Нора Робъртс
Създадени в смъртта (8)

7.

Толкова бе необичайно да не е станал преди нея, че Ив учудено втренчи поглед в келтските сини очи, когато я събуди, галейки косите й.

— Намислил си нещо?

— Очевидно. Неизбежно е да си мисля за нещо, когато съм в леглото с жена си.

— Вие, мъжете, навярно мислите за секс дори когато пресичате улицата.

— Не е ли късмет за вас? — Целуна я по върха на носа. — Но тази сутрин ще си останем само с мислите. Искаше да станеш преди шест.

— О, да. Мамка му. Добре. — Тя се обърна по гръб и заповяда на биологичния си часовник да приеме, че е сутрин. — Не можеш ли да изобретиш нещо, което да влива кафето направо в тялото само със силата на мисълта?

— Ще опитам.

Измъкна се от леглото и залитайки, тръгна към автоматичната готварска печка.

— Ще сляза долу да преплувам няколко дължини. Мисля, че така ще се разсъня и чарковете ми ще заработят.

— Добра идея. Ще последвам примера ти. Дай ми малко от това.

Ив си помисли с известно раздразнение, че може сам да си направи кафе, но му подаде чашата и го изгледа сърдито.

— Никаква водна топка.

— Ако имаш предвид секс в басейна, няма опасност. Искам само да поплувам.

Върна й кафето.

Слязоха заедно — тя сънена, той замислен.

Крилото с басейна бе пълно с растения около искрящата синя вода. Тропически ухания изпълваха топлия влажен въздух. Искаше й се да може да си позволи двадесетминутна тренировка, а после още кафе и отпускане сред обилна пяна в горещата вана.

И… по дяволите, щом той бе там, защо не и един бърз мач по водна топка?

Но не беше време за удоволствия. Гмурна се, изплува на повърхността и се оттласна в напълно свободен стил. Усилието, хладката вода и повтарящите се движения прогониха чувството на замаяност от тялото и ума й.

След десет минути отново се почувства на себе си, значително по-бодра. С тъга си помисли за двеминутно потапяне в горещата вана, но реши, че приятното усещане би я накарало отново да се унесе.

Вместо това облече халата си.

— Ще дойдеш ли в центъра с мен, или ще работиш тук?

Той замислено приглади мокрите си коси.

— Мисля да продължа с нерегистрираните си играчки, поне засега. Ако успея да свърша или открия нещо, ще ти се обадя или ще дойда сам.

— Става. — Ив тръгна към асансьора с него. — Някакъв напредък?

— Значителен, но до четири сутринта нищо ценно.

— Тогава ли приключихме?

— Всъщност малко по-късно. Затова, скъпа Ив, не изглеждаш достатъчно отпочинала. — Докосна бузата й. — Толкова си бледа.

— Добре съм.

— А ти откри ли нещо ценно?

— Все още не съм сигурна.

Каза му за спомените на Съмърсет, докато се подготвяха за деня.

— Значи мислиш, че е възможно да е работил в някой от онези лазарети по време на Градските войни.

— Просто предположение. Направих проучвания — добави тя, докато закопчаваше кобура си. — Няма много подробности, поне досега не съм попаднала на такива. Но и други организации са прибягвали към подобни методи. Няколко тук, в Ню Йорк.

— Където е започнал.

— Така мисля — кимна тя. — Има нещо, което е важно за него. Сега се връща в града, в който е започнал. Светът е голям и той се е подвизавал в част от него. Но сега отново е на място, където вече е бил.

— Не е само мястото. Ти и Фийни. Морис, Уитни, Майра. Има и други, освен вас.

— Да, размишлявам и върху това. Най-често, ако сериен убиец има зъб на ченгетата, не пропуска случай да им се поперчи. Изпраща послания, оставя загадъчни улики, за да чувства превъзходството си. Подобни номера не ни стряскат. Но имам едно наум. — Отпи последната животворна глътка кафе. — Трябва да тръгвам или няма да стигна навреме за съвещанието.

— О, обещах на Брайън да ти предам, че те чака с отворени обятия, когато ти писне от мен.

— Ха! Брайън? Ирландският Брайън?

— Същият. Обадих му се, помолих го да търси сведения за мъчители. Има връзки — продължи Рурк. — И знае как да изкопчва информация.

— Аха. — Изведнъж си спомни, че е омъжена за човек с много необикновени познати. От време на време се оказваше полезно. — Добре. Чао.

Той застана срещу нея и отново прокара ръка по косите й.

— Пази моето ченге.

— Такъв е планът. — Срещна устните му и се отдръпна назад. — Ще се обаждам.

 

 

По време на съвещанието Ив накара всеки от екипа да докладва устно за напредъка си или липсата му. Изслуша теории, аргументи за и против, идеи за нови подходи или прилагане на стари с нова перспектива.

— Ако Градските войни са следа — намеси се Бакстър — и търсим някой шибаняк, натрупал медицински опит или получил мъчителската си закалка по онова време, трябва да наближава осемдесетте или дори да ги е прехвърлил. Значи е с половин век по-стар от жертвите си. Как е възможно някой със скърцащи кости да върши това?

— На стария коцкар му убягва фактът, че мнозина прехвърлили средната възраст все още се държат. — Дженкинсън размаха пръст срещу Бакстър. — На осемдесет могат да минат за шестдесетгодишни.

— Извратенякът има право — призна Бакстър. — Неговите кости вече започват да проскърцват, така че може да говори от личен опит. Но имам предвид, че е нужна известна физическа сила, за да похитиш тридесетгодишна жена на улицата, особено ако си падаш по спортен тип.

— Може да е бил хлапак по време на Градските. — Сякаш гузен, че е дръзнал да се обади, Трухарт прочисти гърлото си. — Не че осемдесетгодишните са твърде стари, но…

— Бръснеш ли се вече, малкият? — попита Дженкинсън.

— Макар и да е тъжна истина, че полицай Бебешко личице има далеч по-малко косми по брадата, отколкото Извратенякът в ушите си, по време на Градските войни доста хлапета са били подритвани, осиротели и пребивани. Поне така съм чувал — добави Бакстър с широка усмивка към Дженкинсън. — Преди моето време.

Ив прие подмятанията и обидите, които си разменяха полицаите. Остави ги да се заяждат един с друг още няколко минути. Когато заключи, че цялата информация, събрана до момента, е изложена, всички идеи са обсъдени и стресът е преодолян, разпредели задачите за деня и разпусна екипа.

— Пийбоди, провери къде се намира бившият на Йорк. Трябва да поговорим с него. Ще привикам Майра в офиса си за няколко минути. Доктор Майра?

— Толкова много пътища — отбеляза Майра, когато излязоха от залата. — Един от тях ще ни отведе при него.

„Най-накрая“, помисли си Ив.

— Тази последователност е и предимство, и недостатък. Липсата на гъвкавост ще му изиграе лоша шега в един момент.

— Липса на гъвкавост?

— Нежелание за промяна — потвърди Майра. — Или неспособност да се отклони от установения модел, благодарение на който вече знаете доста за него. Така че можете да предвиждате.

— Предвидих, че вече е отвлякъл номер две. Но това не помага на Джая Роси.

Майра поклати глава.

— Неуместна забележка. Не е било възможно да помогнете на Джая Роси, щом вече е била отвлечена, преди да узнаете или да можете да узнаете, че той отново е в бизнеса.

— Така ли да го наричаме? — Ив я поведе към офиса си и посочи стола за посетители, като се облегна на ръба на бюрото си. — Бизнес.

— Моделът му прилича на бизнес тактика, съвършено изградена рутина. Или ритуал, както вече казах. Много се гордее с работата си и затова я споделя. Излага творенията си, но едва когато са завършени.

— Щом приключи с тях, иска да ги покаже, да се похвали, да бъдат оценени. Затова ги слага върху бял чаршаф. Затова е пръстенът. Мога да твърдя, че е така. По време на Градските войни, ако изхождаме от тази теория, телата са били нареждани или струпвани, зависело от условията, и покривани. С чаршаф, с парче плат, найлон или каквото са имали подръка. Обикновено дрехите, обувките и личните им вещи са били вземани. Повечето са били раздавани на други хора. По време на война нищо не се разхищава или изхвърля. Затова взема дрехите и всичко, което са носели със себе си, но тъкмо напротив — оставя телата открити.

— Гордост. Мисля, че за него те са красиви. Красиви в смъртта си. — Майра се раздвижи, кръстоса крака. Бе прихванала косата си хлабаво навита над тила и бе облечена с бледожълт костюм, който сякаш нашепваше обещания за пролет. — Изборът на тип жертва разкрива, както казах на съвещанието, някаква връзка в миналото с жена на същата възраст, със същия цвят на косата и кожата. Тя символизира нещо за него. Майка, любима, сестра, неизживяна любов.

— Неизживяна.

— Не е можел да контролира тази жена, да я накара да го види такъв, какъвто иска да бъде видян, нито в живота, нито в смъртта. Сега го прави. Отново и отново.

— Не ги изнасилва и не се гаври с тях сексуално. Ако му е била любовница, не би ли проявявал сексуален интерес към нея?

— Любима, а не любовница. За него жените са мадони или уличници, изпитва страхопочитание към тях.

— Наказва и убива уличницата — замисли се Ив — и пресътворява мадоната, която пречиства и излага като произведение на изкуството.

— Да. Тяхната женственост, а не сексуалността им е това, от което е обсебен. Може би е импотентен. Всъщност мисля, че случаят ще се окаже такъв, когато го заловите. Но сексът не е важен за него. Не е движещата му сила. Иначе, ако е импотентен, щеше да разкъсва гениталиите им и да ги малтретира сексуално с предмети. При никоя от жертвите няма нищо подобно. Възможно е да изпитва сексуална наслада от болката им — добави Майра. — Но това е вторично, бихме могли да го наречем „страничен ефект“. Импулсът, който го движи, е болката, издръжливостта на жертвата и резултатът. Смъртта.

Ив стана, бавно пристъпи към автоматичната печка и програмира кафе и за двете.

— Нарече го „бизнес“ и не бих възразила. Но по-скоро ми напомня за наука. Многократни конкретни експерименти. Нещо средно между наука и изкуство, бих казала.

— Не сме на различни мнения. — Майра прие кафето. — Съсредоточен и всеотдаен е. Контролът, самообладанието и способността да контролира другите са от съдбоносно значение за него. Способността да се въздържа от активна работа за дълги периоди издава забележителна самодисциплина и силна воля. Въпреки това не вярвам, че е способен да поддържа продължителна интимна връзка. Със сигурност не с жена. Делови отношения? Мисля, че се справя с това за известно време. Трябва да има приходи. Инвестира в жертвите си.

— Луксозните продукти, сребърните пръстени, пътуванията, за да ги избира в различни краища на света, разходите за купуване и поддържане на „работилница“.

— Да, ако се има предвид естеството на продуктите, свикнал е с определен стандарт на живот. Пречистването им е част от ритуала, да, но би могъл да го извършва и с по-скромни средства. С по-масови продукти.

— Само най-доброто — съгласи се Ив. — Но това ме навежда и на мисълта, че може да е конкурент на Рурк или служител на висша длъжност.

— И двете предположения са логични. — Майра отпи от кафето с тихо задоволство, че Ив помни как го предпочита. — Избрал е да направи тази връзка. Също както е избрал да се върне в Ню Йорк, за да работи отново тук точно сега. Но има и още една връзка за него, Ив. — Тя остави чашата и съсредоточено се вгледа в нея. — Тук си ти. В известен смисъл тези жени принадлежат на Рурк. А ти безспорно му принадлежиш.

Обмисляйки идеята, Ив се намръщи.

— Значи избира точно този тип заради мен? Аз не бях главен разследващ предишния път.

— Била си жена в екипа, брюнетка. Тогава твърде млада, за да отговаряш на изискванията му. Сега не си.

— Гледаш на мен като на набелязана жертва?

— Да. Да, така е.

— Хм. — Ив отпи кафе и се замисли по-сериозно. Теориите на Майра не можеха да бъдат отхвърлени с лека ръка. — Обикновено предпочита дългокоси.

— Имало е изключения.

— Да, няколко. Умен е. А това не би било никак умно. — Ив прецени фактите от този ъгъл, направи съпоставка с модела. — Много по-трудно е да похитиш ченге, отколкото цивилна.

— От негова гледна точка ти можеш да бъдеш страхотен трофей. Предизвикателство и изпитание за хитростта му. Ако знае нещо за теб, а бих се обзаложила за това, ще се погрижи да се мъчиш дълго.

— Не би могъл да ме издебне. Първо, ще го усетя. Второ, нямам ежедневно разписание като другите. Те са отивали и са си тръгвали от работа почти по едно и също време всеки ден, посещавали са едни и същи места. С мен не е така.

— Което би направило предизвикателството още по-вълнуващо — възрази Майра — и би му донесло по-голямо удоволствие. Мислиш, че може да е добавил връзката с Рурк като елемент, защото е негов конкурент. Възможно е. Но това, което търси, поне на съзнателно ниво, не е разплата. Всичко, което върши, има конкретна цел. Мисля, че в случая тази цел си ти.

— Полезно е да го зная.

— Да — въздъхна Майра. — Очаквах да реагираш така.

С присвити очи, Ив отново погледна нещата от малко по-различен ъгъл, изследва новооткрития модел.

— Ако изхождаме от това и намеря начин да го подмамя… да го подтикна да предприеме ход спрямо мен, преди да отвлече друга… може би ще го спрем. Ще престане веднъж завинаги.

— Няма да го примамиш. — Загледана в Ив, Майра повдигна чашата си. — Мога да те уверя, че планът му вече е съставен. Единствената променлива е времето, което ще издържи жертвата. Третата е избрана. Освен ако планира да бъдат само три, което би означавало по-малко, отколкото когато и да било преди, ти не си следващата.

— Тогава трябва да я открием час по-скоро. Нека теорията ти си остане между нас, само засега. Искам да помисля върху нея.

— Добре. Трудно е и за теб, и за Фийни. За мен, за командира. Забърквали сме се в това и преди и в много реален смисъл веднъж се провалихме. Нов провал…

— … е недопустим — довърши Ив. — Направи ми една услуга. Зная, че е труден процес, но хвърли един поглед на списъка, който състави Съмърсет. На служителките, отговарящи на профила. Само за да видим дали някоя от тях ще ти се стори по-близка до неговия тип от другите. Не можем да поставим всички под охрана, но ако има начин да ограничим…

— Започвам веднага.

— Трябва да излитам.

— Да. — Майра й подаде празната си чаша и леко потърка ръката й с пръсти. — Не само мисли внимателно, а внимавай.

Миг след като тя излезе, служебният линк на Ив запиука. Прочете името на дисплея и вдигна.

— Надин.

— Далас, нещо ново за Роси?

— Търсим. Ако прекъсваш деня ми само с надеждата да изкопчиш нова информация…

— Всъщност прекъсвам своя, за да ти дам такава. Един от неуморните ми малки агенти попадна на златна находка. От Румъния.

Ив моментално зареди на монитора материалите, които имаше от разследването в Румъния.

— По-късно днес трябва да получа пълното съдържание на докладите от там. Какво изрови?

— Теса Болвак, ромка… циганка. Водела собствено телевизионно шоу. Час за ясновидски предсказания… по-точно двадесет минути.

— Прекъсваш деня и на двете ни заради някаква врачка?

— Призната е в румънските кръгове през въпросния период. Била е търсена ясновидка, често консултант на полицията.

— Тези откачени румънци.

— И другаде полицията се обръща към екстрасенси — напомни й Надин. — Самата ти си го правила, неотдавна.

— Да, и нещата се уредиха по възможно най-добрия начин за всички.

— Както и да е — продължи Надин, — сега не обсъждаме тази тема. Щом тя и продуцентите й надушили пикантния случай, посветили специален брой на убийствата там и на нейното участие в разследването. Нарекла вашия човек „господар на смъртта и неин слуга“.

— О, господи.

— И още. Че смъртта го търси и очаква. Мъж с бяло лице — каза Надин и зачете от своя монитор. — И черна душа. Смъртта го приютява и намира дом в него. Звучи музика, докато кръвта изтича. Звучи за нея, богиня и божество, която е пяла за него. Той ги издирва — цветя за букета си, който ще поднесе на нейния олтар.

— Надин, моля те…

— Почакай, почакай. Мъж с бледо лице — продължи тя, — който носи в себе си дървото на живота и живее чрез смъртта. Теса е добила голяма популярност с това предаване.

— Споменах ли, че румънците са откачалници?

— Следва нещо още по-откачено. Два дни след излъчването са намерили трупа й с прерязано гърло да се носи по Дунав.

— Жалко, че не е предвидила това.

— Да. Полицията определила случая като убийство с цел грабеж. Бижутата и дамската й чанта не били намерени. Но се питам дали на разследващите им е липсвало моето чувство за ирония и твоят вроден цинизъм.

— Защо иронията да се пада на теб? — промърмори Ив. — И у мен има солидна доза. Може би е била твърде заета да наднича в кристалната си топка и не е забелязала злодея, който я дебне, за да прибере дрънкулките й.

„Твърде много съвпадения — помисли си Ив, — за да си губим времето с тези глупости.“

— Може би нашият човек я е очистил, защото нещо в налудничавите й брътвежи е било твърде близо до истината.

— И на мен ми мина през ум — съгласи се Надин. — Не съответства на модела му, но…

— Не й е дал… статуса, да кажем, с който удостоява избраните си жертви. Просто го е дразнела и затова се е отървал от нея. Имаш ли запис на предаването? Изпрати ми копие. Отново ще се обадя в Румъния, да видим дали ще ми изровят нещо пикантно за нейния случай. Имаш ли друго?

— Множество гръмки заглавия от таблоиди, печатни и телевизионни. Работливите ми пчелички ще ги преровят за нещо, на което си струва да се обърне внимание.

— Дръж ме в течение.

Когато затвори, Ив записа: „Мъж с бледо лице. Музика. Дървото на живота. Дом на смъртта“. После тръгна да подкани Пийбоди.

 

 

— Мисля, че времето се стопля.

Пийбоди се приведе в опит да заеме поза, в която безпощадният мартенски вятър да не пронизва тялото й до кости.

— От една и съща страна на екватора ли се намираме?

— Всъщност не. Мисля, че градусите са с няколко повече от вчера. Освен това вече е март. Преди да усетиш, ще дойде и април. Така че, като се замисли човек, лятото е близо.

— Очевидно този шибан вятър е увредил мозъка ти. — Ив повдигна значката си пред охранителния скенер на сградата, в която живееше Кал Маршъл. — В такъв случай ще се откажа от намерението си да оставя на теб да задаваш въпросите.

— Не! Мога да се справя. Вярно, че студът е убийствен. Този леден вятър прониква през очите ми и смразява ретините. Но все още не е достигнал до мозъка. — Когато се разбраха, Пийбоди влезе във входа и свали ушанката си. — Имам ли косми от шапката по главата? Така не може ефективно да се води разпит.

— Радвай се, че имаш своите.

— Попитах за косми от шапката — промърмори Пийбоди и прокара ръка през косите си, тръсна глава и ги разроши, докато се качваха в асансьора.

— Престани! Престани да се държиш като хлапачка. Господи, лазиш ми по нервите. Ако имах партньор без цици, нямаше да вдига излишна паника заради някакви косми.

— Бакстър ще се бори пет часа с космите от шапката преди разпит.

Ив не можеше да отрече това и само се намръщи.

— Той не се брои.

— А Миники? Той…

— Продължавай и ще те вържа за най-близкото дърво и ще ти обръсна главата. Вече никога няма да се измъчваш, нито ще се смущаваш заради няколко косъма от шапка.

Ив излезе от асансьора и проследи номерата до апартамента на Кал Маршъл.

— Все пак може ли аз да започна с въпросите? — плахо попита Пийбоди.

Ив й хвърли изпепеляващ поглед, преди да почука. Когато вратата се отвори, тя леко се отдръпна встрани и отстъпи на Пийбоди водещата роля в шоуто.

— Господин Маршъл? Аз съм детектив Пийбоди. Разговаряхме по-рано. Това е партньорката ми, лейтенант Далас. Може ли да влезем?

— Да. Разбира се. Да.

Беше рус, със златист тен, стегнато тяло и очи с цвят на арктически езера. Сега изглеждаха леко хлътнали и премрежени, и тонът му бе същият.

— За Сари. Тук сте във връзка със Сари.

— Да седнем.

— Какво? Да, разбира се, че трябва да седнем.

През отворена врата Ив забеляза застлано легло и голяма раница върху него. На стената бе подпрян сноуборд. В хола, върху един от фотьойлите, бе метнато скиорско яке, все още със закачен пропуск за лифт.

На черна масичка пред тъмносиния надуваем диван имаше няколко празни бутилки от бира.

„Влиза — представи си Ив, — проверява съобщенията на линка си. Узнава за случилото се. Сяда и се налива през по-голямата част от нощта.“

— Чух. Прибрах се у дома и чух… — Потърка очи. — Хм. Бейл… чул го от Зила. Със Сари работят заедно в клуба. Казала му и той ми позвъни…

— Сигурно е било шок за вас — отбеляза Пийбоди. — Тогава ли узнахте за смъртта й? Джобният ви линк не е бил у вас и не сте гледали репортажите по телевизията, докато сте отсъствали?

— Изключих линка си. Исках само да карам сноуборд. Затова с Бейл отидохме в Колорадо. Далеч от всичко и всички. Пълно спокойствие — каза той. — Върнахме се снощи със совалка. Живее по-близо до станцията, той се прибра пръв. Зила му оставила съобщение. Чули се. После ми се обади. Влязох у дома и…

— Имали сте връзка със Сарифина.

— Бяхме… бяхме заедно до преди две седмици. — Потърка лицето си с две ръце. — Две седмици… Скъсахме.

— Защо скъсахте?

— Винаги беше твърде заета. Винаги… — Замълча и срещна съсредоточения поглед на Пийбоди. — Исках повече, нали разбирате? Исках да прекарва повече време с мен, да се интересува от моите желания. Не се получаваше така, както исках. Затова й казах, че всичко между нас е свършено. Край.

— Скарахте ли се?

— Да. Разменихме си доста грубости. Тя ме нарече „незрял самодоволен егоист“. Отговорих нещо от рода: „Говориш за себе си“. Проклятие, проклятие. Тя е мъртва… Бейл каза… карах скейтборд и злословех по неин адрес пред него. А тя е била мъртва. Мислите, че аз съм я наранил? Исках да страда, но тук… — Той удари с юмрук по сърцето си. — Исках да се чувства гадно заради това, че съм я изоставил. Да бъде самотна и нещастна, а аз да си намеря друга… много други, които знаят как да се забавляват. Господи… — Отпусна глава на ръцете си. — О, мили боже…

— Не мислим, че вие сте я наранили, господин Маршъл. Преди да скъсате, гостуваше ли ви тук?

— Все по-рядко. Връзката ни се разпадаше. Почти не се виждахме. Един-два пъти в седмицата може би.

— Споменавала ли е за някого, който я безпокои? За нещо, което я кара да изпитва неудобство?

— Напоследък не разговаряхме много. — Изрече последните думи тихо, свел поглед към ръцете си. — Не помня да е казвала нещо подобно. Приятно й бе със старците, които посещават клуба. Особено с мъжката част. „Бива си ги“, казваше. Човек задобрявал с възрастта като отлежало уиски, или нещо подобно. Някои я сваляха от време на време, но тя не се засягаше. Поне това не ме дразнеше. Намирах го забавно.

— Някой по-конкретно?

— Не зная. Не обръщах особено внимание. Не си падам по онези ретро простотии. Отегчават ме до смърт. Но тя изглеждаше добре, когато се издокара за работа. Господи, беше страхотна.

 

 

— Не изкопчихме много тук — отбеляза Пийбоди, докато слизаха надолу.

— Не зная. Изпитвала е симпатия към по-възрастните мъже и те към нея. Доста вероятно е убиецът да е мъж над средна възраст.

— И?

— Обзалагам се, че някога я е заговарял. Седмица-две преди отвличането. Завързва разговор в клуба… Голяма тръпка за него — да си поговори, може би да потанцува с набелязаната жертва. Добър начин да добие нова представа за нея, да прецени ритъма.

— Да. — Пийбоди си пое дъх, преди да излязат навън. — И… ако е той и го е видяла отново на улицата, навярно се е държала приветливо, приятелски. Господин Сваляч от „Старлайт“.

— Ако е завързал разговор с нея, може би е разговарял и с Джая Роси.

— Фитнес центърът!

— Да започнем от там.

 

 

Той знаеше как да се слива с тълпата. Знаеше как да бъде незабележим за околните. Добре използваше това умение при проучвателния етап на всеки проект.

Използва го и сега, докато я гледаше. Ив Далас излезе от жилищната сграда и тръгна по улицата. Широки крачки. Спокойна и уверена. Силна.

Истински харесваше силните жени, физически и духовно.

И тя бе силна. Първата Ева. Първообразът. Помнеше силата й, но вярваше, че тази Ева, последната, ще бъде по-силна от всички други преди нея.

„Все още не е дошъл твоят ред“, помисли си той, докато я следеше с поглед. Рано бе. Но когато настъпеше часът, о…

Вярваше, че тя ще бъде най-забележителната му творба. Ново ниво на майсторлък и върхът на постиженията му.

Но засега имаше друга, която изискваше вниманието му.

Време бе да се прибере у дома при нея.

 

 

Управителят на „Боди Уъркс“ бе висок азиатец с изваяно като от стомана тяло. Наричаха го Пи. Бе облечен с черно трико и имаше малка, добре оформена козя брадичка.

— Както казах на другите ченгета, беше най-обикновен ден. Джая имаше групи, клиенти. Дадох им списък на клиентите. Искате ли…

— Не, те го имат. Благодаря за съдействието.

Той се отпусна на стол в офиса си, стъклена кабина с видимост към всички сектори на етажа. Отвъд стените й хора се потяха, набираха, разтягаха и извиваха.

— Приятели сме, нали разбирате. Ужасявам се от мисълта, че може да й се е случило нещо лошо. Но ви казвам, тя може да се грижи за себе си. Така мисля. Кораво момиче е.

— Някой да се е интересувал конкретно от нея през последните седмици? — попита Ив.

— Да, както казах и на другите. Получаваше похвали от клиенти. Споделяха колко са доволни. Добра е в работата си, постига резултати, без да изтормозва хората.

— А по-възрастни, да кажем над шестдесетте?

— Разбира се. Фитнесът не е само за хлапаци. Има и клиенти на тази възраст, включваме ги в групи. Води курс по тай чи два пъти седмично, йога през ден за хора над шестдесет. Два пъти седмично има група столетници.

— Записал ли се е някой нов при нея през последните няколко седмици?

— Както казах на колегите ви, ако имаш членска карта, не е нужно да се записваш за който и да е курс. Просто идваш и посещаваш онзи, който желаеш.

— А някой, получил карта, да кажем, преди по-малко от тридесет дни. Мъж над петдесетте?

— Мога да проверя. Но не е нужно картата да е издадена точно тук. Ако човек се е сдобил с нея в друг наш клуб където и да е по света, просто се регистрира с нея.

— Имате ли запис с регистрациите? Водите ли дневник как членовете ви използват съоръженията, колко често и кой плаща таксата за треньор?

— Разбира се, разбира се. Тази информация отива право в централния офис. Но…

— Мога да я получа от там — каза Ив. — Без проблем. Джая водеше ли частни тренировки извън клуба?

— Това е в разрез с политиката ни — започна той.

— Не ни интересува политиката, Пи. Няма да загази, ако е решила да изкара малко пари за себе си. Искаме да я намерим.

— Да, може би го е правила. — Пи изду бузи и шумно изпусна въздуха. — Когато някой е готов да плаща щедро, за да ходиш в дома му по един-два пъти в седмицата, е трудно да откажеш. Приятели сме, но все пак съм й началник. Наясно е, че зная за това, но не сме разговаряли по въпроса.

— Щом сте приятели, случайно да си усетил, че наскоро е хванала частен клиент?

Той отново изду бузи.

— Предложи да купи два билета за „Никс“, в ложата. Мачът е другата седмица. На рождения ми ден. Мамка му. — Поглади обръснатата си глава с две ръце. — Не можеше да си ги позволи. Пошегува се, каза, че е ударила малък джакпот. Мисля, че е изкарала един-два хонорара на частно.

— Кога уреди билетите?

— Преди няколко седмици. Слушайте, трябва да я намерите на всяка цена. Просто трябва да я намерите.