Дженифър Ашли
Ловецът на пирати (20)

20

Джеймс за малко не падна от пейката. Сърцето му спря да бие, после заудря с все сила.

— Откъде ти хрумна тази мисъл?

Даяна го удостои с един от обичайните си презрителни погледи.

— Вече съм била бременна и знам какво е. Още е доста рано, но съм сигурна. — Тя изохка раздразнено. — Всяка сутрин ми се гади. Всъщност ми е гадно през целия ден.

Джеймс се взираше като замаян в лицето й. Даяна беше едва ли не брутално красива. И невероятно жизнена. Синините по слепоочията й — спомен от юмруците на сър Едуард Уортинг — събудиха в сърцето му сляпа ярост. Тогава, на кораба, мъжът й разбра какво е предизвикал, затова заповяда да му отброят още двайсет удара.

Джеймс почти не ги усети. Когато всичко свърши, капитан Картър заповяда да го изправят и да го оставят да виси на мачтата. В случай че падне, ще го бичуват отново. Джеймс остана отвратен от тази примитивна жестокост и въпреки нечовешките болки успя да се задържи изправен.

Това обаче му струваше всички сили и когато се освободи, беше почти сигурен, че няма да доплува до брега. Спомни си как черната вода се затвори над главата му, как студените вълни го отхвърлиха, как дробовете му пареха, а гърбът му гореше като втечнена лава. Само омразата го тласкаше напред. Проклет да е, ако достави на капитана удоволствието да извади трупа му от морето.

Сър Едуард се отбраняваше с всички сили. На брега даже успя да го нападне с нож, но Джеймс му го отне и на свой ред го нападна.

— Помниш ли как ти казах, че никога няма да заченеш от семето ми? — попита тихо той.

— Помня — отвърна тя и сложи ръка върху корема си. Изражението й го накара да забрави всичко преживяно до днес. — Но явно едно от семената ти е решило да пусне корени.

— Аз не мога да създавам деца, Даяна — настоя с твърд глас той.

— Аз пък ти казвам, че можеш.

Беше му много трудно да срещне открития поглед на сиво-сините очи.

— Нека да ти обясня защо не мога. Обиколил съм целия свят. Бил съм на всички острови в Пасифика, в цяла Азия, по бреговете на Атлантика. Повече от веднъж. Нито една жена не ми е донесла чернокожо бебе и не ми е заявила, че аз съм бащата. Доста необичайно за моряк, който от двайсет години обикаля пристанищата, не мислиш ли?

— Може би жените са си премълчали — възрази спокойно тя. — Може би са се отървали от нежеланата бременност още в първите месеци. Или са прибягвали до ефективни средства против зачеване. Знам, че някои използват гъби с оцет и тем подобни.

Тя изглеждаше толкова невинна и абсолютно убедена в правотата си, че той се ядоса.

— Ти пък какво знаеш за тези неща? Мислех, че са те възпитали като дама.

— Не съм глупачка — отговори нетърпеливо тя. — Още като момиче прекарвах много време по корабите на баща ми и видях много неща, които той не одобряваше. За мен обаче бяха от полза.

— Това обяснява защо баща ти е посивял рано-рано — промърмори той.

Джеймс отчаяно си пожела да не е толкова болен. В момента просто не можеше да се съсредоточи. Искаше само да седи в хладната сянка, да усеща тялото й до своето и да я прегръща. Знаеше, че ако я целуне, завинаги ще забрави преживяното на кораба.

Да, Даяна сигурно беше права. Но той помнеше Сара и двата месеца, които бяха прекарали заедно. Любеха се ден и нощ. Ако някоя жена е могла да забременее от него, това е била Сара.

Но тя не забременя. Остави го, отиде при Грейсън Финли и още първия път зачена от него. Отначало Джеймс се надяваше, че Маги е негова дъщеря, но щом я видя за първи път, трябваше да погребе надеждите си. Момичето изглеждаше като Грейсън, говореше и се смееше като него.

— В момента не мога да обсъждам този въпрос, Даяна. Знаеш, че бях много болен.

Тя се разгневи и лицето й пламна.

— Аз обаче ще говоря. Ти със сигурност можеш да създаваш деца, след като аз очаквам дете от теб. Макар да ти казах, че не желая второ дете.

Възмутеният й поглед му показа, че единствено той е отговорен за това. Въпреки че именно тя бе нахлула в стаята му и го бе измила от горе до долу. А когато й каза да си върви, свали нощницата си и легна в леглото му. И това беше негова вина. Естествено.

Гневът бушуваше в гърдите му.

— Даяна, би трябвало да знаеш, че детето може да е от съпруга ти.

Тя отвори широко очи, скочи от скута му и изфуча като разярена тигрица:

— Какви глупости дрънкаш, Джеймс Ардмор! Не помниш ли, че те пребиха на онзи кораб? Наистина ли мислиш, че през това време съм отишла при омразния си съпруг и съм го помолила да ме утеши? За каква ме смяташ?

Погледът й беше в състояние да запали павилиона. Ако се беше сетила, сигурно щеше да го изрита.

— Не съм казал, че си отишла при него доброволно.

Даяна стоеше пред него с ръце на кръста. Прекрасната й червена коса бе нападала по раменете, а белите гърди изпълваха деколтето по възхитителен начин.

— Ти си пълен глупак, Джеймс Ардмор. Сър Едуард никога не ме е искал. Не ме желаеше нито когато бяхме женени, нито сега!

Заля го гореща вълна.

— Значи не те е попитал. Щеше ли да отидеш при него, ако го беше направил?

Тя се поколеба.

— Естествено, че не.

Погледите им се срещнаха. Краткият миг колебание опари стомаха му и той трябваше да стисне зъби, за да не се разругае като пиян моряк. Трябваше да разпори корема на сър Едуард на онзи далечен бряг, докато бяха сами. Трябваше най-сетне да престане да се прави на благороден.

Даяна се изчерви.

— Ако бях по-млада, щях да се върна при него. Днес вече не. Когато се омъжих за него, бях млада и си въобразявах, че съм влюбена. Много скоро обаче той ми отне илюзията, че изпитва нещо към мен.

Джеймс усети как ръцете му изтръпнаха. Искаше да я докосне, да я помилва. Без нея скутът му изстиваше.

— Копнежите от младостта ни съпътстват през целия живот. Даже когато остареем и се вразумим.

— Е, аз се отървах от моите — отвърна остро тя. — А ти какво ще кажеш за Александра?

Лицето й изразяваше строгост, но тя дишаше тежко и трепереше с цялото си тяло.

— Какво имаш предвид?

— Двамата изглеждате много добри приятели. Дошъл си при нея, когато си бил много зле. Помолил си я да държи присъствието ти в тайна от съпруга си и тя се е съгласила.

— Не бих казал, че сме приятели. Това е по-скоро взаимно разбиране.

— Ясно е, че се разбирате великолепно. Дотолкова, че се събличаш пред очите й и се оставяш да те разгледа отвсякъде.

— Ти си ни наблюдавала! — А той беше щастлив, че изобщо е успял да стане от леглото. — И не си сметнала за нужно да се обадиш. Хареса ли ти гледката?

Лицето й пламна от смущение. А как хубаво се замрежиха очите й!

— Да, нагледах ти се до насита, щом толкова искаш да знаеш, ти, надут паун такъв!

Тя беше прекрасна. Много отдавна не се бяха любили. Ерекцията му заплашваше да пръсне панталона.

— Ще свършиш ли най-сетне? Трябва непременно да седнеш в скута ми.

— Изобщо не съм свършила! Все още ли вярваш, че съм отишла при съпруга си?

— Не.

Даяна го изгледа подозрително.

— Наистина ли си убеден, или го казваш само за да си затворя устата?

— Вече ти казах, скъпа, че не съм в състояние да ти затворя устата.

Тя се замисли. Той улови ръцете й и я привлече към себе си. Тя се разтрепери още по-силно.

— Почакай, Джеймс. Какво ще правим с детето?

— Ще му дадем най-хубавото име и ще се скараме в какъв цвят да боядисаме детската стая.

Даяна прехапа устни.

— Значи го искаш?

— Искам майка му. А щом се появи на бял свят, сигурно ще го харесам. Още не съм бил баща и не знам какво да кажа.

Даяна седна в скута му, но не се отпусна. Винаги когато се вълнуваше или възмущаваше, ставаше скована като младо дърво, което не иска да се превие, защото се страхува да не падне.

— Не би трябвало да имам второ дете. Аз съм ужасна майка.

Той уви ръце около талията й.

— Не съм съгласен. Ти се държиш прекрасно с Изабо, а дъщеря ти те обожава.

— Нали ти разказах как бях готова да се откажа от нея!

— На колко години беше тогава?

— На двайсет и една.

— Била си още почти дете. Трудно е за една толкова млада жена да се грижи за същество, което според обществото е негодно за живот. Особено когато тя самата се обвинява за нещастието.

— Ти не разбираш ли, че аз исках да я пратя в дом! Как съм могла дори да си го помисля! Единственото обяснение е, че не съм добра майка. Нямам майчински способности.

Джеймс беше готов да се разсмее, но тя изглеждаше толкова потисната, че сърцето не му позволи.

— Изабо със сигурност ще възрази срещу тези самообвинения, Даяна. Тя те обича с цялото си сърце.

— И аз я обичам!

— Тогава остави тези глупави съмнения! Изабо никога няма да ти позволи да бъдеш лоша майка.

Даяна го погледна с надежда.

— Наистина ли го вярваш, Джеймс? Или просто искаш да престана да говоря?

— И двете.

Даяна отново пламна от гняв.

— Ти наистина си невъзможен и…

Той сложи пръст върху пълните червени устни.

— Няма да ти позволя отново да започнеш да ме ругаеш, любов моя. Хайде да се насладим на усамотението си.

Тя облегна глава на рамото му и пръстите й внимателно се плъзнаха по широкия му гръб.

— Не биваше да оставаме насаме. Нямам вяра дори сама в себе си.

— Радвам се да го чуя.

Тя продължи да го милва, но улучи един незараснал белег и той потрепери. Даяна уплашено отдръпна ръка.

— Няма нищо, мила. Болката почти изчезна. Още съм малко скован, това е всичко. — Той се засмя тихо и добави: — Има още една част от тялото ми, която е твърда като камък.

Очакваше тя да се изчерви или да се ядоса, но Даяна само сведе глава към споменатата част от тялото му. Прекрасните й очи потъмняха от желание.

Без да се бави, тя се настани удобно в скута му и вдигна кремавата рокля, за да разголи бедрата си.

— Когато сме заедно, ставам безсрамна и това изобщо не ме притеснява. Даже когато кипя от гняв срещу теб.

— Ти винаги си била безсрамна, Даяна. И винаги кипиш от гняв срещу мен.

Тя го целуна в основата на носа, между очите. Бузите й бяха зачервени, гъстите мигли — очарователно извити. Тя го целуна отново и пръстите й се плъзнаха към малките черни копченца на корсажа.

— Я виж ти… — Джеймс напразно се опитваше да контролира гласа си. — Аз пък си мислех, че са само декоративни.

Даяна не отговори. Просто разтвори корсажа и разкри красивата дантелена риза, която носеше отдолу. Сърцето му ускори ритъма си.

— Да ти помогна ли?

— В никакъв случай! Миналия път ми скъса роклята, а тази е много скъпа.

Добре, ще остане неподвижен и ще я гледа. Дългите пръсти бързо отвориха останалите копченца, които изглеждаха като зрели боровинки и му идеше да ги захапе. Преброи общо двайсет копченца и мина доста време, докато всички бъдат разкопчани.

Когато Даяна най-сетне стигна до ризката и развърза презрамките, Джеймс беше корав като стогодишно дърво. Не можа да издържи и й помогна да разкрие чудесата, които криеше под ризата.

Кожата й беше зачервена и влажна. Не би могъл да стори друго, освен да се наведе и да оближе капчиците пот между гърдите й.

Даяна зарови пръсти в косата му. Кожата й ухаеше на мед и канела. И на Даяна.

Тя целуваше лицето му и двамата трепереха все по-силно. Той мушна пръсти под дупето й и внимателно я привлече към себе си. Пейката под него беше корава и студена, но бедрата й бяха топли, а полата — достатъчно широка, за да мушне ръце отдолу.

Палецът му намери кичурчетата между бедрата й и тя простена задавено. Беше гореща и влажна и пръстите му се наслаждаваха на докосването. Неговата Даяна беше винаги готова за него и щеше да го люби с дива необузданост.

— Иска ми се да бях здрав и силен — въздъхна той. — Щях да се справя много по-добре.

Даяна бе затворила очи.

— Искаш ли да отидем в къщата?

— Предпочитам да остана още малко тук.

— Не искам пак да вдигнеш температура.

— Треската отмина. Като те видях в салона, веднага се почувствах по-добре.

— Знам, но… — Тя сложи ръце върху раменете му и се замисли. След малко му хвърли дяволит поглед и стана от скута му.

Клекна пред него, като се постара под коленете й да има достатъчно плат от роклята и фустите. Пулсът му се ускори до непоносимост. Корсажът й беше напълно разтворен и красивите голи гърди се движеха изкусително.

— За съжаление забравих да си взема пистолет, но въпреки това настоявам да си свалиш панталона — заговори близо до слабините му тя. — Всъщност, Александра с радост ще ми даде някой от пистолетите на мъжа си. Да ида ли да й поискам?

— Предпочитам да останеш тук. — Джеймс разкопча най-горното копче на кожения панталон. — Ако през онзи ден просто ме беше помолила да се съблека, щях да го направя с готовност. Не беше нужно да ме заплашваш с пистолет.

Тя се изчерви.

— Онзи ден не бях на себе си.

— О, беше, скъпа. Ти винаги си такава.

Джеймс отвори панталона си и членът му моментално щръкна навън. Даяна го огледа обстойно, помилва го с хладната си ръка, после се приведе и го взе в устата си.

Джеймс простена задавено. Желанието пулсираше във вените му и гонеше и последните остатъци от болестта. По дяволите, ако Александра бе позволила на Даяна да дойде в леглото му, отдавна щеше да е оздравял.

Днес обаче всичко се случваше много бързо.

Езикът на Даяна се движеше нагоре и надолу. Той се опря тежко на каменната облегалка и заби пети в земята. По дяволите, ботушите на Грейсън му бяха малки! Пръстите му се заровиха в косата й и развалиха фризурата. Защо ли тя си мислеше, че изглежда по-добре с подредена коса? Той искаше да усети в ръцете си разплетената коприна, да я види как пада до кръста и го дави в красотата си.

Искаше да извика името й, но гласът не му се подчиняваше. Вятърът носеше суха шума и я стелеше по пода на павилиона. Заваля дъжд. Първите тежки капки се промъкнаха през покрива от листа и забарабаниха по купола.

Устата й беше гореща, а езикът й… Даяна никога не беше правила това нещо. Познаваше теорията, но нямаше представа какви точно движения да извършва. Но това нямаше значение. Той ще я научи. С каква радост ще я научи на всички тънкости на любовното изкуство.

Тя го облиза чак до напращелите тестиси, после се върна към горещата главичка. Джеймс не виждаше устата й, но си представи снежнобелите зъби и пълните червени устни, които си играеха с мъжествеността му. Пое дълбоко въздух и разбра, че няма да издържи още дълго.

Дъждът се усили. Студените капки удряха гърба на Даяна и тя изохка сподавено.

Джеймс изобщо не усещаше студа. Хвана Даяна за раменете и я изтегли към себе си.

— Изведнъж се почувствах много по-добре.

Макар че ръцете му трепереха от напрежение, той я вдигна и я настани в скута си. Коравият, гордо стърчащ член проникна устремно в утробата й. Даяна извика и широко отвори очи.

— Глупава жено, нима си мислеше, че ще ме подлудиш, а ти самата няма да стигнеш до лудостта? Не, Даяна, не. Ще се наслаждаваме заедно.

Джеймс се раздвижи и проникна още по-дълбоко в нея. Мускулите й го обхванаха като в клещи и отнеха и последната частица от самообладанието му.

Беше спал с жени с невероятни способности в леглото. Сара беше най-добрата. Но с никоя друга жена не се беше чувствал по този начин. Желанията на тялото бяха и желания на сърцето и събуждаха у него радост, каквато не беше преживявал никога досега. Какво значение имаше неопитността й? Той ще я научи на всичко, за да си доставят взаимно удоволствие.

Когато стигна до върха, Даяна извика името му и стисна очи. Мускулите на таза й едва не го смачкаха и го докараха до лудост. Той се заби дълбоко в нея, веднъж, два пъти. Влажният вятър окончателно разпусна косата й.

И тогава дойде краят. Той се отпусна на гърдите й, изля семето си дълбоко в нея и зашепна неразбираеми думи в ухото й. Краката му бяха слаби и трепереха. Имаше чувството, че всеки момент ще падне от пейката.

Но това нямаше значение. Щяха да паднат заедно и той беше сигурен, че щом се озоват на земята, ще им хрумнат още интересни неща.

Тя отпусна глава на рамото му и косата й го обгърна. Двамата заедно бяха преживели много болка, помежду им все още имаше неизяснени неща. И двамата изпитваха страх и трябваше да преодолеят още доста препятствия. Но в този момент Джеймс беше сигурен, че са направили първата крачка по дългия път, който им предстоеше.

 

 

Следващата седмица мина спокойно. Джеймс се възстановяваше с учудваща бързина. Даяна спеше сама, но всяка нощ дълго лежеше будна и си представяше как Джеймс се мята гол в огромното си легло и също не може да заспи. Страшно й се искаше да се промъкне в стаята му, но прислужниците на Александра явно никога не спяха. Лакеи и прислужнички патрулираха ден и нощ по коридорите.

Даяна беше забравила какво е да си обкръжена постоянно от слуги, които изпълняват домакинските си задължения. Господарите сигурно вярваха, че къщата е тяхна, но слугите бяха на друго мнение. Още от младите си години Даяна беше научена да се грижи сама за себе си и да помага на мисис Прингъл. Слугите й бяха по-скоро досадни. Дамите от висшето общество обаче, към които принадлежеше и Александра, сигурно щяха да изпоприпадат, ако узнаеха, че тя бели картофи и оправя леглата като проста домашна прислужница.

Сутринта след приключението им в павилиона Джеймс отново вдигна температура. Даяна едва не умря от страх и през целия ден се укоряваше, че е причина за новото му разболяване. Но той се справи бързо с пристъпа и даже й се скара, че се тревожи за него.

Влошаването сложи край на нещо, което двамата тъкмо бяха започнали. В павилиона бяха създали едно по-специално отношение, една размяна на мисли и чувства, която Даяна много би искала да продължи. Ала след като се възстанови от кризата, Джеймс се затвори за нея.

Той не засегна повече и въпроса за детето. Но по поведението му си личеше, че се е убедил, че тя не е отишла при Едуард Уортинг. Все пак Даяна не беше сигурна, защото той отказваше да говорят по този въпрос.

През следващите дни Даяна го наблюдаваше с нарастващо разочарование. В присъствието на Александра той й заяви, че след като оздравее напълно, ще заминат за Чарлстън и там ще се оженят. По пътя, естествено, ще вземат и баща й. Не каза с какво ще прекосят океана и дали вече прави нещо по въпроса. Типично по мъжки даде нарежданията си и очакваше тя да се подчини.

Даяна имаше чувството, че удря с юмруци по дебела дървена врата. На остров Хейвън двамата бяха установили доста по-близки отношения: караха се, помиряваха се, пак се караха и така нататък. И двамата бяха страстни натури и Даяна харесваше сблъсъците им. Сега обаче Джеймс изглеждаше студен и затворен в себе си. Александра наблюдаваше двамата с тревога, но не се опитваше да им помогне.

В края на седмицата Джеймс предложи на Даяна да отидат в павилиона. Избра времето след чая, когато Александра се качваше в детската стая. Даяна се съгласи с готовност, надявайки се да поговорят за женитбата, децата и Чарлстън. Ала когато влязоха в павилиона, разбра, че Джеймс не я е довел тук за разговори.

През следващите задъхани два часа Джеймс разговаряше с нея само докато й обясняваше какви нови пози иска да й покаже. Беше измислил безброй интересни начини да се любят върху каменната пейка, освен това беше донесъл в павилиона няколко одеяла, за да не им е студено на земята.

Любиха се до пълно изтощение, после се облякоха и се запътиха обратно към къщата. Даяна беше твърде уморена, за да се кара с него, но едва вечерта осъзна, че той е целял точно това. Проклет негодник!

Тя се опитваше да разбере потребността му от мълчание. Повтаряше си, че е бил много болен и трябва първо да се възстанови. Лошото беше, че той водеше твърде много и твърде дълги разговори с Александра. Изключваше Даяна от онова, което ставаше в душата му, и в същото време разкриваше сърцето си пред другата жена. Двамата говореха сериозно и отдалеч си личеше, че са повече от добри познати. Понякога Даяна влизаше в помещението и двамата замлъкваха. Александра бързо заговаряше за нещо незначително, а Джеймс се затваряше в себе си.

Даяна съвсем престана да спи, толкова силно я измъчваше ревността.

Една вечер намери Джеймс в малкия салон. Той бе сложил малката Шарлът на коленете си и за пореден път водеше доверителен разговор с Александра. От прозореца се откриваше чудна гледка към безкрайния океан, ясното небе и част от просторния пясъчен плаж. По плажа се разхождаха жени и мъже, очаровани от яркото слънце в тази част на Англия, а по вълните се носеха безброй платноходки.

Двамата бяха потънали в разговора си и не забелязаха влизането на Даяна.

— Ние всички имаме нужда от някого, когото да мразим, Александра — каза тъкмо Джеймс. — А вашият съпруг ме мрази.

— Не е вярно — възрази раздразнено домакинята. — Знам какво става в сърцето му. Той изпитва безкрайно съчувствие към вас.

Джеймс се намръщи заплашително.

— Последното, което искам, е Грейсън Финли да изпитва съчувствие към мен. Значи има безсрамието да ме съжалява? А аз знам за него такива неща… Не, забравете, нищо няма да ви разкажа. И без това ще изчезна, преди да се е завърнал вкъщи. И тогава двамата ще можете да ме съжалявате, колкото ви душа иска.

Александра вдигна глава, видя Даяна и млъкна. Никой от двамата не си направи труда да й обясни за какво си говорят. Даяна се опита да не изглежда обидена, седна и изпи чая, който й предложи Александра. После се заигра с малкия Робърт, за да удържи гнева си. Момченцето беше много щастливо от вниманието й. Постоянно вземаше от ръката й сребърната лъжичка, пъхаше я в устата си и се смееше.

Джеймс я наблюдаваше скритом. Силите му се възвръщаха учудващо бързо и вече беше почти предишният. Сините петна по бедрата й го доказваха. Двамата често ходеха в павилиона и той задушаваше въпросите й със страстни целувки, срещу които тя не беше в състояние да се съпротивлява. Сега седеше и мълчаливо пиеше чая си. Александра го погледна разтревожено, но той само поклати глава. Даяна стисна устни.

Трябваше да изчака до следващия следобед. Тогава ще го подложи на разпит, докато вървят към горичката и се преструват, че са излезли на безобидна разходка. Всички в къщата знаеха какво правят в павилиона. Александра никога не предлагаше да ги придружи, градинарите и прислужниците избягваха да се приближават твърде до него, докато те двамата бяха там.

Наложи се Даяна да изчака още малко, защото Джеймс започна да я целува още преди да са влезли в павилиона. Явно си беше възвърнал предишните сили, защото я крепеше със силните си ръце, за да не падне на твърдата земя. Издръжливостта му също се беше възвърнала.

Проклет да е, каза си горчиво тя. Пак не й даде възможност да заговори за страховете си. Когато най-сетне се успокоиха и той притихна на гърдите й, тя се чувстваше ужасно изтощена. Денят беше много топъл и двамата се бяха разсъблекли напълно. В короните на дърветата пееха птици и тя беше сигурна, че това са любовни песни.

Скрил лице в рамото й, Джеймс задряма. Затова Даяна първа видя мъжа, който влезе в павилиона. Вятърът развяваше русата му грива, но в сините очи нямаше веселост, а пистолетът, които държеше в дясната си ръка, изглеждаше съвсем истински.