Алекс Брадли
24 момичета за 7 дни (16)

16

В деня, когато се запознах с Натали, тя повърна отгоре ми. Бяхме на дванайсет и двамата отивахме на летен научен лагер, организиран от студенти в университета. Ставаше дума обаче не толкова децата да се забавляват с науката, а по-скоро да се съберат в нещо като хипи армия. С други думи, прекарахме си лятото в посещения на сметището, на пречиствателната станция за отпадни води, на малка ивица възстановена прерия точно до магистралата, на „хербария“ на университета и на поне три органични ферми.

През първия ден от лагера, при посещение на една ферма в Уест Бранч, бяхме наврени в кухнята на голяма, неприветлива фермерска къща. Вътре беше горещо, а едно голо до кръста момче си миеше сандалите на мивката. Цялото място миришеше на котешка тоалетна. Мейси — нашата спретната възпитателка, беше донесла по малко от продуктите на фермата и всеки получи една шепа ягоди и чаша мляко. Бяхме се запознали едва преди час и все още не разговаряхме. Натали, която седеше срещу мен, изпи на един дъх чашката си с мляко. Аз подуших моето, но ми миришеше на спарено и беше топло, затова го оставих и си изядох само ягодите. Мейси не спираше да разправя за ягодите и как ги отглеждат с помощта на тор, без пестициди или химически добавки, а после заговори за млякото и как то идва от хранени с трева на свободна паша кози. В момента, в който разбрахме, че това е козе мляко, Натали просто се обърна и повърна. Върху мен.

На следващия ден бяхме в пречиствателната станция за отпадни води и току-що бяхме разведени наоколо от един инженер по поддръжката. Връщахме се обратно към паркинга и двамата с Натали бяхме в края на колонката, а инженерът вървеше до нас и ни каза:

— Помнете, вашите лайна са като хляб насъщен за нас.

Без да забавя крачка, Натали отвърна:

— А моят хляб насъщен става на лайна за вас.

От този момент нататък станахме приятели.

Реагирахме обаче различно на лагера. На мен много ми харесваше. Всичко попивах и до края на двете седмици бях престанал да ям месо (с изключение на уловена с въдица италианска риба тон в зехтин), убеждавах родителите си да продадат „Чероки“-то^[1] и да купят „Гео Метро“^[2]. Отказвах да пия всякакви газирани безалкохолни, освен „Синьо небе“ от Санта Фе.

Натали, от друга страна, се противопоставяше на всичко. След представянето на злото, наречено „обработено месо“, започна да си носи сандвичи с пушена наденица за обяд. Подари на Мейси шампоан и самобръсначка. А през последния ден от лагера раздаде безплатни лотарийни билети на всички, напук на лекцията за лотарията — несправедлив налог за низшата класа.

Мейси спечели петдесет долара.

На отиване към училище си мислех за Натали. Бях я сънувал цяла нощ по един доста изтощителен начин. Сънищата се състояха основно от нейното лице, реещо се на няколко сантиметра от моето. Нима някога бях прекарвал толкова дълго време в такава близост до нечие лице, колкото миналата нощ? Никога. А сега, вече буден, не можех да пропъдя лицето й от съзнанието си и нямах нищо против това.

Гениалността на стратегията на Натали, осъзнах аз, се състоеше в това, че като ме накара да мисля за думи, вместо за целувката, и като се смееше заедно с мен на глупавата ситуация, в крайна сметка аз изобщо забравих, че я целувам. Това ме изуми. Тя ме изуми. Винаги ме бе изумявала. Това, което ме изненада обаче бе, че към края на миналата вечер, точно преди тя да приключи урока, бях спрял да мисля за каквото и да било. Бях спрял да мисля, защото бях започнал просто да се наслаждавам.

Ами ако, чудех се аз, истинският отговор на проблемите ми с момичетата е бил точно пред очите ми през цялото време? Спомних си как миналата седмица си бях изгубил любимата тениска и преживях двайсет крайно бесни минути в търсенето й, докато накрая осъзнах, че съм я облякъл. Е, ами ако точно това се случваше в момента с мен и Натали? Не бях сигурен, просто се чудех.

И така, аз се чувствах добре, докато вървях към училище, макар да бе топло, влажно утро. Днес щеше да е горещо — далеч над нормалното, но аз се чувствах страхотно.

Пърси работеше на един паркинг в сряда и петък сутрин, така че днес не можеше да ме вози. А и разходката ми се харесваше — имах си игра да избирам в кои къщи бих живял, като порасна. Детинско, наистина, но го правех от години. Малкото бунгало на „Уошингтън Стрийт“ с великолепните цъфнали храсти беше прекрасно. После онази фермерска къща на „Колидж Стрийт“ със заден двор за децата.

Връчваха ни училищния вестник на входа. Взех си един, както обикновено, най-вече защото обичах да чета комикса на Ейда Смит „Бум!“, в който се разправяше за кукли, управлявани от роботи. Роботите все караха куклите да танцуват.

По принцип не обръщах внимание на първата страница, която най-често съдържаше заглавия по въпроса дали учениците трябва да получат повече места за паркиране. Днес обаче на първата страница бях аз. Имаше масивна снимка на моя милост — слава богу, много по-хубава от тази, която Натали бе сложила в мрежата, придружена от следната история:

„ДЖАК ЧЕВРЪСТ Е, ДЖАК Е БЪРЗ“^[3]

Абитуриент от „Сити Хай“

се среща с 24 момичета за 7 дни

от Джесика Уо

„Ох, отново е време за бал. Можеш да помиришеш напрежението във въздуха. Лимузините са ангажирани. Известната лимузина «Хъмър» в Девънпорт е резервирана от миналия септември. Направени са резервации за вечеря в «126», «Живани» и «Тримата самураи» (за ваше сведение, върхът сред обикновените ресторанти тази година е «Бийфстро» в «Коралвил Рамада Ин»). Смокингите са наети. Прическите — избрани. Купоните за след бала — внимателно планирани. И двойките, разбира се, са се оформили. Лоши новини, момичета: всички добри момчета са заети. И четиримата. (Петимата, ако броите господин Енгъл).

Но почакайте! Какво става? Дявол да го вземе! Кой е този мрачен рицар на хоризонта? Кой е този закъснял Петко с анти готина прическа и забележителна усмивка? Кой е този Джак Грамър и защо не ще да отиде на бала с мен?

Бип, бип, бип. Да се върнем малко назад. Миналия петък в електронното издание на същия този вестник бе пусната лична обява. (Препечатана по-долу за малкото от вас, които не са я видели.) Изглежда, Джак Грамър си търси гадже за бала и иска да има богат избор.

Нашите източници разкриха, че обявата е получила над 200 отговора, от които той в крайна сметка ще избере 24 момичета и ще излезе на истинска среща с тях (процесът на подбор продължава, така че не губете надежда). Този списък от 24 момичета — наричан тук просто «списъкът», се държи в тайна, но ние сме изровили няколко имена, между които Лора Гилден, Силия Проктър и Чанс Макнейми. Очевидно това не е колекция от аматьори или неизвестни имена. Господин Джак, изглежда, иска да избере от каймака.

Как така от леко непохватно хлапе, което може да назове всичките трийсет и не знам колко си пиеси на Шекспир, изведнъж се превърна в звездата на деня? Не знам, по дяволите. Аз не разбирам дори гравитацията. Вярно, че прилича на Лео^[4], преди да напълнее. Вярно, че е висок идеалните метър и осемдесет. Вярно, че се е упътил към Лигата на бръшляна^[5] през есента. Даже чух, че има игриво дружелюбно кученце. Има и други непотвърдени слухове, които не мога да цитирам тук. Може би обаче верният отговор за обаянието на Джак е, че е истински, откровен и адски готин.

Какво търси Джак? Признаваме, че не знаем. Мозък и красота или само задник и цици? Купонджия ли е или джентълмен? Боксерки или слипове? Суши или пържоли?

И така, нека играта започне! Останали са само няколко дни, така че откриваме онлайн форум, в който можете да научите всички последни клюки и новини за Джак Грамър и неговото търсене. Приносът ви е добре дошъл. Проверявайте състезателното табло, където нашите експерти ще преценяват шансовете на всяка кандидатка. Разпространявайте новините в чата. А ако желаете да се хвърлите направо на ринга, имаме линк към личната електронна поща на Джак. Говори се, че може да се среща и с хора, невключени в списъка.

Което ми напомня: ей, Джак, обади ми се.“

— Колкото и да е странно — казах на Джули Вандервуд на обяд, — не ми пука. — Беше ме попитала как се чувствам по повод на статията. — Не знам какво ми става днес — продължих, — но просто ми се струва, че не е някакъв проблем.

— Е — рече тя, — обещавам да не им казвам нищо.

— Имам по-добра идея. Можеш да им подадеш екстравагантна и заблуждаваща информация. Например да им кажеш, че ще си избера само мацка, която говори холандски.

Обядвахме във видеозаписното студио на училището — което си беше интересен начин да назовеш „задната стаичка на господин Клоски“. Не биваше да сме тук, но Джули бе продуцентът на училищното телевизионно шоу и можеше да идва, когато си поиска, под предлог, че работи.

— Или да им кажа, че всъщност си търсиш някоя, която ще се омъжи за теб това лято. Леле-мале. Ще полудеят.

— Дай да се разберем да не ги подлудяваме чак толкова — рекох.

— Извинявай. Не биваше да го казвам.

Защо се извиняваше?

— Не, няма нищо. Май ще се получи хубава клюка.

Досега не си бях говорил с Джули, но знаех коя е. Целият й ърбън хип-хоп вид работеше за нея.

— Тази работа в училищния вестник и без това си е цял майтап — каза тя. — Не знаят как се прави журналистика. „Бум!“ обаче ми харесва.

Признах си, че „Бум!“ е кажи-речи единственото, което чета от вестника.

— Мога ли да ти кажа една тайна? — попитах аз.

— Естествено.

— Ейда Смит е в списъка.

— Ще излезеш с гения на „Бум!“? Щастливец.

— Можеш да дойдеш с мен на срещата, мисля.

— Това определено ще бъде малко по-неловко от необходимото.

После ми каза, че ако искам да отговоря на бълвоча от вестника, ще се радва да отида в шоуто й и да изясним нещата. Или да ги доизкривим. Каквото си пожелая.

— Ще си помисля — казах, — може да стане страхотно.

— Когато искаш. — После се наведе към мен и прошепна: — Може ли само да те питам нещо?

— Естествено.

— Обещавам да не казвам, но… има ли работещи камери наоколо?

Имаше странно чувство за хумор.

— О, да, разбира се — казах аз, — няколко.

Очите й зашариха из стаята, сякаш търсеше скрити камери. Но го правеше очевидно на майтап. Не че схванах майтапа.

— Тогава може би трябва да се целунем — рече тя, — да не отива лентата нахалост.

— Да се целунем, за да не отиде лентата нахалост? — Тя отиваше твърде далеч.

— Имаш ли нещо против да ме целунеш?

Всъщност не, помислих си. Джули беше страхотна. Но се сетих за Натали. Целувката с Джули по някаква причина ми приличаше на предателство спрямо Натали. Това, разбира се, бяха глупости и освен това исках да пробвам новопридобитите си умения.

Тъй че се целунахме и ми се струва, че добре се справих. Беше обаче различно от целувките с Натали. Не го почувствах до пръстите на краката си.