Мери Хигинс Кларк
Пак ще се срещнем (1)

Благодарности

Всяка история обикновено започва с „имало едно време“. Тази фраза бележи началото на едно пътуване в спомените и фантазията. Образи на хора изникват в съзнанието ни. Анализираме проблемите им. Разказваме техните съдби. А за това винаги ни е нужна помощ.

Пожелавам на моите издатели Майкъл Корда и Чък Адамс вечно да греят щастливите им звезди и им благодаря за постоянните напътствия, насърчения и редакции. Те са най-добрите! Безкрайно съм ви задължена, момчета.

Отговорният редактор Джипси да Силва, редакторът Каръл Кат, коректорът Барбара Рейнър и моите помощници Каръл Бауи и Ребека Хед продължават щедро да ми отделят от времето си и да ме обграждат с грижи. Бог да ви благослови! Благодаря ви.

Задължена съм на съветничката ми по въпросите на връзките с обществеността Лисъл Кейд, винаги моя вярна приятелка, критичка и популяризаторка.

Много благодарности на литературните ми агенти Джийн Уиник и Сам Пинкъс за ценните им съвети и окуражаване.

Дължа огромна признателност на моите приятели, които толкова щедро споделиха с мен медицинския, юридическия и техническия си опит: психиатърът доктор Ричард Роукема, психоложката доктор Айна Уиник, пластичният хирург доктор Бенет Ройтънбърг, адвокатът-криминалист Мики Шърман, писателките Линди Уошбърн и Джудит Келман и продуцентът Лий Ан Уилик.

Благодаря на семейството ми за постоянната помощ: на Мерилин, Уорън, Шарън, Дейвид, Каръл и Пат Кларк, на Джон, Деби, Барбара, Триш, Нанси и Дейвид Конхийни. Признателен съм на моите приятели, които четяха ръкописа „в развитие“: Агнес Нютън, Айрини Кларк и Надин Петри.

И разбира се, много обич и адмирации на „Него“, моят съпруг Джон Конхийни, който наистина е образец за търпение, съчувствие и духовитост.

И накрая, още веднъж ще си позволя с удоволствие да цитирам моя ренесансов монах: „Книгата е завършена. Оставете автора да говори“.