Том Кланси
Под обсада (50)

49.

Ню Йорк, щата Ню Йорк

Неделя, 00:11 ч.

Това тук няма нищо общо с операция „Капан“ — помисли умърлушен Роджърс, след като огледа залата на Съвета за сигурност, което само доказваше за пореден път аксиомата на отряда за бързо реагиране, че човек никога не може да бъде сигурен.

Генералът бе прекосил градината с розите точно както Огъст. Но докато стигне в двора, вече бе започнала престрелката и повечето полицаи, патрулирали отпред, бяха влезли във фоайето. Роджърс бе успял да се добере до живия плет в източния край, без да го забележи никой. Беше се промъкнал до северния прозорец на Съвета за сигурност и бе взривил експлозива. Беше използвал малко количество, колкото да счупи прозореца и стъклата да не се разлетят навсякъде.

След като влезе в залата, видя на някакви си четири метра пред себе си полковник Огъст — беше коленичил, и от двата му крака течеше кръв. Деляха ги трупът на един от терористите и кутийка, от която се просмукваше отровен газ. Роджърс видя и въоръжения терорист, застанал на стълбището за северния балкон. Явно нещо се беше объркало.

Генералът стреля два пъти, та терористът да се върне между редовете седалки, обърна се и сграбчи пердето, раздрано от взрива точно по средата. Дръпна го с все сила и го изтръгна от корниза. Имаше много отрови, които, влязат ли в допир с тялото, действат смъртоносно. Роджърс реши да затисне кутийката с газа с пердето, вместо да се опитва да завинтва капачката.

Метна плътния плат върху кутийката. Така щяха да спечелят някъде към пет минути, предостатъчни, за да изведат всички от помещението. Генералът смяташе да изкара хората през счупения прозорец, който бе точно зад него — така по-лесно щеше да ги прикрива.

Обърна се към момичетата, насъбрали се около масата, а Огъст се претърколи по гръб и седна, така че да вижда дъното на залата. Още държеше единия пистолет.

— Хайде, излизайте всички през прозореца, по-бързо! — подкани Роджърс и се взря в лицата на момичетата.

Предвождани от госпожа Дорн, те забързаха към откритата тераса и свободата. Роджърс се извърна към Огъст.

— Къде е третият терорист? — попита той.

— Четвъртият ред на балкона от горе надолу — отвърна полковникът. — Държи едно от децата.

Роджърс изруга. Не бе видял сред момичетата долу Харли Худ. Сигурно онзи негодник бе хванал нея.

Междувременно Огъст застана на четири крака и пак запълзя към стълбите. Хвана се за дървения парапет и започна да се изкачва. Явно му беше много трудно да върви, прехвърляше почти цялата си тежест на лявата ръка, а с дясната държеше пистолета, насочен право напред. Не се наложи Роджърс да го пита какво прави — полковникът искаше да привлече вниманието на терориста.

Генералът бе застанал между заложниците и балкона. Мнозина от делегатите също се изправиха и се втурнаха към прозореца, изтиквайки момичетата. На Роджърс направо му идеше да ги застреля. Но не искаше да се обръща с гръб към балкона — там все още се спотайваше един от терористите.

Помещението малко по малко се опразваше, дебелият плат на пердето поне засега удържаше отровния газ. На Роджърс му се искаше да изтича в северния край на залата, за да прикрива Огъст, знаеше обаче, че трябва да осигури безопасното изтегляне на заложниците. Загледа как приятелят му продължава да куцука нагоре.

По едно време се извърна да види какво става с момичетата. Всички вече бяха напуснали помещението, последните делегати също се насочваха към прозореца. Точно тогава откъм балкона проехтя изстрел. Огъст отметна ръце назад, изпусна пистолета и отскочи към стената. След миг се свлече по гръб на пода.

Роджърс изруга и хукна към стълбите. Терористът се изправи и стреля и по генерала. Роджърс не си беше сложил бронежилетка и се наложи да залегне на пода пред балкона.

— Не се притеснявай! — изкрещя му престъпникът. — И ти ще си получиш своето.

— Откажи се! — извика в отговор Роджърс и запълзя по корем към стъпалата.

Терористът не му отвърна. Най-малкото с думи. Единственото, което Роджърс чу, бяха два изстрела и писък.

Генералът изруга. „Ще го убия на място“ — закани се горчиво той и веднага се изправи с надеждата да повали терориста, докато той не се е обърнал и не се е прицелил.

Но закъсня. Само видя как похитителят изпуска оръжието, как се завърта като пумпал и се свлича върху облегалката на един от столовете. В гърба му, там, откъдето куршумите бяха излезли, зееха две големи рани. Роджърс пристъпи към стълбището и видя, че Огъст още лежи по гръб. Върху десния му джоб личеше дупка от куршум.

— Тоя кретен трябваше да внимава повече — рече Огъст и извади втория пистолет от джоба си.

Дулото на лъскавата берета още димеше.

Роджърс усети как камък му пада от сърцето, ала далеч не бе така доволен, когато се обърна към стръмния балкон. Някъде там се спотайваше третият терорист, който очевидно държеше Харли Худ за заложница. По време на престрелката не се чуваше никакъв — това не беше на добро. При отворената врата беше приклекнал служител от охраната на ООН. В заседателната зала цареше зловеща тишина, нарушавана единствено от съсъка на газа, излизащ от кутийката. После всички чуха глас, долетял от пътеката между седалките на горния балкон.

— Хич не си въобразявайте, че сте победили — подвикна Ренолд Даунър. — Единственото, което направихте, е, че благодарение на вас ще грабна по-голяма част от откупа.