Алфред ван Вогт
Светът на не-А (30)

XXIX

Когато победилите венерианци почнаха да копаят гробове за умрелите, Торсън се пресегна и изключи апарата. Светлината в апартамента грейна по-ярко. Той погледна часовника си:

— Разполагам с по-малко от час преди пристигането на Кранг.

Остана за миг намръщен, после махна с ръка към празната стена, където доскоро така живо бе изобразена видеосцената.

— Естествено — каза Джим, — ние изпратихме подкрепления, обаче те не нападаха градове. Не това беше целта им. Те искаха оръжия и ги получиха. Днес е четвъртият ден от нашествието. Колкото до тази сутрин, повече от хиляда и двеста от нашите космически кораби бяха пленени, а други хиляда — унищожени. Заловени и обърнати срещу нас бяха безброй оръжия, около два милиона от хората ни загинаха. За да го постигнат, венерианците пожертваха десет милиона души: половината убити, а останалите — ранени. Е, по моя преценка техните най-тежки загуби са дотук, докато нашите тепърва предстоят. — Торсън спря за момент в средата на стаята. Очите му бяха подути. Той яростно хапеше долната си устна. Накрая допълни унило: — Госейн, това е нечувано. Никога в дългата история на галактиката не е имало нищо подобно. Покорени индивиди или нации, дори цели планетни групи остават у дома си и грамадната маса от тях винаги се предава. Те може да мразят нашественика в продължение на няколко поколения, но ако пропагандата се ръководи умело, скоро започват да чувстват престижа от своето членство във велика империя. — Орловоносият мъж сви рамена и промърмори почти на себе си: — Тактиката е рутинна.

„Десет милиона венериански жертви за по-малко от четири дни“ — рече си Джилбърт Госейн. Числото беше толкова голямо, че той затвори клепачи. После бавно и уморено ги отвори пак. Изпитваше огромна гордост и огромна скръб. Философията на не-А бе оправдана, доказана и възнаградена от нейните мъртви. Венерианците като един човек бяха осъзнали положението и без съгласуване, предварителен план или предупреждение бяха направили необходимото. Това беше победа за здравия разум, която със сигурност ще остави своя отпечатък върху всички дълбокомислещи интелекти във вселената. Там, навън, по планетите на други звезди навярно съществуваха твърде много хора с добра воля.

Машинално прецени колко милиарда честни люде би могло да има. Цифрите го стреснаха и измениха потока на разсъжденията му. Взря се в Торсън с присвити очи.

— Я почакай! — каза решително той. — Какво се опитваш да ми пробуташ? Как е възможно една галактическа империя с повече войници, отколкото цялото население на Слънчевата система, да бъде победена за четири дни? Защо тя да не е в състояние да изпраща безброй армии и щом трябва, да убие всеки не-А на Венера?

Изражението върху лицето на Джим бе саркастично.

— Точно за това говорех ей сега — отвърна.

Без да отмества поглед от Госейн, едрият мъж придърпа близкия стол и го възседна, опирайки лакти на облегалката му. В поведението му прозираше някаква целенасоченост, която не оставяше съмнение относно важността на онова, дето се готвеше да каже. Накрая започна тихо:

— Приятелю мой, хайде да размислим. Най-великата Империя — такъв е впрочем буквалният превод на названието — влиза в Галактическия съюз. Другите членове ни превишават в съотношение 3:1, но ние сме най-голямата единична сила, съществувала някога във времето и пространството. Въпреки всичко поради нашите задължения към Съюза можем да действаме само в определени граници. Подписали сме договори, които забраняват употребата на деформатора, както го използвахме срещу Игралната Машина. Клаузите не позволяват да се прилага атомна енергия освен като източник на мощност и за още някои специални цели. Ние разрушихме Машината с атомни торпеда. Вярно, че те бяха доста малки, ала фактът е налице. В съюзния речник най-страшното престъпление на света е геноцидът. Ако убиеш пет процента от нечие население, това е война. Ако унищожиш десет процента, се нарича клане и обект на обезщетения, в случай че си осъден отгоре. Ако ликвидираш двайсет на сто или двайсет милиона, което е най-високата стойност, вече имаме геноцид. Докаже ли се той, правителството на замесената сила се обявява извън закона и всички отговорни за избиването трябва да бъдат предадени на Съюза за съд и екзекуция, когато ги признаят за виновни. До провеждането на съответната сесия автоматично възниква състояние на война.

Торсън млъкна с невесела усмивка върху лицето. После рязко се изправи на крака и тръгна из стаята. След малко спря.

— Вероятно ти започваш да осъзнаваш проблема, който венерианците са ни отворили тук. Ако се сражаваме още една седмица, ще се превърнем в обект на най-тежки наказания с алтернатива за сблъсък от най-голям мащаб.

Усмивката му стана твърде мрачна. Орловият му нос сякаш потъмня.

— Естествено — каза той — ние ще продължим битката, освен ако аз не видя ясно своя път в заплетената ситуация. И точно в този момент, приятелю мой, се появяваш ти.

Ето че проблемът за него самия излезе също така бързо на преден план.

Госейн вяло се отпусна на стола си. Бе озадачен, ала не страдаше от емоционални реакции, които да пречат на мисленето. Тялото го болеше от гняв и омраза заради галактическата империя. Тя разиграваше политика от позиция на силата — и то с човешки съдби. Почувства всепоглъщаща нужда да даде от себе си, да вземе участие във великата саможертва, която беше направена, да предложи живота си тъй доброволно, както бяха сторили други. Желанието да бъде заедно с хората от Венера бе почти непреодолимо.

Почти. Съзнателно, с помощта на мозъчната кора, мъжът се отдръпна от обзелия го смъртоносен импулс. Правилното за тях не беше непременно вярно за него. Дълбоката същност на не-А гласеше, че никои две положения не са съвсем идентични. Той бе Джилбърт Госейн II, притежател на единствения допълнителен мозък във вселената. Неговата мисия трябва да бъде… да остане жив и да развие своя специален ум.

Добре, но кое го озадачаваше тук? Теоретично нямаше изобщо никакъв шанс за един пленник да осъществи личната си цел. Ала от тази откровеност на Торсън, изглежда, бликаше надежда.

Каквото и да бе това, той следваше да го приеме и някак да го обърне в собствено предимство.

Джилбърт забеляза, че другият го гледа втренчено, но вече със сериозна физиономия.

— Не разбирам само, Госейн — каза бавно едрият мъж, — къде е твоето място в тая картина? — Видя му се угрижен. — Ти беше буквално избутан на сцената в навечерието на атаката. Явно появата ти е била замислена да спре нашествениците. Признавам, че ни забави, ала не за дълго. В последна сметка комай не си послужил за никаква полезна цел. Нападението се провали не от нещо, което си направил ти, ами поради философията на една раса.

Главата му се наклони много рязко надясно в несъзнателно, но изразително колебание. Изглеждаше погълнат от настоящия проблем. Ето че продължи с дрезгав глас:

— И все пак тук трябва да има някаква следа. Госейн, как си обясняваш съвместното съществуване на уникален не-А свят и неповторим индивид като тебе в иначе обикновената вселена? Чакай! Не отговаряй! Позволи ми да ти обрисувам картината, както я виждам аз. Ние ти дадохме смърт не защото особено искахме, а защото смятахме, че е по-лесно да те убием при опит за бягство, отколкото да се главоболим излишно. Това беше лошо. Дори мисленето от такава гледна точка сочи върху каква ограничена база сме градили своите идентификации. Щом ми съобщиха, че си се появил пак на Венера, просто отказах да повярвам. Наредих на Кранг да те намери и сетне, понеже търсех твоето съдействие, накарах Прескот да изиграе тази малка игра, като ти помогне да избягаш. Така се отваряше възможност за освобождаване от Лавоасьор и Майкъл Харди, чрез доктор Кейр пък научихме нещо за въпросния допълнителен мозък. Ти ще ни извиниш за нашите методи, но бяхме толкова разстроени, когато възникна във второ тяло. Безсмъртие!

Той се наведе напред с леко разширени очи, сякаш преживяваше отново една емоция, разклатила основите на неговото битие. Изглежда, не усети, че е издал истинското име на „X“. Лавоасьор! Госейн си спомни, че някога е чувал тая френска фамилия, обаче връзката бе смътна.

— Някой е отбулил тайната на човешкото безсмъртие — подчерта Торсън, — при това изпробвано дори срещу нещастни инциденти. Тоест с изключение на онези видове, които могат да се случат с обекти на Земята, където външни лица и техните оръжия имат неограничен достъп. — Мъжът помълча и хвърли пронизващ поглед към събеседника си. — На теб ще ти бъде любопитно да узнаеш къде открихме тялото на Госейн III. Честно казано, винаги съм подозирал Лавоасьор. Съвсем не го виждах обърнат срещу своята стара работа и присъединен към враговете на не-А. И така, аз посетих сградата на Института по семантика на площад „Корзибски“ и…

Той отново се прекъсна, възбуждайки допълнителен интерес.

— То е било там? — ахна Джилбърт, но не дочака отговора. Съзнанието му беше прескочило отвъд тези думи до едно ново разбиране. — Искаш да кажеш, че „X“ е бил Лавоасьор, шефът на семантиците?

— Нещастният случай с тоя човек стана обществено достояние преди две години — кимна Торсън. — Твърде малко хора знаеха колко е бил тежък. Ех, това не е важно днес. Важното е, че в института е лежала твоята трета материална обвивка. Учените, на които е била поверена, се кълняха, че е донесена само преди седмица и че се очаквало да бъде съхранявана за Игралната Машина. Те се обадили на Машината и проверили, че до няколко дни тя ще изпрати камион за нея. Когато открих тялото, то беше още в своя сандък. Не възнамерявах да го унищожавам, но щом моите хора се опитаха да го извадят от неговия… контейнер, проклетото нещо се взриви.

Той пак притегли стола и седна тромаво. Действаше автоматично, защото погледът му не се отдели от лицето на Джилбърт.

— Ето цялата картина, приятелю — каза със звънлив глас. — Уверявам те, че там имаше един Госейн III. Зърнах го със собствените очи, а той изглеждаше точно като теб и точно като Госейн I. Виждането на твоя трети ипостас^[1] ме накара да поема най-големия риск в личната ми кариера.

Това изявление комай го облекчи, сякаш чрез обличането на решението си в слово го беше направил окончателно. Джим Торсън се размърда и поверително се наведе по-близо към него.

— Друже, нямам представа какво знаеш ти, но допускам, че е много. — После добави не без ирония: — Не бях сляп за охотата, с която разни люде по нечисти причини са ти давали информация. Обаче те не са от значение. — Тук описа широк жест с ръка, премахвайки напълно другите. — Онова, което ти съобщих преди малко за правилата на Съюза, е достатъчно вярно. Ала както може би се досещаш, всичко туй остава някъде встрани. — Джим се усмихна с вида на човек, приготвил се да разкрие ценна тайна. — Тези договори бяха умишлено нарушени. — Сега стъпи здраво върху пода и каза мрачно: — Енро е уморен от глупостите на Галактическия съюз. Червения иска война в най-голям мащаб и специално ме е инструктирал да унищожа хората на не-А Венера като нарочна провокация. — Най-после завърши с думите: — Заради тебе аз реших да не привеждам в изпълнение заповедите му.

Госейн мислено наблюдаваше приближаването към главната тема на разговора. Още с първите си фрази едрият мъж се беше съсредоточил върху загадката на превъплъщенията. Неговият собствен проблем, собствените му задължения бяха случайно споменати с цел изясняване. Огромното, почти невероятното бе, че Торсън представи накрая някаква причина за появата на толкова много Госейновци в тази гигантска картина от събития. Лидерът на един непреодолим военен механизъм, пробуден за безгранично унищожение, се раздвояваше. Въображението му бе фокусирано отвъд нормалните реалности, а идеята за безсмъртие го заслепяваше за всичко друго. Тук възникваха някои смътни фигури, неясноти в образа, но Джилбърт се върна обратно към живота, за да бъде отклонен този човек от неговата цел. Вече нямаше съмнение докъде е стигнал Торсън поради странната си логика.

Той поклати глава.

— Госейн, ние трябва да намерим космическия играч на шах. Да, казах „ние“. Независимо дали го осъзнаваш или не, ти ще се включиш в това търсене. Боже мой, причините са сериозни — както лични, така и обществени. Не може да не си разбрал, че ти си просто пионка, някаква незавършена версия на оригинала. Без значение колко много напредваш, вероятно никога няма да узнаеш кой си и какво точно преследва онзи зад твоя гръб. Сигурно схващаш, че той е временно объркан. Откъдето и да взима тези допълнителни тела, бъди уверен, че се нуждае от теб само за малко, само докато пусне други в… производство. Зная, че звучи нечовешко, обаче не виждам никакъв смисъл да се заблуждаваш. Какъвто и успех да постигнеш, скоро ще бъдеш хвърлен на купа отпадъци. И поради инцидента, станал с Госейн III, живите спомени на I и II може би наистина ще се загубят.

Умът на орловоносия мъж бе зает с пресмятане и се гърчеше в напрегнато очакване на събитията, които приближават.

— Естествено — подзе той грубо — аз съм готов да платя известна цена за твоето съдействие. Няма да унищожавам не-А, нито ще използвам атомна енергия. Ще скъсам с Енро или поне ще го държа в неведение възможно най-дълго време. Ще се боря срещу една завоевателна война тук и за ограничаване на клането. По тоя начин ще се отблагодаря за бъдещото ти сътрудничество. Ако се наложи да те принудим, тогава няма да се съобразявам. Следователно единственият въпрос, който остава, е — сиво-зелените му очи бяха като горящи езера — доброволно ли ще ни помогнеш или насила? Но при всички случаи ще ни помогнеш!

Поради осъзнаването на онова, което предстои, Джилбърт имаше време да решава и да помисли върху някои изводи.

— Разбира се, че доброволно — каза без колебание той. — Надявам се, проумяваш, че първата стъпка е да се обучи моят допълнителен мозък. Готов ли си да доведеш своята логика до тази граница?

Торсън беше на крака. Отиде до Госейн и го потупа по рамото.

— Аз съм далеч пред теб — произнесе Джим със звънкия си глас. — Слушай, инсталирали сме на бърза ръка една транспортна система между това място и Земята. Кранг ще долети всеки момент заедно с доктор Кейр. Прескот няма да бъде тук по-рано от утре, защото му е ред да дежури на Венера, и така, заради благото на нашите поддръжници, той ще пристигне с космически кораб. Но…

На вратата се почука. Тя се отвори и влезе Лорен Кейр, следван от Кранг. Торсън махна към тях, а Госейн стана и миг по-късно се здрависа мълчаливо с психиатъра. Усети, че командващите разговарят шепнешком. После едрият мъж отиде до прага.

— Оставям ви тримата да обсъдите спокойно подробностите. Елдред ми каза, че на Земята е започнала голяма революция. Ето защо аз трябва да се върна в двореца и да ръководя борбата.