Нора Робъртс
Създадени в смъртта (12)

11.

Ив предаде новата информация на екипа в централата и нареди да вземат електрониката на Ариел. Заредена със свежа доза адреналин, тя се обърна към Рурк.

— Изиграхме го.

Той продължи да се взира в изображенията на сватбени сладки с означения за цени на малкия монитор.

— От песимистичната страна изглежда, че ние сме изиграните.

— Не бива да мислим така. Тръгваме по следа, която нямахме преди това разследване. И се движим в правилна посока. Иначе щяхме да узнаем за изчезването на Грийнфийлд едва след часове и дори дни. Нямаше да знаем как я е подмамил.

— И с какво й помага това, Ив?

— Всичко, което знаем, й дава по-добър шанс за оцеляване. Знаем, че е при него от около пет часа. Трябва да предположим, че е посетил магазина, в който работи, и се е свързал с нея по някакъв начин. Пет часа, Рурк — повтори тя. — Все още не й е сторил нищо. Може би само я е упоил. Няма да започне с нея, преди да…

Рурк вдигна очи с леден поглед.

— Преди да приключи с Джая Роси. Преди да издълбае на тялото й колко време е издържала — каза той.

— Точно така. — Нямаше начин да бъде по-тактично. Безсмислено беше да се опитва. — Докато не открием трупа на Роси, за нас тя е жива. Докато не открием труп, има шанс. Вече малко по-добър. Правим огледи на паркинги, свързваме се с фирмите за превози. Разговаряме с колегите й, с приятели. Имаме възрастта му, телосложението. Преди двадесет и четири часа не разполагахме с всичко това. — Ив се отдръпна от него и докосна ръката му. — Копирай тази програма. Ще продължим у дома. Може би нещо ще изскочи от проучването на Съмърсет или от имотната част. Парчетата трябва да се подредят.

— Добре. Но никой от двама ни няма да се залавя отново за работа поне два часа. Говоря сериозно, Ив — каза Рурк, преди тя да възрази. — Самата ти нареди всички от екипа да си починат.

— Бих взела душ — каза тя след миг. — Един час. Компромис. — Вдигна ръка и го накара да замълчи. — По-добре се съгласи, вместо да загубим половината от това време в спор.

— Добре.

Той копира информацията и й подаде диска.

Ив не смяташе шофирането до дома за част от почивката, затова отстъпи волана на Рурк и прелисти записките си за имената, датите и показанията.

Бе отвлякъл третата жертва по-скоро от очакваното. Възможните причини бяха две. По-ранното й подмамване беше наложено или от неговия, или от нейния график. Или Джая Роси не проявяваше особена издръжливост.

Може би вече е мъртва… Ив не виждаше причина да споделя това опасение с Рурк.

Часове, помисли си тя. Ако се бяха свързали с Ариел Грийнфийлд по-рано, щяха да стигнат до нея преди него. Точният въпрос в точния момент. Не само жената щеше да бъде в безопасност, а щяха да имат и солидна информация за заподозрения.

Излязла е от работа в четири, припомни си тя. Възнамерявала е да приготви вечеря за съседа си. Значи е смятала да се прибере у дома след извънредната среща вероятно два-три часа по-късно.

— Колко ли би могла да трае подобна среща за обсъждане на предложения за сватбени сладки и десерти? — попита Ив.

— От нейна гледна точка… — замисли се Рурк. — Подготвила е доста предложения, разнообразие от видове, форми и вкусове. Потрудила се е. Мисля, че е предвидила около два часа. Ако е смятала, и много правилно, че хората вземат всяка подробност около сватбата си много сериозно, би трябвало да бъде готова да отдели на потенциалния клиент толкова време, колкото му е нужно.

— Добре, да кажем, два часа, значи до шест, без да смятаме времето за придвижване. Казала е на момчето от отсрещния апартамент, че ще купи това-онова на връщане, за да сготви истинско домашно ястие. Нужно е време. За пазаруването, за готвенето. Може би около… час.

— Твое предположение. — Рурк сви рамене. — Съмърсет ще знае по-добре.

— Да, докато се консултираме с Негово Кльощачество, предполагам, около час. Което значи до деветнадесет, но отново без придвижването. Ако си легне късно, а в понеделник трябва да отиде рано на работа, не би й останало много време за сън. Не мисля, че е имала предвид твърде късна вечеря.

— Какво ти говори това?

— Че най-вероятно срещата не е трябвало да бъде много далеч. Не отвъд реката в Джърси, може би дори не в Бруклин или Куинс. Движението по моста и през тунелите е натоварено. По-голяма е вероятността той да се намира в Манхатън. Това стеснява търсенето.

Ив се размърда на седалката.

— Обещава да приготви скромна вечеря за приятел, не нещо специално за любовник. Просто съсед, с когото се надява да сподели добрата новина, ако приеме поръчката. Щяла е да напазарува на връщане. Което означава, че е възнамерявала да се прибере у дома. С обществен транспорт или пеша. За да може да се отбие в супермаркета. Значителен шанс той да е в централната част или поне недалеч. — Отпусна се назад. — От там ще тръгнем. Ще разширим радиуса, разбира се, но тръгваме от там.

Продължи да размишлява по пътя към къщи, да добавя нови фактори, да търси нови гледни точки. Градските войни, методите за разпознаване на тела, клиниките в Лоуър Уест или Ийст Сайд.

Почти със сигурност той имаше собствен транспорт, но би било удобно да преследва и да дебне жертвите си и пеша.

Повечето хора пазаруваха и посещаваха заведения в квартала, в който живеят. Сапунът и шампоанът най-вероятно бяха купени от магазина в центъра, ако не ги е поръчал по интернет или не ги е донесъл от чужбина. „Старлайт“ бе в Челси, сладкарницата в центъра, а мястото, където бе открита първата жертва — в Лоуър Ийст. Джая Роси работеше близо до централната част.

Може би този път той не пътуваше далеч от дома си.

Може би.

Ив въведе всички известни и неизвестни в портативния си компютър с намерението да ги прехвърли в домашния и да изчисли вероятностите.

— Искам всичко, върху което работи Съмърсет, на диск и на моя компютър — започна тя, докато влизаха през портала. — Ще се допитаме до него за времето, което отнема готвенето и пазаруването, но искам да проверя и кои магазини е посещавала Грийнфийлд най-често. И за други специални места в района на Петдесета. Съдейки по думите на съседа й, не би пропуснала да влезе в някоя нова сладкарница. Ще разпитаме и другите й приятели, с които е излязла в събота. Може би е споменала нещо за плановете си за неделя.

Слязоха от двете страни на колата, но Рурк докосна рамото й, когато стигнаха до стъпалата пред дома си.

— Ти не вярваше, че Роси има шанс.

— Не съм казала това, винаги има.

Нищожен или никакъв. Въпреки това вложи цялата си енергия, но знаеше, че шансът й е нищожен и до известна степен го бе приела.

— Слушай…

— Не, не ме разбирай погрешно. Не те критикувам. Просто стигнах до лично прозрение, докато карах насам. Наблюдавам те, когато работиш, и те слушам дори да не говориш. Умът ти разкрива много. С Ариел Грийнфийлд е различно.

Той плъзна длан надолу по ръката й, докато стигна до пръстите и те се преплетоха с неговите.

— Сега вярваш, че има реален шанс. Не само да го намерим, а да го спрем. Трябва да вярваш всеки миг, иначе няма да можеш да вършиш работата си. Но щом вярваш, че ще го намериш и ще го спреш, преди да е твърде късно за тази жена, шансът и на Джая Роси нараства от никакъв на нищожен. Това те зарежда с енергия и същевременно прави отговорността още по-тежка. Те имат шанс. Ти си техният шанс.

— Ние — поправи го Ив. — Всеки, който работи по случая, е техният шанс. Нека не я разочароваме.

Очакваше Съмърсет да се материализира във фоайето и възнамеряваше да остави на Рурк да разговаря с него. Но в мига, когато прекрачиха прага, чу звънлив смях в приемната, който никога не би сбъркала.

— Мейвис е тук.

— Това се казва час почивка. — Рурк свали шлифера от раменете й. — Едва ли има по-забавен начин за отпускане на мозъчните клетки от порция Мейвис Фрийстоун.

Не можеше да го отрече. Но щом влезе в приемната, Ив видя, че Мейвис е довела и Трина. Сякаш това не бе достатъчно, за да я побият тръпки, а бяха извели и бебето на вечерна разходка.

Най-ужасяващото в този момент й се стори, че малката Бел беше в прегръдката на Съмърсет и костеливите му пръсти я гъделичкаха под брадичката.

— Ще получа психическа травма — заяви Ив. — Не е възможно той да се усмихва така. Противоречи на законите на човека и природата.

— Не бъди гаднярка. — Рурк леко я смушка в ребрата. — Дами — каза той със спокоен глас и привлече погледите на цялата компания.

— Хей! — Лъчезарното лице на Мейвис засия. — Прибрахте се! Тъкмо щяхме да тръгваме, но Бела искаше да получи още няколко целувки от Съмърсет.

Което според Ив бе още едно потвърждение, че бебетата и хлапетата са странни създания.

Мейвис заподскача и късата й набрана пола се завъртя над клин на точки. Полата бе в бонбоненорозово, а точките на клина — искрящо сини на розов фон. Беше избрала и син оцветител за косата си, забеляза Ив. Сред сребристорусото се открояваха няколко ярки кичура.

Тя хвана Ив и Рурк за ръце и ги поведе навътре в стаята.

— Леонардо трябваше спешно да замине за Ню Ел Ей за среща с клиент, така че с Трина и Бел си прекарваме един цял ден по женски. Последна спирка при Съмърсет. Виж кой е тук, Бел. Виж кой е дошъл да те види.

Ив нямаше друг избор, освен да сведе поглед към бебето, все още сгушено в прегръдката на Съмърсет. Почти всеки друг би казал, че е като кукличка. Но за нея куклите бяха зловещи.

Факт бе, че малката изглеждаше страхотно, въпреки лигите — пълничка румена хубавица. На главата й бе вързана розова дантелена панделка, сякаш я бяха опаковали като подарък. Теменуженосините й очи бяха будни, може би твърде будни. Накараха Ив да се запита какво става в мозъчето на човешко същество с големината на пудел.

Бел беше облечена с ританки и пуловерче с нещо пухкаво, което приличаше на истинска кожа. Над него имаше лигавник — навярно вече попил доста течност, с надпис: „Моят татко е върхът!“

— Сладка е — каза Ив и понечи да се отдръпне, но Рурк й попречи и се загледа в бебето над рамото й.

— По-скоро бих казал „прелестна“. Хубаво си я издокарала, Мейвис.

— Благодаря. — Някогашната улична хулиганка, сега сензация в бизнеса с музикални клипове, съзерцаваше дъщеря си с неземно сини очи. — Понякога я гледам и просто не мога да повярвам, че е излязла от мен.

— Защо е нужно да споменаваш това? — попита Ив и накара Мейвис отново да се засмее.

— Можем да останем още малко, ако не сте твърде уморени. И двамата изглеждате смазани.

— Имат нужда от лечение — отбеляза Трина.

— По-далеч от мен.

Ив размаха пръст срещу консултантката.

— Имаме нужда от нещо за хапване. — Рурк се усмихна на гостенките. — Ще останете ли да вечеряте с нас?

— Съмърсет вече ни нахрани до пръсване, но ще ви правим компания. Няма смисъл да бързаме, след като знаем, че татко няма да ни чака у дома, нали, Беларама?

— Веднага ще приготвя нещо.

Ив видя Съмърсет да повдига ръце и отгатнала намерението му, бързо и страхливо се отдръпна встрани. Побутна Рурк с хълбок и остави него на фронтовата линия.

Обичаше съпруга си, без колебание би рискувала живота си, за да спаси неговия. Но когато ставаше дума за бебета, беше готова да го остави да се удави.

Той инстинктивно протегна ръце, сякаш да хване нещо чупливо или избухливо, преди да падне на пода.

— Недей… трябва… О, е, добре — промърмори Рурк, когато Съмърсет внимателно извърши прехвърлянето.

— Има ли нещо по-специално, което бихте искали? — На устните на Съмърсет се появи съвсем лека усмивка, когато очите на Рурк го пронизаха с огнен поглед. — За вечеря.

— Нещо набързо — отвърна той. Веднъж се бе наложило да обезвреди бомба за секунди и не бе изпаднал в такава паника.

— Надявах се да се видя с вас. — Мейвис му се усмихна чаровно и го остави да стои като на тръни. — Почти успях да прибера корема си и получих разрешение от лекарите да работя. Имам купища нов материал, така че реших да вляза в студиото и да монтирам няколко клипа.

— Да. Звучи… добре.

— Супер е! Мисля да вземам Бела със себе си. Луда е по музиката. Ако не се получи, с Леонардо ще намерим решение.

— Тя не иска бавачка — обади се Трина.

— Поне засега. Искам да бъде изцяло моя. Моя и на татко си. Но ме сърбят ръцете да се заловя за работа, така че искам да видя дали ще се справя сама.

— Сигурен съм, че ще успееш. — Рурк сведе поглед към бебето и забеляза, че очичките на Бел се затварят. Сякаш гъстите тъмни мигли бяха твърде тежки за нежните й клепачи. — Спи й се. — Той присви устни, когато създанието в ръцете му престана да му се струва толкова ужасяващо, а по-скоро невинно и сладко. — Изтощени сме от цял ден забавления, а? Какво трябва да направя сега?

— Вече го правиш — увери го Мейвис. — Но ще я сложим да си легне. В преносимото й креватче има монитор. — Тя стана. — Приемникът е тук. — Докосна шнола с форма на фламинго точно над дясното си ухо. — Просто я сложи тук. Ако се събуди, погъделичкай я по коремчето. Умира от удоволствие.

Креватчето представляваше нещо като миниатюрен сгъваем шезлонг, добре подплатен с възглавнички в цветовете на дъгата, които бяха запазена марка на Мейвис… или, на Бела. Въпреки че да я сложи да легне бе сравнително проста задача, усети как по гърба му изби пот.

Щом я остави и се изправи, облекчението и задоволството, което изпита, бяха почти като оргазъм.

Мейвис приклекна и се засуети с одеялцето.

— Така й е добре, нали, малкото ми съкровище?

— Котаракът! Котките не са ли опасни за бебета?

— Мисля, че хората преувеличават — отвърна тя с усмивка. — Впрочем Галахад се изплаши от Бел. Един поглед — и дим да го няма. Ако дойде да мърка около нея, ще го усетя. Чувам дори дишането й в този монитор. — След като приглади одеялцето за последен път, Мейвис се изправи. — Трябва да хапнете в трапезарията, както направихме ние. И там гори приятен огън. Ще се отпуснете по-добре. Наистина сте капнали. Няма да ви досаждаме още дълго.

— Решихме да си дадем час почивка. — Сега, когато опасността да й подадат бебето бе изчезнала, Ив отново се приближи към Рурк. — Да вечеряме.

Седнаха в трапезарията, където огънят пращеше и бяха запалени десетина свещи. Не можеше да се отрече, че Съмърсет умее бързо да приготвя вкусни ястия. Имаше тънки резени печено пилешко в някакъв ароматен сос, картофена фантазия и нещо, което може би бе пюре, но приготвено по този начин, не изглеждаше толкова отблъскващо.

Поднесе на Трина чаша вино, а на Мейвис нещо розово и пенливо с чинийка тънки бисквити и шоколадови бонбони.

— Ако идвам тук твърде често, коремът ми отново ще стане огромен. — Мейвис си взе бонбон. — Гледането на дете отваря почти толкова голям апетит, колкото бременността.

— Никаква кърма на масата — предупреди я Ив. — Така да се каже.

— Нося я със себе си навсякъде. — Тя се усмихна. — Говорете си за разследването. И без това не можете да престанете да мислите за него. Чухме за случая по телевизията. Помня, когато онзи убиец се появи за първи път. Все още упражнявах стария си занаят. Всички момичета на улицата бяха изплашени.

— Тогава си била твърде млада за него.

— Може би, но все пак беше страшничко. Двете с Трина решихме да не бъдем повече брюнетки и снощи си устроихме фризьорско парти. Нали се сещаш, за всеки случай.

Ив погледна сребристите и сините кичури на Мейвис, а после огненочервените къдрици на Трина.

— Да, сега определено не сте негов тип.

— Радвам се да го чуя. Как вървят нещата впрочем? Репортажите са потресаващи.

— Имаме няколко следи.

— Снощи правех прически в седемдесет и пети канал. — Трина погледна бисквитите с присвити очи, взе си една. — Онази репортерка търсеше сензация. Стряскащи думи и прочее. Каза, че жертвата била обезобразена и окървавена и че полицията е в шок.

— Повечето репортери са жалки нищожества.

— Много от тях твърдят същото за ченгетата. — Трина се усмихна. — Според мен петдесет на петдесет. Както и да е, всички клюки в салона вчера се въртяха около това и беше пълно с клиентки, бързащи да се отърват от кестенявия цвят на косите си.

Ив набоде парче пилешко.

— Все още ли работиш и в салон? — замислено попита тя. — Мислех, че си щатен стилист за шоуто на Надин и частен консултант.

— Човек може да намира частни клиенти и чрез салона, ако знае как. Освен това Рурк ми уреди сладка работа.

— Каква?

— Трина е управител на салона за красота в спа центъра ми „Блис“ — обясни Рурк. — Отличен избор според мен.

— Имаш право. — Трина повдигна чашата си за тост. — Бизнесът дръпна със седем процента, откакто постъпих.

— Твоите фризьорки поемат ли частни ангажименти? — попита тя.

— Против политиката ни е. — Трина повдигна изразителните си вежди срещу Рурк, докато отпиваше вино. — Частната уговорка означава, че клиентите няма повече да дойдат при нас и салонът и спа центърът няма да имат печалба. Не бихме изтървали никого. Но нека бъдем реалисти. Ако клиент помоли някоя… впрочем наричат се „консултантки“, за домашна услуга, тя няма да откаже, освен ако не й се работи.

— Търся мъж около седемдесетте, нисък и пълничък.

— Имаме и такива, разбира се. Политиката ни е тактично да насочваме пълничките към спа секторите или фитнес съоръженията. Освен това поддържаме връзка с фитнес клубовете и…

— Имам предвид конкретно — прекъсна я Ив. — Мъж от този тип, който да е идвал и да се е опитвал да придума някоя от консултантките за частна услуга. През последните, да кажем, два месеца.

— Дълъг период, Далас — каза Трина. — Имаме голям оборот и няма начин да узная за лична услуга, освен когато е уговорена чрез салона.

— Какъв е редът тогава?

— Изпращаме екип или една консултантка за специални случаи и салонът получава голям процент.

— Трудно ще открием нещо — промърмори Ив.

— Но като се замисля, имах подобен клиент.

Ив остави вилицата си.

— Сещаш се за някого?

— Слушай, както казах, имаме голям оборот. Разни хора ме търсят за частно почти всеки ден. Какво толкова… О, да, да! — Виното плисна към ръба на чашата й, когато припряно я стовари на масата. — Той е! Онзи чешит! Мамка му!

— Само ми кажи какво си спомняш.

— Добре. Господи, почакай да се поразровя в паметта си. — Трина затвори очи и вдиша през носа няколко пъти. — Той влезе… за маникюр, мисля. Не помня кой го обслужи. Беше в събота следобед, струва ми се, а тогава е лудница. Дълго чака за оформяне на ноктите, поразходи се из търговската част. Беше пълно. Просто помня, че го зърнах няколко пъти. После ползвах почивката си, влязох в бара за коктейл… или може би газирано… не, коктейл беше.

— Трина, не ме интересува какво пиеш.

— Просто си припомням картината. — Очите й внезапно се отвориха. — Щом искаш да ти я опиша, трябва първо да я видя ясно. И така, беше коктейл. Бананово-бадемов. Правим ги убийци. И той идва, безкрайно любезен. „Извинете, госпожице“, нещо подобно. Разбрал, че аз съм шефката, и докато чакал, забелязал и колко съм добра. — Трина се усмихна. — Затова не му казах да се разкара, да не ме занимава през почивката. Искаше да разбере как може да уговори обслужване у дома. Не за себе си, не… почакай… — Намръщи се, взе чашата си и отпи, докато Ив едва се сдържаше да не скочи и да изкопчи останалите подробности от нея с бой. — За съпругата му май… Да, да, разкрасяване у дома. Била тежко болна и му хрумнало, че ще се почувства по-добре, ако й направят прическа, може би процедури за лице, маникюр, педикюр и прочее. Пълно обслужване.

— Трина…

— Почакай само минута, по дяволите. Нека довърша. Казвам му как процедираме в подобни случаи, как се договаряме за възнаграждението и той тактично ме подпитва дали бих могла да свърша работата в почивния си ден. За да не бързам да се върна в салона, а да отделя на жена му толкова време, колкото желае. Във време, удобно за мен. Дори ми показа снимка на жена си. С удоволствие щял да плати колкото сметна, че е уместно.

— Даде ли ти адрес?

— Не преставаш да ме прекъсваш. — Очевидно раздразнена, Трина отново отвори очи. — Не. Казах, че трябва да прегледам графика си. Така и направих и поисках време да помисля. Дори възрастен човек може да те мине, нали знаеш? В програмата ми нямаше свободно място в близко време. Мисля, че му дадох две възможни дати след около две седмици. Каза, че ще ги обсъди с болногледачката на жена си, да решат кога е по-удобно. Попита дали имам визитка, за да може да се свърже с мен. Дадох му и това беше.

— Не те е потърсил отново?

— Не. Мисля, че го срещнах след около седмица. Някъде… къде беше? А, да, в бара, където пийвах с онова гадже, с което се надявах да се получи нещо. Помислих си: „Странно е да видиш костюмар с болна съпруга в подобно заведение“.

— Каза ли ти име?

— Може би, не помня. Ако открия маникюристката, която го обслужи, ще го намерим в книгите. Поне първото име. Той ли е вашият човек?

„Не прибързвай — каза си Ив. — Поискай още уточнения.“

— Какъв цвят беше косата ти?

— Сигурно се шегуваш. Беше преди около месец. Да, преди месец, първата събота на февруари, защото си спомням как си казах, че ако бизнесът продължава да върви така през целия месец, ще поискам увеличение на заплатата. Продължи и получих увеличението. Още веднъж благодаря — обърна се тя към Рурк.

— „Карамел Мока“ — промълви Мейвис. — С кичури „Морска звезда“.

— Така ли? — попита Трина. — Сигурна ли си?

— Боядиса и мен в „Морска звезда“ с малко „Карамел“. — Ръката на Мейвис леко затрепери, когато посегна към чашата си. — Имам добра памет за тези неща. О, господи… Мисля, че ми прилошава.

— На теб? Аз съм тази, която е била набелязана за мъчителна смърт. Струва ми се, че ще… — Трина притисна ръка към корема си, а после очите й засвяткаха между силно присвитите клепачи. — Бясна съм! Така се чувствам. Кучи син! Болна съпруга! Щял да ми плати колкото поискам! Възнамерявал е да ме убие! — Взе чашата си и я пресуши. — Защо се е отказал?

— Ти промени цвета. — Мейвис вдиша и издиша няколко пъти, бавно и дълбоко. — Не издържа дори седмица. Боядиса се в цвят „Гарван“ с кичури „Скреж“.

— Задръжте малко — настоя Ив. — Тази „Мока“ кестеняво ли означава?

— Като основен цвят — потвърди Трина. — Разбира се, когато го нанасям аз, никога не се получава толкова обикновено.

— Можеш ли да го опишеш?

— Да, мисля, че мога. Имай предвид, че беше с изкуствена коса.

— С перука?

— Качествена според мен, а разговаряш с експерт. Да! Затова отначало не го познах в бара. Не беше… искам да кажа, той беше, но без перуката. Или поне не със същата. Не бях достатъчно близо, за да преценя дали е друга, или е естествената му коса.

— Искам да го опишеш. Всяка подробност, която си спомняш. Външност, глас, фигура, жестове, нещо характерно. Всичко. Утре сутрин ще поработиш с полицейски художник.

— Така ли? Без майтап? Значи съм нещо като очевидец. Страшно.

— Да се качим в офиса ми. Помисли. Извикай го в съзнанието си.

Ив извади линка си.

— Пийбоди! Искам да се свържеш с Янси. Да бъде готов за работа със свидетел утре. Точно в седем.

— В седем сутринта? — попита Трина.

— Мълчи. — Ив само размаха пръст. — Разбра ли, Пийбоди?

— Да — прозвуча гласът й. — Това там Трина ли е?

— Да. Тя е нашият свидетел. Светът е малък, мамка му. Искам Янси, Пийбоди. Сега ще запиша описанието й и ще го изпратя на екипа. Кажи на Макнаб, че искам той и другите електронни магьосници да се готвят за търсене на съвпадение първо по описанието, а после и по портрета, веднага щом Янси го завърши.

Говореше в движение. С бързи крачки излезе от трапезарията, премина по коридора, през фоайето и тръгна нагоре по стълбите. Докато тя даваше куп наставления и разпореждания, Трина хвърли поглед към Рурк.

— Малко ме плаши, когато е надушила следа.

— Може да изглежда и много по-страшна. Върви с нея, аз идвам. — Той се обърна назад и докосна рамото на Мейвис. — Защо вие с Трина и Бела не останете да пренощувате тук?

— Наистина ли? Удобно ли е?

— Разбира се. Съмърсет ще се погрижи за всичко, от което имате нужда.

— Благодаря. Боже мой… Благодаря. Зная, че е глупаво. Никой няма да ни безпокои, но…

— При тези обстоятелства всички ще се чувстваме по-добре, ако сте на сигурно място тук. Можеш да се обадиш на Леонардо да му кажеш.

— Добре. Благодаря. Рурк?

— Мм?

— Ако Трина не беше боядисала косата си…

— Зная. — Той я целуна по косите. — За щастие на всички ни е решила, че моката не й отива.