Нора Робъртс
Създадени в смъртта (24)

Епилог

Когато Ив излезе, полицаите се втурнаха от залата за наблюдения и от конферентната зала, където бяха инсталирани монитори. Видя Рурк сред тях, преди Бакстър да си проправи път с лакти и за неин ужас да я грабне на ръце и шумно да я целуне по устата.

— Да не си загубил и малкото ум в главата си, за бога?

— Някой трябваше да го направи, а винаги се пада на него. — Посочи с палец към Рурк. — Достатъчно смазан съм, така че не ме удряй. Ти също — каза той на Ив, когато я остави да стъпи на земята. — Наречи ме мекушав, но ставам сантиментален при щастливи развръзки.

— Ще ти идвам на свиждане в най-близката болница, ако отново си позволиш нещо подобно. Всички, които не са на редовна смяна, да си вървят у дома. Свободни сте, разкарайте се оттук, по дяв… Командир Уитни.

— Отлична работа, на всички. Предлагам да изпълните нареждането на лейтенанта. Приберете се по домовете си, поспете. Отделът се гордее с всеки от вас. Лейтенант.

— Сър. Документацията ще бъде оформена и предадена най-късно след час.

— Не, ще си тръгнеш. Ще си отидеш у дома. Аз ще се погрижа някой да оформи документацията.

— Сър…

— Това е заповед. — Уитни хвана ръката й, стисна я. — И ще снема огромен товар от плещите ти, като те отменя пред медиите.

— Благодаря, сър.

Ив не се съпротиви, когато Рурк обви ръка около раменете й.

— Какво ще кажете да ви откарам у дома, лейтенант?

— Да, нямам нищо против. Пийбоди, не искам да те виждам тук преди десет часа утре.

— Това страшно ми харесва. Далас…

— Не си и помисляй да ме прегръщаш. Нима не бях подложена на достатъчно унижения от мъжката част?

— Ох — промърмори Пийбоди, но се усмихна, докато Ив се отдалечаваше.

Отпусна се като чувал веднага щом се качи в колата. Рурк потегли с една ръка на волана, а другата върху нейната. На половината път към дома превключи на автоматик, за да даде почивка и на своя уморен ум.

Светлините на дома им грееха като звезди. Отмести ръка от нейната и потърка очи, преди да слезе и да заобиколи, за да й отвори вратата. Но когато посегна да я повдигне, тя отблъсна ръката му.

— Не. Мога да вървя.

— Слава богу, защото мисля, че ако се опитам да те нося сега, и двамата ще се проснем на пътеката. Ето.

Хвана ръката й, леко я дръпна. Двамата постояха за миг на студа, замаяни и изтощени.

— Трябва само да влезем вътре, да се качим горе и да се пъхнем в леглото — реши тя. — Можем да се справим.

— Добре тогава. Да вървим.

Прегърнати през кръста, запристъпваха към входната врата и влязоха.

— Вижте се само, и двамата. — Съмърсет стоеше като черен облак във фоайето. — Залитате като пияници и бих казал, че се нуждаете от хубава баня и солидна вечеря.

— Прав си, шибаняк такъв.

— Както винаги, забележителен език.

— Ще застана до съпругата си в този случай — каза Рурк, — иначе има опасност да падна. Въпреки че беше малко грубо да те нарече „шибаняк“. Да ползваме асансьора, скъпа. Твърде скапан съм, за да се катеря по стълбите.

Съмърсет размаха пръст срещу Галахад, който стана да ги последва, когато тръгнаха.

— Не мисля, че е добра идея — тихо каза той на котарака. — Да ги оставим насаме, а? Сега, когато децата са си у дома, живи и здрави, можем да хапнем малко преди лягане.

— Леглото — каза Ив, докато, тътрейки крака, излязоха от асансьора. — Мисля, че усещам мириса му… и е така примамлив.

Започна да сваля нещата едно по едно — първо шлифера, после сакото, оръжието. Докато вървеше към леглото, Рурк правеше същото.

— Държа да кажа нещо.

— Побързай — предупреди го тя, — защото вече спя.

— Работил съм с теб и преди, гледал съм те, разбирал съм до известна степен какво вършиш. Но досега не бях участвал като този път — от самото начало до края, почти при всяка стъпка. — Отпусна се до нея. — Ти си изумителна жена, лейтенант Далас, скъпа моя Ив.

— И ти не си за изхвърляне. — Обърна се към него и докато лампите все още светеха, го погледна в очите. — Няма да любопитствам как успя да ми направиш услугата, за която те помолих.

— Твърде сложно е за обяснение, поне в момента.

— Хванахме го, спряхме го и Ариел Грийнфийлд е в безопасност. Но нямаше да има истинска справедливост и дори сянка на справедливост, ако ти не бе сторил това. — Сложи ръка на бузата му. — Добра работа свършихме.

— Да. — Устните им се сляха за миг. — Сега можем да си позволим осем часа пълна почивка.

— Както се изрази Пийбоди преди малко, това страшно ми харесва.

Той угаси осветлението с гласова команда. В тъмнината, докато ръката й докосваше лицето му, двамата се предадоха на съня.