Джоана Кингсли
Силата на съдбата (20)

Двайсета глава

Вал не намери Теди този ден. Нито на следващия.

След като избяга, Теди отиде в стаята си в пансиона, взе парите, които бе спестила от месечните си издръжки, фотоапарата „Никон“ и перленото колие, подарено от майка й за шестнайсетия й рожден ден, и замина на автостоп.

Вал прибегна до услугите на частен детектив на име Франк Стечино, специалист в откриването на изчезнали хора. Всичко останало мина на заден план. Цялата работа по списанието легна на плещите на Мадж и Кони.

Вал, разбира се, искаше да отмъсти на Уили. В гнева си тя копнееше да получи възмездие и реши да заведе дело, обвинявайки го, че е отчуждил дъщеря й от нея. Но после осъзна, че съдебната битка само ще я принуди по-често да го вижда. Реши да го накаже с безразличие.

Лятото мина, без детективът да постигне успех в издирването на Теди. Алън предумваше Вал да мисли повече за себе си и най-после я убеди да прекарат четири дни на яхтата му, обикаляйки Кейп Код.

В събота вечерта хвърлиха котва край брега на Марта Винярд и седнаха на палубата.

— Постоянно мисля за нея и се питам къде е, какво прави… Кога ще мога отново да продължа живота си Алън?

— За времето, през което сме заедно, опознах доста Теди. Понякога тя е много своенравна, коравосърдечна и твърдоглава. Но характерът й има и хубави страни. Теди притежава силна воля и е решителна, безстрашна и изобретателна.

Вал разбра, че Алън намеква за нещо друго.

— Затова, ако иска да живее сама — продължи той, — ще го постигне. Трябва да бъдеш готова за това и да не очакваш твърде много, когато я намерят. Ще мине време, докато във взаимоотношенията ви настъпи промяна. Използвай това време, вместо да го прахосваш. Използвай го с мен.

— Алън, не искам да се женим точно сега.

Той я притисна в обятията си.

— Искам да прекарам живота си с теб, скъпа.

— Но само ако имаме деца. Инак не е необходимо да се женим.

На лицето му се изписа огорчение и обида.

— Винаги има смисъл да се ожени човек. Бракът не може да се сравни с никоя любовна връзка. Да, наистина искам да имаме деца. Сега повече отвсякога желая да имам семейство.

— Но защо е толкова важно за теб?

— Не само за мен. Въпреки всичко, което си постигнала в живота, мисълта, че си се провалила като майка, не ти дава покой и непрекъснато те измъчва. Искам да те видя…

— Не можеш да промениш истината. Вярно е, че се провалих. И ще бъде грешка да имам друго дете.

— Но ти си направила всичко, което си могла, за Теди, и то при най-трудни обстоятелства. Ти си страхотия майка, Вал. А Джес? Нямаш ли заслуга за успехите й?

След като две години работи в списанието, Джес кандидатства за работа във „Вашингтон Пост“.

Събеседването с главния редактор Бен Брадли мина толкова добре, че веднага й предложиха да води рубрика по женски въпроси и Джес прие. Вал я насърчи, защото знаеше, че е по-добре Джес да си проправи път сама, отколкото да остане в „За булката“. От два месеца Джес работеше във „Вашингтон Пост“ и се справяше много добре.

— На Джес вече не й трябва майка — каза Вал.

— Не е вярно — разпалено възрази Алън. — Ти беше с нея в най-трудните моменти, когато тя се нуждаеше от теб. И Джес го знае. Мислиш ли, че това няма значение? Не смяташ ли, че е крайно време да си простиш и да…

— Не мога. Не и докато Теди не ми прости.

— Тя вероятно никога няма да ти прости, Вал. Но вината не е твоя.

Тя избърса сълзите си и го погледна тъжно. Мисълта, че може никога повече да не види детето си, беше непоносима.

— Трябва да повярваш, че не си се провалила като майка. Роди деца от мен, с баща, който ще бъде до теб, и ги обичай. Тогава ще престанеш да се самообвиняваш и ще разбереш, че си била добра майка на Теди.

— Сигурен ли си, че ще направя най-доброто за тях?

— Убеден съм, че ще опиташ. А що се отнася до другото, животът непрекъснато поднася неприятни изненади. Но не можеш да спечелиш, ако не хвърлиш заровете.

— Не мисля, че най-важните неща в живота са хазарт.

— В това е проблемът! Не рискуваш за най-важните неща, защото се страхуваш, че няма да стане така, както искаш.

Вал не отговори. Имаше ли право Алън? Тя се замисли ли за Андрю, за другите привлекателни мъже, които бе срещнала… Да, винаги намираше някакво извинение, за да не поеме риска. Дори с Алън. Страхът й да стане булка се бе превърнал във фобия.

Вал се усмихна.

— Какво толкова смешно има? — попита Алън.

— Представяш ли си какво би станало, ако читателите ми разберат, че се двоумя дали да се омъжа. Сигурно ще ме изгорят на клада.

— Може би трябва да направим нещо, преди тайната ти да се е разчула.

Вал си представи сватбата си и всички хора, които обичаше, събрани заедно. Но видя и едно празно място — на дъщеря й.

— Трябва да намеря Теди — каза тя. — Това е първото ми задължение.

Алън разбра, че няма смисъл да я убеждава повече.

* * *

През февруари Франк Стечино най-после откри Теди. Тя живееше в Сан Франциско, в хипарска комуна. Докладът на детектива съдържаше шокираща новина — Теди се бе омъжила.

Съпругът й се казваше Марк Хандлър, двайсет и две годишен студент в Бъркли, един от водачите на бунта в университета срещу войната във Виетнам. Пламенните му публични речи бяха довели до масови студентски протести и дори до изгаряне на националното знаме и той беше изключен от университета. С Теди се запознали на голям рок концерт през юли в Монтърей, Калифорния. Оженили се през октомври. На сватбата присъствали няколкостотин привърженици и приятели на Хандлър. Свирили много рок и фолк изпълнители от Сан Франциско, а бракът бил сключен пред градски съдия. Поддръжник на антивоенното движение, чийто син бил убит във Виетнам. Гостите се дрогирали в парк Макартър и неколцина, сред които Теди и Марк, били арестувани. Теди прекарала първата си брачна нощ в затвора.

Сватбата им сякаш умишлено се противопоставяше на традиционните ценности, които Вал проповядваше в списанието си. Първата й мисъл бе, че това е тенденциозно насочено срещу нея.

— Мамо, напоследък все повече хора се женят по този начин — опита се да я успокои Джес.

— Марихуана вместо шампанско и меден месец в затвора?

— Неее, церемонията! Те не виждат смисъл да харчат хиляди долари за излишни неща.

— Красивите традиции не са излишни неща!

— Заслужава си да се запази самата брачна церемония и клетвата във вярност и любов. Но всичко останало, особено пилеенето на пари, вече се смята за ненужно.

— Мисля, че ще бъде изгубено нещо прекрасно, ако традиционната сватба се опрости до граждански ритуал, ако се превърне в делнично събитие.

— Неприятно ми е да ти го кажа, мамо, но започваш да разсъждаваш като старомодна, педантична жена. Винаги съм мислила, че ти определяш модните тенденции в сватбите.

— Е, ако грижата за красотата ме нрави старомодна и педантична…

— Красотата не се губи. Тя е в чувствата. А това е най-важното!

Но Вал не можеше да преглътне обидата, че не е станала свидетел на този важен момент в живота на дъщеря си.

* * *

Докладът на частния детектив включваше адреса и телефонния номер на Теди. Вал й написа дълго писмо, в което обясняваше защо е решила да запази в тайна истината за баща й, кълнеше се, че я обича и молеше да се помирят.

Но Теди не отговори.

Една неделна вечер, няколко седмици по-късно, Вал й телефонира. Отговори й мъжки глас. Вал се представи и поиска да говори с Теди.

— Съжалявам, госпожице Къмингс — каза младия мъж. — Теди не иска да говори с вас.

— Не чух да я питате.

— Не е необходимо. Тя ми е казвала много пъти какво да ви предам, ако се обадите.

— Но как е възможно да е толкова… несправедлива. Не е ли прочела писмото ми? Не е ли разбрала, че аз…

— Не мога да кажа кое е справедливо и кое не. Само трябва да уважавам чувствата на съпругата си. Съжалявам — тихо добави той и затвори.

След два дни Вал отново набра номера, надявайки се, че ще отговори Теди. От централата й казаха, че телефонът е прекъснат. След седмица Стечино й даде новия номер на Теди, но Вал реши, че е безсмислено да звъни.

— Иди при нея — посъветва я Алън. — Качи се на самолета и иди!

Но Вал се вслуша в съвета на Джес, която смяташе, че в момента Теди се нуждае от време да намери себе си и Вал трябва да я остави да се пребори сама.

— Дай й възможност да обмисли нещата и може да се вразуми — посъветва я Джес.

„Може би. Но кога? И колко още ще чака Алън?“ — запита се Вал.

* * *

Месеците минаваха. Един ден Вал осъзна, че не е виждала дъщеря си от година и не може да чака повече. Избра дата след излизането на септемврийския брой, когато няколко дни нямаше да има много ангажименти, и си запази билет за самолета и стая в хотела.

В деня преди да замине, работеше в кабинета си, когато секретарката й съобщи, че адвокат Фелсън иска да говори с нея. Вал грабна слушалката.

— Гари! Радвам се, че те чувам!

— И аз, Вал…

Не бяха разговаряли от години. След като бе спечелил делото за осиновяването на Джес, той й изпращаше подаръци за рождения й ден, докато навърши двайсет, а Вал му отговаряше с писма, в които разказваше за напредъка на Джес в училище и за други случки от живота й. После Фелсън се ожени за млада адвокатка и се премести в Калифорния.

— Тук ли си? — попита тя. — Искам да те видя!

— В момента съм на работа. От няколко години съм съдружник в кантора в Ню Йорк.

— С какво се занимаваш?

— С различни дела — корпоративни, бракоразводни, граждански. Кажи ми как е момиченцето ми.

Вал му разказа за успехите на Джес в журналистиката и за посещението си във Вашингтон, където се бе запознала с младия мъж, с когото дъщеря й имаше сериозна връзка. Високият и привлекателен Бен Колдър беше талантлив хирург и Вал много го хареса.

— Чуваш ли звъна на сватбени камбани? — попита Фелсън.

— Стискам палци, но може да не стане скоро. Тенденцията напоследък, изглежда, е младите да живеят заедно дълго преди да положат брачната клетва. Джес ми каза, че може да се премести при него.

— Е, тя вече е голяма и би трябвало да знае какво прави. Ако има сватба, надявам се, че ще бъда в списъка на гостите.

— От страна на булката ще бъдеш пръв!

После настоя да й разкаже за себе си и той сподели, че бракът му е щастлив и има две деца. След това продължи:

— Вал, обаждам ти се и по работа, от името на един от най-важните ми клиенти, Глен Мейджър.

— Чувала съм за него. Нали наскоро той откри нов хотел на Бахамските острови?

— Да. Мейджър има хотели и в Лас Вегас, и край езерото Таху.

Глен Мейджър беше не само хотелиер, а и собственик на казина. Вал се досети защо Мейджър е използвал адвокати, за да се свърже с нея. Няколко пъти служителите му бяха искали да рекламират в „За булката“ и да продават пакет услуги за сватбени пътешествия чрез туристическата и агенция. Но Вал не желаеше да насочва младоженците към места, където се играе хазарт. В рубриката си „Съвети за съвместния живот“ тя бе написала: „Бракът и без това е хазарт. Не е необходимо да започвате новия си живот, като участвате в игри, в които шансът винаги е срещу вас“.

— Мейджър би искал да работи с теб, Вал — продължи Фелсън.

— Знам, Гари. От години настоява. Но политиката на списанието ми е да не рекламира игри на късмета.

— Не става дума за това. Мейджър има по-добро предложение за теб. Иска да купи списанието.

— Да го купи? Е, сега вече съвсем не ме интересува!

Адвокатът се засмя.

— Казах му, че това ще бъде първата ти реакция. Но защо не чуеш какво предлага?

— Излишно е, Гари. Няма да…

— Четирийсет милиона долара.

Вал се втрещи. Знаеше, че цената на списанието се е повишила многократно за двайсетте години, откакто го е създала. Годишната й заплата вече беше двеста и петдесет хиляди долара, печалбите растяха.

Но Вал не се беше замисляла колко точно притежава, защото и през ум не й бе минавало да продава „За булката“. Пък и никой не бе проявил желание да го купи. Списанието беше нейно, с изключение на дяловете, които бе дала като награда на първите си служители. Андрю Уинстън също притежаваше дялове, но не се намесваше в бизнеса и Вал не поддържаше връзка с него. Андрю се бе оженил две години след като Вал скъса с него и бе взел своя дял от фамилното богатство и от успеха на „Атлас Еър“, който вече беше огромен международен превозвач. Тя продължаваше редовно да му изпраща делови писма, с които го питаше дали иска да продаде дела си, но адвокатите му неизменно отговаряха, че господин Уинстън предпочита да го запази поради „сантиментални причини“. Сега Вал осъзна, че става дума и за финансов интерес.

— Хей, да не си припаднала? — попита Фелсън.

Гласът му я изтръгна от мислите й.

— Ако трябва да съм откровена, Гари… не знам какво да кажа.

— Защо не кажеш „може би“ вместо „не“? Мейджър иска да се срещне с теб. Ще дойде веднага, ако си свободна.

— Не съм. Утре ще пътувам за Сан Франциско. Теди е там.

— Още по-добре. Мейджър е в Лос Анджелис и ще дойде в Сан Франциско, за да…

— Не, Гари. Искам да прекарам цялото време с дъщеря си.

— Става дума за четирийсет милиона долара, Вал. Няма ли да отделиш на клиента ми трийсет минути? Дължиш го на себе си. Всъщност на децата си. С тези пари ще живеете охолно до края на живота си.

Тези думи я накараха да се замисли. Дължеше на дъщерите си време. Ако продадеше списанието, можеше да им посвети цялото си време, можеше да се сдобри с Теди. Можеше да се посвети на Алън…

— Добре — рече. — Ще се срещна с господин Мейджър ако дойде в Сан Франциско.

И добави, че ще отседне в хотел „Фестивал Ин“ в центъра на града.

— Радвам се, че реши да помислиш по въпроса, Вал.

Първото, което й хрумна след телефонния разговор с Фелсън, беше да се обади на Андрю Уинстън и да му каже за предложението. Продажбата щеше да се извърши много по-лесно, ако той не запазеше дела си. Посегна към телефона, после се отказа. Още не се налагаше да разговаря с него. Това можеше да почака, докато твърдо решеше да продаде списанието. Не знаеше каква ще бъде реакцията му, когато чуеше гласа й. Дали още я обвиняваше за смъртта на Нейтън? Единственото решение в живота си, което искаше да промени, беше да не бе пазила и тайна съществуването на Теди. Вероятно, ако му бе казала в началото и после му бе дала време да помисли…

Прогони спомените. Сякаш всичко се повтаряше. Теди отново беше причината Вал да не се омъжи. Тази мисъл и накара да вземе решение. Щеше да направи всичко възможно да се помири с дъщеря си, но каквото и да се случеше, този път щеше да осъществи мечтата си за щастие.