Майкъл Крайтън
Аборт (7)

Шест

Винаги съм имал проблеми с осигуряването си на застраховка „Живот“. Имат ги и повечето патолози: осигурителните компании те поглеждат и потръпват — постоянното ти излагане на риск от туберкулоза, злокачествени и смъртоносни инфекции те прави много лош клиент. Единственият човек, когото познавам, с повече проблеми да се застрахова, е биохимик — Джим Мърфи.

Когато беше по-млад, Мърфи играеше полузащитник за Иейл и беше включен в отбора на Ол Ийст. Това само по себе си постижение е още по-удивително, ако познаваш Мърфи и си виждал очите му. На практика Мърфи е почти сляп. Той носи лещи, дебели 25–26 мм, и върви с клюмнала сякаш от тежестта на стъклото глава. В повечето случаи зрението му е задоволително, но когато се възбуди или напие, се блъска в предметите.

От пръв поглед се вижда, че Мърфи не би могъл да играе полузащитник — дори в Иейл. За да разбереш тайната му обаче, трябва да то видиш как се движи. Мърфи е бърз. От всички, които познавам, той има най-невероятната способност да пази равновесие. Когато играеше футбол, съотборниците му измисляха серии от комбинации, специално съставени така, че да позволят на най-предния защитник да му покаже правилната посока и да го прати напред. Това обикновено вършеше работа, въпреки че на няколко пъти Мърфи тръгваше неудържимо в грешна посока, двойно преминавайки финалната линия за по-голяма сигурност.

Него винаги го привличаха странните спортове. На трийсетгодишна възраст той реши да се занимава със скално катерене. Намираше го за много приятно, но не можеше да се застрахова. Затова стана автомобилен състезател на писта и се справяше много добре, докато не изкара един „Лотос“ от трасето, обръщайки го четири пъти и чупейки двете си ключици на по няколко места. След което реши, че е по-добре да бъде застрахован, отколкото активен, и заряза всичко.

Мърфи е толкова бърз, че дори говори някак си твърде съкратено, като че ли не може да губи време да слага всичките членни форми и местоимения в изреченията си. Той побърква секретарките и техниците си не само с маниера си на говорене, но и с прозорците, които държи широко отворени дори и посред зима, тъй като е ревностен противник на това, което сам нарича „лош въздух“.

Когато влязох в лабораторията му, я намерих пълна с ябълки. Ябълки имаше и в хладилника, и на рафтовете за реактиви, и на масите като преспапие. Двамата му техници, с дебели пуловери под престилките, също ядяха ябълки.

— Нещо специално от съпругата ми — каза Мърфи, здрависвайки се с мен. — Искаш ли ябълка?

— Не, благодаря — отказах аз.

Той отхапа от една, след като я изтърка енергично в ръкава си.

— Добра е. Наистина.

— Нямам време — обясних аз.

— Като на състезание — каза Мърфи. — Боже Господи, винаги бързаш. Не съм ви виждал с Джудит от месеци. Докъде си стигнал? Тери играе защитник в първата единайсеторка на Белмонт.

Той вдигна снимка от бюрото си и ми я тикна под носа. На нея беше синът му във футболен екип, ръмжащ срещу фотоапарата, досущ като Мърфи: дребен, но набит.

— Хайде да се видим някой ден и да поговорим за семействата си — предложих аз.

— Ъхъ. — Мърф унищожаваше ябълката си със забележителна скорост. — Ще го направим. Какво ще кажеш за игра на бридж? Жена ми и аз изкарахме прекрасен уикенд. Преди две седмици. Играхме с…

— Мърф — казах, — имам проблем.

— Вероятно някоя язва — отговори той, докато си избираше друга ябълка от строените в редица на бюрото му. — Нервен човек си, знам. Винаги в напрежение.

— Всъщност — казах аз — това е точно по твоята част.

Той се усмихна с внезапен интерес.

— Стероиди? За пръв път в историята срещам патолог, заинтересован от стероиди, кълна се.

Той седна зад бюрото и вдигна краката си върху него.

— Готов съм, чакам. Стреляй.

Работата на Мърфи беше свързана с продукцията на стероиди при бременни жени и ембриони. Той беше назначен да практикува в Бостън Хоспитъл по доста зловеща причина — трябваше да бъде близо до източника на суровина, който в неговия случай бяха майките в клиниката и мъртвородените. Мъртвородените и плацентите са много търсени от дузината групи, правещи хормонални изследвания. Понякога възникват твърде неприятни спорове кой от тях се нуждае най-много от поредното мъртво бебе за изследванията си.

— Можеш ли да направиш хормонален тест за бременност след аутопсия? — попитах аз.

Той поклати нервно глава.

— По дяволите! Предполагам, че да. Но кой има нужда от това?

— Аз.

— Не може ли да се разбере от аутопсията дали е бременна или не?

— Всъщност не, поне не в този случай. Много е заплетен.

— Е, такъв тест не е приет, но предполагам, че може да се направи. Колко месечна бременност?

— Четири вероятно.

— Четиримесечна? И не можете да определите по матката?

— Мърф…

— Да, може да се направи — каза той. — Няма да важи пред съд или нещо такова, но може да се направи.

— Ще го направиш ли?

— Това е всичко, което имаме в тази лаборатория — каза той. — Стероидни разтвори. Ти с какво разполагаш?

Не го разбрах. Погледнах го въпросително.

— С кръв или урина?

— О, с кръв. — Бръкнах в джоба си и извадих колбата с кръв, която бях събрал при аутопсията. Бях попитал Уестън дали мога да го направя, а той ми бе отговорил, че не го интересува.

Мърф взе колбата и я задържа пред светлината. Почука я с пръст и каза:

— Има достатъчно. Няма проблем.

— Кога ще имам резултата?

— След два дни. На разтвора му трябват 48 часа. Това е кръв от мъртва.

— Да. Страхувах се, че хормоните могат да се повредят, или нещо такова…

Мърф въздъхна.

— Колко малко помним. Само белтъците могат да се разградят, а стероидите не са белтъци, нали? Това ще бъде лесно. При бременност нивото на прогестерона нараства десет пъти. Равнището на естриола нараства хиляда пъти. Можем да констатираме такъв огромен скок, не се безпокой. — Той погледна към техниците си. — Дори в тази лаборатория.

Една от лаборантките реагира на предизвикателството:

— Имах навика да бъда акуратна, преди да получа измръзвания на пръстите.

— Извинения, извинения — усмихна се Мърфи.

Той се обърна отново към мен и взе колбата с кръв.

— Това ще стане лесно. Просто ще я излеем в стария разтварящ препарат и ще я оставим да се смеси — каза той. — Може би ще получим две отделни течности — за всеки случай, ако едната се замърси. От кого е?

— Кое?

Той размаха нетърпеливо колбата пред мен.

— От кого е кръвта?

— О, просто един случай — отговорих аз, вдигайки рамене.

— Четиримесечна бременност и не можеш да бъдеш сигурен? Джон, момчето ми, не се занасяй със стария си приятел, с противника си на бридж.

— Може би ще е по-добре, ако ти кажа след това.

— Добре, добре. Далеч съм от мисълта да ти се моля. Да бъде, както ти искаш, но ще ми кажеш, нали?

— Обещавам.

— Обещанието на патолога — каза той, ставайки на крака — напомня за вечността.