Вал Макдърмид
Мястото на екзекуцията (41)

9.

Август 1998 г.

Катрин връчи тържествено на Джордж дебелия, уплътнен плик.

— Първа редакция — каза тя. — Не се опитвай да бъдеш любезен, Джордж. Имам нужда от искреното ти мнение.

Последва го в дневната, където Пол и Хелън седяха на дивана.

— Ето ви и повод да празнуваме — каза Джордж. — Катрин е готова с книгата.

Хелън се усмихна.

— Браво, Катрин. Не си си губила времето.

Катрин сви рамене.

— Трябва да се връщам на работа след три седмици. Нямах време за губене. Това им е хубавото на журналистическите навици — писането се раздува или свива в зависимост от наличното време.

Преди да продължат разговора се появи Ан, с поднос, на който имаше чаши и бутилка шампанско.

— Здравей, Катрин. Джордж каза, че имало повод за празненство, затова реших да гръмнем шампанското.

Пол се усмихна.

— Това не е първият повод през тази седмица. Разводът на Хелън най-сетне приключи и решихме да се оженим. Затова и онази вечер изпихме две бутилки.

Катрин прекоси стаята и целуна Хелън по двете бузи.

— Това е чудесна новина — каза тя възторжено, обърна се към Пол и целуна и него. — Радвам се за вас двамата.

Джордж взе подноса от Ан и го постави на масата.

— И ние се радваме. Това беше хубава седмица. — Отвори шампанското и започна да налива. — Да вдигнем тост — каза той, докато раздаваше чашите. — За книгата.

— И за щастливата двойка — каза Катрин.

— Не, не, за книгата — настоя Пол. — После ще отворим нова бутилка, за да вдигате наздравица за мен и Хелън. Държим да дойдеш на сватбата — добави той. — Нали, ако не беше ти, никога нямаше да закараме татко в Скардейл, за да се запознае със сестрата на Хелън.

— Бил си в Скардейл? — Катрин не можа да скрие учудването си. Единственият пропуск в предварителните проучвания, за който съжаляваше, бе че не успя да убеди Джордж да дойде с нея в Скардейл, за да огледат заедно действителната сцена на действието.

Джордж доби леко смутен вид.

— Още не, но в понеделник сме поканени на обяд от Дженис, сестрата на Хелън.

Катрин вдигна чашата си към Пол.

— Справил си се блестящо. Аз опитах всичко, с изключение на отвличане, за да го замъкна там със себе си.

Пол се захили.

— На теб дължа предварителната подготовка.

— Е, чиято и да е заслугата, радвам се, че отивате — каза Катрин. — Освен това, не мисля, че ще откриеш стари спомени в имението Скардейл, Джордж.

— Какво искаш да кажеш? — той се приведе напред.

— Къщата е била направо изтърбушена отвътре. Ако трябва да се вярва на Кати Ломас, която ме разведе из нея, не е останала нито една стая, която да напомня за вида на къщата през 1963-а. Не става дума само за промяна в обзавеждането, сградата е прекроена, няколко малки стаи са събрани в една, някои спални са превърнати в бани, такива неща. Ако затвориш очи, докато се движим по пътя към Скардейл, и ги отвориш чак когато влезем в имението, ти гарантирам, че нищо няма да събуди у теб някакъв спомен — добави тя с усмивка.

Джордж поклати глава.

— Ще ми се да можех да ти повярвам — каза той. — Но нещо ми подсказва, че няма да избягам толкова лесно от миналото.

— Не знам, Джордж, — намеси се Хелън, — но нали си попадал в къщи с подчертана атмосфера? Къщи, в които още с влизането се чувстваш добре дошъл, посрещат те приятелски? А в други случаи, независимо от това колко пари са хвърлени за обзавеждането, къщата си остава студена и неприветлива. Според мен имението Скардейл е от къщите, които започваш да чувстваш като свой дом в мига, в който прекосиш за първи път прага. И Джен каза така, когато отиде да го види за първи път, след като го наследихме. Обади ми се и каза, че още с влизането си разбрала, че това ще е нейната къща. И аз напълно я разбирам. Всеки път, когато съм й на гости, спя като пън и се отпускам напълно. Искам да кажа, и да е имало призраци, те отдавна са напуснали къщата.

Лицето на Джордж продължаваше да изразява съмнение.

— Дано да си права — каза той.

— Не се безпокой толкова за дебнещите спомени, Джордж. Ако останалите Картъровци, Краудъровци и Ломасовци надушат, че ще идваш, сигурно ще украсят къщите си и ще опънат червения килим — каза Катрин. — Единствената заплаха за здравето и благосъстоянието ти ще бъде прекаленото им гостоприемство.

— Като стана дума, време е за втората бутилка — заяви Пол и скочи на крака.

— Още нещо, Джордж — Катрин му отправи най-чаровната си усмивка. — Ако оцелееш след посещението в Скардейл, би ли отишъл там още веднъж, с мен?

— Нали приключи с работата по книгата. — Той явно търсеше повод да откаже.

— Само първата версия. Все още имам време да правя добавки.

Джордж въздъхна.

— Предполагам, че ти го дължа. Добре, Катрин, ако си тръгна жив от Скардейл, ще отида още веднъж с теб. Обещавам.