКЪЛ

А додето сега мойта болка мълчи,

постави на устата ми, твърдо сърце,

закалена, стоманна юзда и задръж

моя горестен вик, та със радост накрай

да изпълниш горчивото дело!

 

ХИЛ

Повдигнете го, мои другари, сега.

И простете на мене за всичко това,

но недейте прощава на божия пръст.

Боговете — о, знаят те всички дела, —

те, които наричаме наши бащи

и създатели, виждат и тези тегла!

Бъднините ни никой не ще разбере,

ала днешният ден е печален за нас

и позорен за бога,

но най-тежко е злото на този човек,

връз когото тежи тая болка!

 

ХОР (към Йола).

Не оставай, девойко, в двореца и ти.

Ти видя преди малко във него смъртта

и безбройни, нечувани злочестини.

И всичко е Зевсово дело!