Иржи Прохазка
Убиецът се укрива из нивите (11) (1953 г.)

11

Селото отново се успокои и притихна сред заобикалящите го хълмове, които се къдреха като агнешки кожухчета в пладнешката жега.

Още предобед хората в селото се затвориха в себе си, в своите грижи и тръгнаха да си вършат работата, така че никой не обърна внимание на престъпниците, когато ги качиха в милиционерската кола с белезници на ръцете. Само Анка Шандова, която с присъщата й енергичност пое ръководството на кооперативното стопанство, възмутено плю и рече с отвращение:

— Тези ли искаха да ни освободят? Тези!

И подкани останалите:

— Да вървим, хора!

И селото безмълвно я последва, без възражения и излишни приказки поведе добитъка си към кооперативния обор.

Успяха да заловят всички — Босак и сина му, свещеника и кръчмаря Бенеш. Наложи се да убият само щабния капитан Кристек. Не искаше да се предаде, тичаше на зигзаг из житото и стреляше на всички страни като побъркан. Това не беше проява на храброст, а истеричност на непълноценен човек, който трябваше да умре също тъй безсмислено, както беше и живял. Накрая, както бягаше, един куршум случайно го улучи в гърба, защото се бе навел точно в момента, в който се целеха в краката му.

Земан бавно тръгна нагоре през нивите към пътя над селото, където го очакваше служебната му кола.

Долу под него лениво се влачеше реката в своето лъкатушещо корито сред обрасли с растителност брегове. Слънцето се отразяваше като в сребърни огледалца на местата, където водната повърхност леко се къдреше. На срещуположната страна зад реката се извисяваха хълмовете и въздухът над тях беше така чист и прозрачен, че дори и от това разстояние можеха да се различат обсипаните с шишарки върхове на старите смърчове, прошарени тук-таме от все още свежата зеленина на брезите.

Господи, нима бяха изминали само няколко дни, откакто бе минал оттук и за първи път бе видял това село, тридесетината къщички с блестящи варосани фасади, гушещи се в прегръдката на тази красива долина, малката църквичка с луковицообразна камбанария, обкръжена от короните на мощни липови дървета, и покрива в стил барок на свещеническия дом под синьото лятно небе. Тук за първи път бе вдъхнал наситения с благоуханието на хиляди билки и мед въздух, тук си бе помислил с възхищение и лека завист, че навярно няма на света друго място, където да цари такова блажено спокойствие.

А междувременно…

Той се обърна към лейтенант Житни и Павел Шанда, които го съпровождаха, и тихо ги помоли:

— Помогнете на Бланка Мутлова — поне в най-тежките моменти в началото, бъдете до нея и вместо мен!

Кимнаха, това беше нещо съвсем естествено.

Житни, все още под впечатлението на това, което бяха преживели, рече замислено:

— Трудна ще бъде битката ни, Хонза, за щастлив и спокоен живот в тази прекрасна земя!

Земан седна до шофьора, сбогува се с кимване, колата потегли и бързо изчезна зад близкия завой.

Започваше поредният делничен ден от голямата битка!