Метаданни
Данни
- Серия
- Оперативен център (6)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- State of Siege, 1999 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Емилия Масларова, 2000 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Еми (2015)
Издание:
Том Кланси. Под обсада
Американска. Първо издание
ИК „Бард“, София, 2000
Коректор: Олга Герова
ISBN: 954-585-161-9
История
- — Добавяне
34.
Ню Йорк, щата Ню Йорк
Събота, 23:42 ч.
— Стана нещо — каза Майк Роджърс на Пол Худ.
Роджърс седеше пред компютъра заедно с Ани Хамптън. Худ беше дошъл преди броени минути, едвам си поемаше дъх от бързането. Ани го беше видяла върху екрана на охранителната камера пред вратата и бе натиснала копчето, за да го пусне вътре. На Роджърс му се искаше да разбере кой вятър го е довял тук, но онова, което се случваше с Мала Чатерджи, бе погълнало цялото му внимание. Ани беше пуснала звука на подвижния „бръмбар“ през тонколоните на компютъра. Звукът се записваше, но Роджърс не искаше да изтърве и думица от разговора между генералния секретар и терориста, който едвам се чуваше.
— Пол Худ, Анабел Хамптън — представи ги генералът, след като звукът стана съвсем тих.
Ани само стрелна с поглед Худ и му кимна. Беше погълната изцяло от онова, което се бе разиграло в ООН.
— Току-що пред заседателната зала на Съвета за сигурност стана нещо — обясни Роджърс на Худ. — Един от терористите излезе, за да разговаря с генералния секретар. Доколкото чух, тя изкрещя, а някой, вероятно полковник Мот от служба „Сигурност“ към ООН, който според нас бе най-близо до нея, явно се е хвърлил върху терориста. Май го заловиха, но не можем да сме сигурни. Всички мълчаха.
Известно време надаваха ухо, без да казват нищо. После Худ рече:
— Може би няма връзка със случващото се, но току-що ми звънна Боб. В залата има двама души, сражавали се осем години във Въоръжените сили за национално освобождение на кхмерите в Камбоджа. Първоначално са се борили срещу терористите и червените кхмери, после обаче са станали главорези на Сон Сан.
Ани отново го стрелна с поглед.
— Преди два дни с разрешение на техните власти са пристигнали в САЩ, макар и да са скрили кои точно са — продължи Худ. — Въпросът е дали са се озовали в заседателната зала случайно, дали са съучастници на терористите, или става още нещо, за което и не подозираме.
Роджърс поклати глава точно когато на вратата се позвъни отново. Ани включи върху компютъра образа от охранителната камера — беше дошъл Брет Огъст. Роджърс потвърди, че го чакат, и агентката натисна отново копчето под писалището, за да го пусне. Роджърс се извини и стана, за да посрещне шефа на отряда за бързо реагиране към Оперативния център.
Докато бързаше към предния кабинет, си помисли, че хората, заели се да водят преговори с похитители на заложници, се натъкват всеки божи ден на такива ситуации. Понякога ставаше въпрос за широкообхватни политически събития с голям отзвук сред средствата за масово осведомяване, друг път — за нещо дребно, засягащо един-двама души в частен дом или в някоя бакалия. Но всички подобни случаи, където и да се разиграваха, който и да беше замесен и засегнат от тях, имаха една обща черта: бяха непредсказуеми. От собствен опит Роджърс знаеше, че и по време на бойни действия положението често се променя, но така, че набира инерция, поема в една или друга насока и човек може да предвиди развоя на събитията по това накъде напредват или отстъпват воюващите армии.
Но бъдеха ли отвлечени заложници, нещата стояха по-различно и бяха непредсказуеми. Колкото повече бяха засегнатите, толкова по-голяма бе вероятността да настъпят светкавични непредвидими обрати. Особено пък когато ставаше въпрос за уплашени до смърт деца, фанатизирани терористи, вманиачени главорези и дипломати, които не признаваха друго оръжие, освен словото.
Полковник Огъст бе плувнал в пот и целият беше в смазка. Изкозирува на Роджърс и му разправи как се е претърколил по хидравличната товарна рампа на самолета, докарал отряда за бързо реагиране. В тъмното никой не го бил видял как се промъква и се готви да скочи от рампата тъкмо когато са започнали да я спускат. Бил паднал от метър и двайсет височина върху тармака, но ако не се броели охлузванията, му нямало нищо, чувствал се отлично. Под шушляковото яке бил с бронежилетка, която поомекотила удара. Огъст си беше предвидлив човек, мислеше за всичко, затова си носеше портфейла и достатъчно пари в брой, за да плати таксито до Манхатън.
Докато двамата вървяха към кабинета на Ани, Роджърс му разказа накратко какво става. Бяха на две-три крачки от вратата, когато Огъст спря като закован.
— Я чакай малко — изшушука той на Роджърс.
— Какво има?
— Значи в заседателната зала на Съвета за сигурност има двама камбоджанци, така ли? — попита Огъст.
— Да.
Огъст се позамисли и кимна към кабинета.
— А знаеш ли, че агентката на ЦРУ е била на работа в Камбоджа?
— Не — отвърна Роджърс, без да крие изненадата си. — Я разкажи!
— Докато пътувахме със самолета насам, я проверих в базата данни. Близо година е вербувала агенти камбоджанци.
Роджърс се опита да открие някаква връзка.
— Дошла е в тайната квартира на ЦРУ петнайсетина минути преди нападението — рече той. — Твърди, че е наминала, за да довърши нещо.
— Сигурно казва истината — кимна Огъст.
— Възможно е — съгласи се генералът. — Но съвпадението си е доста озадачаващо. Агентката има възможност да подслушва Мала Чатерджи, генералния секретар на ООН. Има в кабинета си и обезопасен телефон със сателитна връзка.
— Да, такива телефони са рядкост в кабинетите на ЦРУ.
— Така си е. Ами ако поддържа връзка с хората вътре в ООН?
— Важното в случая е с кои хора — уточни Огъст.
— Прав си.
— Телефонът със сателитна връзка включен ли е? — поинтересува се шефът на отряда за бързо реагиране.
— Не знам. Сложила го е в сак.
Огъст се подсмихна.
— Превърнал си се в книжен плъх, не мърдаш от кабинета. Я си вдигни ръкава.
— Моля? — изненада се Роджърс.
— Доближи ръка до устройството — рече му Огъст.
— Защо? Нещо не те разбирам.
— Статичното електричество. И косъмчетата — поясни другият мъж.
— Ох, да му се не види! Как не се сетих! — изруга генералът. — Прав си.
Ако е включена, всяка апаратура произвежда електрически заряд — статично електричество. Затова и доближеше ли Роджърс ръката си, косъмчетата по нея щяха да щръкнат.
Генералът кимна и двамата с Огъст продължиха към кабинета.
Не бяха от хората, които за щяло и нещяло изпадат в паника. Но и никога през своята кариера и в професионалните си решения, от които понякога зависеше животът на хиляди хора, не се бяха хващали в капана на самодоволството. Преди да влезе в кабинета, Роджърс си припомни и нещо, което в ЦРУ бяха научили от горчив опит. Че непредсказуемостта понякога се създава не отвън, а отвътре.