Пол Кристофър
Евангелието на Луцифер (5)

4.

На огромната площ, върху която се разпростираше древният и удивителен град Кайро, имаше пет главни гробища, някога разположени в източните покрайнини на града под хълмовете Мукатам, ала още преди много години бяха погълнати от непрестанно разширяващия се метрополис. Според старите обичаи във времената, когато семейството на починалия бдяло край гроба четирийсет дни и нощи, гробниците дори на най-бедните граждани били снабдени с малки заслони за живите, докато големите джамии и домове на покойници били издигани от богатите и влиятелните. Около гробовете и паметниците изникнали улици и алеи и накрая петте гробища в подножието на хълма получили името Град на мъртвите. През втората половина на двайсети век пренаселеността, крайната бедност и прирастът на населението с около хиляда души на ден принудило живите да навлязат в пространството на мъртвите. През годините израснал град в града, докато гробищата не били заселени с над милион отчаяни нещастници, мизерстващи без вода, електричество и елементарни санитарни условия.

Денят беше петък, свещеният ден за мюсюлманите, и улиците на Кайро бяха почти опустели — цяло чудо след трафика при пристигането на Фин. Тя чакаше под навеса пред хотела и гледаше към отсрещната страна на площада. Отляво се намираше Археологическият музей, вече под обсада от десетина автобуса с туристи, паркирани отпред. Отдясно се издигаше масивната пясъчножълта сграда на седалището на Арабската лига^[1], а отсреща, в другия край на площада, беше входът на автобусната гара на Кайро.

Фин се бе облякла внимателно според съветите на Хилтс за местните обичаи и носеше широки ленени панталони и също толкова скромна зелена копринена блуза. Беше прибрала косата си с кърпа, която скриваше всичко, дори бретона й. Обу обикновени туристически обувки „Норт Фейс“ и носеше любимите си очила, купени от супермаркета. Остави паспорта си на рецепцията, взе само международната си книжка като документ за самоличност и петстотин египетски паунда, равняващи се на по-малко от сто долара. Заключи цифровия си фотоапарат в куфара под леглото и купи едно фуджи за еднократна употреба от сувенирния магазин на хотела. Според Хилтс номерът при обиколка на Града на мъртвите бил да не приличаш на човек, който си струва да бъде ограбен, изнасилен или убит.

Оглушителен рев наруши относителния утринен покой и Фин съгледа как огромен черен мотор навлиза в площада откъм Нил и затрещява към входа на хотела. Мотористът спря точно пред нея и свали тъмната си каска. Хилтс. Носеше рокерски ботуши, джинси и тениска с надпис „Харли Дейвидсън Египет“. Отстрани на мотора пишеше „Нортън“. Той се извъртя назад и подаде втора каска на Фин.

— Мятай се.

— Мислех, че не трябва да се набиваме в очи.

— Понякога забавлението заглушава здравия разум. Не ми се удава често да карам мотори.

— Ти си луд — заяви тя, нахлупи каската и закопча каишката под брадичката си. Изведнъж светът се оцвети в кехлибарено от стъклото на шлема.

— Напълно вярно — потвърди той и се ухили.

Фин се качи на мотора зад него и потеглиха.