Вал Макдърмид
Мястото на екзекуцията (32)

Първа част

Брукдийн, Грийн Клоуз 14, Кромфърд, Дербишър

10 август 1998 година

„Скъпа Катрин,

Пиша ти във връзка с нещо изключително важно и от голямо значение за нас двете. Няма да ми бъде лесно да напиша това писмо, толкова повече, че не мога да дам обяснение за това, което ще поискам от теб.

Мога само да се извиня и да те помоля да съхраниш доверието си в мен — такова, каквото беше през последните шест месеца, докато работехме върху «Мястото на екзекуцията».

Катрин, ти си длъжна да спреш издаването на тази книга. Не бива работата по нея да продължава. Моля те да предприемеш всичко необходимо, за да не се появи тя на пазара. Знам, че си предала готовия ръкопис на издателя съвсем наскоро, и предполагам, че не може да са напреднали много с работата по него. Но каквото и неудобство да им създава това, трябва да ги убедиш, че тази книга не бива никога да бъде издавана.

Знам, че това сигурно ще те възмути, особено след като настоявам да го направиш, без да обясня защо. Единственото, което мога да кажа, е че съм получил нови данни, които налагат тази книга никога да не излиза, в качеството си на окончателно описание на случая «Алисън Картър». Не мога да разкрия пред теб какви са тези сведения, защото те засягат и други хора, освен мен. Опасявам се, че ако книгата бъде издадена, тя ще добие голяма публичност, а това на свой ред ще има ужасни, наистина ужасни последици за невинни хора. Моля те да не причиняваш това на невинните, които не са направили нищо, за да го заслужат.

Единственият, който би трябвало да плаща за грешките си, съм аз. Съзнавам, че авансът, заплатен от издателите, ще трябва да бъде върнат, затова възнамерявам да ти изплатя пълната сума, включително и твоята част. Ти заслужаваш компенсация за свършената работа, и аз няма да те наскърбя допълнително, като очаквам да върнеш парите, които вече си ти били изплатени.

Съзнавам, че да поискаш такова нещо от професионален писател е ужасно, но моля те, забрави тази книга, забрави този случай, обърни завинаги гръб на историята на Алисън Картър и Филип Хокин. Ти имаш силата да откриеш истината, но в името на душевното ти спокойствие, настоявам да се откажеш от това намерение, колкото и мъчителен да бъде за теб този отказ.

Катрин, знам, че ще се опиташ да ме разубедиш, но решени ето ми е необратимо. Ако се опиташ въпреки всичко да дадеш ход на публикуването на книгата, ще съм принуден да предприема необходимите законови мерки, за да те спра. Мисълта да постъпя така ми е мъчителна, защото мисля, че в процеса на съвместната ни работа станахме приятели и не бих искал приятелството ни да приключи. Но нека това ти изясни доколко твърдо съм решен тази книга никога да не види бял свят — дори с цената на нашето приятелство.

Съжалявам за всичко това, повече, отколкото мога да ти опиша. Случилите се наскоро събития обърнаха живота ми наопаки и сега почти не съм в състояние да събера мислите си. Единственото нещо, в което съм убеден, е че не трябва да допускаш тази книга да бъде някога издадена.

Твой,

Джордж Бенет“