Мери Хигинс Кларк
Пак ще се срещнем (17)

15.

Анамари Скали енергично крачеше към скромната къща в Йонкърс, първата от всекидневната й обиколка по домовете на възрастните хора, за които се грижеше. След повече от пет години се беше примирила със съдбата си, поне до известна степен. Вече не и липсваше работата в болницата, която някога обичаше. Вече не гледаше всеки ден снимките на детето си. Бяха се договорили, че след петата му година осиновителите му не са длъжни да й ги изпращат. Бяха изтекли месеци, откакто получи последната снимка на момченце очертаващо се като същинско копие на баща си Гари Лаш.

Сега носеше моминското име на майка си, Санджело. Тялото й се бе закръглило и също като майка си и сестра си, вече носеше дрехи четирийсет и четвърти номер. Тъмната коса, някога спускала се до раменете й, беше къдрава, късо подстригана и плътно обрамчваше сърцевидното и лице. На двайсет и девет години тя изглеждаше точно такава, каквато е — опитна, практична и добродушна. Нищо във външния й вид не напомняше за сексапилната „друга жена“ от делото за убийството на доктор Гари Лаш.

По-предишната вечер Анамари бе гледала по новините изявлението на Моли Лаш. Видът на затвора „Найънтик“ й подейства ужасно. Оттогава я измъчваха спомените за онзи ден преди три години, когато отчаянието я накара да мине с колата си оттам. Беше се опитала да си представи как би се чувствала вътре.

„Защото мястото ми е там“ — яростно промълви тя, докато се изкачваше по напуканото бетонно стълбище към дома на госпожа Олсън. Но тогава куражът й я бе напуснал и тя се прибра направо в малкия си апартамент в Йонкърс. Малко оставаше да позвъни на онзи добронамерен адвокат, който се отнесе с толкова голямо търпение към нея в болницата „Лаш“, за да го помоли да й помогне да се предаде на щатската прокуратура.

Анамари позвъни на вратата на госпожа Олсън, отключи си с нейния ключ и бодро извика „Добро утро“. През пялото време имаше злокобното предчувствие, че новоразпаленият интерес към убийството на Лаш неизбежно ще насочи следите към нея. А тя не искаше да я открият.

Страхуваше се от този момент.