Майкъл Крайтън
Аборт (36)

Две

Питър Рандъл живееше на запад от Нютън. Къщата беше малка, но добре обзаведена. Столове от Броър, диван от Якобсен, масичка за кафе от Рачман. Стилът беше натрапчиво модерен. Посрещна ме на вратата с питие в ръка.

— Джон, заповядай. — Влязохме във всекидневната. — Какво ще пиеш?

— Нищо, благодаря.

— По-добре е да пийнеш нещо — настоя той. — Скоч?

— С лед.

— Седни — покани ме Питър и отиде в кухнята. Чух го да слага кубчета лед в чашата. — Какво прави тази сутрин?

— Нищо — казах. — Седях си и размишлявах.

— За какво?

— За всичко.

— Не ми казвай, ако не искаш.

— Ти знаеш ли, че Уилсън направи снимки?

— Подозирах. Това момче е много амбициозно.

— Да, така е — казах.

— Значи ми е спукана работата?

— Така изглежда.

Той ме погледна:

— Ти какво мислиш?

— Не знам вече какво да мисля.

— Знаеш ли например, че аз правя аборти?

— Да — отговорих.

— А за Керън?

— Два пъти — казах.

Седна в стола на Броър, кръглата му форма контрастираше с източените ъгли на облегалките.

— Три пъти — каза той, — за да сме точни.

— Тогава ти…

— Не, не — каза той. — Последният беше през юни.

— А първият?

— Когато беше петнайсетгодишна! — Той въздъхна. — Виждаш ли, правил съм грешки. Една от тях е, че се опитах да се грижа за Керън. Баща й не се интересуваше от нея, а аз бях… привързан към нея. Тя беше мило момиче. Изгубено и объркано, но мило. Така че аз й направих първия аборт, както правех от време на време аборти и на други пациентки. Това смущава ли те?

— Не.

— Добре. Но бедата беше, че Керън забременяваше отново. Три пъти за три години, за момиче на нейната възраст, не беше разумно. Беше патологично. Затова накрая реших, че трябва да задържи четвъртото дете.

— Защо?

— Защото тя очевидно желаеше да забременява. Тя продължаваше да го прави. Явно имаше нужда от срама и неприятностите на извънбрачното раждане. Така че аз не пожелах да извърша четвъртия аборт.

— Сигурен ли беше, че е бременна?

— Не — каза той. — И ти знаеш защо се съмнявах. Исках да направим тестове, но Керън отказа. Тя се интересуваше само от аборт и когато не пожелах да го направя, се ядоса.

— Така че ти я прати при доктор Лий?

— Да — каза той.

— И той го направи?

Питър поклати глава.

— Арт е достатъчно умен. Той не може да не е настоял да се направят тестове. Освен това тя е била в четвъртия месец. Поне така е твърдяла. Впрочем, той не би го направил.

— Нито пък ти — казах аз.

— Не. Ти вярваш ли ми?

— Бих искал.

— Но не си напълно убеден?

Вдигнах рамене:

— Ти изгори колата си. В нея имаше кръв.

— Да. Кръвта на Керън.

— Как стана това?

— Дадох колата си на Керън за уикенда. Тогава не знаех, че вече е решила да абортира.

— Искаш да кажеш, че сама е карала до мястото, където са й направили аборта, и обратно към къщи кървяща? И тогава се е блъснала в жълтото порше?

— Не съвсем — каза Питър. — Но по-добро обяснение можеш да получиш от някой друг. Скъпа, излез! — извика той и ми се усмихна: — Запознай се сега с моето алиби.

Мисис Рандъл влезе в стаята: изглеждаше стегната, стилна и секси. Тя седна на стола до Питър.

— Виждаш ли — попита той — колко съм вътре в тая работа?

— Искаш да кажеш, че бяхте заедно в неделя през нощта?

— Боя се, че да.

— Това е объркващо, но същевременно в известен смисъл и удобно положение — казах аз.

— В известен смисъл — каза Рандъл. Той потупа ръката й и се надигна тежко от стола. — Аз не го смятам нито объркващо, нито удобно.

— Ти си бил с нея в неделя през цялата нощ?

Той си наля още един скоч.

— Да.

— И какво правихте?

— Какво правихме — каза Питър — не бих казал и под клетва.

— Със съпругата на брат си?

Той намигна на мисис Рандъл:

— Ти съпруга на брат ми ли си?

— Чух такъв слух — каза тя, — но не му вярвам.

— Виждаш ли, въвличам те в някои съвсем лични семейни работи — каза Питър.

— Те са семейни работи, ако не и нещо повече.

— Ти възмутен ли си?

— Не — казах аз. — Възхитен.

— Джошуа — каза Питър — е глупак. Ти знаеш това, разбира се. Също и Уилсън. Ето защо той е толкова сигурен. Но за нещастие Джошуа се ожени за Евелин.

— За нещастие — повтори Евелин.

— Затова сме сега в такова безизходно положение — продължи Питър. — Тя не може да се разведе с брат ми, за да се омъжи за мен. Това не би било възможно. Сега се примиряваме с живота ни такъв, какъвто е.

— Труден, представям си.

— Всъщност не — каза Питър, като седна с чаша разхладително. — Джошуа е много отдаден на работата си. Той често остава до късно нощем. А Евелин има много клубни и светски ангажименти.

— Той все някога ще разбере.

— Той вече знае — каза Питър.

Трябва да съм реагирал, защото веднага уточни:

— Не съзнателно, разбира се. Джошуа не е сигурен. Но подсъзнателно си дава сметка, че има млада жена, която пренебрегва и която търси… удовлетворение някъде другаде.

Обърнах се към мисис Рандъл:

— Бихте ли се заклели, че Питър е бил с вас в неделя вечерта?

— Ако трябва — каза тя.

— Уилсън ще ви накара.

— Да, знам.

— А защо обвинявате Арт Лий?

Тя погледна към Питър.

— Опитва се да ме защити — каза той. — Арт е единственият друг лекар, за когото тя знае, че прави аборти.

— Да — потвърди Евелин.

— Той правил ли ви е аборт?

— Да. Миналия декември.

— Беше ли добър абортът?

Тя се размърда в стола.

— Стана, ако това имате предвид.

— Това имам предвид — казах. — Сигурна ли сте, че Арт няма да ви замеси?

Тя се подвоуми:

— Аз бях объркана и изплашена. Не знаех какво да правя.

— Вие шантажирате Арт, нали?

— Да — каза тя. — Така се стекоха обстоятелствата.

— Добре. Но вие можете да го оневините.

— Как?

— Като свалите обвиненията.

— Не е толкова лесно — каза Питър.

— Защо?

— Ти сам видя миналата нощ. Дж. Д. е вече в битката и връщане назад няма. Той има хирургическо разбиране за добро и зло. Вижда нещата само като правилни и погрешни, черни и бели, като деня и нощта. Няма сиво, няма сумрак.

— И никакви рога.

Питър се засмя.

— Той може би много прилича на теб.

Евелин се изправи:

— Обядът ще бъде готов след пет минути. Искате ли по още едно питие? — попита тя.

— Да — отговорих, гледайки към Питър. — Бих искал.

Когато Евелин излезе, Питър каза:

— Виждаш ме като жесток и безсърдечен звяр. Всъщност не съм. Тука има дълга верига от заблуди, дълъг списък от грешки. Бих искал да сложа край на всичко това.

— Но без да причиниш болка.

— Да. В този смисъл. За нещастие на моя брат не може да му се помогне. Съпругата му обвини доктор Лий и той прие това като библейска истина. И се втурна след това обвинение слепешката, сякаш въпросът беше на живот и смърт. Той никога няма да отстъпи.

— Продължавай.

— Но най-важният факт остава. Настоявам, а ти, ако искаш, вярвай, ако искаш, недей, че не аз съм направил аборта. Ти си напълно сигурен, че и доктор Лий не го е направил. Тогава кой е?

— Не знам — казах аз.

— Можеш ли да го откриеш?

— За помощ ли ме молиш?

— Да — отговори той.

* * *

След обяда попитах Евелин:

— Какво всъщност ви каза Керън в колата?

— „Ах, това копеле!“ — все това повтаряше. Нищо друго.

— Не даде ли никакви обяснения?

— Не.

— Нямате ли някаква представа кого точно е имала предвид?

— Не. Нямам.

— Нищо повече ли не каза?

— Да — каза тя. — Говореше за инжекцията. Как не искала да й я слагат, не я е искала в себе си, не я е искала около себе си. Инжекцията.

— Наркотик ли е било?

— Не мога да кажа.

— Вие какво си мислехте тогава?

— Нищо не си мислех. Карах я до болницата, а тя умираше пред очите ми. Тревожех се, че би могъл да го е направил Питър, въпреки че не мислех, че го е направил. Страхувах се, че Джошуа ще разбере. Тревожех се за много неща.

— Но не и за нея?

— Естествено, че и за нея — каза тя.