Мери Хигинс Кларк
Пак ще се срещнем (39)

37.

Доктор Питър Блак задължително започваше деня си с бърз преглед на международната стокова борса по един от финансовите кабелни канали. После изяждаше оскъдната си закуска, по време на която изискваше пълна тишина, и след това слушаше по радиото класическа музика, докато шофираше до болницата.

В понеделник сутрин слънцето най-после се беше показало. През нощта температурата се бе повишила с няколко градуса и Блак реши, че десетминутната разходка ще проясни мислите му.

Уикендът се оказа отвратителен. Тъпата идея на Кал Уайтхол да спечелят съдействието на Моли Лаш, като се срещнат с нея в събота вечер, не постигна нищо.

Когато забеляза на земята в края на паркинга обвивка от дъвка, Питър Блак се намръщи и мислено си отбеляза да нареди на секретарката си да предупреди отдела по поддръжка, че са занемарили задълженията си.

Упоритото настояване на Моли да докаже невинността си го вбесяваше. „Аз не съм го извършила.“ Кого си мислеше, че заблуждава? Той обаче знаеше каква е целта й. Наричаше я „Стратегията на Моли“. Ако лъжеш достатъчно гръмогласно, достатъчно настоятелно и достатъчно често, накрая все някой ще ти повярва.

„Всичко ще се нареди — успокояваше се Блак. — Ще сключим сделката. — В крайна сметка, те имаха преимущество и процесът на поглъщане на другите здравноосигурителни фондове вече течеше. — Тъкмо тук ни липсва Гари. Аз просто не съм в състояние да търпя безкрайните срещи и лицемерието, необходимо, за да привлечем на своя страна ключовите фигури. Кал знае какви лостове за натиск, за да го постигне, но неговата агресивност просто не действа при всеки. Ако не сме предпазливи, някои могат да се насочат към други компании.“

Намръщен, пъхнал ръце в джобовете си, Питър Блак продължаваше да крачи покрай новото крило на болницата. Мислеше си за първите си дни тук и с мрачно възхищение си спомняше способността на Гари Лаш да влиза под кожата на хората. Просто надяваше чаровната си маска и когато се наложеше, онова загрижено изражение, което владееше до съвършенство.

„Гари знаеше какво прави и когато се ожени за Моли — каза си Блак. — Тя беше идеалната домакиня и притежаваше нужния външен вид, пари и семейни връзки. Важните клечки наистина се чувстваха поласкани, когато ги канеше на вечеря… Всичко вървеше толкова гладко, като по вода — помисли си той, — докато Гари не прояви глупостта да свали онази Анамари Скали. От всички сексапилни млади жени на света, той трябваше да избере тъкмо медицинска сестра, която случайно се оказа и умна. Прекалено умна.“

Стигна до входа на тухлената сграда в колониален стил, в която се помещаваха офисите на „Ремингтън Хелт Мениджмънт“. За миг се поколеба дали да не продължи разходката си, но после реши да влезе вътре. Предстоеше му сериозна работа и рано или късно трябваше да се заеме с нея.

В десет часа му позвъни изпадналата в истерия Джена.

— Питър, чули новините? Жената, която снощи била убита на паркинга на ресторант в Роуейтън, била идентифицирана като Анамари Скали и полицията разпитва Моли. По радиото току-що я обявиха за заподозряна.

— Убили са Анамари Скали?! И Моли е заподозряна?! — Питър Блак продължи да изстрелва въпроси и да разпитва Джена за подробности.

— Очевидно Моли се е срещнала с Анамари в ресторанта — поясни тя. — Нали си спомняш, в събота ни каза, че искала да се види с нея. Според сервитьорката, Анамари първа си тръгнала, но Моли я последвала след по-малко от минута. Когато по-късно ресторантът затворил, явно някой забелязал, че на паркинга има автомобил. Проверили го, защото имали проблеми с тийнейджъри, които спирали да пият там. Но открили Анамари, убита с нож.

Когато затвори слушалката, Питър Блак се отпусна назад със замислено изражение. Миг по-късно се усмихна и дълбоко въздъхна, сякаш от плещите му се бе смъкнала огромна тежест. Той бръкна в едно от страничните чекмеджета на бюрото, извади бутилка, наля си в малка чаша и я вдигна като за наздравица.

— Благодаря ти, Моли — каза Питър и отпи.