Джоана Кингсли
Силата на съдбата (29)

Двайсет и девета глава

Аспен, Колорадо

1985 г.

Вал се пързаляше умело по стръмния склон на планината Бел. Откакто бе започнала да ходи на ски с Алън Уелстрьом, този спорт стана любимото й занимание през зимата. По-късно тя зарази Теди, Джес и Даяна с ентусиазма си и усъвършенства уменията си. Пистата, по която се спускаше сега, беше изключително опасна.

Но това беше най-малкият риск, който Вал поемаше.

Тя направи завой и спря сред борчетата под лифта, погледна часовника си и видя, че е пристигнала седем минути по-рано. Надяваше се, че другите скоро ще дойдат.

След малко се чу свистене на ски и тя видя дъга от снежен прах. Двама скиори се приближиха до нея.

— Как си? — попита Джими Лавели и свали очилата.

— Държа се.

Той кимна към втория мъж, чието лице бе скрито под черна скиорска маска.

— Това е приятелят ми.

— Здравейте — рече Вал.

Другият мъж само кимна. Бяха се споразумели, че е най-добре Вал да се срещне с него само веднъж, да не види лицето, да не знае името и дори да не чуе гласа му. Той и Джими бяха служили заедно във Виетнам и бяха много близки. За да осигури помощта му, Джими бе платил двайсет и пет хиляди долара. Участваше и още един негов приятел, но той сигурно бе останал на върха на планината.

— Видяхте ли ги? — попита Вал.

— Да, горе са и както обикновено, обядват в „Съндек“. Около два часа ще започнат да се спускат. Време е да действаме. Изпитваш ли някакви съмнения, Вал? Няма да ни се предостави по-удобна възможност. Тя кара много по-бързо от него и не се обръща.

Вал се загледа в чистия бял сняг. Джими многократно я бе уверявал, че може да го направи, но тя знаеше, че е опасно. Каквито и да бяха основанията й, Вал щеше да наруши закона и да тръгне по път, който да превърне дните й в постоянно изпитание, при това може би без да постигне целта си.

Но нямаше друг избор.

— Добре — каза. — Вървете. Няма да променя решението си.

Двамата мъже се отправиха към лифта.

* * *

Джими бе предложил идеята преди няколко месеца.

— Кучият син ти взе Даяна и ние ще я приберем.

Той имаше много приятели сред зелените барети, които можеха да му помогнат да извърши професионално операцията.

Първия път, когато Джими повдигна въпроса, Вал се засмя. Ценеше лоялността му, но идеята му беше твърде крайна и противоречете на закона. Подобен ход само и обърнал нещата срещу нея. Освен ако бе готова да се откаже от сегашния си живот.

Но после Мейджър използва Теди. Вал разбра, че е безсмислено да разчита на справедливост. Глен щеше да направи всичко, за да постигне своето.

Тя се съгласи с предложението за отвличането и Джими Лавели и приятелите му зачакаха удобна възможност. Франк Стечино съобщи, че за Коледните празници Мейджър е наел вилата на един продуцент, който снима филм в чужбина.

Според Джими най-важното им предимство беше изненадата. Мейджър не очакваше неприятности. Бодигардове придружаваха Даяна навсякъде. Имаше човек дори на пистата. Но той не беше толкова добър скиор като нея и тя редовно се спускаше далеч пред него, после го чакаше в подножието на склона, за да се качат заедно на лифта.

Джими и приятелите му я наблюдаваха няколко дни и избраха място, където за известно време Даяна щеше да се скрие от погледите на охранителите. Планът беше да я отведат в гората, да стигнат до съседната писта и да се спуснат долу, където щеше да ги чака Вал. Зад волана на микробуса щеше да седи третият приятел на Джими. После щяха да отидат до местното летище и да излетят със самолет. Това, разбира се, щеше да бъде само началото.

Но не беше сигурно дали изобщо ще се стигне дотам, защото не се знаеше как ще реагира Даяна. Джими предполагаше, че щом го види и разбере защо е избрал този метод, тя ще изрази готовност да отиде при Вал. Но ако, преди да го е познала, Даяна изпаднеше в паника и се развикаше за помощ, опитът за отвличане щеше да се провали.

— Не трябва да я принуждаваш да прави нищо насила — настоя Вал. — Обещай ми, че ще я доведеш само ако тя пожелае!

Вал чакаше в микробуса и се взираше в побелелия склон.

Изведнъж ги видя — две фигури в бяло и трета — в екип на разноцветни райета, която се спускаше с олимпийска скорост. Сърцето й заби лудо.

Тримата скиори се приближиха до микробуса. Вал разтвори ръце, за да прегърне дъщеря си. Даяна махна скиорските очила. На лицето й искряха замръзнали сълзи.

Тя се хвърли в прегръдките на майка си и извика:

— О, мамо! Колко се радвам!

Джими им даде само няколко секунди.

— Хайде, да тръгваме. Трябва бързо да се измъкнем оттук.

— Това беше единственият начин, по който отново можех да бъда с теб — каза Вал.

Даяна изглеждаше озадачена, сякаш не беше сигурна за какво говори майка й.

— Да тръгваме — рече Вал.

* * *

Малкият двумоторен самолет ги закара до отдалечено летище в Айдахо. Джими остана с Вал и Даяна, а двамата му приятели заминаха.

Вал бе наела бунгало на един час път от Сън Вали. Смяташе да разговаря с дъщеря си и да разбере дали предпочита да остане при нея, или да се върне при Мейджър.

Прекараха там цяла седмица. Даяна не искаше да се връща при баща си.

Мейджър я бе манипулирал умело още от самото начало. Преди повече от година, в Деня на благодарността, той й бе казал, че майка й е настояла Даяна да отиде при него. Вал била срещнала мъж, с когото искала да прекара няколко дни, и пожелала Мейджър да задържи Даяна три седмици.

Но Коледа наближила и Даяна поискала да бъде с майка си на празника. Той обаче й казал, че Вал е удължила романтичката си ваканция. Мейджър разсеял разочарованието на Даяна, като я отрупал с подаръци — кученце, бижута, дрехи. Тогава Даяна беше едва петнайсетгодишна и не поставяше под съмнение авторитета и искреността на баща си.

Тя продължила да настоява да се обади на майка си, но Мейджър сменил тактиката. Намерил Теди и й платил щедро, за да отиде в ранчото, да се сприятели със сестра си и да й обясни защо не поддържа връзка с Вал. На Нова година, когато Мейджър й казал, че Вал се е съгласила да му я остави за шест месеца, за да може да се отдаде на любовната си връзка, Даяна му повярвала.

Коварната кампания срещу Вал била подсилена от постоянни демонстрации на привързаност и безкраен поток от подаръци. В същото време обаче телохранителите на Мейджър непрекъснато придружавали Даяна, за да я контролират. Тя приела обяснението му, че за богат човек като него това е нормална предпазна мярка.

Но с течение на времето копнежът й да бъде независима се засилвал. Готовността й да тръгне с Джими Лавели не се дължала само на желанието й да бъде с Вал, но и на копнежа да се освободи от контрола на хората, които следели всяка нейна стъпка и докладвали всичко на баща й.

Гневът и омразата към баща й се засилиха, когато Даяна разбра, че я е лъгал.

— Никога не съм му казвала да те задържи — обясни Вал първата вечер, докато седяха пред камината. — Нямаше и няма никакъв нов мъж в живота ми, нито дълги ваканции на далечни места. През цялото време правех опити да те върна при мен.

— Само да бях знаела, мамо… Чувствам се ужасно, че те изоставих и му повярвах.

— Не се самообвинявай, Даяна. Тогава бяхме безсилни и не можехме да направим нищо. Но сега сме заедно и само това има значение.

— Но той сигурно ще се опита отново да ме вземе. Никога няма да бъдем в безопасност, мамо. Когато татко иска нещо…

— Знам, миличка. Но мисля, че мога да го убедя да не предприема нищо.

— Как?

— Друг път ще говорим за това.

Даяна се загледа в танцуващите пламъчета в камината.

— Няма да имам нищо против, ако някой го убие.

— О, Даяна — въздъхна Вал. Разбираше емоционалното състояние на дъщеря си, което я караше да е жестока, но знаеше, че е важно да потуши омразата, ако иска Даяна да не бъде постоянно измъчвана от преживяването. — Баща ти постъпи жестоко и егоистично с нас. И за мен би било най-лесно да го мразя. Но по-трудното е да не се предаваме на омразата. Докато ти беше при него, се опитвах да не забравям, че поне част от мотива му е обичта към теб.

— Но това не е обич, мамо! Да ме лъже и да ме настройва срещу теб…

— Това не е правилно, Даяна. Но трябва да му простиш. Той е твой баща. Не можеш да го мразиш, без да ненавиждаш и част от себе си, а аз не искам да изпитваш такива чувства.

Вал знаеше, че презрението към баща й и омразата към нея, задето я бе лъгала, бяха подронили самочувствието на Теди и й пречеха да прощава и да обича.

— Разбирам, мамо. Не искам да мразя баща си. Но като знам какво е направил, се чувствам като изнасилена. Той ме насили да бъда само негова. Не искам да го виждам повече.

— Може би никога вече няма да го видиш. Но, моля те, Даяна, опитай се да прогониш омразата от сърцето си.

Вал се бе подготвила да нанесе удар още преди отвличането на Даяна. Няколко часа след като Даяна се върна при майка си, Гари Фелсън се обади на Глен Мейджър. Адвокатът го предупреди, че освен ако не оправдае държанието си към Даяна през изминалата година или дъщеря му не пожелае да се върне при него, Мейджър ще постъпи разумно, ако не предявява обвинения срещу Вал.

Глен знаеше, че ще бъде разобличен, и реши да се съобрази с предупреждението.

Втората част на плана бе улеснена от реакцията на Даяна, когато разбра за измамата на баща си.

— Да, това е психическо насилие — рече Гари Фелсън, когато Вал му се обади и разказа за разговорите си с Даяна. — И много ще ни помогне.

— Гари… Колебая се дали…

— Искаш ли да задържиш дъщеря си, Вал?

— Разбира се, че искам. Но не желая да се чувствам виновна, че съм я манипулирала.

— Дори ако това е за нейно добро?

— Глен сигурно се е оправдал със същия мотив. Ако не мога да бъда откровена с нея, как да съм сигурна, че тя ще е по-добре с мен, отколкото с него?

— По дяволите, Вал, не е необходимо да бъдеш светица, за да заслужиш дъщеря си. — Търпението на адвоката се изчерпваше, защото Вал се опитваше да се отметне от внимателно обмислените им планове и отново се излагаше на риск. — Нека да изиграем картите си. Ако ни провърви, Мейджър ще се откаже и няма да се наложи да замесваш Даяна в тази история.

Думите му й вдъхнаха увереност.

* * *

Адвокатът отново се свърза с Мейджър. Второто предупреждение беше още по-строго, без да престъпва законовите норми.

Фелсън му предаде разговора между Даяна и Вал и добави, че момичето е готово да подпише показания.

— Няма да спечелиш, Глен, защото Даяна не иска да живеете заедно и ще свидетелства срещу теб. Вал ще използва медиите, където има приятели, за да привлечи подкрепа. Даяна може и да е само на шестнайсет години, но съдията ще я попита какво е желанието й. И ако му каже, че се чувства изнасилена, ще стане голям скандал. За твое и за нейно добро те съветвам да направиш всички възможно да го избегнеш.

Мейджър не можеше да повярва, че е разбрал правилно намеците на адвоката.

— Даяна не може да каже, че съм я насилил… да направи… нещо неестествено. И Вал няма да й позволи.

— Нямам представа какво ще каже Даяна. И никой не знае каква е истината. Но момичето иска да остане при майка си. Не забравяй, Глен, че ти започна всичко това и ни принуди да действаме по този начин.

— Хвана ме натясно, Гари. Клиентката ти е адски агресивна и върти мръсни номера, но не мога да кажа, че я обвинявам. Само искам да ми направиш една услуга. Заради някогашното ни приятелство.

— Стига да е нещо разумно…

— Кажи на Даяна, че вратата ми винаги ще бъде отворена за нея. Гордея се с дъщеря си. Тя дори е готова да се бори като мен.

Фелсън не спомена, че нито Даяна, нито майка й бяха изразили готовност да постъпят толкова подло, както го бе заплашил. За пръв път през живота си Глен Мейджър бе надхитрен.

* * *

Въпреки сътресенията Даяна бързо се приспособи към живота в Ню Йорк. А Вал се посвети изцяло на дъщеря си.

През последната година в гимназията стана ясно, че Даяна безпроблемно ще бъде приета във всеки колеж, в който пожелае да кандидатства, защото оценките й бяха отлични.

Ето защо Вал остана изумена, когато една вечер дъщеря й каза, че не иска да ходи в колеж.

— Сигурно не говориш сериозно. В днешно време е задължително да завършиш колеж.

— Не и за онова, с което искам да се занимавам.

— И какво е то?

— Бих желала да стана моделиер.

Вал бе забелязала, че дъщеря й има отличен усет за стил, което се виждаше в избора й на дрехи по времето, когато Мейджър й бе давал големи суми. Понякога измисляше нови модели, които показваха вкус и изобретателност. Но Вал смяташе, че това е само любимо занимание.

— Откога имаш тази амбиция, Даяна?

Даяна наведе глава.

— Откакто татко ме заведе в Париж.

Вал се облегна назад и се усмихна. Ето защо Даяна не бе споменавала нищо и бе пазила в тайна желанието си. Беше й трудно да признае, че дължи нещо на баща си.

— Било е чудесно, нали?

Вал трябваше да прогони чувството й за вина и да я насърчи.

— О, мамо, това беше най-прекрасната седмица в живота ми! Ходихме на всички модни ревюта! И Париж е изключително красив. Различни хора, непознат език, вкусна храна. Татко беше толкова смешен! На него не му харесваше толкова много. Непрекъснато мърмореше, че предпочита сочна, тлъста пържола пред френските ястия със сосове. Смята, че дънките и каубойската риза стоят добре на всеки и презира „префърцунените финтифлюшки“. И все пак ме заведе там и ми даде възможност да видя нещо, за което оттогава мечтая. Странно, нали?

Окуражена от Вал, тя разказа още за модните ревюта, а после сподели, че има реална представа какво би означавало да отиде в Париж и да учи моделиерство. Не беше лесно да намери такава работа, нямаше да й плащат много и вероятно години наред щеше да се труди в ателието, преди да стане дизайнер.

— Разбира се, няма да е толкова трудно, ако използваш името на баща си — отбеляза Вал.

— Не искам, мамо. Не желая да му дължа нищо. Пък и мизерията е част от преживяването. Ще бъде много вълнуващо известно време да живея в чужбина, докато усвои тънкостите на занаята. Ако не стане нищо, винаги мога да се върна тук. Някога и ти си имала амбицията сама да постигнеш нещо. Било е рисковано, но си успяла. Сега и аз искам същата възможност.

Вал можеше да й каже, че не е имала друг избор, че й е било адски трудно. Но амбициозността на дъщеря й заслужаваше възхищение, а настойчивостта й да се справи сама беше доказателство, че не се е разглезила по време на престоя при богатия си баща.

— Щом това е мечтата ти, миличка, ако искаш, ще ти помогна. Но няма да се преструвам, че не се боя за теб.

— Неуспехът не ме плаши.

— Мен също. Само се опасявам, че когато отидеш там, баща ти може отново да се опита да те вземе.

Даяна се усмихна, защото знаеше, че вече може да отстоява независимостта си.

— Сега съм голяма, мамо. Той ме е загубил завинаги.

Странно, но когато чу тези думи, Вал изпита състрадание към Глен. Знаеше колко е болезнено да бъдеш отхвърлен от собственото си дете.

Реши, че един ден може да помогне на Даяна отново да обикне баща си.