Дженифър Ашли
Ловецът на пирати (15)

15

Рано сутринта двамата изтеглиха лодката на брега в близост до Плимут. Даяна изпитваше непреодолимо желание за сън. Джеймс я хвана здраво през кръста и я поведе по каменистия плаж към гостоприемните жълти светлинки на селото.

Даяна не искаше нищо друго, освен да се строполи върху първото й попаднало легло и да заспи. Надяваше се приятелите на Джеймс, каквито и да са, да ги пуснат в топлата стая и да им дадат възможност да се наспят. За съжаление стана нещо друго. Продължиха нагоре по брега. Човекът, с когото Джеймс беше разговарял, вървеше напред и говореше на трудноразбираем диалект.

Пристигнаха в тъмно село и отседнаха в хан, управляван от едра жена с беззъба уста. Тя ги поведе по тясна стълба и Даяна трябваше да се държи за стената, за да не полети надолу. Добре, че Джеймс беше зад нея и не й позволяваше да падне.

Влязоха в просторна стая с камина, маса и огромно легло със завеси.

Даяна вече не знаеше защо е дошла тук и къде изобщо се намира. Мислите й кръжаха около събитията преди година. Какво се бе случило оттогава? Може би само е сънувала изминалата година. Може би пак е в същата гостоприемна стая, където бе водила ожесточен спор с Джеймс Ардмор, копнеейки отново и отново да усеща целувките му.

Джеймс я положи внимателно на леглото. Тогава разсипах супата на пода, спомни си Даяна. Сигурно някой я е изтрил междувременно.

Джеймс свали ботушките й и я зави с дебело одеяло. После й обърна гръб. Даяна изохка протестиращо и той се обърна. В погледа му се четеше колебание.

— Искаш ли да остана? — попита той с мелодичния акцент, който тя толкова обичаше.

Даяна беше твърде уморена, за да каже нещо, затова само кимна. Той въздъхна примирено.

— Е, добре.

Джеймс се съблече бавно. Макар да умираше за сън, тя изчака с отворени очи, докато го видя гол на фона на огъня в камината. Светлината подчертаваше мускулите му и позлатяваше наболата брада по лицето му.

Той отметна завивката, легна при нея и зави и двамата. Сложи ръка на кръста й и я привлече към себе си. Тя прошепна нещо неразбрано и потъна в обятията на съня.

Джеймс лежеше буден и я гледаше. Умните й въпроси на лодката го развълнуваха. Тази жена гледаше право в сърцето му. Даже миналата година, когато я отвлече и тя побесня от гняв. По-добре да я напусне и да си намери жена, която не го познава. С нея ще се задоволява физически и ще забрави Даяна Уортинг.

Невъзможно.

Нощта мина спокойно. Селото беше на около миля от брега, твърде далеч, за да чуват шума на прибоя. Джеймс познаваше селото. Тук живееше приятелят му Огъстъс Толивър. Страхотно име за човек, който плетеше рибарски мрежи. Като всички хора от този край и той имаше още едно занимание, тайно, разбира се. Огъстъс бе изпратил да доведат лекар от Плимут, който щеше да пристигне тук едва утре сутринта.

Джеймс се изкушаваше да попита имат ли новини от „Аргонавт“, но нямаше особено доверие в Огъстъс Толивър и хората му. Знаеше, че те бяха готови да направят всичко за шепа монети, и не искаше да се разчуе, че е разделен от екипажа си. Утре сутринта щеше дискретно да събере сведения. Беше закъснял с няколко седмици за уговорената среща с „Аргонавт“, но беше сигурен, че О’Мали и Хендерсън ще го чакат, докато се появи.

Клепачите му натежаха, но не можеше да си позволи да заспи. Трябваше да е буден, когато Толивър се върне с отговора на посланието му. Винаги когато беше в Англия, се чувстваше напрегнат. Отначало искаше да отхвърли поканата на Даяна да легне до нея, за да остане буден и нащрек. Най-добре би било да намери „Аргонавт“ и да я остави на сигурно място на борда. След това ще изпрати лекаря при лейтенант Джак и двамата с Даяна ще имат повече време един за друг.

Тогава ще й покаже какво наистина изпитва към нея. Представи си как ще я убеждава в чувствата си и се разтрепери. Онова, което правиха миналата нощ, беше само началото. Щеше да й показва тънкостите на любовното изкуство, докато тя овладее всеки детайл, а после двамата заедно щяха да откриват нови неща. Някога четеше книги по темата и…

Когато фантазията му престана да работи, той си представи ухаещата й коса, меда между бедрата й, мелодичния глас, който се пречупваше в миговете на екстаза. Даяна беше невероятно страстна жена. Миналата нощ той вкуси само повърхността. Предстоеше му да се потопи дълбоко в блаженството, да извади на показ целия й огън и да го разгори.

Джеймс си заповядваше да не заспива, но мислите за прекрасното тяло на жената, която спеше до него, го замаяха. Не усети как бе задрямал, докато не го събудиха горещи целувки.

Мислите, с които бе заспал, го бяха направили твърд като камък и ерекцията му продължаваше. Без да отваря очи, той се наслаждаваше на играта на устните й по тялото си. Дългата й коса се плъзгаше като жива по гърдите и раменете му.

Когато най-сетне отвори очи, той зарови пръсти в косата й и поздрави нежно:

— Добро утро, Даяна.

Тя го погледна стреснато.

— Не исках да те събудя.

Той я прегърна и я привлече към себе си.

— Значи ме нападна, докато спях?

— Аз…

— Съжалявам, че се събудих. Сигурно щях да сънувам нещо прекрасно.

— Според мен сънуваше нещо неприятно. Лицето ти изглеждаше ужасно напрегнато.

Джеймс приглади косата й.

— Не си спомням. Сигурно съм се притеснявал, че се налага да преспим тук. — Той хвърли поглед към прозореца. Небето сивееше. Утрото беше още далеч.

— Можехме да спим на открито — промърмори Даяна, сложи глава на рамото му и започна да милва твърдите мускули. — Като хора извън закона.

— На открито е мокро и неудобно. Сигурно нямаше да ме целуваш така.

Тя плъзна ръка по гърдите му.

— Харесва ли ти онова, което правя?

— Да.

Тя целуна гърдите му и продължи надолу към пъпа. Джеймс изръмжа.

— Това е опасно.

— Винаги си казвал, че съм опасна жена.

Тя облиза бледата кожа под пъпа, обикновено покрита от панталона. Дългата й коса покри ерекцията му, просеща за милувки.

Джеймс стисна ръце в юмруци. Спомни си как се бе събудил на леглото в къщата с превързана рана. До него стоеше Даяна и опъваше чаршафа. Тогава си бе помислил, че тази жена буди в телата на мъжете примитивни, архаични инстинкти. Тогава го бе усетил, усещаше го и сега. Страстта се разливаше като огън във вените му. Вече не смееше дори да диша.

Даяна продължа да го целува, приближавайки се към най-опасната част на тялото му. Дъхът й опари връхчето на мъжествеността му и тя запулсира. Той потръпна, сякаш го бе заляла с гореща супа.

Даяна вдигна глава.

— Не знам как точно да ти доставя радост — промълви тя. И се изчерви. Неговата дива, страстна жена се изчерви плахо като ученичка.

— Справяш се отлично — отговори дрезгаво той. — Прави, каквото искаш. Сигурен съм, че ще ми хареса. Много.

— Не се подигравай. Винаги ми се подиграваш.

— Уверявам те, че в момента изобщо не ми е до подигравки.

Даяна се усмихна триумфално.

— Значи наистина ме желаеш?

— Не е ли очевидно?

Тя отново стана плаха.

— Искам да кажа, че ти ме желаеш и аз те желая. Но невинаги става така, нали?

Сърцето му биеше с все сила, кръвта му се усещаше като разтопен метал.

— Значи имаме късмет.

Копринената й коса отново се плъзна по коравия му член. Ей сега ще експлодира.

Даяна го погледна обвинително.

— Аз ти разкривам сърцето си, Джеймс. Би могъл да проявиш поне малко интерес.

— За какво говориш, по дяволите?

Той беше изцяло съсредоточен върху нея. Върху гласа, устните, езика, аромата й. Ей сега ще се превърне в похотлив звяр.

— Говориш твърде небрежно за физическите ни желания. Сякаш ти показвам някой красив облак на хоризонта.

Тази жена е полудяла, каза си ядно Джеймс.

— Опитвам се да се държа като джентълмен, Даяна. Ти ме убиваш с бавенето си.

— Защо? Какво съм направила?

— Наистина ли искаш да престана да се държа учтиво и изискано?

— Ако тогава ще ми кажеш искрено какво мислиш, да.

Крайниците му трепереха.

— Сигурна ли си? Ами ако не ти хареса?

— Защо да не ми хареса? О, дявол да те вземе!

Джеймс я сграбчи за раменете и я хвърли върху леглото. После се метна отгоре й и я натисна с цялата си тежест. Той се взря в широко отворените й очи и впи устни в нейните. Целуваше я с такава жар и я притискаше така силно, че леглото ей сега щеше да се разпадне под тях.

— Твърде късно, любов моя.

Дръпна кукичките на корсажа й, тънкият плат не издържа и се скъса. Устата му завладя гърдите й. Даяна го прегърна с две ръце и зарови пръсти в косата му.

Той вдигна полата й, доволен, че навреме се е отървал от проклетите панталонки. Червените кичурчета между бедрата й, влажни от желание, блеснаха под трепкащата светлина от камината.

— Искаш ли да вкусиш желанието ми? — попита дрезгаво той. Тя промърмори нещо неразбрано, но той и не очакваше отговор. — Не изказвай желания, скъпа, защото е твърде възможно изпълнението им да не ти хареса.

Последната нощ не беше нищо в сравнение с онова, което изпитваше сега. По вените му се разливаше желание, каквото не беше изпитвал от години. Отдавна, много отдавна не беше давал воля на примитивните си инстинкти.

Той разтвори бедрата й и започна да я целува. Когато езикът му проникна в нея, Даяна изохка сподавено. Вкусът й беше по-замайващ от вино. Джеймс не се стараеше да бъде нежен и сдържан. Ноктите му се впиха в кожата й и докато я милваше с език, палецът му дразнеше чувствителните места.

Даяна се извиваше, стенеше, вкопчваше пръсти в чаршафите. Хвана го за косата и я дръпна с все сила. И тя не беше нежна.

Той продължаваше да пие от сладостта й. Езикът му проникваше навътре и се отдръпваше. Усети как започна оргазмът, наслади се на силните тръпки във вътрешността й. Тя се притисна към главата му и нададе силен вик. Джеймс се надигна бързо, плъзна се по тялото й и проникна в нея с един-единствен силен тласък. Тя го обгърна с две ръце и устните им се сляха. Няколко дълбоки тласъка и оргазмът ги заля с нечувана сила.

— Даяна!

Лицето й изразяваше неземно блаженство. След малко тя отвори очи и той видя, че зениците са станали тъмносини, потъмнели от страст.

— О, Джеймс — прошепна с пресекващ глас тя, — толкова те обичам. Мразя да те обичам, но не мога да го променя.

По бузите й потекоха сълзи. Той се изля дълбоко в нея, падна тежко върху тялото й и облиза сълзите от очите й.

 

 

— Омъжи се за мен, Даяна.

Думите му я стреснаха и тя едва не подскочи. С мъка се овладя и остана с гръб към него. Продължи да се облича, правейки се, че нищо не е чула.

След случилото се през нощта тя бе заспала като мъртва. Когато се събуди, установи, че е сама в леглото, а слънцето вече е високо в небето.

Роклята й лежеше на пода. Тя я вдигна и я нахлузи през главата. Един от ластиците на чорапите беше скъсан. Тя го завърза криво-ляво — по-късно ще се опита да го закърпи. Но това не беше всичко. Корсажът й беше скъсан, по бедрата и раменете й имаше сини петна. Сигурно и той имаше синини по ръцете и следи от нокти по гърба.

Като го чу да влиза, тя се обърна с гръб, защото не смееше да го погледне. А той беше както винаги спокоен.

— Донесох ти хляб — каза Джеймс. — Бедна закуска, но по-добре от нищо.

Даяна се опитваше да закопчее корсажа си.

— Трябва да помоля жената долу за игла и конец. Не мога да изляза навън в този вид. Какво ще кажат хората? Не биваше да си толкова… нападателен.

— Доколкото си спомням, ти ме помоли да престана да се държа като джентълмен — засмя се тихо той.

— Да, спомням си, но защо трябваше да ми скъсаш корсажа?

— Забрави проклетия корсаж, Даяна. Омъжи се за мен.

Тя пое въздух и разтърси глава. Имаше чувството, че сънува. Беше тук, на брега, далеч от Изабо и баща си, а лейтенант Джак умираше и се нуждаеше от помощ. Джесъп беше мъртъв, двамата с Джеймс бяха плавали дотук дълго и уморително, а после се бяха любили като диваци. Не е възможно сериозно да я е помолил да му стане жена. Всъщност това не беше молба, а заповед.

— Явно не си спал достатъчно, защото говориш глупости — отбеляза възмутено тя.

— Права си, не можах да се наспя. Признавам, че съм полудял. Как може да искам да те направя своя жена, като ти си най-изнервящата, най-проклетата жена на този свят? Не знам каква е причината, но пак те искам.

Сърцето й заби болезнено.

— Престани, Джеймс.

— Нямаш избор, Даяна. Прекара с мен цели две нощи. Никоя изискана дама не би направила подобно нещо, прав ли съм? Какво ще си помисли баща ти?

Даяна се обърна като ужилена. Той стоеше край камината, където огънят почти беше догорял, с леко разкрачени крака и скръстени на гърдите ръце. Говореше небрежно, очите му гледаха спокойно.

— Аз и преди не се ползвах с особено добро име — отговори ледено тя. — Искам да кажа, преди да те срещна. Аз съм скандална личност и баща ми го знае.

— В очите на света ти си погубена. Това е нещо много по-различно от мнението на баща ти. Той не бива да те смята за обезчестена.

Даяна си знаеше, че ще се стигне дотам. Страхуваше се да пусне Джеймс да отплава сам, защото не искаше той да се излага на опасност, но и защото умираше от ужас, че той би могъл да изчезне завинаги от живота й. Той беше Джеймс Ардмор. Защо да рискува живота си, за да спаси някакъв си английски лейтенант, когото почти не познаваше? Можеше просто да вземе лодката, да излезе в открито море и да не се върне никога.

Едва сега й стана ясно, че той никога не е имал намерение да я изостави. Той знаеше отлично къде да намери помощ за лейтенант Джак. Би трябвало да се срамува, че се е съмнявала в него.

Баща й сигурно ще разбере защо така импулсивно е последвала Джеймс, но когато се завърне, двамата ще трябва да си изяснят положението. Адмиралът със сигурност знаеше, че дъщеря му е станала любовница на Ардмор. Дали би могла да понесе разочарованието в очите му?

— Позволи ми и аз да направя нещо изискано в живота си — помоли той.

Даяна преглътна мъчително.

— Какво ми предлагаш? Името си, за да живея в мир с баща си? А ти да гониш пирати и английски кораби, докато аз умирам от скука на остров Хейвън?

— Ако искаш това, ще се съглася с теб — отвърна все така спокойно той.

Даяна загуби самообладание.

— Не искам това! Ако се омъжа за теб, искам да живея с теб. Да си винаги до мен, за да те целувам, да ти крещя и да се любя с теб, когато поискам! Искам да си играеш с Изабо и да научиш знаците й. Искам да се сприятелиш с баща ми, да ви виждам как палите проклетите лули и си разказвате героични истории. Не искам да се омъжа за името ти, Джеймс Ардмор. Искам мъж от плът и кръв!

Очите й се напълниха със сълзи — за кой ли път през последните три дни. Няма ли най-сетне да престане да плаче? Преди да се запознае с този проклет мъж, никога не беше плакала.

Той изобщо не прояви съчувствие.

— Знаеш какво се случи със семейството на брат ми. Няма да допусна да се случи и с моето.

— Трябваше да помислиш за това, преди да се нахвърлиш върху мен като прегладнял вълк! Наистина ли мислиш, че ще се чувствам по-сигурна, когато всички узнаят, че съм станала мисис Ардмор? От Адмиралтейството сигурно ще поискат да ме разпитат и ще настояват да им кажа къде си. Но какво да им кажа, като аз самата не знам що за човек си?

— Ще живееш в Чарлстън. Там уважават името Ардмор. Ще те посрещнат с добре дошла.

— Значи ми заповядваш да оставя баща си сам-самичък тук, така ли?

Джеймс удари с юмрук по паянтовата маса. Съдовете изтракаха, хлябът подскочи в чинията.

— Дяволите да те вземат, Даяна! Ти си най-проклетата жена, която съм срещал някога! Не трябваше да те отвличам, а да побягна в противоположната посока.

Тя размаха юмруци насреща му.

— Няма да ти позволя просто да ме изоставиш, Джеймс Ардмор! Омръзна ми да ме изоставят!

— Нито за секунда не се съмнявам, че ще направиш каквото искаш. Вчера се опитах да те оставя и ето какво се случи!

— Само защото ти постъпи като последен глупак! Нима би могъл да отплаваш в морето съвсем сам? Бъди честен и признай, че присъствието ми те направи щастлив! Ако не беше така, щеше да ме хвърлиш през борда!

Очите му пламнаха.

— Искаше ми се да го направя. Само за да чуя как тялото ти ще пльосне във водата.

— Вие, морските герои, сте все една стока! Писна ми от вас. Писна ми да ръкопляскам на великите ви дела, да си стоя вкъщи и да чакам. Не искам да съм сама.

— Аз също.

Даяна не чу тези две думи.

— Искам спокоен и скучен мъж, който да е до мен, да ми говори и да не се занимава с опасни неща.

— Я не говори глупости! Ти ме обичаш по една-единствена причина и тя е, че съм опасен. Обичаш ме, защото те отвлякох. През нощта не искаше в леглото си скучен и спокоен джентълмен, нали? Даже ме умоляваше да забравя задръжките си!

Даяна кипеше от гняв.

— Ти, нагъл, безогледен…! — Тя се наведе и грабна парчето хляб от масата.

— Не смей да хвърлиш хляба по мен! Ще платиш скъпо и прескъпо за безумието си.

Тя вдиша ръка и пое дълбоко дъх, за да му каже колко мрази, че той събужда в сърцето й такива чувства. Точно в този миг по стълбата отекнаха тежки стъпки.

Последва ги тропот на ботуши.

Даяна изпусна хляба. Джеймс бе реагирал преди нея. Стаята имаше един-единствен прозорец, високо в стената точно над леглото. Той грабна Даяна и я вдигна върху перваза.

— Скачай — нареди тихо той. — Иди в Плимут и потърси човек, който познава баща ти.

— Какво е направил онзи, с когото говори снощи? — попита с треперещ глас тя.

— По всичко изглежда, че ме е предал. Хвани се здраво за перваза и слез от другата страна. Знам, че се справяш с катеренето.

Даяна изпълни заповедта, но се оказа, че е закъсняла. Вратата се отвори с трясък. Седмина английски морски пехотинци нахлуха в стаята и насочиха мускетите си срещу Джеймс.