Джоана Кингсли
Силата на съдбата (27)

Двайсет и седма глава

Лас Вегас, Невада

21 часът

Щом влезе във фоайето на „Шангри-Ла“ и отвори широко очи. Бе изумена. Помещението беше с размерите на две футболни игрища, а в средата имаше езеро с остров — тропически рай с миниатюрни планини и плажове с бял пясък. В синьо-зелените води плаваха пиратски кораби, управлявани с дистанционни устройства. Палубите бяха отрупани с кюлчета злато и сандъци, пълни с перли и огърлици. За някои хора тази възхвала на алчността може би изглеждаше прекалена, но всъщност насърчаваше бизнеса. Видът на екзотичните богатства изостряше апетита на клиентите и ги подтикваше да хукнат към игралните автомати, за да спечелят.

Но Теди не бе отишла да играе хазарт. Искаше да забогатее, но бе заложила на сигурно.

Мина покрай асансьора, зави зад ъгъла и влезе в малка ниша. До вратата стоеше мъж в униформа.

— Господин Мейджър ме очаква. Аз съм Теди Дариан.

Мъжът натисна едно копче на вградената в стената клавиатура и на компютърния екран се появи снимка на Теди, информация за самоличността й и часът на срещата.

— Чантата, моля… — каза портиерът.

— Имам ли вид на човек, който носи оръжие?

— Моля — отегчено повтори той.

Тя въздъхна и му даде чантата си, която подхождаше на прилепналата до тялото черна вечерна рокля с дълбоко деколте. Теди не можеше да обвинява Глен Мейджър за предпазливостта. Дори сред приятелите му вероятно имаше хора, които с удоволствие биха го убили.

Портиерът прегледа съдържанието на чантата и й я върна.

— Няма ли да ме претърсите? — попита тя. — Обичам да ме опипват.

Той се престори, че не я е чул. Теди се качи с асансьора на последния етаж. Камериерката взе палтото й и я поведе по мраморен коридор. Отляво имаше огромна зимна градина, отдясно — просторен хол. Далече долу трепкаха светлините на града.

Глен Мейджър подкастряше едно дръвче.

Теди не повярва на очите си. Възможно ли беше този човек да наближава осемдесетте? Беше облечен в джинси и синя риза и изглеждаше изумително млад и строен. Прошарените му коси бяха буйни като конска грива. Каква беше тайната на вечната му младост?

— Приличат на жените — каза Мейджър. — Искаш ли да разцъфтят и да ти дадат сочни плодове, трябва от време на време да ги скастряш.

— В днешно време някоя жена може да те убие за тези приказки.

Той най-после се обърна към нея.

— Затова имам телохранители. За да говоря каквото си искам, по дяволите!

Глен Мейджър не бе загубил мъжкарската си напереност. Несъмнено колоритната легенда около него беше преувеличена от медиите, но имаше и доза истина. От времето, когато искаше да купи „За булката“, състоянието му бе нараснало с един-два милиарда и Мейджър бе построил „Шангри-Ла“ — хотел-казино с четири хиляди стаи, пълен през цялата година. Когато не пътуваше, отсядаше в огромния си апартамент на последния етаж.

Използваше парите си, за да участва във всяка сделка, привлякла вниманието му. Напоследък активно купуваше големи дялове от киностудии и автомобилни компании.

— Е, Теди, изглеждаш много по-добре, откакто те видях последния път. Кога беше?

— Да речем, че съм била хлапе.

— И още как! Вече знаеше да преговаряш. Накара ме да платя доста за услугата ти, с която ми помогна да реша малкия проблем с майка ти.

Теди не каза нищо. Макар да беше готова да извърши още едно предателство към Вал, не искаше да си спомня за миналите си прегрешения.

Мейджър я покани в хола.

— Да седнем, да пийнем уиски и ще ми кажеш какво те доведе тук така неочаквано.

Сутринта Теди се бе обадила и бе поискала да се срещнат веднага. Мейджър бе отговорил, че с удоволствие ще разговаря с нея.

Тя отвори чантата си, извади поканата, която бе получила предишния ден, и му я подаде. Той се взря в текста, но лицето му остана непроницаемо. Теди си спомни, че Глен Мейджър е един от най-добрите играчи на покер в света.

— Е? — попита тя.

— Какво?

— Ти ли си щастливецът? Чух, че пак сте се сближили.

— Аз? Помислила си, че… О, Теди, това беше страхотна шега!

Но тя не му вярваше.

Глен се поколеба, сякаш се питаше дали да си прави труда да я убеждава.

— Първо, майка ти вече е твърде стара за мен.

— Преди не беше — отбеляза Теди.

— Бях млад и глупав и харесвах жени на моите години.

— Има и други фактори, освен възрастта, които биха могли да те привлекат — каза Теди и взе поканата от ръката му.

— За мен това е загадка. Може би „мъжът на мечтите й“ не е предишният домошар, а някой, който й е помогнал да постигне успех в бизнеса. А „раят“ не е ли „Шангри-Ла“?

— Въображението ти е твърде буйно, Теди. Вярно е, че навремето между майка ти и мен имаше нещо…

— Повече от нещо!

— … но не се получи нищо.

— Парите винаги са основателна причина човек да направи какво ли не, Глен.

— Не и когато е замесена майка ти!

— Е, убеди ме — каза Теди.

— Не смяташ ли, че щях да ти бъда добър втори баща? — ухили се Глен.

— Мисля, че щеше да бъдеш най-добрият и щеше да ми разказваш най-хубавите приказки, когато седнех на коленете ти — усмихна се Теди.

Той също се засмя, вдигна чашата си и я изпи до дъно.

— Но онова, което имам предвид, е… почти кръвосмешение — добави Теди.

— Нима?

— Ако финансираш мой бизнес проект, доста хора биха останали поразени…

— Дошла си да ми направиш делово предложение?

— Мисля, че е време да бъда на върха на бизнеса.

— Имаш предвид бизнеса със сватбите? Смятам, че се справяш добре.

— Искам да бъде още по-добре. Омръзна ми само да планирам абсурдни зрелища, които хората с пари като теб наричат сватби. Неизвестно защо мислите, че колкото повече похарчите, толкова по-голям е шансът бракът да е траен. А обикновено става обратното.

— Така ли? Ще си спомня това, когато се женя следващия път. — Мейджър се бе женил шест пъти. Церемониите бяха пищни, но нито един от браковете му не бе продължил повече от две години. Бе пръснал сто милиона долара за бракоразводни дела и издръжки. — Искаш да вземеш бизнеса на майка си, използвайки моите пари?

Теди кимна.

— Мислиш ли, че ще се справиш по-добре от нея?

— Поне толкова добре, колкото тя.

— Какъв е смисълът да се прави промяна, ако не можеш да подобриш нещата?

— Ти ще спечелиш пари.

— Но за теб парите не са най-важното, нали? Ти още не можеш да й простиш…

— Няма да обсъждаме това, Глен. Най-важното е, че щом не фигурираш в плановете на майка ми… може да се вместиш в моите. Ако тя наистина ще се омъжва, време е аз да поема бизнеса й. Дължиш ми го. Навремето ти помогнах.

— Доколкото си спомням, беше ти платено добре.

— Вярно е. Освен това ми каза, че високо оценяваш жеста ми и ако се нуждая от нещо…

— Може би сделката, която предлагаш, има смисъл. Каква според теб е печалбата от бизнеса със сватбените пътешествия?

„Сякаш не знаеш!“ — помисли Теди, но отговори:

— Според последните прогнози тази година младоженците в Америка ще похарчат девет милиарда долара.

— А майка ти ги насочва как да похарчат тези пари. — Мейджър се замисли. — Знаеш ли, предложението ти ме заинтригува. Животът започна да става малко скучен. Няма какво друго да правя, освен да подкастрям дръвчета. Това ме кара да се чувствам стар.

— Ти никога няма да остарееш — подхвърли Теди.

Проницателните му сини очи се вгледаха в нея.

— Голяма работа си, Теди. Готова си да забиеш нож в гърба на майка си.

— Не в гърба. Винаги я атакувам фронтално!

Мейджър се усмихна.

— Изглежда, непрекъснато се приближаваме до кръвосмешението — каза лукаво Теди.

Ръката й се плъзна по бедрото му.

— Спри ме, ако се приближа твърде много.

Глен се поколеба, после отмести ръката й.

— Не, Теди. Не и с теб.

Тя се отдръпна.

— А другото ми предложение?

Мейджър се усмихна.

— Какво пък, по дяволите? Да видим какво ще стане.