Ридли Пиърсън
Верига от улики (45)

44.

Алверес насочи погледа си към тавана.

Дарт почувства интуитивно, че този момент на изненада е и ще бъде единственото му преимущество над такава маймуна. Имаше чувство за падането си, за измъкването на оръжието си от кобура и за това как ще простреля краката на Алверес, ако се окаже необходимо.

Приземи се върху пострадалия си крак.

Почувства, че му става лошо и че пространството наоколо му се завърта в плътна синкава мъгла. Загуби равновесие и падна по гръб.

Алверес стоеше изправен и се опитваше бързо да се освободи от праха от акустичния панел, който беше попаднал в очите му.

Дарт забеляза една маса с компютърни съоръжения. Потърси това, което Гини му беше описала. Обикновена кутия… Не видя нищо подобно. Голяма част от съоръженията се намираше върху едно островче зад множеството клавиши.

Между Дарт и това островче стоеше Алверес.

Дарт не посмя да употреби оръжието си, защото това щеше да алармира Проктор — ако това вече не беше направило падането му през тавана — и още по-важно, щеше да предизвика нахлуване през вратата от страна на хората от групата за спешна намеса с резултат блокиране на компютъра.

Алверес беше едър и набит и въпреки това бърз като светкавица. Той нападна Дарт в стил на боксьор, пресметливо и извивайки се вляво и вдясно, носеше се леко върху краката си, готов всеки момент да влезе в схватка. Действаше с радостно увлечение.

Дарт се изправи на крака зашеметен. Въпреки намеренията си, той посегна за оръжието, извади го и го насочи към огромните бедра на Алверес.

Алверес извърши лъжливо движение вдясно — Дарт изви тялото си, за да реагира — и в следващия момент налетя отляво толкова бързо, че Дарт даже не забеляза нападението му. Имаше една секунда, през която Дарт държеше револвера си, като не искаше да стреля, последва друга секунда, когато оръжието му се плъзгаше по пода, а той чувстваше китката си гореща и отпусната.

Алверес се блъсна в Дарт ниско и отстрани, под ребрата, нанасяйки удар в областта на единия бъбрек, и повали детектива в агония.

Дарт замахна диво с наранения си крак и успя да го стовари странично върху коляното на Алверес, движението му беше като при затваряне на врата. Чу се някакво щракане, очите на главореза се разшириха силно, Дарт ритна отново същото място, след което Алверес се огъна като клон под напора на вятъра. Той направи гримаса, разголвайки кафявите си, грозни като на зло куче зъби.

Ръцете му бяха като на човекоподобна маймуна, изненадващо дълги за такова набито тяло. Той замахна към Дарт и стовари юмрука си в центъра на гърдите му, лишавайки го от въздух.

Дарт залитна назад и се блъсна в едно бюро, като в същия момент знаеше, че ако се оставеше да бъде затиснат от горила като Алверес, това ще е краят му — щеше да бъде разкъсан на парчета, със строшени кости. Дясната ръка на Дарт отказваше да действа — тя направо висеше като парцал, въобще не я чувстваше. Лявата му ръка попадна болезнено върху нещо хладно и твърдо и Дарт го сграбчи и го стовари върху Алверес, който, като се готвеше да пристъпи по-наблизо и да довърши Дарт, погрешно оцени движението на Дарт като опит да се появи от дясната му страна. Детективът стовари предмета върху челюстта на Алверес и това беше като удар, нанесен с бокс. Физиономията на Алверес вече напомняше маска от филм на ужасите.

Като се възползва от спечеленото време, Дарт се отблъсна от бюрото и закуцука несръчно около реда клавиатури и монитори и приближи островчето. Там на не повече от десет фута и със святкащи червени светлини беше описаната от Гини кутия.

Няколко минути, спомни си той думите на Гини.

„Страхотен шанс“, помисли Дарт, питайки се дали не би могъл да намери отнякъде тридесет секунди. Той прехвърли тежестта си върху болния си крак, падна и посегна със строшената си китка, викайки силно от болка.

„Чули са“, помисли той.

Алверес се завъртя, строшената му челюст не допускаше появата на перверзната му усмивка, от носа му течеше обилно кръв, очите му бяха влажни и изпълнени със злоба.

Дарт никога не беше виждал такъв поглед, но той беше описван десетки пъти и сега почувства с цялото си същество, че Алверес или ще го убие, или ще го осакати за цял живот. Това беше гореща точка, решаващ момент. Алверес тръгна напред като глава на стенобойна машина — но тази глава имаше и сгъваем нож.

Ножът потъна дълбоко в лявото рамо на Дарт. Алверес го издърпа с бързо движение и с невероятно неприятен смучещ звук, и замахна отново, но Дарт се отдръпна. Острието прободе пода, счупи пружината и се затвори върху пръстите на Алверес, срязвайки и четирите до костта. Алверес изрева, пусна ножа и размаха ръка, за да се освободи от него. Кръвта рукна като вода от маркуч.

Дарт се втурна към кутията. Вертикален ред червени лампички… Бутонът с маркировка „Главен“ се намираше в дъното на уреда. Алверес ръмжеше. Дарт натисна червения бутон и той незабавно премина в зелено.

Системата беше включена.

Алверес пълзеше по пода.

Револверът! Това стана ясно на Дарт, когато Алверес протегна ръка.

Дарт замахна с крак и засегна с върха на обувката си челюстта му. Силен звук на пращене изпълни помещението, беше като изстрел и Алверес се строполи на пода, ръката му кървеше страшно. Беше повален, но не довършен.

С болка Дарт се превъртя наляво, бутонът оставаше зелен. Може би бяха изминали двадесет секунди, които изглеждаха половин час. Дарт взе белезниците, вкара в единия край китката на ранената ръка на Алверес и като го тътреше по пода, заключи другата за крака на някаква тежка маса, натоварена с компютърна техника.

Дарт чу хаоса навън в коридора и реагира, преди да е помислил. В момента, когато вратата се отвори, той вече държеше в ръка окървавения револвер.

— Не мърдай! — кресна възбудено единият от тримата униформени охранители с насочено към Дарт оръжие.

Дарт, легнал по гръб, държеше оръжието си в лявата ръка, държеше го насочено към този, който беше извикал, но съзнаваше, че не би могъл да улучи даже стената на един хамбар.

— Полиция — каза Дарт, опитвайки се да внуши авторитет.

Изненадата, която се изписа по лицето на охранителя, убеди Дарт, че новодошлите нямаха никаква представа кой е той, единствената му надежда сега беше да отдели Проктор от собствените му хора.

— Без глупости — излая охранителят, поглеждайки бързо над рамото си. — Хвърли тази шибана играчка!

Наемните ченгета бяха прочути със стрелбите си по прозорци, кучета и деца. Нищо не оправдаваше това, че носят заредени оръжия, след като почти не бяха обучавани като стрелци. На Дарт никак не му харесваше насоченото срещу него дуло.

Една минута, пресметна той. Трябваха му повече. Чувстваше само нарастваща болка в дясната си ръка.

— Ако застреляш ченге, смятай, че си мъртъв. Сградата е обградена.

— Какви ги дрънка този — изръмжа русокосият. По вида му можеше да се заключи, че е на малко повече от двадесет години. Той също беше насочил оръжието си към Дарт. — Според мен да го очистим още сега.

— Не — чу се лесно различим глас зад него. — Намираш се в неблагоприятна ситуация, детектив Дартели — обади се Проктор, потвърждавайки пред подчинените си, че Дарт действително е ченге. Този ход се стори на Дарт твърде любопитен. — Никакви глупости. Не предприемай нищо, за което всички ще съжаляваме.

И тогава Проктор се показа, преминавайки между униформените си охранители. Ръцете му бяха вдигнати.

— Аз съм невъоръжен и беззащитен. — Той направи още една пробна крачка напред. — Ще стреляш ли срещу мен? — Погледът му се задържа върху рамото на Дарт и го издаде, че е забелязал зеления бутон. Проктор знаеше повече за компютърната система, отколкото Дарт беше очаквал.

— Назад! — кресна предизвикателно Дарт, леко разклащайки оръжието си.

Две минути, помисли той.

— Наистина ли имаш намерение да ме застреляш? — попита Проктор, ръцете на когото продължаваха да бъдат вдигнати. По челото му имаше капки пот.

Дарт почувства, че му се завива свят. Той побледня и му стана студено. От нараняването в рамото продължаваше да губи кръв.

— Не съм въоръжен — напомни му Проктор. Той се усмихна, като че ли за да успокои Дарт. Продължи да върви, като внимателно поставяше единия си крак пред другия. Не се стремеше да стигне до Дарт, трябваше му процесорът.

Замъгленият ум на Дарт едва действаше. Проктор направи още една стъпка и Дарт каза високо:

— Да, ясно.

Тези думи сепнаха Проктор, който замръзна на мястото си. Очите му зашариха над Дарт, като гледаха, но не успяваха да видят микрофона.

— Видео и аудио — излъга Дарт, който не знаеше дали някое от двете работеше. Наблюдаваше как цветът от лицето на Проктор изчезва. — Да имаш да съобщиш нещо за командния автомобил?

— Ако това беше истина — изсъска Проктор, правейки още една стъпка напред, — отдавна щяха да ти се притекат на помощ. Добър номер.

Дарт не можеше да му каже защо не могат да дойдат и затова вместо това изхърка:

— Не съм им подал сигнала.

— Не мисля така — поколеба се Проктор, правейки обаче още една стъпка.

— Недей — предупреди го Дарт.

— Остави револвера — намеси се нетърпеливият охранител. Както забеляза Дарт ръката му вече отмаляваше. Прицелът му не можеше да бъде точен.

Три минути… колко още?

Изведнъж всичко угасна, като останаха да светят само лампичките на компютъра.

Дарт видя една бяла светкавица. Телохранителят беше стрелял и пропуснал. Въпреки бученето в ушите си Дарт чу шум, който можеше да означава само счупено стъкло и разкъсан метал, когато групата за спешна намеса задействаха с експлозиви при пет от входовете.

„Всичко развалиха!“, помисли Дарт, много ядосан от това, че Хейт беше оторизирал акцията, знаейки при това, че по този начин ще се окаже в опасност доказателственият материал.

Без да му е ясно откъде му дойде тази сила, Дарт се втурна в тъмнината, за да попречи на Проктор да стигне до компютъра, всеки мускул, всяко сухожилие се измъчваха от болка. Двамата се сблъскаха и Дарт падна тежко, точно когато от стената задейства аварийното осветление. Проктор с енергично движение се отдръпна и се изправи на крака.

Дарт надигна револвера и постави пръст на спусъка.

Русокосият охранител беше нацелил оръжието си върху Дарт.

Прозвуча изстрел малко преди Дарт да ослепее от болка. Лицето му като че ли експлодира, като в същото време слухът му излезе от строя и той се разплака. Плачеше на висок глас за Зелър и за приятелите, които беше загубил, за майка си и за загубените души. Погълнат от непреодолима бяла светлина и лишен от слух, той се сви на топка и отпадна от света, както пада човек, хвърлен от канара. Безтегловен и сюблимен.