Дженифър Ашли
Ловецът на пирати (21)

21

Даяна изписка тихо и Джеймс моментално се събуди. Смъкна се от нея с бързо движение, изправи се и я бутна зад себе си. Даяна нямаше представа, че е носил пистолет, но само след миг черното дуло се насочи право към Грейсън Финли.

Даяна се постара да скрие голото си тяло зад широкия гръб на Джеймс и надникна над рамото му. Двамата мъже се измерваха с враждебни погледи. Никой не искаше да заговори пръв.

След минута Грейсън Финли свали пистолета и махна пръста си от спусъка.

— Ти си един проклет глупак, Ардмор!

Джеймс не последва примера му.

— Изчезвай оттук, Финли, иначе жена ти много ще страда, а аз не искам да я видя нещастна.

Сините очи на виконта засвяткаха.

— Тук съм, за да спася кожата ти, човече! — Погледът му се плъзна с неприкрито неодобрение по голото тяло на Джеймс. — Голата ти кожа, исках да кажа…

Без да бърза, той огледа Даяна от глава до пети и кимна одобрително. Тя се опита да се прикрие, но напразно.

— Няма какво да зяпаш! — озъби се Джеймс.

Грейсън не се впечатли от гнева му. Даже се надигна на пръсти, за да види повече от Даяна, и се облиза като котарак.

— Имаш дяволски късмет, че Александра ми каза къде си. И какво правиш в момента. Отлична идея, да си устроиш любовно гнезденце в павилиона в този топъл следобед. Ще я запомня, да знаеш.

— Най-доброто, което можеш да направиш, е да се махнеш оттук.

— Моля те, Джеймс, не стреляй по него, преди да ти е казал защо е тук — намеси се нервно Даяна.

— Харесвам я — рече спокойно Грейсън. — Много интелигентна жена. Докато ти не правиш нищо друго, освен да се забавляваш с тази прекрасна жена — за което не ти се сърдя, защото тя е извънредно красива и твърде добра за теб — та докато ти си губиш времето в моя павилион, хората на Адмиралтейството пристигнаха в Нюкей и в момента претърсват имението ми, за да те открият.

 

 

Тежкото мълчание, прекъсвано само от цвърченето на птиците и свиренето на щурците, продължи сякаш безкрайно. Джеймс бе обзет от луд гняв. Първо се разгневи на себе си, после се ядоса на Грейсън, който продължаваше да оглежда Даяна без никакъв срам.

— Нима твърдиш, че си ни предал?

— Александра те предаде — отговори спокойно Грейсън. — Макар и не нарочно. Писа ми за теб и за лейди Уортинг. За съжаление ония от Адмиралтейството не ми вярват, въпреки заслугите ми. В техните очи аз си оставам един проклет пират. Нищо, че херцог Сейнт Клер ме обяви за своя най-близък приятел. Те четат писмата ми.

— О, не! — изплака Даяна и се вкопчи в гърба на Джеймс.

— Александра е умна жена и не е споменала името ти. Но след като адмирал Локууд е разпитвал за теб, след внезапното изчезване на дъщеря му и като се има предвид общото ни минало, са разбрали за кого става дума. А и онзи идиот Хендерсън е отседнал в хотел Маджестик. Както винаги.

— Арестуван ли е? — попита напрегнато Джеймс.

— Разбрах само, че е изчезнал безследно. Никой не знае нищо за него. От Адмиралтейството вярват, че държиш Александра като заложница. Настояха да тръгна с тях и да претърсят цялото имение. Александра запази самообладание и им заяви, че си я принудил да мълчи. Както можеше да се очаква, те й повярваха. Сега тръгнаха да претърсват имението.

Джеймс усети как Даяна се подаде зад гърба му, въпреки че беше абсолютно гола.

— Мили боже! — изохка тя. — Изабо е там!

Грейсън й кимна успокоително.

— Александра и Маги ще се погрижат за нея. А ти по-добре изчезвай, Ардмор, и то по най-бързия начин. Онези скоро ще се запитат къде съм отишъл.

Джеймс вече бе взел решение. Не се доверяваше на Финли, но знаеше, че той никога не би го предал. Съперникът му не хранеше никаква симпатия към английското Адмиралтейство. Бяха му обещали пълна амнистия, ако работи за тях, но не забравяха пиратското му минало. А той бе готов да направи всичко, което му поискат, за да предпази Маги и съпругата си от позор. Въпреки това нямаше да предаде Джеймс.

— Облечи се бързо, Даяна — помоли Джеймс. — Щом Хендерсън е напуснал Лондон, значи ще ни чака на „Аргонавт“.

— Не мога да тръгна с теб. — Даяна се наведе да събере дрехите си. Джеймс застана така, че Грейсън да не я вижда.

— Можете и ще тръгнете — възрази сериозно виконтът. — Ако не го направите, те ще ви арестуват и ще изнудват Джеймс да се предаде.

Даяна нахлузи ризата през главата си.

— Вие сте луд! Да не мислите, че ще оставя детето си?

— Александра ще скрие Изабо и ще ви я доведе. Обещавам ви, че ще се грижим за нея като за свое дете. Нищо няма да й се случи.

— Вярвай му, скъпа — рече мрачно Джеймс. — Той е почти толкова добър, колкото съм аз.

Грейсън пренебрегна коварния удар.

— Правя го само за вас, лейди Уортинг, не за него. — Като видя ленената риза на гърба на Джеймс, изхъмка неодобрително. — Това не е ли от моя гардероб?

— Възхитителната ти съпруга избра тези дрехи специално за мен — потвърди Джеймс. — Побързай, Даяна. А ти, Финли, се обърни.

Грейсън огледа за последен път полуголата Даяна, усмихна се сияещо и се обърна.

Джеймс изчака Даяна да се облече. Тя завърза връзките на късата ризка и нахлузи роклята. Джейсън облече жакета и забеляза, че Грейсън отново се е обърнал към тях.

— Ако още веднъж погледнеш към нея, Финли, ще те застрелям.

— Само й се възхищавах — обясни спокойно Грейсън. — Наистина имаш отличен вкус. Тя е зашеметяваща.

— Ти си имаш жена!

Грейсън се обърна отново, но Даяна вече бе облякла роклята и стоеше с гръб към него, докато закопчаваше корсажа. По лицето на бившия пират се изписа вълнението, което го обземаше винаги щом заговореше за Александра.

— Да, прав си. Имам най-прекрасната от всички жени.

— Не е точно така. Аз бих могъл да твърдя същото за себе си.

Даяна се завъртя като ужилена. Вече беше прилично облечена и лицето й изразяваше огромно възмущение.

— Вие двамата говорите, сякаш Александра и аз сме състезателни коне! Сигурна съм, че и тя няма да се зарадва да ви чуе.

Тя седна на пейката и набързо обу копринените чорапи. Двамата мъже застинаха в безмълвно възхищение.

В следващия миг Джеймс чу шум в горичката. Той вдигна пистолета и стисна ръката на Даяна.

— Оттук, сър! — извика мъжки глас с характерния акцент на лондонското простолюдие. — Слугите казаха, че някъде наблизо имало павилион.

— Претърсете оня край, сержант, а аз ще мина оттук — отговори му друг глас, които звучеше като на образован човек.

Противниците им вдигаха излишен шум. Много добре. Така Джеймс знаеше кой къде се намира.

Той извлече Даяна от павилиона и я бутна зад едно дърво. Грейсън изчезна незабелязано. Джеймс мушна пистолета в джоба си и извади нож с късо острие, намерен в сбирката на Грейсън. Сигурно, смъртоносно оръжие.

В павилиона влезе мъж. Джеймс проследи движенията му през листака. Видя само тъмносиня куртка и бял панталон. Офицерска униформа. Ръката му се стегна около дръжката на ножа. Даяна стоеше зад него и не смееше дори да диша.

Офицерът намери одеялото. Спря пред пейката и я огледа внимателно. След малко вдигна глава и с бавни стъпки излезе от павилиона.

Запъти се право към дървото, зад което стояха Даяна и Джеймс, и спря на крачка пред дебелия ствол. Джеймс изскочи безшумно от сянката и светкавично опря ножа в гърлото му.

Кафявите очи на офицера не изразиха ни най-малка тревога. Да, той носеше униформата на анонимен морски офицер, но Джеймс го познаваше под името лейтенант Джак.

Ножът остана още малко опрян в гърлото на офицера, но в крайна сметка Джеймс отпусна ръка и отстъпи крачка назад. Лейтенант Джак отговори мълчаливо на погледа му, кимна кратко, обърна се и се отдалечи.

 

 

Даяна влезе тичешком в разкошната входна зала, прегърна Изабо и я притисна до гърдите си.

— Как можах да те оставя сама, скъпа моя! Никога вече няма да се отделям от теб, заклевам се!

Момичето зарита с крака, видимо смутено от изблика на майка си. Принудена да остави дъщеричката си при чужди хора, Даяна изпитваше див страх. Съвсем различно беше да знае, че Изабо е на остров Хейвън с дядо си и мисис Прингъл. А сега се бе видяла принудена да я остави на английския бряг, докато войниците от флота търсеха Джеймс, и едва не умря от притеснение.

— Правилно постъпихте, скъпа моя — опита се да я успокои лорд Стоук. — Иначе щяха да ви намерят тук с Джеймс.

— При всички случаи щяха да ни намерят — допълни раздразнено Джеймс.

Лейтенант Джак се бе отдалечил, без да каже дума. Даяна и Джеймс го чуха да казва на сержанта, че в павилиона и около него няма и следа от бегълците. Двамата изчакаха, докато Джак и сержантът се отдалечат достатъчно. Мина цяла вечност, докато се появи лорд Стоук и им каза, че вече могат да се върнат в къщата.

— Тук не е сигурно — отсече Джеймс. — Онези ще се върнат. Ще претърсят града и околностите и ще се върнат. — Очите му светеха ледени. — Доколкото си спомням, помолих ви да не съобщавате на съпруга си за мен, Александра.

Домакинята му хвърли възмутен поглед.

— Така и направих. След като оздравяхте обаче, трябваше да му пиша. Аз нямам тайни от него.

Джеймс кимна с усмивка.

— Разбира се, така е редно — съгласи се той. — Но аз се надявах да изчезна тихо и незабелязан от никого. А сега се налага да се крия от морските патрули.

— Ще измислим нещо — заключи спокойно лорд Стоук.

Двамата мъже незабавно се заеха да изготвят плана за бягство. През целия следобед и по време на вечерята се обсъждаха различни варианти. Даяна усещаше, че Джеймс има намерение да се справи сам, както постъпваше обикновено, но се вслушва с интерес в идеите на Грейсън Финли. Александра не се колебаеше да дава предложения, а Даяна не й отстъпваше по решителност. Никога досега не се беше притеснявала да прекъсва Джеймс. Така се поведе оживен диспут на четири гласа.

— Единственият ви изход е „Маджести“ — обяви лорд Стоук късно вечерта.

— Това означава веднага да те арестуват — контрира го Джеймс. — Нямам нищо против да те видя в затвора, но не искам да си навличам гнева на Александра.

Даяна се чувстваше изтощена. Очите й пареха, сякаш ги беше пръскала с пясък, гърбът я болеше от допира до каменния под на павилиона. За разлика от нея Джеймс пиеше бренди и ходеше напред-назад по салона, сякаш не се е борил никога с пристъпи на треска и рани от жестоко бичуване. Явно този негодник се е възстановил напълно, каза си с тайна радост тя.

Александра следеше внимателно разговора и наблюдаваше двамата мъже. И двете дами съзнаваха, че имат пред себе си два великолепни екземпляра от мъжки пол. Тъмнокосият Джеймс с очи като смарагди, с тъмна кожа и остро изсечено лице — и Грейсън Финли с гъста руса грива и сини очи, които сякаш осветяваха пялото помещение.

Александра беше разказала на Даяна част от общите преживявания на двамата мъже. Как Грейсън спасил Джеймс от пиратски кораб и го поканил да му помага при превземането на някаква фрегата. Как двамата вдигнали екипажа на бунт и това положило началото на легендарното пиратско дуо.

Двамата и днес изглеждаха като пирати. Даяна живо си представяше как завладяват кораб, как косата на Грейсън се вее и блести, как той се смее и пуска шеги, докато Джеймс остава спокоен и му отвръща с остри цинизми, произнесени с провлечен южняшки акцент.

След време двамата приятели станали врагове. Дори сега не съм в състояние да определя какви са, бе признала Александра.

Даяна усещаше напрежението между двамата, въпреки че ковяха общ план. Джеймс наблюдаваше Грейсън с присвити очи, а любезната усмивка на Грейсън угасваше винаги когато Джеймс го обсипваше с хапещ сарказъм.

— Моята идея е по-добра — заяви Джеймс. — Ще постъпя, както се очаква от мен, и ще спася красивата ти шия от примката. Ти имаш деца и си длъжен да се грижиш за тях.

Любезността на Грейсън се изчерпа. В сините му очи светна студенина.

— Не искам да въвличаш Александра в плановете си. Много добре си спомням какво се получи последния път.

Двамата мъже се измерваха с недружелюбни погледи.

— Отлично помня ръцете ти върху шията си — рече след малко Джеймс. — Получи си реванша, който искаше.

— Не докрай, Ардмор — възрази Грейсън с мек глас, в който звънеше смъртоносна заплаха. — Изобщо не докрай.

Двамата се дебнеха като две кучета, които се обикалят с настръхнала козина. Александра изглеждаше много потисната. Даяна беше готова да скочи и да попита за какво, по дяволите, говорят. Проклетите мъже!

— Господа, моля да не се отклонявате от темата. Джеймс трябва да избяга. Планът му е дързък и има всички изгледи да се осъществи. Трябва да действаме.

— Съгласна съм — кимна спокойно Александра.

Грейсън се обърна рязко към жена си.

— Съгласна си с нея? — В погледа му светна заплаха.

— Мисля, че с това темата е приключена — заяви Джеймс.

— В никакъв случай! — изсъска вбесен Грейсън. — Не искам Александра да се замесва. Съгласен съм с плана, но без нейното участие.

— Не може без нея — обясни Джеймс. Зелените му очи святкаха решително. — Ако не участва, никой няма да ни повярва. Ти се движиш върху тънък лед, стари приятелю. Адмиралтейството уважава титлата ти, но не е забравило какви забавления си устройваше в Карибието. Аз бих могъл да им предоставя дълъг списък с твоите занимания и се обзалагам, че поне половината от тях не са им известни.

— Не ме заплашвай, Джеймс!

— Това не е заплаха. Искам единствено да ти изясня в какво положение си. Само да заподозрат, че си ми помогнал, и ще ти поискат сметка за цялото ти минало.

Двамата отново се погледнаха втренчено. Сини искри срещу зелен лед.

Най-сетне Грейсън въздъхна и кимна мрачно.

— Добре, съгласен съм, по дяволите! Ще пратя вест на Джейкъбс, за да знае какво го очаква. — Хвърли зъл поглед към Джеймс и продължи: — Но ако направиш нещо на кораба ми, ще ти пратя сметката. Корабът е на Маги. Трябва да й го оставя в най-добро състояние.

— Знам как се управлява кораб, Финли. Ти ме научи, не помниш ли?

Грейсън изръмжа нещо неразбрано.

Най-после си легнаха, но Даяна не можа да заспи. Промъкна се на пръсти в детската стая, за да види как е Изабо. Дъщеря й спеше спокойно с ръце под главата. Даяна я целуна по челото. Изабо я науча на обич и грижа, показа й какво означава истински кураж. Вече не би могла да си представи живота без нея.

Даяна въздъхна и сложи ръка върху корема си. Надяваше се, че детето, което расте в нея, ще е също толкова прекрасно и че с него няма да допусне грешките, които бе направила с Изабо.

Тя излезе от детската стая и заслиза безшумно по стълбите. Джеймс вероятно беше в стаята си, но тя не посмя да отиде при него. Двамата все още не бяха обсъдили женитбата си и заминаването за Чарлстън, но тя предполагаше, че ще избягат заедно. Въпреки това хладното му отношение я безпокоеше.

Домът на лорд Стоук беше наистина разкошен. Златни и сребърни декорации по таваните и стените, осветени от десетки свещи, привличаха погледа. На стълбата я посрещна слуга, готов да й донесе чаша вода, възглавница, нещо за хапване или каквото пожелае. Даяна само му кимна любезно и се запъти към библиотеката. Надяваше се да си намери хубава книга, която да успокои разбунтуваните й мисли.

В библиотеката обаче седеше виконтът. Беше се разположил в едно кресло пред камината и се взираше замислено в огъня. Русата му коса блестеше в полумрака. Даяна понечи да се оттегли на пръсти, но той вече я беше усетил.

— Заповядайте, лейди Уортинг, поседнете за малко при мен — покани я той и посочи едно кресло.

Тя последва поканата, защото беше любопитна да чуе какво има да й каже.

Той я огледа мълчаливо. Този път не флиртуваше. Даяна отново отбеляза острата интелигентност в очите му, която обикновено криеше зад любезни и доста дръзки пиратски маниери.

— В Лондон ви посъветвах да забравите Джеймс Ардмор — заговори спокойно Грейсън Финли. — А после ви намерих тук, при него. В моя павилион.

Очите му светнаха закачливо. Бузите й пламнаха.

— Моля за извинение, но…

— Вие изобщо не съжалявате за случилото се. Вие го обичате. Но би трябвало да знаете с какъв човек сте се свързали.

Даяна го погледна раздразнено.

— Вече знам, бъдете спокоен. Джеймс е от хората, които могат да те подлудят. Освен това е капризен и избухлив. Но и аз съм същата.

Грейсън се ухили с разбиране.

— Харесвам ви, лейди Уортинг. Вие имате огън и кураж. Вероятно сте точно жената, от която той има нужда. Освен това сте невероятно красива. Защо този негодник има такъв късмет?

Даяна пламна още по-силно.

— Думите ви са малко… неприлични.

— Но са точни. Сигурен съм, че когато се разхождате по улицата, мъжете се разтреперват. Само да щракнете с пръсти и те се нареждат на опашка пред вас, нали? Обзалагам се, че и в Чарлстън ще е същото.

Даяна си припомни балните зали в Лондон, редицата обожатели, празните ласкателства, неприличните думи, които шепнеха в ушите й. Със сигурност не искаше отново да заживее такъв живот. От друга страна обаче, тогава беше омъжена за сър Едуард Уортинг — мъж, който я пренебрегваше. Щом стане съпруга на Джеймс Ардмор, животът й ще тръгна по нов път.

— Всъщност Джеймс не иска да се връща в Чарлстън. Ще ме отведе там само защото това е единственото място, където можем да се оженим спокойно.

— Знам.

Тя го погледна изненадано.

— Какво знаете?

Грейсън се засмя тихо.

— Джеймс обичаше Чарлстън. Много се гордее с произхода си. Когато за първи път ме заведе в дома си, ми показа всяко ъгълче. Хората там го обичат. Семейство Ардмор се ползва с голямо уважение. Сестра му Хонория е прекрасна жена. Много изискана, нагла и дръзка като него. Всички дами от висшето общество в Чарлстън я слушат. Никой не организира светски събития и не предприема нищо без съгласието на Хонория Ардмор. Тя е властна и сигурно ще се опита да ви сплаши.

— Още отсега ме е страх от нея. Питам се дали ще ме хареса.

Грейсън я огледа изпитателно.

— Щом й стане ясно, че сте упорита поне колкото нея и сте успели да укротите безнадеждния й брат, ще ви хареса, уверявам ви. Или поне ще има във ваше лице човек, на когото може да се оплаква от Джеймс.

Даяна се загледа замислено в огъня.

— Хонория ли е виновна, че Джеймс не иска да се върне в родния си дом? Обикновено говори за нея с много обич. Тя изглежда доста страшна, но той обича такива жени.

— Двамата с Хонория постоянно се карат. Причината е, че много си приличат. Джеймс не иска да се връща в Чарлстън заради Пол.

Даяна прехапа устни.

— Разбирам…

— Наистина ли? — Грейсън не изглеждаше много убеден. — Той се обвинява за смъртта на брат си. Тогава Джеймс преследваше пирати, които тероризираха крайбрежието на Каролина, и Пол реши сам да тръгне по море. — Усмивката му издаваше разкаяние. — За съжаление обвинява не само себе си, но и мен. Пол тъкмо се опитваше да ме убие, когато бе улучен от куршум. Аз оцелях, но той не.

Даяна погледна втренчено събеседника си. Джеймс така и не й беше разказал цялата история. Беше изнервящо сама да открие липсващите частици от мозайката.

— Знам, че той все още тъгува за брат си — промълви тя. — Какво да направя? Как да му помогна? Той не ме допуска до себе си. Не знам докъде мога да стигна.

— Ако някой може да го промени, това сте само вие. Виждал съм Джеймс Ардмор гневен и опасен. Познавах го още когато беше млад. Невероятен инат, но през повечето време засмян. Но никога не съм го виждал, какъвто е сега. Имам чувството, че се е съживил. Вече не се крие зад хладната си фасада. Съска насреща ми и ви зяпа, сякаш ей сега ще ви глътне.

Даяна го погледна с истински страх.

— Нима твърдите, че това не е неговата хладна фасада?

Виконтът се приведе и взе ръката й в своята. Имаше големи ръце, обрулени от морските ветрове, целите в белези. Почти като тези на Джеймс.

— Разбира се, че не. Вие го събудихте за нов живот. Не знам как сте успели, но продължавайте.

Пръстите му помилваха нейните и Даяна се почувства неловко.

— Вие го обичате, нали?

Грейсън сведе глава.

— Не бих казал, че това е точната дума. Но ние имаме общо минало, някога бяхме приятели. Няма съмнение, че и аз съм виновен за случилото се между нас. Той ме нападаше, аз му отговарях със същото. Все едно да пратиш стрела в лапата на мечка. Да, аз го наранявах, но през повечето време просто го дразнех.

Даяна се засмя на сравнението. Грейсън описваше много точно избухливостта и безогледността на Джеймс.

Точно в този момент се появи и обектът на разговора им. Застана между двете кресла и буквално ги заля с гнева си. Стисна с такава сила облегалките на креслата, че кокалчетата на пръстите му побеляха.

— Какво, по дяволите, правиш, Финли? — изфуча той.

Грейсън вдигна глава. Сините му очи бяха хладни и бдителни.

— О, извинявай, Ардмор — отвърна провлечено той. — Правя го по навик.

— Не и този път, Финли — рече заплашително Джеймс. — Това е нещо друго.

Грейсън го изгледа остро. Погледите им продължиха разговор, започнат преди години, от който Даяна беше изключена.

Размяната на погледи продължи дълго. Накрая Грейсън кимна.

— Прав си, стари приятелю — промълви, тихо той и пусна ръката на Даяна.

 

 

Рано сутринта Даяна събуди Изабо и я приготви за пътуването. Още вечерта беше събрала багажа им и двете бързо слязоха в преддверието, където вече ги очакваха Джеймс, Александра, Грейсън и Маги.

Изненадващо не присъстваха никакви слуги, свещите в канделабрите не бяха запалени. Грейсън все още не одобряваше плана на Джеймс, но въпреки това бе направил необходимите приготовления. Даяна не се съмняваше, че Джеймс е помислил за всичко. Той винаги имаше готов вариант за действие при промяна на обстоятелствата.

Александра му подаде донесените въжета.

Грейсън ръмжеше и ругаеше, докато Джеймс се ядоса и натъпка в устата му бял ленен парцал. Александра и Даяна вързаха ръцете на Маги. Момичето настоя да стегнат въжетата, за да изглежда по-достоверно. После поиска и парцал в устата, което окончателно вбеси Грейсън.

Даяна очакваше Джеймс да я помоли да върже Александра, но той предпочете да го направи сам. Изви ръцете й зад гърба и докато стягаше китките с въжето, рече в ухото й:

— Като в доброто старо време, нали, Александра?

Лейди Стоук се изчерви.

Джеймс хвана Даяна за ръка и я поведе навън в нощта. Стигнаха до скритата в сянката на един склад лодка. Джеймс настани Изабо удобно и посочи на Даяна да седне до нея. После хвана греблата и бързо излезе в открито море. Докато плаваха към очакващия ги кораб, Даяна го гледаше мрачно, но той не даваше никакви обяснения. Тя също предпочете да си замълчи, защото моментът не беше подходящ за разговори.

Много скоро видяха в мрака очертанията на прекрасен тримачтов съд. Пред тях се изправи „Маджести“ в цялото си великолепие.

Джеймс се покатери на борда, сякаш отиваше на собствения си кораб. Някога „Маджести“ беше наполовина негов. Младият първи офицер мистър Джейкъбс го посрещна със същия крив поглед като Грейсън, но прекрасната му съпруга прие сърдечно Даяна и Изабо и ги отведе в каютата си, докато мъжете подготвяха кораба, за да потеглят към мястото на срещата с „Аргонавт“.

Даяна нямаше възможност да разговаря с Джеймс и да задава въпроси, но погледите, които му хвърляше, не обещаваха нищо добро. Тя се бе заклела, че двамата много скоро ще проведат най-важния разговор помежду си.