Майкъл Крайтън
Аборт (48)

Приложение 6
Аргументи „за“ и „против“ аборта

Прието е, че има шест аргумента „за“ и шест — „против“ аборта.

Първият аргумент се отнася до правото и антропологията. Може да се покаже, че много общества рутинно практикуват аборта и детеубийството, без да търсят родителска вина и без това да разрушава моралните устои на обществото. Обикновено примерите са от маргинални общества, живеещи в сурова среда — като африканските пигмеи например или пък бушмените в Калахари. Или от общества, където се поощрява раждането на момчета и се убиват излишните момичета. Но същият аргумент е в сила и за Япония — шестата по големина нация в света и една от най-индустриализираните страни.

Обратният аргумент е, че западните общества нямат почти нищо общо нито с пигменте, нито с японците, и че това, което е правилно и приемливо за тях, не е непременно такова и за нас.

Юридическите аргументи се основават на следното. Може да се докаже, че днешните закони за абортите не винаги са съществували — те са се развивали през вековете в резултат на различни фактори. Поддръжниците на абортите твърдят, че съвременните закони са произволни, глупави и нерелевантни. Те искат законова система, която правилно да отразява нравите и технологичните възможности на настоящето, а не на миналото.

Обратният аргумент е, че старите закони не са непременно лоши и че ако се променят необмислено, ще се внесе несигурност в и без това вече несигурния ни свят. Една опростена форма на аргумента против абортите е просто, че те са незаконни. Доскоро на много иначе разумни лекари им беше удобно да отстояват тази позиция. Сега обаче абортите се обсъждат в много кръгове и такъв елементарен поглед върху нещата е неприемлив.

Вторият аргумент засяга абортите като форма за контролиране на раждаемостта. Привържениците на абортите ги приемат като високоефективен начин за контрол върху раждаемостта и посочват техния успех в Япония, Унгария, Чехословакия и другаде. Те не виждат съществена разлика между предпазването от забременяване и спирането на процеса, преди той да е довел до развитие на жизненоспособен зародиш. Същите хора не виждат разлика между календарния метод за предпазване от бременност и хапчетата, тъй като целта и в двата случая е една и съща. В резюме аргументът е, че „важни са намеренията“.

Тези, които не са съгласни, разделят предпазването от забременяване от прекъсването на бременността. Те вярват, че щом веднъж е настъпило оплождане, зародишът има права и не може да бъде убиван. Тази гледна точка се поддържа от много хора, които са привърженици на общоприетите мерки за контрол върху раждаемостта. Те се затрудняват да отговорят на въпроса какво да се прави, ако този контрол се провали, както става понякога.

Третият аргумент засяга социалните и психологическите фактори. Той има различни варианти.

При първия се твърди, че физическото и психическото здраве на майката има предимство пред това на нероденото дете. Майката и вече съществуващото й семейство може да пострадат емоционално и финансово от раждането на още едно дете и следователно в такива случаи раждането трябва да бъде избегнато.

При втория се твърди, че е неморално и престъпно да родиш нежелано дете. Твърди се също, че в нашето все по-сложно общество правилното отглеждане на дете е скъп и поглъщащ време процес, който изисква майчиното внимание и бащината финансова подкрепа. Ако семейството не може да ги осигури, то прави лоша услуга на детето. Очевидният краен случай е този на неомъжената жена, която често е неподготвена финансово и емоционално да отгледа сама детето си.

Контрааргументът тук е неясен. Говори се за майки, които несъзнателно искат да заченат; говори се за майчината нужда да се създаде потомство; твърди се без особено основание, че „не се е раждало дете, което е било нежелано“. Или че, роди ли се веднъж дете, семейството ще се примири и ще го заобича.

Четвъртият аргумент е, че една жена никога и при никакви обстоятелства не бива да се принуждава да износва дете, ако тя не го желае. Всяка жена трябва да има право на аборт, както има право на глас. Това е интересен аргумент. Неговата полезност обаче се разводнява от някои привърженици, които изразяват твърде параноичните чувства, че целият свят е доминиран от мъже, от които не може да се очаква да проявят каквато и да е симпатия към противоположния пол.

Несъгласните с този аргумент обикновено твърдят, че съвременната, еманципирана жена би могла да не забременява, ако не желае. Тя има достъп до много и разнообразни методи и средства за предпазване от забременяване и следователно абортът не е подходящ за контрол върху раждаемостта. Обаче в тези рамки е трудно да се вместят случаите, когато средствата за контрацепция са отказали или пък има непреднамерено забременяване, например след изнасилване.

Петият аргумент е, че абортът е безопасен, лесен, прост и евтин. Следователно не може да има никаква практическа пречка за узаконяване на абортите.

Контрааргументът е, че абортът крие определен риск за живота на майката, който, макар и малък, съществува. В противовес на това гледище вече е напълно ясно, че абортът в болница е от 6 до 10 пъти по-безопасен, отколкото раждането в болница. Това означава, че е по-безопасно да направиш аборт, отколкото да износиш и родиш дете.

Шестият аргумент е най-нов и най-остроумен. За пръв път той е бил предложен от Гарет Хардин и атакува проблема в критичната му точка: убийство ли е абортът? Хардин отговаря отрицателно. Според него ембрионът не се е превърнал в човек, докато не е поел дъх и не е изминал дълъг път на обучение. Той твърди, че ембрионът не е нищо друго освен шаблон, еднозначно произлязъл от ДНК, т.е. само носител на генетичен код. Информацията сама по себе си е без стойност. Тя е като чертеж. Чертежът на една сграда, казва Хардин, не струва нищо; само сградата има стойност и значение. Чертежът може да се унищожи безнаказано и лесно да се направи друг, докато сградата не бива да се разруши без внимателно обмисляне.

Това е кратко и опростено резюме на неговите аргументи. Хардин има опит както на антрополог, така и на биолог, и неговата гледна точка е уникална. Тя е интересна, защото разглежда въпроса кога нещо е човек чрез това какво е човек. Връщайки се към аналогията с чертежа и сградата, чертежът определя размера, формата и общата структура, но не и дали тази сграда ще бъде построена в Ню Йорк или в Токио, в беден или в богат квартал, ще бъде ли използвана ефективно, или ще бъде занемарена. Следователно Хардин определя човека не само като животно, което върви на задните си крака, има голям мозък и палец, противостоящ на останалите четири пръста. Той включва в определението си майчина грижа и обучение, което превръща индивида в добре приспособена и функционираща единица на социалната група.

Контрааргументът е, че Хардин приема ДНК като универсален носител на информация, докато всъщност той е уникален. Децата от една майка и един баща не са идентични; следователно информацията, кодирана в ДНК, не е универсална.

На това Хардин отговаря, че ние съвсем случайно избираме някои от възможните ДНК комбинации на сперма и яйцеклетка и им даваме шанс да достигнат пълно развитие. Той отбелязва, че средно жената има 30000 яйцеклетки, но само малка част от тях се развиват докрай. Останалите се разрушават толкова невъзвратимо, колкото ако се направи аборт. И, както казва той, някоя от тях може би е била „един свръх Бетовен“.

Аргументът на Хардин е все още нов и на мнозина се струва абсурден. Но несъмнено той е първият от новите аргументи „за“ и „против“ аборта, които се основават на все по-трудна за обяснение научна основа. Нещо като послание към съвременния човек да обоснове моралните си устои чрез молекулярните механизми, функциониращи в една-единствена негова клетка.

* * *

Съществуват и други аргументи, но повечето от тях са уклончиви или неубедителни. Има икономически доводи относно цената от превръщането на болниците във фабрики за аборти; има неясни аргументи на неограничено свободомислие, подобни на аргументите, използвани преди въвеждането на хапчетата против забременяване. Има също либерални аргументи, че всичко по-свободно е по определение добро, и меритократични аргументи, че размножаването на по-долните класи трябва да се ограничи. Няма смисъл да разглеждаме тези аргументи. Те се предлагат главно от немислещи и раздразнителни дребосъци.