Ридли Пиърсън
Верига от улики (23)

22.

Браг каза:

— Нервен си като лисица в курник.

— Трябва да бъдат нервни пилетата — отбеляза Дарт.

— Все едно кой. — Браг често пъти се опитваше да се представи като провинциален фермер, какъвто едно момче от Бруклин никога не може да бъде. В малката стая, която Браг използваше за лаборатория, пак беше протекло. Мястото миришеше силно на фотохимикали от голямата машина за проявяване в съседната стая.

— Не изглеждаш добре, Теди. Как се чувстваш?

— Прекрасно.

— Блед си. Много пушиш.

— Затваряй си човката.

— Но аз се безпокоя за теб — възрази Дарт. — Или може би това няма значение.

— Не. Няма значение — кимна той. — Ти се безпокоеше и за онова твое сакато куче, а излезе, че нищо му няма.

— Мак не е сакат.

— Разбираш ли какво имам предвид? — Браг блъсна Дарт с рамо. — Погледни по-внимателно — насърчи го той.

Дарт се наведе над лабораторната маса и притисна окото си към визьора.

— Това е органичната материя от самоубийството на Пейн. Нарича се плешив кипарис. Той расте по тези места, но се счита за рядкост.

Саманта Ричардсън се намеси:

— В имота на двамата Пейн няма плешив кипарис.

Дарт беше забравил напълно за присъствието й, тя беше мълчала през цялото време. Беше облечена в сини джинси, бяла блуза и жилетка в тревистозелено. С очила с телена рамка. За първи път Дарт я виждаше с очила.

— Сам се зае с това по моя молба — информира го Браг.

— Защо?

— И двамата знаем защо, по дяволите — отвърна гневно Браг. — Ланг сътвори цялата тази воня около Ледения човек — Несбит — и въпреки че работата не стигна доникъде, Хейт вижда необичайния брой самоубийства и търси възможна връзка. Грешката е на Ланг, не е моя. Не обвинявай мен.

— Или мен — обади се Саманта.

— Имам по-едра риба за пържене — оплака се Браг. — Но той иска буквално всяка улика за всяко едно от тези самоубийства да бъде изследвана. Ако има някаква връзка, той я иска. Не обвинявай мен! За бога, той е подгонил Ковалски да обикаля насам-натам като… като…

— Като лисица в курник — довърши Дарт.

— Затваряй си плювалника.

— Благодаря.

— И така, ще се занимаваме отново с уликите по случаите Лорънс, Стейпълтън, Пейн — гадна работа.

Споменаването на Ледения човек — Несбит — доведе Дарт до внезапна паника, но той я прикри. Обяснението на Браг запълваше известни празноти. Хейт беше изпратил на Дарт бележка, с която задаваше въпроси относно пълно кръвно изследване на Пейн. Досега Дарт беше избягвал да отговори.

— И това е горе-долу единствената необяснена подробност в самоубийството на Пейн — довърши Ричардсън.

Браг добави:

— И Хейт — като мен, като вас, вижда възможността тези плешиви кипариси да са били оставени от някой посетител, и той — като мен, като вас — иска да знае кой може да е бил този посетител и какво е правил там.

— Разбирам — кимна Дарт, като си мислеше: „Знам кой е бил. Знам какво е правил там. Но Хейт единствен няма да повярва, без да разполага с купища доказателствен материал“.

— Там няма никакви плешиви кипариси — каза Дарт на Ричардсън.

— Да, в имота на Пейн няма никакви.

— И ето за какво трябваш — намеси се Браг. — Защото тук сме само двама, а аз имам да готвя друга риба.

— Да пържа — поправи го Дарт.

— Гледай си работата. — После кимна към Ричардсън. — Кажи му.

— Овощарското общество на Хартфорд разполага със списък на всички плешиви кипариси в Хартфорд, Източен Хартфорд и Западен Хартфорд.

— Овощарско общество на Хартфорд?

— Точно така. Те следят редките видове. — Тя протегна ръка към масата и подаде на Дарт един факс. — Само единадесет в областта.

— И ето за какво трябваш — повтори Браг.

— Искаш да хукна да търся разни дървета? — попита Дарт объркан.

— Дървета, сол и почва — напомни Браг. — Имаме всичките три в комбинация. Това представлява сигурно указание. И не аз, а твоят прекрасен сержант Хейт иска това. Ако искаш да се оплачеш, качи се горе.

— Не, благодаря.

— И аз мисля така.

— Бих могла да помогна след работа — предложи Ричардсън на Дарт.

— Не, не можеш — противопостави се Браг.

В очите на жената имаше нещо, което казваше, че това няма нищо общо с листата от плешив кипарис и Дарт го почувства остро до пръстите на краката си.

— Би ми било приятно — каза той, без да знае откъде бяха дошли думите му.

— Добре — кимна тя.

— Не е добре — сопна се Браг.

— Гледай си работата — промърмори Дарт, макар и с добро чувство и Браг му отговори с нещо като усмивка.

Детективът сгъна внимателно факса и го мушна в джоба си. Когато напускаше лабораторията, той все още чувстваше погледа на Ричардсън, който дълбаеше дълбоко в него.

Усещането беше приятно.