Джоана Кингсли
Силата на съдбата (17)

Седемнайсета глава

Планината Поконо

Август, 1963 г.

Макар да беше много притеснена, Вал не можа да не забележи множеството промени, откакто преди десет години за пръв път бе ходила там. Край шосето имаше рекламни табла за големи хотели, повечето от които — построени наскоро. На всяка реклама, неизменно отпечатана в червено сърце, беше информацията за специално намаление за младоженци.

Вал се усмихна, като си представи Руди Уелстрьом, ексцентричните му изобретения и убедеността, че ваната с форма на сърце е основата на щастливия брак. Но най-интересното беше, че се бе оказал прав. Скоро след посещението й в хотел „Дъга“ мълвата за уникалния му стил бързо се разпространи и други побързаха да му подражават.

Тя също бе допринесла за разрастването на бизнеса в Поконо. Отначало шокът от убийството на Джоси не й даваше покой, но месец по-късно изпрати репортер да напише статия за хотела. В резултат на публикацията стаите бяха резервирани за месеци напред. После Уелстрьом продаде патента за ваната на други хотели в околността. И Поконо наистина се превърна в световна столица на медените месеци.

Преди три часа Вал председателстваше съвещанието за ноемврийския брой на „За булката“ и беше много развълнувана, защото на обсъждането за пръв път присъстваше Джес. Преди месец Джес бе завършила гимназия. Тя заяви, че смята да стане журналистка и помоли да работи през лятото в редакцията. Вал много се зарадва. Джес щеше да бъде ентусиазиран сътрудник. Въпреки всичко, което бе преживяла, Джес демонстрираше позитивно отношение към нещата. След като отиде да живее при нея, тя се представи изключително добре в училище — беше председател на училищния съвет и редактор на вестника. Приеха я в престижния колеж Радклиф. Но имаше нещо, което накара Вал да се поколебае, преди да я назначи на работа.

Откакто Джес отиде да живее в дома им, Вал направи всичко възможно да увери Теди, че няма да бъде лишена от нищо.

— Любовта не е вещ, която може да ти отнемат. Вълшебството на любовта е, че колкото повече даваш, толкова повече ти остава — обясняваше Вал.

Но Теди не искаше да дели с никого майка си. Всички опити на Вал да обясни, че е трябвало да удържи на обещанието си пред Джоси, бяха безуспешни. Теди мислеше, че майка й е взела другото дете, защото не я обича достатъчно.

Наскоро Теди навърши четиринайсет. Изглеждаше физически зряла за възрастта си, но мисленето й оставаше детинско. Проявяваше егоизъм, беше сприхава и открити показваше ревността и огорчението си от „предателството“ на майка й. Колебанието на Вал да назначи Джес се дължеше на опасенията й, че негодуванието на Теди ще нарасне. Ето защо Вал предложи Джес да потърси работа в друго списание.

Джес реагира с присъщото си спокойствие и уравновесеност.

— Ще отида където мислиш, че ще придобия най-полезен опит. Но мисля, че ще е най-добре да работя при теб, мамо…

Тя наричаше Вал „мамо“ от деня на осиновяването си.

— И аз бих искала да си при мен, миличка. Но, откровено казано, безпокоя се как ще реагира Теди.

— Разбирам. Не искам да правя нищо, което би я разстроило. Но, мамо… това означава ли, че може никога да нямам възможност да работя с теб?

Този въпрос накара Вал да вземе решение. Не трябваше да допуска да бъде тиранизирана от ревността на Теди. Оказа се, че безпокойството й е било напразно. Една вечер небрежно подхвърли, че през лятото Джес ще работи в редакцията на „За булката“.

— Желая й успех. Не мога да си представя нещо по-скучно.

Това беше единственият й коментар. После Теди заяви, че иска да прекара лятото в лагера, където Деби Суейн, най-добрата й приятелка, щеше да ходи.

Лагерът беше в планината Поконо. През първата седмица след заминаването на Теди главният отговорник няколко пъти се обади на Вал и съобщи за нарушения на дисциплината — Теди и Деби били хванати да пушат в банята, къпали се голи в езерото, отнели със сила от едно момиче бонбоните и списанията, които майка му била изпратила. След този инцидент ги сложили да спят в различни стаи.

После, когато отишли на екскурзия, на сутринта намерили празен спалния чувал на Теди. Лагерниците претърсили гората, но не я открили. Накрая уведомили местната полиция и се обадили на Вал.

Тя спря шест пъти, докато пътуваше към лагера, за да пита по телефона дали има новини. Всеки път й казваха, че още не са намерили Теди.

Пристигна в лагера по обяд. Собственикът, слаб мускулест мъж на име Дан Картрайт, я чакаше в трапезарията. Лицето му беше загоряло от слънцето, а косата — късо подстригана. Беше облечен в джинси и тениска и приличаше на морски пехотинец. Вал се бе запознала с него в Ню Йорк, на среща с родителите на лагерниците.

— Госпожо Къмингс, повярвайте, много съм притеснен. Правим всичко възможно да намерим дъщеря ви.

— Предполагам, че сте разговаряли с най-добрата й приятелка — каза тя — и сте питали дали Теди е споделила нещо с нея.

— Разбира се. И тя ни насочи.

Деби Суейн бе споделила, че от две седмици Теди пази в тайна среднощните си срещи с двайсетгодишен младеж, който работел като помощник в кухнята на лагера. Той също бе изчезнал.

— Искате да кажете, че са избягали заедно? — избухна Вал.

— Така изглежда. Но ако пътуват заедно, ще ги проследят по-лесно. Би трябвало да сте по-спокойна, като знаете, че дъщеря ви не скита сама по пътищата. Искам да кажа, че така по-трудно би си създала неприятности.

— Има много начини едно момиче да си създаде неприятности. Най-вече, когато не е сама — отбеляза Вал.

* * *

Вал прекара в лагера следващите два часа. Предложиха й чай или кафе, но тя отказа. Седя на верандата на бунгалото на Дан Картрайт, разходи се в близката борова гора, като непрекъснато мислеше къде е сгрешила във възпитанието на Теди. Можеше ли да постъпи по друг начин, да се откаже от Джес? Винаги искала да посвети повече време на Теди, но трябваше да си изкарва прехраната.

Вероятно единствената грешка беше, че Вал не се омъжи, за да има Теди баща.

А ухажори не липсваха. Вал срещаше интересни мъже — изпълнителни директори, редактори, издатели и писатели. Красотата и общественото й положение ги привличаха. Опита да се влюби, но искрите така и не възпламениха траен огън.

Защо не бе проявила повече разум във връзката си с Андрю? Очаквала ли бе от самото начало, че всичко ще бъде идеално? Дали наивно не бе повярвала в мечтата, която рекламираше в списанието си? Ако Теди и Джес имаха баща, може би нещата щяха да бъдат различни.

Но имаше ли смисъл сега да гадае? Тя стигна до извода, че различията между двете й дъщери се дължат не толкова на възпитанието, колкото на особеностите в характерите им. Животът на Джес до единайсетгодишната й възраст беше постоянно изпитание. Въпреки това тя запази самопожертвователността, доверчивостта и трудолюбието си…

— Госпожо Къмингс! — чу се гласът на Картрайт.

— Намерили ли са я? — извика Вал.

— Не, съжалявам. Но полицаите са говорили със собственика на една бензиностанция, който видял момиче и момче, отговарящи на описанието, да пътуват на автостоп на запад. Определянето на посоката стеснява кръга на издирването. Помислих, че ще искате да знаете това.

— Да. Благодаря.

— Сега е само въпрос на време да ги намерят. Става късно. Може да пренощувате в лагера.

Вал не предполагаше, че ще нощува в Поконо. Но щом се налагаше, предпочиташе да отседне някъде, където момичетата няма да шушукат за бягството на Теди.

— Предпочитам да отида в хотел — каза тя.

— Наблизо има няколко хубави хотела. Мога да ви запазя стая.

— Ще се оправя сама. Благодаря.

— Само ми кажете къде ще бъдете, за да ви се обадим веднага щом има новини.

Вал импулсивно попита за първия хотел, който й дойде наум. Не познаваше местността и реши да не се отдалечава много от лагера.

— Сигурна ли сте, че искате да нощувате точно там? — попита Картрайт. — Този хотел е предимно за…

— Младоженци. Знам.

Може би спомените щяха да й дадат малка утеха и да намалят безпокойството й.

Хотелът бе коренно променен. Старата сграда беше съборена и на нейно място се издигаше модерна девететажна постройка с неколкостотин стаи. Десетки кокетни бунгала бяха разположени живописно наоколо. Във всички бани бяха монтирани вани с формата на сърце. Руди Уелстрьом бе купил още земя и бе направил езеро с пясъчен плаж, игри ще за голф, алея на влюбените и няколко градини.

Вал влезе във фоайето и видя множество младоженци.

— Надявам се, че имате свободна стая за една нощ — обърна се към администратора.

— Съжалявам — отговори той, — всички са заети. Бои се, че този хотел не е подходящ за вас.

Тя се усмихна мрачно.

— Знам. Хотелът е за младоженци.

Вал се запита дали да се представи. Името й сигурно щеше да й осигури стая. „За булката“ играеше важна роля в бизнеса с романтични места за сватбени пътешествия. Преди две години Вал бе създала специализирана туристическа агенция за сватбени пътешествия, което значително увеличи доходите й.

— Господин Уелстрьом тук ли е? — неочаквано попита тя.

— Да — отговори администраторът. — Не е в кабинета си, но е някъде тук. Ще се опитам да го намеря. Бихте ли ми казали името си?

Вал не искаше да привлича вниманието при дадените обстоятелства, но си помисли, че ще е хубаво да се обади на Уелстрьом. Пък и той сигурно щеше да й уреди стая.

— Ние сме стари приятели. Ще го намеря.

Но не след дълго осъзна, че това е непосилна задача.

След десет минути тя тръгна към колата си и реши да намери друг хотел.

Прекосяваше паркинга, когато забеляза, че администраторът е излязъл и я сочи на висок мъж, облечен в костюм.

— Здравейте — извика мъжът. На челото му падна кичур пясъчноруси коси. Той настигна Вал. — Казаха ми, че търсите господин Уелстрьом…

— Да.

— И щяхте да си тръгнете, без да сте разговаряли с него?

— Не е нещо важно. Само исках да му се обадя.

Кафявите му очи я огледаха с любопитство, а на лицето му се изписа одобрение. Вал нямаше нищо против, защото непознатият беше много привлекателен и горе-долу на нейните години.

— Познаваме ли се? — попита той.

— Не, доколкото си спомням.

— Но ме търсите.

— Не вас, а господин Уелстрьом.

— Но аз съм… Аха, разбирам. Аз съм Алън Уелстрьом. А вие сигурно търсите баща ми.

— Ако Руди е баща ви — да. Къде е той?

— Ако се държи добре, е с майка ми. Заминаха на почивка в Европа. Първата, откакто отвориха хотела.

— Радвам се, макар да съжалявам, че няма да го видя.

— Кажете ми името си и ще му предам, че сте били тук. Той се обажда по няколко пъти седмично, не може да си представи, че се справям без него.

— Вал Къмингс.

— Валентина Къмингс?

Тя кимна.

— Не, не мога да ви пусна да си тръгнете! Вие сте нещо като светец-покровител на хотела. Знам какво сте направили за нас. Това е повод да отворим бутилка шампанско…

— Господин Уелстрьом… В момента не смятам, че трябва да празнувам нещо с вас. Но ще ви бъда много благодарна, ако ми намерите стая.

— Не сте ли сама?

— Не съм на меден месец — усмихна се тя. — Но ми се налага да пренощувам тук и първо се сетих за този хотел.

— Радвам се — каза той, макар че изражението му помръкна. Явно помисли, че Вал има неприятности. — Всички стаи са заети, но баща ми пази за себе си едно бунгало. Предлагам ви да се настаните там. Ще бъдете сама.

— Благодаря. Имах тежък ден, а се страхувам отново да тръгна на път.

Алън се качи в колата до нея и й показа пътя до бунгалото. По време на краткото пътуване попита какво я е довело по тези места. Вал му разказа за Теди и Алън изрази съчувствието си.

— Сега разбирам защо не ви се празнува. Няма нищо по-обсебващо от тревогите за децата, нали? Ако мога да помогна с нещо…

— Мисля, че полицаите правят всичко възможно. Казаха ми, че вероятно скоро ще я намерят.

Четиристайното бунгало се намираше в тихо кътче на имота и имаше дворче с хубав изглед към езерото и игрището за голф.

Алън Уелстрьом й показа помещенията.

— Между другото, банята е единствената в радиус от десетки километри, която няма сърцевидна вана.

— Защо?

— Майка ми смята, че проклетите вани са твърде големи и може да се удави. Затова бракът им оцеля.

Вал се засмя.

Алън тръгна към вратата, но се обърна, посочи шкафа в хола и добави:

— Вземете си каквото искате. Малко алкохол ще успокои нервите ви.

— Идеята не е лоша. Ще се присъедините ли към мен?

Алън Уелстрьом й действаше успокояващо.

Той отиде в кухнята да вземе лед за уискито, а тя се обади в лагера. После седнаха в дворчето.

Лятната вечер беше приятна. Известно време никой не каза нищо и Вал почувства, че напрежението й намалява.

— Тук е много хубаво — каза тя.

— Така и трябва да бъде, защото се предполага, че меденият месец е идеалният период.

— Харесва ли ви да играете ролята на Купидон?

— На мен ли? Не си падам много по тази игра.

— Но в момента не сте ли управител на хотела?

Алън поклати глава.

— Тук съм само за няколко дни. Баща ми ме помоли и се грижа за хотела, докато пътува.

— А с какво се занимавате, когато не сте тук?

— Аз също съм в хотелиерския бизнес. Но при мен идват двойки, които прекарват заедно само по една нощ.

— Така ли? Къде е хотелът ви?

— Имам верига хотели „Фестивал Ин“.

Вал бе чувала за тази верига, където отсядаха семейства, тръгнали на пътешествие, и хора, занимаващи се с бизнес. Цените бяха умерени и непрекъснато се строяха нови хотели.

— Чувала съм, че акциите ви са едни от най-скъпите на Уолстрийт.

— Да. Бизнесът ни върви добре — скромно отговори Алън. — Макар понякога да си мисля, че трябваше да се присъединя към баща си. Да седиш на слънце и да играеш ролята на Купидон, вероятно е по-забавно, отколкото да трупаш пари и недвижими имоти.

— А защо не останахте да работите с баща си?

— Такъв беше планът, когато се записах в колежа по мениджмънт. Но преди да завърша, дойде представител на „Хилтън“ и баща ми ме насърчи да придобия опит при тях. После се запознах с инвеститор, който имаше идеята да прави евтини и функционални хотели. И той ме помоли да му стана партньор.

От думите му Вал разбра, че Алън е спомогнал за създаването на веригата „Фестивал Ин“. Успехът несъмнено го бе направил много богат, но нотката на недоволство в гласа му показа, че продължава да търси предизвикателства.

— Бизнесът ви се разраства бързо — каза тя. — Това още ви ли задоволява?

Алън я погледна изпитателно, сякаш разбра, че се опитва да узнае тайните му.

— Може би. Само че се заплаща определена цена. Но вие сигурно го знаете, защото също сте постигнали огромен успех.

Замълчаха. Вал се запита какво точно липсва в живота на Алън и го кара да се чувства неудовлетворен и каква цена е заплатил за успеха си. Но преди да го попита, той допи уискито си и стана.

— Е, имали сте тежък ден и сигурно искате да си починете.

Вал изпита желание да извика: „Не! Остани при мен… Прегърни ме, от това се нуждая най-много!“. Този мъж бе събудил у нея копнеж по онова, което липсваше в живота й.

Но, разбира се, не можеше да каже такова нещо. Стана.

— Благодаря ви за всичко, господин Уелстрьом.

— Удоволствието е мое.

Алън се вгледа в нея, сякаш също бе почувствал привличането между тях. Сетне занесе чашата си в кухнята и я изми.

Вал застана на вратата, събра смелост и попита:

— Ще ви видя ли отново?

— Довечера ще бъда в хотела. След като си починете, ако желаете, може да вечеряме заедно.

— Съмнявам се дали ще имам апетит, но компанията ви ще ми бъде приятна.

— И на мен.

Погледите им се срещнаха. Вал разбра, че безмълвните послания са реални. Алън каза, че ще дойде да я вземе в осем и половина, и излезе.

Но щом той си тръгна, Вал мигновено съжали за уговорката. Стори й се неправилно, дори жестоко да започва флирт, когато Теди е в беда.

Обади се в лагера, но й казаха, че още няма новини.

Позвъни и в редакцията. Джес беше разтревожена, защото бе чула, че Вал е заминала неочаквано.

— Мадж ми каза, че има проблем с Теди. Как е тя?

Вал й обясни какво се е случило.

— Горката.

— Предполагам, че не се държах както трябва с нея.

— Не разсъждавай така, мамо. Ти направи всичко възможно. Обади ми се веднага щом научиш нещо.

Джес бе източник на утеха, гордост и вдъхновение за Вал. Теди не притежаваше силния характер на Джес.

Вал успя да подремне, после се изкъпа. В осем и петнайсет, точно когато се облече за вечеря, телефонът иззвъня.

Обаждаше се Дан Картрайт.

— Намерили са я. И момчето. В мотел на двайсет и пет километра от лагера.

Вал затвори и хукна навън.