Алфред ван Вогт
Светът на не-А (20)

XIX

Дори Лайбниц формулира постулата за непрекъснатостта, за безкрайно близкото действие като общ принцип. Поради тази причина той не можа да се примири с Нютоновия закон за гравитацията, очевидно свързан с понятието разстояние.

Х. У.

Гравитационният парашут бе изцяло продукт на най-чисто не-А мислене. Неговият откривател беше наистина преценил и съзнателно изчислил съответните математически данни. После той бе надзиравал изработката на първите плочи. Парашутът вършеше своето дело в рамките на тоя закон за гравитацията, който гласеше, че два обекта в космоса по-лесно падат един към друг, отколкото се отдалечават взаимно, като по-малкият поема по-голямата част от същинското движение. Само външна сила би могла да измени тази тенденция, а приложените сили имат собствени отлики, които обикновено включват маса, тегло и някакъв капацитет да бъдат опасни, ако се използват наблизо до човешки създания. Все още се намираха аристотелци с мъгляви идеи как нещата „отиват“ нагоре. Те говореха семантични глупости, че няма нищо невъзможно. Не-Нютоновата физика, сиреч физиката на реалния свят разпознаваше стремежа на две тела да падат едновременно като инвариант на природата и просто нагласяваше техните нуклеонични структури да забавят процеса.

Устройството приличаше на метален хамут с подплънки за предпазване в местата, където натискът е най-остър. Притежаваше енергийни приставки, предназначени за странични маневри. Най-слабата измерена някога скорост на спускане бе приблизително пет мили в час, което означаваше, че парашутът има коефициент на полезно действие малко над 90 процента.

Следователно той конкурираше електродвигателя, парната турбина, ядреното задвижване на космическите кораби и смукателната помпа като „съвършена“ машина. Чрез подходящи бутони Госейн нямаше никакви проблеми да кацне право на балкона, водещ към апартамента на Патриша Харди. Би желал да посети първо Игралната Машина, ала това бе изключено. Машината щеше да бъде пазена по-строго от скъпоценните камъни в кралска корона. Ех, той се надяваше никой да не е помислил за него, де ще се върне в двореца.

Пое със свити колена лекия удар при приземяването и се изправи на пръсти, сякаш е боксьор. Парашутът беше с цип — едно дръпване и Джилбърт се освободи от товара. Ето че го свали бързо, но тихо на пода. После влезе през стъклените врати, които се отвориха с тънко, рязко щракване. Звукът не го обезпокои.

Планът му се основаваше на скоростта и на много ясния спомен къде се намира леглото на Патриша Харди. Още не беше решил как точно да се отнесе с нея. Тя можеше да си мисли, че той е убил баща й, и тук, на сцената, изведнъж осъзна — трябва да вземе предвид тази възможност.

Госейн притисна Пат в постелята и сложи ръка върху устата й. Запуши я с кърпа, завърза я, после се отдръпна и запали лампата. Накрая каза:

— Съжалявам, ако бях груб с теб.

Действително съжаляваше. Зад думите му се таяха и други намерения. Веднага щом откриеше местоположението и обезопасеше деформатора, той смяташе да избяга от двореца с нейна помощ.

Гостът видя, че погледът й бе фиксиран в някаква точка зад него. Бързо се обърна.

— Сега не бих опитал нищо — произнесе Елдред Кранг от прага на вратата.

Светлокафявите му очи блестяха с отразена светлина. Стоеше спокоен в обкръжението на двама мъже, въоръжени с бластери. Госейн вдигна ръце, когато Кранг заговори отново:

— Много е глупаво от твоя страна да си помислиш, че някой самолет ще прелети незабелязан над двореца тая вечер. Но аз имам изненада за теб. Прескот бе освободен преди малко и телефонира. Въз основа на неговото съобщение убедих Торсън да ми позволи да се справя с теб по мой собствен начин.

Джилбърт зачака, ала почувства крехка надежда. Тайният не-А беше убедил Торсън. Той бе приел, че заеманият пост създава твърде големи пречки за Кранг да покаже и най-слабо предразположение към него, и въпреки това човекът бе дръзнал да постъпи така.

— Преди известно време ни хрумна — продължи Елдред, — че който и да те е внедрил сред нас онзи първи път, не се е главоболял дали ще бъдеш убит или не. Фактически ние вярваме, че след откриването на твоя допълнителен мозък идеята е била да бъдеш умъртвен. Незабавно си въведен върху сцената повторно, вече на Венера, за да изпълниш нова ограничена цел. Няма да ти казвам каква е била тя, но те уверявам, че си я изпълнил. Още веднъж обаче ръководещата те фигура, изглежда, не я е грижа за твоето лично благополучие. Заключението е неизбежно. Трябва да съществува и трето тяло на Джилбърт Госейн, чакащо ред да оживее веднага щом второто бъде отстранено. — Кранг се усмихна. Зениците му горяха като огън. — Човекът, дето стои зад теб, има сериозен проблем. Очевидно той не би посмял да държи едновременно две живи тела. Това би било доста сложно, пък и надвисват опасни възможности всяко да направи от себе си нови дубликати — толкова егоистични и мощни, колкото и останалите. Ти сам разбираш докъде ще се стигне така. — Тук мъжът поклати леко глава. — Торсън спореше, че трябва да те затворим, а аз твърдях, че смъртта или затворът са просто страни на една и съща монета и че те ще бъдат сигнал за появата на Госейн III. Не искаме това. И ако ние не те убием, тогава никой освен теб или друг агент на невидимия играч на шах няма да го стори. Следователно решихме да те пуснем с вярата, че ти самият ще се пазиш да не пострадаш.

Джилбърт не очакваше такъв ход. Всъщност на какво точно би могъл да се надява? Не на свобода. Той се мъчеше да прецени границите в позицията на Кранг и дори се запита защо Кранг, един поддръжник на не-А, ще се противопоставя на появата на Госейн III. Внезапното съобщение, благоприятно от негова гледна точка и озадачаващо от тяхна страна, го изненада.

— Накъде биеш? — въздъхна пленникът.

— Обвиненията срещу теб са свалени — отвърна Елдред с отмерен тон. — Нашите полицейски участъци са уведомени за случая. В момента си свободен. Нищо, което ти с твоя недоразвит мозък би успял да направиш, няма значение за нас. Твърде късно е да попречиш на плановете ни. Можеш да кажеш на всеки срещнат всичко, каквото пожелаеш. — Държането му беше непринудено, обаче хладно. — Пазачи — обърна се той, — заведете този мъж в апартамента му, погрижете се да закуси и го снабдете с подходящи дрехи за улицата. Позволете му да стои в двореца докъм девет часа, но нека го напусне и по-рано, ако иска.

Госейн се остави да бъде изведен. Не посмя да заговори за Патриша, нито да благодари на Кранг от страх, че Джим Торсън евентуално подслушва. Денят беше светъл над града на Машината, макар и все още мъглив, когато се озова навън.