Том Кланси
Под обсада (49)

48.

Ню Йорк, щата Ню Йорк

Неделя, 00:08 ч.

Дървената врата на Съвета за сигурност се отвори навън. На рамката застана полковник Огъст — огледа се да види къде е убиецът, като същевременно се превърна в жива мишена. Беше с бронежилетка и нямаше нищо против да постреля, ако с това щеше да спаси живота на заложника. Терористът нямаше как едновременно да стреля и по Огъст, и по заложника.

Първият човек, когото полковникът видя, беше слабичко момиче, коленичило на има-няма пет метра. Хлипаше и трепереше като листо. Огъст не знаеше кое е момичето. Терористът стоеше на педя от клетото девойче. С крайчеца на окото Огъст видя къде са другите двама похитители. Единият бе застанал в предния край на залата, зад полукръглото писалище. Другият стоеше при вратата за съседната зала на Съвета за попечителство.

Терористите бяха облечени от глава до пети в черно и бяха нахлузили скиорски шапки. Престъпникът най-близо до Огъст беше сграбчил момичето за дългата руса коса и бе извърнал лицето й нагоре. Беше насочил пистолета право напред, към темето на девойчето. Огъст се прицели в средата на шапката, служеща за маска, но не му се щеше да стреля пръв. Улучеше ли терориста, не се знаеше дали той няма по инерция да натисне спусъка и да отнесе горната част от главата на момичето. Огъст си даваше сметка, че не бива да се колебае — сега му беше паднало да вземе на прицел похитителя. Но го спря мисълта, че това може би е дъщерята на Пол Худ.

Терористът се подвоуми, сетне направи нещо, изненадало полковника. Коленичи точно зад момичето и се метна надясно, към редицата седалки, като затегли и похитеното дете след себе си. Явно и той не искаше да рискува и да стреля. Сега момичето му служеше за щит.

„Трябваше да стрелям!“ — укори се Огъст. Вместо да очисти поне един от похитителите, сега излагаше на опасност всички.

Мъжът и момичето бяха четири реда по-надолу. Огъст пъхна в джоба си беретата, която държеше с дясната ръка, обърна се наляво и притича няколко метра зад последния ред от седалки на балкона. Хвана се за парапета зад облегалките и както беше само по чорапи, продължи нататък. Прескочи тапицираните със зелен плюш седалки, после се прехвърли и през предния ред. Сега от терориста и момичето го деляха само два реда.

— Даунър, идва към теб! — извика един от другите терористи — говореше с френски акцент. — Отзад…

— Разкарай се или ще я убия — закани се Даунър, хванат като в капан. — Ще й пръсна черепа и няма да ми мигне окото.

Огъст все още беше само през два реда от него. Мъжът с френския акцент се завтече към тях. След две-три секунди щеше да бъде на стълбите. Третият покриваше заложниците.

— Газът, Барон! — рече французинът.

Третият похитител — Барон, се юрна към отворения сак в предната част на залата, при северния прозорец. Огъст прескочи още един ред. Вече виждаше Даунър и момичето. Лежаха на пода зад следващия ред седалки. Но Огъст се натъкна на трудност.

Операцията, както я бяха замислили, се бе провалила. По план се предвиждаше той да спаси момичето, да обезвреди най-близкия терорист и да разчисти задния край на залата, така че генерал Роджърс да действа там. Не го беше сторил. За беда сега Огъст трябваше да измисли и какво да прави с газа.

Барон бе застанал зад полукръглата маса — плотът и заложниците му служеха за параван. Вече бе смъкнал шапката и бе извадил от сака три противогаза, единия от които си сложи. Другите двама поне засега не ги надянаха, за да не им пречат да виждат. Сетне Барон се върна при сака и извади и кутийката с отровния газ.

Огъст се завъртя и хукна презглава към северния край на заседателната зала. Французинът вече тичаше нагоре по стълбите откъм южната страна. Ала Огъст нямаше намерение да стреля по него. Дори и французинът да го пресрещнеше, полковникът щеше да го убие по-лесно, ако беше от същата страна на помещението.

Но масата и притиснатите един до друг заложници още му пречеха.

— Никой да не мърда! — извика им Огъст.

Ако те се разбягаха, щяха да застанат между него и Барон.

Всички продължиха да стоят като заковани.

Огъст излезе при стълбището и се завтече надолу. Беше се хванал с дясната ръка през гърдите. Ако я държеше отстрани, щяха да я улучат по-лесно. Французинът се падаше точно срещу него. Не щеш ли, терористът спря и стреля няколко пъти. Два от четирите куршума уцелиха полковника в кръста и гръдния кош. От удара той отскочи към стената — добре че бронежилетката беше спряла куршумите.

— Спукана ти е работата, копелдак с копелдак! — провикна се победоносно французинът. — Даунър, прикривай ме! — изкрещя той на съучастника си, после хукна между редовете към северната страна на залата.

Австралиецът изтика момичето и се изправи. Изкрещя яростно, с цяло гърло.

Огъст се отблъсна от стената и продължи да пълзи надолу по стъпалата, без да обръща внимание на острата болка в хълбока си. Иззад седалките французинът нямаше как да се прицели в него. А Барон вече бе, кажи-речи, на мушката на полковника.

Точно тогава в дъното на залата се чу оглушителен трясък. С крайчеца на окото Огъст видя как французинът залита и се свлича напред между редовете. Даунър се скри зад облегалките: приклекнал на вратата, лейтенант Мейлман се целеше право в него.

— Не се давайте! — извика той на Огъст.

„Браво на теб, мой човек!“ — рече си полковникът. Мейлман беше стрелял по французина, но Огъст не можеше да разбере дали го е уцелил.

Стигна най-долното стъпало точно когато Барон махаше предпазливо червената лепенка върху гърлото на кутийката с отровния газ. Метна я настрани и се зае да отвинтва капачето. Огъст стреля два пъти. И двата куршума улучиха Барон в слепоочието и той се строполи ничком. Кутийката с газа се търкулна върху килима и от гърлото й се заизвива тънка зеленикава струйка дим.

Огъст изруга. Скочи на крака и се завтече към вратата за съседната зала на Съвета за попечителство. Смяташе да грабне кутийката с газа и да я затвори. Не успееше ли да го направи, поне щеше да прикрива заложниците, докато те излизаха на бегом през вратата.

Ала тъкмо тогава французинът се показа в северния край на балкона. И косъм не бе паднал от главата му. Откри огън. Този път се целеше в краката на Огъст.

Полковникът усети как нещо го захапва с все сила в лявото бедро и в десния пищял. Свлече се. Раните го пърлеха непоносимо. Стиснал зъби, запълзя нататък. По време на обучението си беше усвоил, че ако го мъчи болка, трябва да си поставя малки постижими цели. Точно така войниците на фронта успяваха да не изпаднат в безсъзнание и да не излязат от строя. Полковникът се съсредоточи върху онова, което жив или мъртъв трябваше да стори.

Някъде отзад Даунър започна да стреля по Мейлман и го изтласка през вратата. Междувременно французинът пропълзя няколко стъпала надолу.

Кутийката с отровния газ беше само на няколко крачки от Огъст. Капачето още не се беше развъртяло докрай, ала газът продължаваше да се просмуква изпод него. Огъст трябваше да го завърти. Нямаше за кога да се обръща и да стреля.

Най-неочаквано на три-четири метра пред Огъст се чу силен трясък. Огромните кафяви пердета върху северния прозорец се издуха и из заседателната зала на Съвета за сигурност се разлетя бронирано стъкло — целият прозорец се свлече надолу.

След миг, точно според уговорката, в помещението влезе Майк Роджърс.