Алфред ван Вогт
Светът на не-А (11)

X

Нощта бе спокойна, ала тъмна.

Госейн последва указанията на робоплана и едва беше изминал стотина ярда, когато вляво от себе си откри блещукане. Това бе някакво неясно отражение, което ставаше все по-ярко с приближаването му към него. Превърнало се в зарево, то обливаше земята и осветяваше съседните дънери. Скоро видя източника на лъчението. Идваше от вътрешността на едно дърво в края на гората.

Той спря за малко в сянката на висок храст и погледна нагоре към прозорците. Още докато беше в самолета, независимо от изблика си на възмущение, реши да послуша съвета на Игралната Машина. Сега очакваше да зърне очертанията на фигури върху фона на големите стъкла. Но светлината не се промени. Вътре липсваше дори отразено движение. Недоволен и все пак твърдо убеден, Госейн пристъпи напред. Вдясно вече бе забелязал широко стълбище, изрязано в масивния ствол. Изкачи се по стъпалата до тераса, която водеше към пищно украсена врата, и почука.

След изтичането на цяла минута се досети, че в дома няма никой въпреки ярките лампи. Потропа още веднъж и после натисна бравата. Тя се отвори безшумно, за да разкрие слабо осветен коридор. Коридорът бе изсечен в грамадното дърво, отлично полиран и оставен в естествения си вид. Лъщеше с матов блясък. Имаше сложен десен, наподобяващ сърцевината на махагон, обаче цветът го подсети за тъмнокестеняв лак.

Госейн му хвърли бърз поглед и доби представа за него. Постоя така кратко време, колебаейки се. Щеше да е глупаво, ако човек, възнамеряващ да се предаде, бъде застрелян като необуздан нарушител. Той почука трети път — сега от вътрешната страна на вратата. Никакъв отговор. Забеляза, че през един вход в края на коридора струи светлина.

Гостът тръгна и се озова насред обширна приятна всекидневна, също изрязана в солидния дънер.

И тя беше добре полирана, но очевидно бяха използвали различен процес на обработка, защото дървесината тук бе по-светла. Богата история. Великолепието бе подчертано от мебелите и от килим, дълъг поне деветдесет и широк шейсет фута. Ето откъде идваше илюминацията, която видя отвън. Масивни проблясващи прозорци се извиваха на известен интервал върху цяла стена от стаята. От нея пък водеха шест врати и Госейн ги обходи всичките подред. Първо попадна в кухня, оттам се отиваше до килери, хладилни помещения и ъгъл за закуска. Другите пет бяха към спални, всяка със собствена баня и с вход за тъмно пространство, което, изглежда, бе огромна градина във вътрешността на дървото.

Щом излезе от петата спалня, стана ясно, че Елдред Кранг не си е у дома. Естествено той щеше да се върне, когато му дойде времето, ала отсъствието му в момента породи психологически проблем. Намеренията на Джилбърт Госейн бяха отложени. Гостът оставаше свободен. Докато Кранг се прибереше, бе възможна промяна на решението. Това положение създаваше неуредици. То опъваше неговите нерви и пак събуждаше съмнения относно целесъобразността да чака тук, за да го залови някакъв враг. Да, но хората на Венера трябваше да бъдат предупредени за угрозата.

Госейн отиде до двете врати, разположени в задната част на апартамента. Опита да ги отвори. Не бяха заключени, също като всички останали, които беше проверил. Едната зейна към кухнята, другата — към мрака. Светлината отзад се изливаше над рамената му и щом очите му привикнаха, видя, че гледа в пещероподобен коридор. След сто и петдесет фута лъчите се стопиха в сянка, обаче пришълецът имаше впечатлението, че тая пещера продължава и в недрата на дървесния ствол.

Той затвори и се насочи към най-близката спалня. Там се съблече и се изкъпа в прилежащата й баня. После, освежен и сънлив, пропълзя между гладките чаршафи. Тишината около него бе така пълна, както нищо друго, което някога бе преживявал. Мислите му се обърнаха навътре към тайната на Джилбърт Госейн, който неотдавна беше убит, а сега — отново жив. Дори боговете от миналото не биха направили това по-майсторски. В старите романтични дни току-виж се оказал принц, ценен държавен агент или син на заможен търговец. Но в не-А вселената изобщо липсваха специални личности. Вярно, срещаха се голям брой богаташи и вероятно куките на президента Харди можеха да бъдат наречени един вид правителствени агенти. Е, днес стойностите бяха променени. Хората обикновено се раждаха равни и изискваха не-А обучение за интегриране на своя разум. Нямаше никакви крале, никакви ерцхерцози, никакви супермени, които да пътуват инкогнито. Кой беше той, за да е толкова важна персона?

Заспа с тази мисъл в съзнанието си.

Събуди се внезапно. Дневната светлина проникваше през отворената врата от коридора. Седна в леглото с въпроса дали Кранг се е върнал, без да забележи, че има посетител. Джилбърт слезе от постелята и се изми шумно, свиркайки си известно време високо и немелодично. Чувстваше се малко глупаво. Ала по-добре беше да оповести присъствието си, отколкото да уплаши някого, който може да стреля без предупреждение.

С яростно подсвиркване влезе в кухнята. Там прегледа грубо чекмеджета и шкафове. Трака с разни сервизи. Изследва богато заредения хладилник, изтегляйки напосоки кутиите. Свали с трясък чаша и чинийка от висока полица. Изпържи парче бекон в съскаща мазнина и пое на пориви препечена филия, чай и пресен венериански плод.

След като свърши закуската, продължи да бъде сам. Реши набързо да проучи апартамента. Всекидневната беше светла от ярките утринни лъчи, които нахлуваха през огромните стъкла. В никоя от спалните (освен неговата) не бе нощувал човек. Госейн отвори вратата, водеща в грамадното дърво и по коридора. Тунелът беше тъмен, както преди. За момент се поколеба, питайки се дали е необходимо да го изследва. Накрая се отказа и се върна обратно. През широките прозорци видя, че къщата има изглед към зелена поляна. Част от нея образуваше добре подредена градина, обхванала няколко акра. Тя бе терасирана нагоре към ствола до някаква връзка с него, която не можеше да се забележи от това място. След известно проучване той откри, че градината започва на около седемдесет фута от вътрешността на дънера. Парченцето включваше твърде малко от тази маса буйна дървесина, но правеше възможно едно приказно пространство. Тук вирееха храсти, каквито бе срещал в диво състояние, обсипани с цветове. Свежо пъстрееха и цветя, големи като земни тополи — те бяха така колоритни, сякаш излъчваха собствена светлина. Явно втората планета от Слънчевата система трябва да бе експериментален рай за ботаниците.

Красотата на растенията не успя да го задържи дълго. Терзаеше го тревога. Какво да върши, докато чака Кранг? Прегледа книгите върху лавиците във всекидневната. Някои заглавия го заинтересуваха: „Аристотелова и не-Аристотелова история на Венера“, „Егоистът на не-Аристотелова Венера“, „Машината и нейните строители“ и „Детективи в един свят без престъпници“.

Ето че четенето се оказа доста сладко занимание. Госейн включи касетофона и постепенно се успокои. Задълбочи се в текста без прекъсване. Изяде обяда си с книга до чинията. До вечерта се отпусна още повече. Предчувствайки вкусно похапване, извади парче говеждо месо от камерата за дълбоко замразяване и си отряза хубава пържола. После взе дебел том по местна история. Там се разказваше за първите хора, стъпили на планетата към края на двайсетия век. Описваше се как врящият ад на атмосферата е бил укротен в началото на следващото столетие, как ледени метеори от Юпитер били привлечени в близка орбита и как в резултат на това е валял дъжд в продължение на хиляди дни и нощи.

Метеорите варирали от десет до сто кубически мили и подир стопяването на огромния им обем Венера получила океани и атмосферен кислород. През 2081 г. от н.е. Институтът по обща семантика, току-що навлизащ в своята управленска фаза, осъзнал не-А възможностите на щедрата планета. По същото време лудо избуяли пренесените дървета и други растения. Методът на Машината за отсяване на колонисти се появил около век по-късно и най-грандиозният план за подборна емиграция в историята на човека започнал да набира инерция.

Според книгата днес населението тук наброява 119 000 038 мъже и 120 143 280 жени. Когато накрая я остави, Госейн се запита дали с тази разлика в цифрите би могло да се обясни омъжването на истинска не-А дама за Прескот.

Той взе „Егоистът на не-Аристотелова Венера“ в кревата си. Бележка под илюстрацията срещу титулната страница съобщаваше, че авторът Лорен Кейр, доктор на психологическите науки, щял да практикува долу в града на Машината от 2559 до 2564 година. Прегледа заглавията на отделните части и най-сетне избра една, онасловена „Физически увреждания и техните влияния върху егото“. Вниманието му бе привлечено от следния абзац:

Най-трудни за изолиране от всички абнормални развития на егото са мъжът или жената, претърпели злополука, която е причинила наранявания с особени последици…

Госейн спря дотам. Не знаеше какво търси, но поне съзря някаква конкретна логика относно „X“. Ужасно осакатеният господин „X“ бе изкривена личност, оформила се незабелязано от психиатрите, чието задължение е да следят за опасни индивиди.

На другата сутрин се събуди в съвсем тиха къща. Стана от леглото удивен, че още не е открит. Реши да даде последно денонощие аванс на Кранг и после да предприеме определени действия. Имаше няколко неща, които можеше да свърши. Например да се обади по видеофона на най-близката централа. Също така — да изследва и тунела в дървото.

Вторият ден премина без произшествия.

Дойде утрото на третия ден. Гостът изяде набързо закуската си и се отправи към видеофона. Набра „Далечно разстояние“ и зачака, мислейки колко глупав е бил да не стори това по-рано. Разсъжденията му се прекъснаха, когато на екрана се появи едно роботско око.

— Коя звезда викате? — запита сухо роботът.

Госейн се взря безучастно в него и накрая измънка:

— Промених си решението. — Той изключи линията и седна пак на стола. „Трябваше да се досетя — каза си неуверено той, — че галактическата база на Венера има своя централа и че тя осъществява директна връзка с всяка планета независимо от координатите й. Коя звезда? Хм, за тия хора далечното разстояние наистина означава далечно!“

Джилбърт огледа отново апарата и постави пръст в пролуката с надписа „Местна“. Роботското око го прониза още веднъж. Металният глас реагира равнодушно на искането му:

— Съжалявам, но не мога да свързвам за външни разговори от този номер друг, освен самия господин Кранг.

Цък!

Гостът се изправи на крака. Тишината в апартамента течеше около него като море без вълни. Бе толкова тихо, че дори шумът от дишането му бе силен и можеше да чуе неравномерното биене на сърцето си. Репликата на робота-оператор прозвуча пак в мозъка му: „Коя звезда?“ И му напомни, че си губи времето. Имаше да върши много работа. Първо — тунела.

Няколко минути по-късно той стоеше, взирайки се в слабо осветения коридор към недрата на това дърво, което беше с дебелина една осма от милята и високо половин миля. Бе твърде тъмно, ала в килера на кухнята забеляза фенерче, захранвано с атомна енергия. Госейн го взе. Остави отворена зад себе си вратата и тръгна по прохода с нисък таван към вътрешността на ствола.