Софокъл
Трахинянките (3)

Парод

ХОР

 

Първа строфа

 

Към теб, когото звездна умираща нощ

поражда и приспива целия пламнал,

        Хелиос^[5], Хелиос, викам —

        обади къде се намира

        днес на Алкмена синът,

        где,

        боже, който светиш със бляскав плам!

При морски проливи? Или

върху една от двете суши^[6]?

Кажи, могъщ е твоят поглед!

 

Първа антистрофа

 

Разбирам как с копнеещо в болка сърце

спечелената с тежък бой Деянира,

        като злочеста птичка,

        никога без сълзи не може

        своя копнеж да приспи,

        не —

        помни своя съпруг и тръпне в страх,

връз безпокойното легло

самотна чезне и очаква

горчива и плачевна участ.

 

Втора строфа

 

        Както в морето под буен

        южен и северен вятър

        виждаш нашир — наближава,

        иде вълна след вълна,

така и той,

        тивският мъж^[7],

е в тежко зло,

        вечно растат

безчет беди —

        в критски води

        сякаш плува. Но някой бог,

        който му сочи верен път,

        пази го сам от гибел.

 

Втора антистрофа

 

        Вярно, с почтителен укор,

        все пак със укор ще кажа.

        Чуй ме, не бива да губиш

        никога свойта добра

надежда. Да,

        пък и Кронид

(а той е цар

        в целия свят)

не ни е дал

        дял без беди.

        Не — беда и добро кръжат

        вечно край нас, тъй както безспир

        Мечката в кръг се движи.

 

Епод

 

И нито звездната нощ,

        ни бедата, ни богатствата векуват

        скоро те

изчезват — сменят се поред

лишения и радост.

На тебе, на царицата, говоря аз —

надявай се! Че виждал ли е някой

        Зевс да изостави свойте рожби?