Дженифър Ашли
Ловецът на пирати (8)

8

Бурята се разрази точно когато Даяна сложи Изабо в леглото. Първата светкавица потопи стаята на дъщеря й в неземна бяла светлина, а гръмотевицата, която я последва почти веднага, заглуши писъка на момиченцето.

Даяна обичаше стихиите и в същото време се страхуваше от тях. В Лондон рядко виждаха бури като тези, които връхлитаха незащитения Хейвън. Вятърът ревеше над покрива и клатеше комините. Цялата къща скърцаше. Даяна имаше чувството, че всеки момент домът й може да се превърне в безпомощно носещ се по морето кораб. Клоните на дърветата се удряха в стените, чукаха по стъклата и се заканваха в кепенците.

Изабо споделяше въодушевлението и страха на майка си. Взираше се навън с големи, окръглили се от страх очи, при всяка светкавица надаваше вик и заравяше глава във възглавниците. Криеше се известно време, после скачаше от леглото и отново се заглеждаше навън.

Бурята предизвикваше у Даяна еуфория и ужас. Чувството беше много подобно на онова, което изпитваше при целувките на Джеймс Ардмор.

За ужас на Даяна Изабо бе разказала на дядо си, че е заварила майка си и Джеймс Ардмор да се целуват. Според момичето случката беше повече от смешна. Адмиралът само изгледа загрижено дъщеря си, а тя си пожела да потъне в земята от срам.

За щастие точно тогава се появи Джесъп и съобщи, че бедният лейтенант Джак се чувства много зле. Даяна веднага изтича в стаята му, за да му помогне. Свари му чай от лайка и сложи на челото му влажна кърпа. Бедният момък се успокои и заспа. Сега можеше само да се надява, че бурята не го е събудила.

Поредната светкавица проряза небето. Изабо изплака и скри глава под завивката. Последвалата гръмотевица беше толкова силна, че Даяна се сгуши до дъщеря си.

В този миг в коридора се чуха гласове. Даяна веднага разпозна мелодичния баритон на Джеймс.

— Наред ли е всичко?

Баща й се засмя.

— Изабо се страхува от светкавици, Даяна от гръмотевици. Заедно ще се справят.

Джеймс също се засмя сърдечно.

— Лека нощ, адмирале.

— Лека нощ, капитане.

Махнете се най-сетне, джентълмени, и оставете дамите да се страхуват на воля — помисли си ядосано Даяна.

Чу се затваряне на врати и къщата най-после утихна.

Бурята продължи цял час. Изабо се умори да скача от леглото и да се връща под завивките при всяка светкавица и най-сетне заспа, прегърнала една възглавница. Изтощена, Даяна се отпусна до нея.

Отново блесна светкавица. Даяна преброи до пет. Дойде и поредната гръмотевица, този път доста по-тиха. Очевидно беше поне на миля от острова. Бурята се отдалечаваше.

Тя чу как вратата към стаята на Изабо се отвори тихо, но остана неподвижна. Вратата се затвори още по-тихо. Внимателни, почти безшумни стъпки минаха по килима и спряха пред леглото.

Даяна лежеше, без да помръдва, и вдишваше дълбоко топлата мъжка миризма на сапун и мускус. След приключението в пещерата и преди вечеря Джеймс очевидно се бе изкъпал и носеше чисти дрехи. Даяна бе надникнала за малко в стаята му, чиято врата беше открехната. Видя мускулестото тяло, загорялата от слънцето кожа, стегнатия задник с много по-бяла плът. Само задната му част, за съжаление.

Гледката я преследваше по време на вечерята и й се яви и сега. Редно ли беше жена да желае мъж с такава сила? Защо образът му постоянно беше в съзнанието й? Редно ли беше да й се иска да върне времето назад и да влезе в стаята, докато той се къпеше? Да си представя как той ще я прегърне и ще намокри роклята й, преди да я целуне.

Редно или не, тя го желаеше с цялата сила на сърцето си.

Матракът изскърца. Джеймс легна до нея и се притисна до гърба й. Силната му ръка обхвана талията й и тя усети топлината на тялото му през тънката нощница. Той се настани удобно и нежно я притегли в прегръдката си.

Даяна усети мекото кадифе на халата, зает от баща й, и силния гол крак, притиснат към нейния. Той протегна ръка и зави майката и дъщерята.

Изабо се обърна и го погледна сънено. Усмихна се, помилва ръката му и отново отпусна глава. Дишането й бързо стана равномерно.

Даяна се сгуши в топлото мъжко тяло и се наслади на силата му. Той не се движеше, но ръката му остана върху корема й и топлината прониза цялото й тяло. Устните му се опираха в тила й, дъхът му галеше косите й.

Двамата дълго лежаха така, докато Изабо заспа дълбоко. Въпреки изтощението си Даяна беше съвсем будна и с широко отворени очи. Светкавиците все още прорязваха небето, но вече бяха много далеч и гръмотевиците не се чуваха.

По някое време Джеймс се отдръпна от нея и стана — толкова гъвкаво и тихо, че матракът почти не се раздвижи. Той посегна към ръката на Даяна и я издърпа от леглото.

Даяна не успя да стане така безшумно като него, но Изабо не се събуди. Изтощено от силното преживяване, момичето спеше дълбоко и не се помръдна дори когато майка й я зави и я целуна по челото.

Джеймс я поведе към вратата и двамата заедно излязоха от стаята на Изабо.

В къщата беше тъмно, но облаците се бяха разпръснали и сребърната лунна светлина влизаше свободно през прозорците на първия етаж, които бяха без кепенци. Джеймс притисна Даяна към стената и опря големите си ръце от двете страни на главата й. Тя отвори устни, за да зададе въпрос, но не успя да издаде дори звук. Устата му властно завладя нейната.

Даяна обичаше тези целувки. Устата й се отвори сама, езикът й заигра с неговия. Този път двамата не се дразнеха, не се опитваха да се прелъстяват взаимно, а просто се целуваха дълго, горещо и нежно.

Той развърза внимателно връзките на нощницата и плъзна ръка в отвора. Дланта му се усети грапава върху кадифената и кожа.

Това беше всичко, от което тя имаше нужда. Целувка заради самата целувка, а не разочароваща, задушаваща страст, не и потискани емоции. Имаше нужда от Джеймс и от силата му. Утре ще мисли за себе си, за Изабо и баща си, за бъркотията в главата си. Тази нощ само ще се наслаждава.

Той я целуваше с истинска страст. Когато устните му се плъзнаха по шията й, тя въздъхна и облегна глава на стената. Когато беше млада, изпитваше силно желание мъжът й да прави нещо подобно на онова, което сега Джеймс правеше с нея.

Когато за първи път призна пред Едуард за какво копнее, той само я изгледа презрително. Тя прекара два мъчителни месеца сама, докато мъжът й беше в морето, питайки се къде е сгрешила.

Когато той се върна, тя отново му призна копнежа си и той й се подигра жестоко. Тогава тя беше на осемнайсет години и твърдо убедена, че той не я желае по нейна вина. Освен това свекърва й постоянно й повтаряше, че бракът много бързо състарява свежи млади дами като нея.

Даяна зарови пръсти в косата на Джеймс и прогони нерадостните си мисли. Това е истината, каза си тя, докато се наслаждаваше на възбудата си. Така трябва да се чувствам, когато съм с мъж, който ме желае със същата сила, с която аз го желая.

Тя не бе разказала на Джеймс, че Изабо се е смяла на целувките им. Освен това малката беше попитала дали двамата ще се оженят и кога. Ако му кажа, сигурно ще избяга от къщата, ще вземе лодката и ще изчезне в открито море, помисли си развеселено тя.

Усети ерекцията му да се притиска в корема й и въздъхна. Той никога не правеше опити да скрие възбудата си. Не виждаше причини да обуздава страстта си. Сигурно никога в живота си не го беше правил.

Даяна си каза, че трябва да опази сърцето си. За него случващото се тук беше незначително. Бе срещнал жена, която желаеше, и я целуваше. Нищо повече.

Но не се получи. Целувките му пареха като огън, по тялото й се разливаше топлина, ръцете му върху хълбоците й я възбуждаха със силата си.

Той вдигна глава и отдели устни от нейните. Спокойно, сякаш имаха предостатъчно време. Помилва нежно бузата й и се засмя.

— Джеймс — промълви с пресекващ глас тя.

Той сложи пръст върху устата й, сведе глава и отново я целуна. След малко я хвана за лакътя и я поведе към стаята й близо до стълбището.

Отвори вратата и я бутна вътре. Огънят в камината беше догорял. Никой не се беше сетил да запали свещи. Джеймс затвори вратата и превъртя ключа.

Даяна стоеше насред стаята и трепереше. Той се приближи безшумно, целуна я и я притисна до себе си. Решена да го спре, тя отстъпи крачка назад.

— Не, Джеймс.

Той я погледна невярващо. Даяна завърза нощницата си на шията и избегна погледа му. Сърцето й биеше лудо, защото огънят, запален от него, продължаваше да гори с неотслабваща сила.

Зелените очи охладняха. Когато отказваше на Едуард — а след раждането на Изабо това се случваше много често — той побесняваше от гняв. За разлика от него Джеймс изглеждаше някак… делови. Сякаш знаеше, че единствено от него самия зависи да я вземе ли или да я остави на мира.

— Какво ти става? — попита спокойно той.

— Нищо ми няма. Добре съм.

Той смръщи чело.

— Знам кога жената копнее да се люби с мъж. Ти все още гориш. Затова питам какво ти стана.

Тя се опита да му хвърли леден поглед.

— Нима моралът не е достатъчна причина?

— Не и за теб.

Възмущението й беше толкова силно, че тя за миг загуби дар слово.

— Как смееш!

— Спести си това представление, Даяна. Ти ме заплаши с пистолет и ми заповяда да ти покажа интимните си части. Ето ти един чудесен пример за морал.

— Това беше игра!

За момент в очите му блесна гняв, но той се овладя бързо. Очевидно умееше да се контролира.

— С подобни игрички човек често се докарва до безизходна ситуация.

— Знам. Вече съм го преживяла.

Той пристъпи към нея и сложи ръце на раменете й.

— Ти не играеш, Даяна. Ти ме желаеш и знаеш докъде води това желание. Сега, когато ти го предлагам, се отдръпваш. Искам да знам причината.

Докосването му беше толкова топло. Така й се искаше да се сгуши отново в ръцете му.

— Ако останеш още малко тук, ще крещя — отговори с треперещ глас тя. — И ще се наложи да обясняваш на баща ми какво търсиш в стаята ми.

Очите му се присвиха заплашително.

— Според мен той вече е наясно какво става. Защо просто не го повикаш? Аз също бих могъл да му разкажа някои неща за теб.

Даяна напразно се опита да изглежда надменна.

— Не ставай смешен.

— Няма да успееш, Даяна. — Той й обърна гръб и отиде до вратата. Тя чу превъртането на ключа в ключалката и за миг сърцето й спря да бие. Джеймс се върна при нея с ключ в ръка. — Ти се опитваш да ме разгневиш, да разгневиш и себе си, но аз не разбирам защо. Двамата с теб се желаем силно и истински. Най-добре е да дадем воля на чувствата си, преди да ни надвият и да загубим контрол.

Даяна почти не го слушаше. Погледът й беше устремен към ключа в ръката му. Не се страхуваше от онова, което щеше да се случи в леглото — страхуваше се какво ще стане после. Помисли за Изабо, която спеше спокойно в леглото си, забравила за гръмотевиците. Не би могла да го направи отново. Никога, никога вече.

Джеймс я гледаше все по-объркан.

— Защо, Даяна?

— Не мога, просто не мога. Не ме питай повече.

Той я измери с изпитателен поглед и след като мълча известно време, рече тихо:

— Мисля, че заслужавам да чуя истината.

Тя преплете пръсти и ги стисна до болка.

— Не е редно и не е прилично да…

Сега вече Джеймс загуби самообладание и хвърли ключа на масата.

— Престани да ми говориш за морал! Ти не се интересуваш от мнението на хората. От какво те е страх, от мен ли?

— Не си въобразявай. Никога не съм се страхувала от теб.

— И други жени са ми го казвали. Някои от тях хвърлих през борда. След това се отнасяха с повече уважение към мен.

— Нямам никакво желание да слушам историите ти за другите жени. Знам, че съм само една в дългата редица от твои любовници…

— Тогава не знаеш нищо, по дяволите! — изсъска той и пристъпи към нея.

Джеймс Ардмор наистина беше грамаден мъж. И много силен. В погледа му нямаше нито съжаление, нито топлота.

Преди Даяна да е успяла да реагира, той я вдигна високо във въздуха. Въпреки силата си я докосваше нежно. Отнесе я до леглото и я хвърли по лице върху завивките.

— Какво ще правиш с мен? — изпъшка тя.

— Първо ще ти нашаря задника с пръчка, а после ще те любя.

Гневът й даде сили и тя седна бързо.

— Няма да ти позволя да се отнасяш така с мен!

— И защо не? Почти съм сигурен, че ще ти достави удоволствие. Но тъкмо ми хрумна нещо по-добро.

Даяна грабна една възглавница и замахна срещу него.

— Вече казах не!

Той впи поглед в нощницата й, сякаш виждаше свободно през плътната материя.

— Нямам предвид това. Ти не искаш, затова ще преглътна гордостта си и просто ще ти кажа, че не знаеш какво изпускаш. Което обаче не означава, че съм ти повярвал, че не искаш.

Значи няма да настоява… Заля я вълна на разочарование, толкова силно, че почти веднага премина в гняв. А би трябвало да се чувства просто облекчена. Защо, по дяволите, чувствата й погаждаха такива номера?

Джеймс седна до нея на леглото и топлите му бедра се допряха до нейните. Приглади косата й и я целуна по челото.

— Ще ти доставя удоволствие, Даяна. Чисто, невинно удоволствие. Искаш ли това?

Тя се опита да разтърси глава, да каже не. Но се получи рязко кимване.

Той се облегна на рамката на леглото и развърза колана на халата си. Излегна се пред нея като античен бог, силен и мускулест. По гърдите му се къдреха тъмни косъмчета. Зелените очи святкаха в мрака като котешки. Протегна й ръка и помоли:

— Ела при мен.

Даяна почувства внезапно замайване и не можа да се помръдне. Той го прие като колебание.

— Обещах ти да не правя нищо, което ти не искаш — настоя тихо той.

Даяна се предаде. Улови ръката му и се приближи до него. Седна в скута му и не се възпротиви, когато той я прегърна.

Усещането на силните гърди, притиснати в гърба й, беше прекрасно. Тя се хвана за коравите му ръце и изпита чувството, че е намерила спасителното въже.

— Аз съм най-обикновен мъж, Даяна — пошепна в косата й той. — Не мога да спра да те желая.

— Ти си легенда — поправи го тя. — Като мъжа ми.

— Аз съм човек от плът и кръв. Като теб.

Топлият му дъх галеше тила й. Той преплете пръсти с нейните.

— Сега е твой ред, скъпа. Покажи ми как да те докосвам.

Сърцето се блъскаше мъчително в ребрата й. Наистина ли е била толкова глупава да мисли, че той ще я победи само като спи с нея? Не, той ще я унищожи сантиметър по сантиметър, докато я направи част от себе си. Очевидно беше твърдо решен да я превърне в пламтяща купчинка желание.

Но тя нямаше избор. Преди да е помислила какво прави, поведе ръката му към гърдите си и я остави там. После затвори очи и се облегна на гърдите му.

 

 

Джеймс зарови лице в меките кичури и вдъхна дълбоко аромата им. След приключението в пещерите Даяна беше измила косата си. Знаеше го, защото бе видял мисис Прингъл да мъкне към стаята й кофи с гореща вода. Той стоеше на прага на стаята си и си представяше как тя се е съблякла и е навела глава над ведрото, а мисис Прингъл излива върху косата й топла вода, която ухае на лавандула.

Под плътната памучна нощница тялото й се усещаше невероятно добре. Закръглеността на гърдите й, зърната, които се втвърдиха под докосването му, мекият корем, извивката на бедрата. Устните му се плъзнаха по избродираната яка, която почти скриваше тила й.

Джеймс не разбираше от какво се страхува тя. Беше сигурен, че не се бои от него. Не се боеше и от желанието си.

Страх я беше от нещо друго, което криеше от него и от всички други, дори от баща си и дъщеря си.

Даяна харесваше желанието. Знаеше какво иска. Поведе ръцете му към гърдите и корема си и пръстите й останаха преплетени с неговите.

Тя вдигна крак към гърдите си и той помилва твърдите мускули на прасеца, стигна до топлата гънка на коляното. Спря за малко там и палецът му остана дълго върху меката кожа.

После плъзна ръка нагоре по бедрото й, силно и стегнато от катеренето по скалите и управляването на бащината й лодка. Пръстите му продължиха нагоре към хълбока, който силно се притисна към неговия. Накрая стигна до корема, чиято кожа бързо се стопли под докосването му.

Даяна вдигна нощницата и разголи дългите, стройни крака. Те бяха дори по-красиви, отколкото изглеждаха под стегнатите панталонки.

Тя обърна глава към него и устните й потърсиха неговите. Целуваха се дълго, докато ръцете им заедно милваха голата й кожа.

После Даяна поведе ръката му надолу и притисна дланта му върху отвора между протегнатия и свития крак. Той усети влажната й горещина. Браво на нея. Очевидно мислеше за нещо хубаво.

Искри. Нали така й беше казал. Върху мъжа се сипеха огнени искри и го превръщаха в купчинка пепел. Да, великият Джеймс Ардмор беше на път да изгори.

Той потопи пръсти в очакващата ги жарава. Тя се раздвижи, затвори очи и облегна глава на рамото му. Той милваше влажните гънки и пръстите й следваха неговите.

— Джеймс…

Тя гладуваше. Баща й и Изабо я обичаха, но не можеха да й дадат цялата любов, от която се нуждаеше. Тя гладуваше, също като него.

— За мен е удоволствие да ти доставя радост — пошепна страстно той. — Един джентълмен винаги се подчинява.

Даяна изглежда не го чу. Затворила очи, тя се бе съсредоточила изцяло върху нарастващата си възбуда.

— Винаги на твоите услуги — зашепна отново той и целуна червените къдрици. — Знаеш ли колко си красива? Когато се събудих на плажа, бях замаян от щастие, че съм попаднал при теб. Веднага реших да остана дълго. — Целуна я зад ухото и заключи с лек смях: — Обзалагам се, че всеки мъж казва така.

Пръстите му се потопиха още по-дълбоко. Тя беше толкова тясна… и така готова за него. Пое дълбоко въздух и гърдите й се повдигнаха примамливо. Прясно измитата коса ухаеше на лавандула.

— Миришеш прекрасно, любов моя — пошепна задавено Джеймс.

Ресниците й трепкаха, лицето й пламтеше. Съединените им ръце се плъзгаха по твърдите косъмчета в слабините й, червени като косата й. Неговите и нейните пръсти я докосваха, милваха и възбуждаха и Джеймс усети, че няма да издържи още дълго.

Потребността му да я обърне по гръб и да я вземе с дива страст беше също толкова силна като насладата му от тази нежна игра. Лицето й беше съвсем близо до неговото, влажният й дъх се плъзгаше по устните му. Ерекцията му се притискаше в задничето й, точно там, където без усилие би могъл да проникне във влажния, горещ отвор.

Косата й галеше кожата му, мека и хладна, и той се къпеше в аромата й. Това беше удоволствие, чиста, проста наслада. Отдавна, много отдавна не беше изпитвал подобно нещо.

Огънят тлееше, но кръвта на Джеймс пламтеше все по-силно. Даяна отвори очи и го погледна замаяно.

— Разбра ли най-сетне, скъпа? — попита дрезгаво той. — Аз съм човек от плът и кръв, също като теб.

Целуна я по слепоочието и продължи:

— Искам да ти кажа нещо, Даяна, докато все още ми обръщаш внимание. Не съм излъгал, когато твърдях, че двамата с теб си подхождаме много добре. И продължавам да мисля така, все едно какво ще се случи оттук нататък. Разбираш ли ме? — Желанието заплашваше да го надвие. — Искам цялото това прекрасно, възхитително тяло, които ти не криеш от мен. Искам да те вкусвам, да те любя, да чувам смеха ти. Искам да виждам как от очите ти пръскат искри, когато те обзема гняв срещу мен.

Тя също дишаше тежко. И нейното желание растеше.

— Ще отвикнеш да водиш мъжете за носа, скъпа. Аз ще ти помогна. Кълна се, че няма да напусна острова, преди да съм ти избил този навик от главата.

Тя простена задавено. Явно не го чуваше или поне не възприемаше думите му съзнателно.

— Преди да си отида, искам да вземеш ръката ми и да ми покажеш колко прекрасно ще е, когато се любим. Без да се дразним, без да флиртуваме. Красива, проста любов, каквато я искаш.

Тя отвори очи и в зениците й лумна огън. Простена отново и вътрешните й мускули обхванаха ръката му като в клещи. За нищо на света не би се отдръпнал точно сега.

Задните й части се триеха по крайно опасен начин в ерекцията му, но той беше твърдо решен да уважи желанието й. Или по-скоро сърдитата заповед, която беше знак за истински страх. Преди да напусне острова, ще разбере от какво се страхува Даяна Уортинг. И ще изличи този страх завинаги. Ако не успее, ако бъде принуден да напусне острова, преди да се люби с нея, сигурно ще избухне в пламъци. От Джеймс Ардмор ще остане само купчинка пепел, а тя ще я подритне с крак и ще се засмее.

Сега обаче тя не се смееше. Лицето й се разкриви от наслада, а устните й тихо, щастливо и нежно шепнеха името му.

— Браво на теб — пошепна той и я целуна по начин, който окончателно прогони бурята като мек летен дъжд.

 

 

След време Джеймс лежеше сам в стаята си и наблюдаваше как светкавиците обагрят далечния хоризонт в неземно бяла светлина. Вятърът бе отнесъл бурята в открито море и сребърната луна се движеше безпрепятствено по небето.

Когато разбра, че няма да заспи, той стана, навлече панталона и жакета и обу ботушите си. Тялото му беше поело аромата на Даяна и май никога нямаше да се освободи от него.

Лунната светлина идваше тъкмо навреме. Навън ще е достатъчно светло и той ще може да обиколи острова с лодката, за да стигне до голямата пещера, където бащата на Даяна съхраняваше контрабандната стока. Бренди, пирони, въжета — все невинни неща, както бе казал Локууд. Но това не е всичко, адмирале.

Къщата спеше. Той бе излязъл от стаята на дълбоко заспалата Даяна, след като я целуна по челото и я зави грижливо. Измъкна се на пръсти, благодарен, че тя не се събуди.

Джеймс излезе безшумно от стаята си и внимателно затвори вратата. Слезе по стълбата, избягвайки скърцащите стъпала — добре, че ги беше запомнил. Имаше да изпълнява важни задачи и не биваше да занемарява задълженията си само защото бе намерил жена, с която да се люби.

Къщата бе утихнала. Нито един от прозорците не светеше. Входната врата се отвори с тихо скърцане.

Джеймс тръгна по пътеката, която се открояваше ясно под лунната светлина, слезе на плажа и бързо стигна до заливчето, където беше закотвена едномачтовата гребна лодка. Освен това беше завързана с въжета за малкия пристан. Джеймс се справи бързо, седна в лодката и се отблъсна от кея.

Сега ще провери дали вече е оздравял. Вдигна греблата, потопи ги във водата и се насочи към открито море.