Ридли Пиърсън
Верига от улики (13)

12.

Джо Дарт се прибра вкъщи, за да прекара остатъка от празника сам. Опита много телевизионни канали, но не намери нищо, освен глупави комедийни сериали, в които всички бяха с костюми, и черно-бели рисувани филмчета със зловещи звукови ефекти.

След две бири той мобилизира психическата си енергия, която му беше необходима да позвъни на Аби Ланг. Тя отговори след третия сигнал и той я попита дали е заета, а тя смотолеви, че не чак толкова и попита за какво става дума.

— Разбираш ли нещо от костюми? — попита я той.

Заедно се отправиха с колата към Тринити колидж в търсене на най-добрия костюм. Дарт беше шофьорът. Аби отпиваше от един термос, настроението й ставаше все по-ведро след всяка измината миля. След един час с това нейно занимание тя се плъзна близо до него и двамата заприличаха на двама тийнейджъри, които се возят с лодка по река Мейн. Когато някой от двамата забелязваше костюм от висока класа, Аби изскачаше от колата и го заснемаше с един „Полароид“, използвайки камерата на Дарт, която му служеше за местата на произшествие. След това тя подреждаше фотосите пред себе си на арматурното табло, докато в един момент неволно чукна бутона на вентилатора и всичко се разхвърча.

Висока оценка получи един фосфоресциращ скелет, едно чудовище със зелена коса и огромен, осеян с брадавици нос спечели място в първата петица, както и една гигантска костенурка. Но венецът на победата отиде у една група от седем студенти, всеки от които представляваше стрък зелен асперж, като всички бяха завързани заедно със син колан, все едно бяха стегнати в ластик. Като решиха, че седем движещи се стръка не могат да бъдат спрени, двамата се отправиха към жилището на Аби в търговската част на града, като целта беше Дарт да получи възможност да участва в консумацията на съдържанието на термоса.

Квартирата се намираше недалеч от жп линиите в ничия територия отвъд Бъркли бридж, част от града, която му беше непозната. Беше на втория етаж на една стара фабрика и дотам се стигаше с тромав товарен асансьор, който миришеше на дървени стърготини и загрети електрически мотори, което създаваше у Дарт впечатлението, че влиза в изоставена сграда. Но от другата страна на стоманената врата на апартамента се намираше един свят в пълно владение на Аби. Тя беше изциклила дъсчените подове и им беше върнала светлия цвят, и за таван беше окачила седем бяло-зелени-сребърни парашута. Голямото открито пространство светеше с мека дружелюбна светлина. Бели преградни стени отделяха кухнята вдясно и една баня, няколко отделени спални, офис и килер вляво. Точно насреща тумбеста печка за дърва служеше за фокусна точка на ленена гарнитура с възглавници на зелени райета, към това се прибавяха два шезлонга и един чудноват шахматен комплект, който тя използваше като странично шкафче.

— Играеш ли шах? — я попита той, докато палеше печката по нейна молба.

— Да. И бридж, и тенис. И волейбол, ако е на пясъчен корт. Вече не мога да играя на закрито.

— Къде са децата?

— Оставих ги при една приятелка — отговори тя. И добави: — За през нощта.

Дарт почувства отговора й чак до пръстите на краката си.

— Преимуществото ми — продължи тя, — което произтича от факта, че съм отдел, състоящ се от един човек, е в това, че мога да си определям сама работното време.

Той чу как тя разбъркваше питиетата. Имаше чувството, че някак си се е поканил да остане с нея, без това да е намерението му. Или може би е? Основното беше, че се чувстваше неуверено, излегнат на шезлонг под един парашут с пращящ пред него огън и една жена четири или пет години по-стара от него, която малко по-нататък в една кухня приготвяше питиета.

— Това ще ти хареса — обади се тя.

Беше си свалила пуловера и разкопчала горните две копчета на блузата си. Освободила се бе от обувките си и той можеше да види как пръстите на краката й се движат нервно, когато тя зае съседния шезлонг и постави на масата поднос с кана и двете им пълни коктейлни чаши. Върху книжните салфетки имаше рисунки на Гари Ларсън, а върху сламките надпис: „Казино Кактус Пийт, Джакпот, Невада“. Дарт се почувства обезоръжен.

Тя стана от мястото си и пусна компактдиск с изпълнения на китара. Той отпи от питието, което беше много силно, и почувства, че се отпуска.

— Това, което ти направи за Люилън, беше хубаво — промълви тя с поглед, отправен към пламъка. — Това, че убеди майката да отстъпи за зайчетата. Ченге, което се занимава с убийства, а в същото време има и сърце, ето едно ново понятие.

Той почувства, че се изчервява.

— Просто ми се стори, че е разумно, това е всичко.

— Не е необходимо да се извиняваш. Нямам намерение да издевателствам. Мисля, че е трогателно.

Опитвайки се да не мисли по този въпрос, той додаде:

— Тя е толкова… малка? Не знам как да се изразя.

— Невинна? — попита тя.

— Точно това исках да кажа, да. Но тя не е, нали?

— Не. Не е, благодарение на Джери Ло.

— Не бих могъл да върша твоята работа.

— Всеки си намира призванието.

Той искаше да я попита как така е попаднала в този отдел, но откри, че не му се ще да узнае. Възхищаваше й се. Изпитваше известен страх. Можеше ли той да има връзки с лейтенант?

— Силничко е — каза той за питието.

— Можеш да се справиш — отвърна тя, отпивайки едно добро количество, раздвижвайки отново пръстите на краката си.

На преден план излезе музиката, като в ритъма й се намесваха искри от огъня. Тя доля чашата му. Той вече беше чувствително повлиян от изпития алкохол.

— Костенурката си я биваше — подхвърли тя, спомняйки си за костюмите.

— Ъхъ — отговори Дарт. — Но аспержите бяха гениални.

— Да, невероятни. След нашата нощ в стаичката виждам в теб някаква странна промяна — каза тя честно. Алкохолът посягаше и към нея. — Толкова лошо ли беше — добави. — Струваше ми се, че беше много забавно.

Той я погледна, но вниманието й продължаваше да бъде насочено върху огъня, като така му даваше възможност да продължи да я гледа. Най-после той призна:

— Беше ми приятно. Мисля, че се чувствах неловко. Не знам.

— Ти се отнасяше с мен така, сякаш не съществувах.

— Имам чувството, че те принудих да направиш това.

— Да те целуна? — попита тя. — Шегуваш ли се? — Отпи с настроение още малко. — Да си сваля дрехите може би. — Засмя се. — Не може да има спор по въпроса, че това беше интересна първа среща. — Тя полюля главата си и се загледа право в него. Очите й се усмихваха. Блестяха. Устните й изглеждаха засилено червени и мокри от питието и ако шезлонгите им бяха по-близо един до друг, той щеше да се опита да я целуне. — Какво мислиш? — попита тя лукаво.

— Чувствам се изнервен — призна той.

— Това е хубаво.

— А защо е толкова хубаво? — попита той.

— Имам своите основания. — Аби се изправи и отмести масата с питиетата, след което избута шезлонга си по-близо до неговия. Тя го подразни: — Ако това те смущава, задръж мислите за себе си. В момента се чувствам особено добре, а когато се чувствам особено добре, мога да бъда опасна.

— Обичам опасностите — отговори той, протягайки ръката си към нейната и вземайки я в своята. — Така добре ли е? — попита.

— Отлично — отговори тя с многозначителна усмивка.

Дарт изведнъж се почувства несигурно, под нейна власт — нейния контрол, помисли той със страх — и това го накара да се почувства още по-неуверено.

— Нямаш намерение да се поддадеш на магията, нали? — попита тя.

„Вече ме познаваш“, помисли той.

Тя обясни:

— Харесва ми компанията ти. Особено тази вечер. Не предявявам собственически права. Не искам нищо повече от това да се отпуснеш и да ти е приятно. И двамата сме възрастни хора. Такова нещо ни се полага от време на време. — Тя стисна ръката му в своята като сигнал. — Съгласен ли си?

— Трябваше ми да чуя това.

— Добре. Трябваше да го кажа.

— Това съвсем не ме прави по-малко нервен — промърмори той и двамата се засмяха — тя самоуверено, той като форма на облекчение.

Тогава тя му подаде питието си и след като и двете му ръце бяха вече заети, тя се наведе, като при движението й блузата й се свлече от нея, и го целуна с отворена уста по устните. Дишането му спря, когато тя захапа долната му устна и с това изпрати електрически ток до пръстите на краката му. Той отговори на целувката, като неуверено жонглираше с двете чаши. В мига, когато ръката й се промуши под ризата му и се задържа върху гърдите му, той настръхна.

— Едно от хубавите неща на средната възраст — прошепна тя в ухото му по начин, който предизвика у него студени тръпки, — е, че човек знае какво му харесва… какво го кара да се чувства добре… — Тя помилва гърдите му. — Какво го възбужда. И даже още по-добре — добави тя, — той не се страхува да си създаде радост. — Тя му помогна да се освободи от чашите и като прекрачи страничните облегалки на шезлонгите, се настани върху Дарт. Погледите им се срещнаха. — Знаеш ли това? — попита тя.

— Мина много време — каза й той като извинение.

— Аз съм много търпелива жена — избъбри тя, като го издърпа напред така, че той да заеме седнало положение. В същото време тя се погрижи шезлонгът да легне. След това тя му помогна да легне назад и се настани върху него. В точките на допир се разля топлина.

Той обви силно ръцете си около нея и ги задържа, а тя мушна брадичката си в шията му, целуна го веднъж леко и измърка страстно.

— Няма нищо на този свят толкова удивително, колкото една добра прегръдка — каза тя. — Сексът свършва, преди да си разбрал, но прегръдката, ако е такава, каквато трябва да бъде, трае вечно.

— Такава ли е тази прегръдка? — попита той.

— Можеш да се обзаложиш, че е — отговори тя.

 

 

Тридесет минути по-късно, когато един отдалечен градски часовник удари полунощ, тя взе ръката на Дарт и го издърпа от шезлонга, за да го отведе покрай книжния японски параван към малката спалня, която побираше скрин от борово дърво, два дълги реда от закачени дрехи и матрак с пухени завивки на пода. Обърна се с лице към него и издърпа блузата си над главата. Сутиенът й прозираше, зърната й бяха твърди. Тя разкопча джинсите си и излезе от тях, а Дарт трябваше да си спомни за нощта в стаичката. Погледна го игриво:

— Направи ми една услуга, като поне си свалиш обувките.

Тя се плъзна под завивките с гръб към него. Дарт се съблече и зае място до нея, притискайки се плътно към гърба й. Ръцете му я обвиха, а дланите му обхванаха гърдите й. Докато я държеше така, тя издаваше тихи проточени звуци. Затвореният под завивките въздух носеше миризмата на нейната възбуда и пронизваше Дарт от край до край. Останаха така в продължение на няколко дълги минути, Дарт нежно милваше гърдите й, Аби с наведена глава целуваше раменете и ръцете му. Той беше с чувството, че са заедно от много години и че всеки от тях познава тайните и удоволствията на другия. Докато пръстите му я изследваха, тя се освободи от бельото си, измъкна един презерватив от шкафчето до леглото, спомена нещо на тема безопасен секс, обърна Дарт по гръб и му го сложи. След това го целуна и превъртя себе си и него, така че Дарт да легне върху нея.

— Бъди нежен в началото — помоли го тя, притискайки го силно към себе си по начин, който й носеше трепетно удоволствие. — И груб в края. — Тя му помогна да проникне в нея, като го държеше здраво, за да ограничи навлизането му. Заедно намериха общия ритъм. — По-дълбоко — посъветва го тя, обгръщайки го с ръце и придърпвайки го в себе си.

Той прокара езика си по твърдото й зърно и почувства как през нея премина вълна от енергия, когато тя извика и започна да го дърпа към себе си по-силно и по-бързо. Направляваше движенията му в себе си, като извиваше гръб, нападаше с гърдите си очакващите му устни, отваряше се за него пълно, така че когато той сложи ръцете си под нея и я повдигна срещу себе си, тя го насърчи:

— Дай, дай ми го! — И извика силно, докато Дарт се издуваше в нея.

Тя свърши първа, Дарт я последва след секунда, като я вдигна от матрака и насочи главата й към стената, от която тя се отблъсна, за да го принуди да проникне даже още повече в нея, и тя отново извика, като очите й бяха широко отворени в наслада, докато спазми на удоволствие му съдействаха в постигането на облекчение, до момента, когато двамата рухнаха в потънала в пот прегръдка, задъхани и достигнали крайната точка на изтощението.

Тя леко целуна шията му, прокара пръстите си по гърба му и се засмя одобрително.

— Знаех, че ще е така — промърмори тя щастливо и това бяха единствените думи, за които можа да се досети. Държеше го здраво в ръцете си и не му разрешаваше да се отлепи от нея и това продължи, даже след като телата им, плъзгайки се едно в друго, започнаха да се разминават, потрепервайки в славата на момента.

— Ще останеш ли? — попита тя.

— Ъхъ — отговори той, целувайки я зад ухото, спускайки се надолу по шията й, достигайки гърдата й и я целуна и там.

— Може би прегръщането идва на второ място — промълви тя малко по-късно, когато Дарт заспиваше с усмивка.

 

 

Събуди ги бибикащ звук, който идваше от дрехите на Дарт.

Той се измъкна от леглото.

— Протестирам! — оплака се тя. — Имаме договор — напомни му.

Той отнесе пейджъра в другата стая, където беше светло, и прочете на дисплея телефонния номер на своя отдел. Обади се на Дженингс роуд и проведе разговор със сержант Хейт. Веднага след това затвори, влезе в стаята и събра нещата си.

— Трябва да заминавам — каза й той шепнешком, радостен от това, че тя, за разлика от Гини, разбираше тези неща.

— Ще се върнеш ли? — попита. — Моля те.

— Ще се опитам. Западен Хартфорд. Ще бъда там поне няколко часа.

— Защо трябва да се занимаваш с нещо си в Западен Хартфорд? — попита тя, като се разсъни малко повече. Западен Хартфорд не влизаше в тяхната юрисдикция. Тя веднага си отговори сама, потвърждавайки, че даже полузаспала е в състояние да мисли по-бързо от повечето детективи: — Пак самоубийство.

— Точно така. — Той окачи пейджъра на колана си и провери оръжието си. — Пак самоубийство — потвърди. — От Западен Хартфорд помолиха за помощ. — Много от съседните градове почти не разполагаха с нещо повече от патрулни отряди и използваха за по-крупни разследвания или полицейския отдел на Хартфорд, или държавната полиция.

— Някакво досие? — попита тя, запалвайки нощната лампа и по този начин не проявявайки склонност към скромно поведение. Отдавна беше преминала възрастта на млада красавица, но нямаше какво да крие.

Той се поколеба и тя го попита още веднъж.

— Присъда за порнография — й каза.

— Идвам с теб — обяви тя, хвърляйки завивките.

Дарт беше достатъчно умен, за да влиза в спорове.

 

 

Орчърд роуд се проточваше нагоре по един хълм, като по този начин предлагаше вълшебна гледка от далечния град. Това беше кварталът на високите наеми: половин милион долара и нагоре за апартамент с три спални, разположен в границите на един акър. Гора. Басейни. Красиви гледки. Беемвета. Часовници „Ролекс“. Разводи. Силиконови имплантации.

Дарт насочи волвото в извитата отбивка от пътя и паркира в близост до патрулна полицейска кола пред двуетажната къща от тухла и камък. Аби дръпна към себе си огледалото за задно виждане и прокара четка през косата си. Двамата окачиха значките си около вратовете си и влязоха през предната врата.

— Туна е със съпругата горе — съобщи полицаят Бени Уебстър. Таня Фиш, офицер от полицията, която наричаха Туна, беше явно служебният партньор на Уебстър. — Съпругата е взела нещо успокояващо и сега е в страната ла-ла. Няма никакъв смисъл да се опитваме до сутринта. Не сме се докосвали до нищо в кабинета. Но той е страшно разхвърлян — додаде той, поглеждайки към Аби Ланг, сякаш тя би могла да изпита някаква трудност да разбере това. — Един куршум, който е преминал през небцето. Девет милиметра.

— Кой се занимава със случая? — попита Дарт.

— Ковалски и… — беше отговорът.

Дарт и Аби се спогледаха, с което прекъснаха униформения.

— Нещо лошо? — попита Уебстър, забелязвайки това.

— Просто е малко смущаващо — отговори Аби.

Уебстър продължи:

— И техният помощник-шеф.

— На Западен Хартфорд? — изясни Дарт. — Нолън? — сети се той.

— Той. Да. Само че не е тук. Появи се, разговаря с К — каза, имайки предвид Ковалски — и изчезна. Тъй като случаят е самоубийство, изглежда, че не беше много разтревожен.

— Искаше да уведоми шефа и да подготви изявление — раздаде се гласът на Роман Ковалски. Изглеждаше уморен, копчетата на ризата му показваха, че се беше облякъл набързо. — Какво те води тук? — попита той Дарт.

— Сержант Хейт.

— А теб? — обърна се към Аби.

Тя нямаше желание да обяснява, че е била с Дартели. За полза на самия Ковалски го поправи:

— А теб, лейтенант. Нали това искаше да кажеш, детективе?

Ковалски я изгледа злобно.

— Съпругата е отсъствала с приятели до около преди един час. Прибира се, намира мъжлето простряно в кабинета. Обажда се на 911. — Ковалски отново погледна Аби и Дарт разбра, че може би се занимава усилено със своята аритметика.

Входното фоайе имаше нисък таван с ръчно изрязани тъмни летви и гипс, в който се виждаха жълти сламки. Вляво от Дарт до пода се спускаше покрито със сив килим стълбище. Той отмина една малка каменна колона, която поддържаше плетена кошница, пълна със сладки и бонбони за празника и пресни плодове. Беше на мнение, че точно в тази нощ, нощта на Вси светии, би трябвало да има, че трябва да има, потенциални свидетели навсякъде наоколо.

— Как е намерила къщата, отключена или заключена — попита той Ковалски.

— Ако искаш да седиш на шибаната трибуна и оттам да гледаш, нямам проблеми — изсумтя Ковалски. — Но ако искаш да си играеш на играта двадесет въпроса, наври си опашката някъде другаде.

— Знаеш ли кое е особено забележително у теб? — каза Аби на Ковалски, като направи крачка покрай него и приближи отворената врата на кабинета. — Това е деликатният начин, по който боравиш с езика.

Той отвори уста, за да отговори, но тя го сряза, като вдигна пръст към него.

— И много внимавай какво казваш пред твоите началници, детективе. — С допълнителна доза злъч тя добави: — Защото при най-малката възможност ще те разжалвам.

Дарт се усмихна на Ковалски и повдигна вежди, за да го подразни.

Пристъпвайки към Дартели, Ковалски изрече сериозно:

— Преди да вляза, ще изчакам Бъз. Не пипайте никакъв шибан предмет. — Той измъкна пакет „Марлборо“ от джоба на палтото си и захапа една цигара. — Ще бъда навън.

 

 

Кабинетът имаше размерите на кухнята и всекидневната на Дарт, взети заедно. Ориенталски килими, тъмни антики, камина от камък и тухла с две колони, изрисувани с фантастични фигурки, които поддържаха дебелата четири инча полица от орехово дърво. Под трупа голяма локва кръв върху килима. Проекция на тавана на разплискан материал от откъснала се горна част на човешка глава. Маслен портрет на мъж с месест червен нос, живял по времето, когато благодарение на речната търговия Хартфорд е процъфтявал, командваше сцената над камината. Подвързани в кожа книги задръстваха рафтовете и имаха вид на недокоснати и непроменени. Като на витрина. Дарт обърна внимание на няколко празнини между томовете, които напомняха липсващи зъби.

Тялото представляваше каша, изсипана върху покрит с възглавница от брюкселска дантела стол от орехово дърво. Онова, което беше останало от главата, беше отхвръкнало назад като резултат от изстрела. Горната половина от облеклото на мъжа беше кафява поради засъхващата кръв.

— Харолд С. Пейн — прочете Аби Ланг, като разглеждаше пощенския етикет върху един екземпляр от „Изкуства и антики“, който лежеше върху странична масичка от черешово дърво. — Не го познах без лице.

— Ти го познаваш.

— Компютърна порнография. Секс сцени и дребни порнозвезди по интернет. Поръчани по пощата фото CD-ROM. Дигитална порнография. Хората от Федералното бюро го спипаха, но и аз имах участие. Да, познавам го.

— Изглежда доста интересно — промърмори Дарт.

— Нещо такова. Взе си четирима адвокати и беше оправдан по всички обвинения, с изключение на пощенските поръчки, ако си спомням добре.

Дарт нямаше намерение да поставя под съмнение паметта й.

Тя продължи:

— Всичко относно порнографията по интернет остава малко неясно, ако мога да се изразя така. Все още въпросът се изяснява.

— Той има ли досие в отдела за сексуални престъпления? — попита Дарт.

Тя го погледна в очите, разбираше добре въпроса му.

— Не — отговори просто, но все пак успявайки да му внуши, че намеците, съдържащи се във въпроса му, не й са по вкуса. Очите й казваха: „Никой не ми пипа папките, без да знам за това“.

В желанието си да промени темата Дарт посочи коняка на бюрото, разсипан пепелник до крака на креслото и остатък от пура на килима. Изглеждаше, че Пейн си е налял коняк, изпушил е една пура, а след това е захапал дулото.

Вляво, в ъгъла, се намираше вграден шкаф от орехово дърво. Останалата част от тази стена беше покрита от пода до тавана с рафтове за книги. Четири прозореца с оловни рамки на стъклата заемаха по-голямата част от стената зад бюрото, където се намираше един компютър.

Преди пристигането на Браг и другите, и докато все още разполагаше с няколко мига спокойствие, Дарт огледа внимателно сцената на произшествието. Съпруг, оставен сам, докато жената е отишла на парти, чаша коняк, пура и куршум през устата. Перфектно самоубийство, помисли той, като повярва с цялото си същество, че Пейн е бил убит. На ръба на бюрото забеляза нещо, което изглежда беше комплект инструменти за почистване на оръжие, и още нещо, което явно беше кутия патрони. Не се виждаше никакво писмо от тези, които оставят понякога самоубийците, но съпругата може би е намерила такова. Пистолетът висеше от десния палец на мъртвия, Дарт беше в състояние да предскаже, че парафиновите тестове ще потвърдят, че същата ръка е задействала оръжието, и се чудеше как това е било възможно да се постигне.

За разлика от другите самоубийства, той си представяше това по начина, по който една публика вижда действията на илюзионист: дебнеше да улови някой трик. Опитваше се да възпроизведе как един Зелър или един Ковалски би могъл да нарисува толкова ясна картина. Шперц или друго подобно средство би могло да помогне на един убиец да проникне вътре — никакъв трик тук. Но после какво? Да се наложи над Пейн — да го повали с удар, така че да загуби съзнание, да прояви старание да го удари по тази част на главата, която след това ще се пръсне при навлизането на куршума. Ще трябва да разбереш необходимото за пистолета, помисли той. Щеше да е необходимо някаква предварителна работа. Но пистолетите бяха регистрирани, а повечето от оръжията за домашна употреба се държаха в чекмеджетата на шкафчета до леглото или пък върху горните рафтове на кабинетите.

Това, което го измъчваше, беше отсъствието на материални доказателства. При скока на Стейпълтън материалът — от решаващо значение при всяко разследване — не даваше указания за наличието на някакъв мистериозен посетител. Същото можеше да се каже и за материалите около случая Лорънс: в доклада на Теди Браг се споменаваше за откриването на някакви медни стружки върху тялото — от шнура, използван за обесването, предварително очакваните памучни и синтетични влакна, типични за всички подове, и косми от главата и тялото, но само от жертвата. Нищо не даваше повод да се мисли за нечиста игра. Сценарият пред него говореше за същото — изглеждаше чиста проба самоубийство. Добре обученият в науката криминалистика Дарт разчиташе точно на това — разместването на доказателствения материал не можеше по същество да бъде избегнато, косми и влакна постоянно сменяха местата си: лицето, което е влязло в стаята, е оставило такъв материал, лицето, напуснало стаята, е отнесло със себе си такъв материал. Всякакъв вид органична материя от листа до цветен прашец, автомобилни подови подложки, дрехи, храна, семена, косми, зацапвания и прах. Изглеждаше необяснимо, че самоубийствата са били осъществени без разпиляването на подобен материал — и Дарт знаеше, че обвинителят ще каже точно това: няма веществени доказателства, следователно няма процес!

Уебстър приближи и Аби го попита:

— Съпругата влизала ли е в кабинета?

— Казва, че е влизала, да. Каза, че е опипала пулса му — лявата му ръка. — Той се закиска. — Можеш ли да си представиш, някой да си помисли, че нещото в това кресло би могло да има пулс. Хайде да си говорим за сънища.

— Колко време е била в стаята? — зададе следващия си въпрос Дарт.

— Не знам. Не каза.

Дарт, чиито мисли бяха заети с влакната, се отпусна върху едното си коляно и приближи главата си съвсем близо до пода. На Уебстър подхвърли:

— Носела е чехли: сини мъхести чехли. Така ли е? — Той вдигна поглед към полицая, който като че ли не си спомняше.

— Аз… а…

— Провери.

— Да, сър. — Уебстър се раздвижи енергично и Дарт след малко чу стъпките му, които се бяха отправили нагоре по стълбата.

— Какво? — попита Аби, като коленичи.

— Наведи се ниско. — Дарт направи демонстрация, почти докосвайки с ухо пода.

Аби се пошегува:

— Приятно ми е, когато говориш мръсотии. — А след това повтори движенията му.

— Виждаш ли ги? Влакната? — попита той. — Вгледай се добре.

— Да! — възкликна тя развълнувано. — Сини влакна!

— Точно така. А виждаш ли накъде водят?

— Към шкафа. Не към тялото.

— Точно така. И?

Тя изви главата си и малко остана двамата да се целунат, както бяха с прилепени уши към дъсчения под.

— Оттук до мъртвия има тъмна ивица върху килима.

— Бива те — каза й Дарт.

Задникът й стърчеше високо и за момент той спря да мисли за влакната.

— А между шкафа и бюрото има една по-светла ивица.

— Мъхът е изтрит.

— Шкафът е бил посещаван много пъти — изтъкна тя.

— Съгласен.

— А по-тъмната ивица? — попита тя.

— Мъхът е изправен. Насочен е в друга посока.

— Защо? — попита тя.

— И аз питам същото. — Докато мислеше напрегнато, Дарт влезе в стаята. Беше се уморил да чака Теди Браг. Каза на Аби: — Чакай тук. Не допускай никого вътре.

— Джо?

Той се отдалечи бързо. Във фоайето попадна на Уебстър, който тъкмо слизаше по стълбите. Полицаят потвърди:

— Сини мъхести чехли, детективе. Още е с тях.

Ковалски оглеждаше с възхитен поглед сцената, като се занимаваше с втората си цигара. Когато Дарт минаваше покрай него, Ковалски попита:

— Чукаш ли я, Дартели? — Дарт продължи по пътя си. — Причината, поради която питам, е, че в полза на предположението ми говори начинът, по който тя изглежда, нали разбираш? Цялата поруменяла около гърдите и шията. Малко по-усмихната, отколкото е нормално за нея. И тъй като виждам тук колата ти, мисля, че двамата сте пристигнали заедно и че е малко късничко за такова нещо. — Дарт стигна до колата си. — Добра ли е, Дартели? Разпространено е мнението, че устните на една жена са еднакви и на двете места. Ако това е вярно, постижението ти е забележително.

— Затвори си човката, Ковалски — изръмжа Дарт, докато измъкваше два чифта обвивки за обувки и гумени ръкавици от багажника на волвото, където Дарт държеше торба със средства за оказване на първа помощ, предпазна жилетка и торба за материали от сцени на произшествия.

— Наистина има хубава уста — измърка Ковалски.

Дарт затвори багажника и в същия момент чу приближаването на някаква кола. Вероятно Теди, помисли той и реши да побърза. Премина покрай Ковалски, но след това се спря. И процеди:

— Знаеш ли какво, някога мислех, че си точно толкова тъп, колкото твърдят всички. Тъп, колкото са тъпи действията ти. — Главата на едрия мъж се завъртя и той заби погледа си в очите на Дарт. Дарт продължи: — Ако по някакъв начин си осрал мястото на произшествието, ще ти разпоря задника. — От носа на Ковалски изскочи пушек и той изгледа Дарт с такава омраза, че детективът можеше да очаква нападение. — Кажи на Теди, че съм влязъл без него.

— Не можеш да направиш това! — протестира Ковалски.

Дарт вдигна ръката си, в която държеше книжните обвивки за обувки.

— Хайде, спри ме. — Обърна се и влезе.

До вратата на кабинета, точно когато колата на Браг спираше навън, Дарт и Аби нахлузиха книжните обвивки върху обувките си и си сложиха гумените ръкавици.

Дарт й каза:

— Искам да ме водиш. Дръж ме доколкото е възможно далече от сините нишки и от изправения мъх.

Дарт се придържаше наблизо до стената и стигна до шкафа, без да изисква някакви особени напътствия от Аби.

— Какво точно търсиш? — попита тя.

Той отвори шкафа и пред погледа му се откри голям телевизор и асортимент от стереоуредби. Опипа слепешката с обвитата си в ръкавица ръка вътрешността на шкафа.

— Какво има, Джо? — попита тя.

Пръстите на Дарт попаднаха на солидно парче метал, скрито под първия рафт. Той го обхвана, бутна го, дръпна то. Щрак! Краят на шкафа отскочи от стената. Дарт плъзна пръстите си в отвореното място и го дръпна, както се дърпа врата, за да се отвори.

— Боже мой… — ахна тя.

— Стой до стената — посъветва я той.

Аби се приближи до него. Дарт издърпа шкафа до последна възможност и намери вътрешния ключ за осветлението.

Двамата чуха как предната врата се отваря и заедно с това гласовете на Ковалски и Теди Браг.

— Да не се пипа нищо — каза Дарт, като влезе пръв в скритата стая.

 

 

Стаята нямаше прозорци. Мястото, което се намираше най-близо до тайната врата, имаше вид на компютърна видео лаборатория, а останалото беше посветено на библиотечни шкафове, натъпкани с книги с най-различна форма и големина, подвързани с плат и кожа. Огледани по-отблизо, книгите изглеждаха износени и съвсем стари. Една от полиците съдържаше няколко дълги реда видеокасети.

— Десет срещу едно — ахна Аби, — това е вещественото доказателство, което хората от Федералното бюро не са успели да открият.

Електрониката съдържаше два компютъра, бяла маса, няколко лампи на триподи, две видеокамери, скенер, цветен лазерен принтер и телефон.

— Хубава покъщнина — промърмори Дарт.

— Хубави пари — уточни тя.

Отделна маса се заемаше от двадесет и седем инчов телевизор и видео.

Ковалски влезе зад тях. Дарт погледна най-напред обувките му. Беше побеснял от това, че беше без книжни обвивки — на теория всички веществени доказателства от косми и влакна трябваше да се считат замърсени. Това поведение беше толкова типично за този човек, че Дарт сметна за ненужно да коментира. Ковалски не ставаше за нищо.

Ковалски направи крачка напред и отвори една от подвързаните с кожа книги.

— Ръкавици! — кресна силно Дарт. Но книгата вече беше докосната.

Ковалски, игнорирайки напълно Дарт, разлисти страниците.

— Ау! Това може да накара даже мен да се изчервя. — Аби надникна над рамото му и Дарт видя как лицето й се обля в червенина, тя се отдръпна бързо встрани, отстъпи назад и се изкашля.

— Мислех, че си устойчива, Ланг — подразни я Ковалски.

— Ръкавици, Ковалски! — повтори Дарт с раздразнение.

— Да, да.

— Ръкавици! — вече изръмжа Дарт, издърпвайки книгата от ръцете на детектива.

Дарт хвърли поглед върху книгата. Въпросната снимка показваше гола жена, окачена под един кон на кожен хамут. Напук на пропорциите тя осъществяваше полов акт с жребеца по начин, по който не оставяше нищо за въображението. Дарт затвори шумно книгата, отвратен.

Ковалски беше тактичен да отбележи:

— Да си играла на конче някога, Ланг? — Сега вече с ръкавици, той взе книгата от Дарт, отвори я и каза: — О, боже мой! Това може да те разплаче! С делфин, Дартели. Гледай, гледай! Какъв инструмент има това животно.

— Успокой се — сопна му се Дарт.

Ковалски нагласи книгата пред очите на жената.

— Какво е това, Абигейл? Морска свиня или делфин?

Тя отклони погледа си.

— Не, благодаря.

Дарт повторно грабна книгата.

— Достатъчно! — изскърца той. — Дръж се като детектив, поне веднъж.

— По-спокойно, Дарт — озъби се Ковалски, с което явно го предупреждаваше. Той се извисяваше с почти три инча над Дартели и го превишаваше в тегло с шестдесет фунта. — Просто се шегувам и това е всичко. — Той погледна Аби и след това отново Дарт. — Без друго тя няма никакви основания да се намира тук.

Дарт се вцепени.

Обади се Аби:

— При тази мръсотия ти се чудиш каква работа има тук отделът за сексуални престъпления? Употреби интелигентността си, Ковалски. — Тя издърпа от рафта подвързана с кожа книга, явно безкрайно стара. Отвори я внимателно. — Латински — определи тя, разглеждайки я внимателно. — Рисунки от дванадесети век. — Запрелиства страниците, като поклащаше глава на това, което виждаше. — Както изглежда, римското духовенство е ценяло високо порнографията.

Поставяйки обратно книгата на мястото й, Дарт каза на Ковалски за обвиненията срещу Пейн и по-ранното участие на Аби. По нищо не личеше, че Ковалски го слуша. Той грабна същата книга с движение на момченце в магазин за сладкиши, отвори я и попита:

— Хей, Дартели, можеш ли да разпознаеш боа удушвач, ако я видиш? — Имаше арогантността да се засмее. — Какво ще кажеш за една половинка? — Той погледна към Аби Ланг и додаде: — Какво ще кажеш, ако се обвие около теб!

Отново Дарт пристъпи към Ковалски, но на конфронтацията попречи Теди Браг, който влезе и с гневен глас наруга всички за това, че са влезли в стаята, преди той да е имал възможност да я огледа.

— Това е сцена на произшествие, а не събрание — оплака се той. — Излизайте!

Дарт се извърна към Ковалски:

— Хайде, кажи му за килима.

Ковалски беше като парализиран.

— Килимът — повтори Дарт, като изпитваше голямо удоволствие.

— За какво, по дяволите, говориш?

— Лейтенант? — обърна се Дарт към Аби.

Тя каза на Браг:

— Съпругата твърди, че е влязла и проверила тялото. Показанията от влакната противоречат на това…

— Е, и какво? — изломоти Ковалски.

Тя продължи:

— Знаем, че е прекосила стаята, като е стигнала до шкафа, бюрото и е дошла тук, в тази стая. По-нататък се вижда, че мъхът между вратата и тялото не изглежда еднакво. Би било добре да имаме фотоси, преди мястото да е изпотъпкано.

— Мъх? — попита Браг.

Дарт отговори:

— Някой е минал с прахосмукачка тази част на килима, Бъз, много преди да дойдем.

— Минал с прахосмукачка? — изуми се Браг.

— Какво? — добави след него Ковалски.

Отправяйки поглед към Ковалски, Дарт поясни:

— Някой, който се е надявал да отстрани космите и влакната, с цел да скрие това, което действително се е случило на това място.

Браг, явно изнервен, се обърна към детектива:

— И какво действително се е случило на това място, Айви?

— Убийство, Бъз. Държа да се счита за убийство.

— Кой е натоварен със случая? — попита Браг.

Ковалски, зашеметен и в много лошо настроение, трябваше да отклони погледа си от Дарт.

— Аз — оповести той авторитетно, предизвикателно. — И докато не ми кажеш, че разполагаме с доказателства в полза на противното, Теди, ще го считаме така, както го виждаме: самоубийство. Ако имаш някакви основания да се съмняваш, аз нямам нищо против да си сменим конете, ако и когато разберем нещо. — На Дарт додаде: — Да имаш информация, с която аз не разполагам?

Дарт само го изгледа втренчено. Мислеше, че е отишъл прекалено далеч, че беше дошло време да действа твърдо.