Макс дьо Вьози
Съпруг по поръчка (9)

IX

Веднага щом се раздели с партньорката си, Дидие се отдалечи бързо.

„Някой път са нужни големи усилия, за да бъде човек разумен — помисли си той. — Малката беше прекрасна.“

Но преодоля бързо лекото съжаление, което го обхващаше.

„Още един хубав спомен за по-късно… Ние съжаляваме най-много за жените, които не сме имали. След няколко години ще си кажа, че съм минал покрай щастието, а при това, повече от сигурно е, че ако бях продължил флирта с това младо момиче, щях да имам не едно разочарование, когато я опознаех по-добре.“

Несъзнателно той подаде номера си на гардеробиерката. Докато тя търсеше шубата му, той си припомни изведнъж причината, заради която бе дошъл на този прием:

„Мишо ще бъде вбесен! Ще му драсна две думи, за да не ме търси цялата вечер. Утре ще му обясня, че решително не чувствувам в себе си склонност към женитбата.“

Той извади една от визитните си картички и се приготви да напише няколко думи за извинение.

Изведнъж някой го удари по рамото. Дидие се извърна с нескрито смущение и позна господин Мишо.

— Е, къде отивате? — запита го Мишо благодушно. — Какво чакате, за да ви представя на клиентката ми?

— Безполезно е — отговори Валанкур, като поклати глава.

Другият се отдръпна с отлично изиграна престорена изненада.

— Какво знаете вие? Преди всичко не сте сигурен коя е.

Но адвокатът бе убеден в противното.

— Отгатвам… девойката в зелено, нали?

Директорът на „Агенция Мишо“ се засмя с глас.

— Откъде измислихте това?

— Не е ли тя? — учуди се Дидие.

— Разбира се, че не — обясни другият. — Аз бях ви казал хубаво и много изискано момиче. Малката девойка, с която бях преди няколко минути, не отговаря напълно на това описание.

— О, не — съгласи се Дидие. — Тя изглежда ексцентрична…

— Точно така — прекъсна го Мишо, — как сте могли да се заблудите така? Вие прочетохте описанието на тази, която ви интересува: светлокестеняви коси, черни очи, висока и пр.

— Вярно — съгласи се младият мъж, поразен от учудване.

Дидие пламна при мисълта за направената грешка. Как той, така уравновесен и разумен, бе загубил дотолкова хладнокръвието си?

— Признавам — каза той с лека насмешка, — че се обърках напълно, когато видях жената, която ви придружаваше. Нейната зелена рокля ме порази.

— Напълно ли сте сигурен, че не сте поразен по-скоро от чара на партньорката ви в танца? Струва ми се, че онази девойка бе прекрасна.

Дидие се усмихна одобрително.

— Вярно е — съгласи се той, — тя беше прекрасна.

— И един проект за женитба с нея би бил много по-привлекателен, отколкото с всяка друга?

Лицето на адвоката стана сериозно. За миг той си припомни малко надменния чар на непознатата.

— Наистина — промълви той замечтано. — Даже за толкова екстравагантно приключение, за каквото се касае, човек би предпочел една приятна партньорка. Но за съжаление — продължи той с горчивина — непознатата не отговаря ни най-малко на девойката, която ще ми представите.

— Откъде знаете? — запита господин Мишо, който бе започнал да се забавлява.

Валанкур повдигна леко рамене.

— Вашата трябва да има самоувереността, която дава богатството. Самото й желание да си купи съпруг издава независим и властен характер; тя сигурно е малко мъжествена, дръзка и превзета.

Тази вечер Валанкур решително не беше снизходителен към тази, която господин Мишо му предлагаше. Но другият не се сърдеше.

— Вие не можете да си представите, драги господине — отбеляза той сърдечно, — колко много ме забавляват вашите предположения. Тази вечер вие забравяте само едно нещо — че най-обикновената на вид жена е някой път страшно опасна. Познавам момичета, които пушат с цигарета и носят монокли, които имат вид на напълно еманципирани, а всъщност по-късно ще бъдат отлични съпруги и майки.

— Това е възможно, но лично аз се ужасявам от тези, които подражават на момчетата, даже ако са ангели.

— Естествено нашият мъжки инстинкт се плаши; въпреки че на моята възраст човек открива, че за да познава добре характера на една жена, трябва да живее с нея… и все пак!

— Това е много успокоително, когато се касае за опитен брак!

— О, но позволете…

Валанкур го прекъсна със смях:

— Да, да, досещам се. Въпреки всичко, вашата кандидатка има всички най-добри качества.

— Убеден съм в това.

— Е, добре — заяви адвокатът спокойно, — бъдете уверен тогава, че и аз имам известни качества и въпреки че се полъгах от този странен проект за женитба, нямам желание да пострадам от него.

И понеже директорът на „Агенция Мишо“ го гледаше малко неприятно изненадан, Дидие започна да се смее.

— Хайде, хайде, не се ядосвайте, всичко ще се нареди; аз съм съвсем почтен човек. А сега покажете ми оригиналната си клиентка. Веднага ще ви кажа мнението си за нея.

Другият се усмихна.

— Излишно е, драги господине…

Господин Мишо замълча за малко и след това прибави сладникаво:

— Аз знам вече мнението ви: тя е прекрасна.

Валанкур погледна събеседника си озадачен.

— Как бих могъл да я преценя? Вие не сте ми я показали.

— Не, но вие я познавате и ми говорихте за нея.

— Аз!

Напълно недоумяващ, адвокатът погледна Мишо, който продължаваше да се усмихва, след това се огледа наоколо. Изведнъж като светкавица той помисли за девойката, с която бе танцувал.

— Тя! — промълви Дидие изненадан.

— Да — потвърди с леко кимване възрастният мъж.

— Не се ли шегувате?

— Ни най-малко, самата истина е!

— Просто невероятно!

Той не можеше да се съвземе. Учудването му беше толкова голямо, че даже остана сериозен, смутен и с някакво неясно чувство на болка.

— Размислете — настоя Мишо, — руса, с черни очи…

— Да, да… описанието — отговори Дидие с унесен глас.

— Представете си учудването ми, като ви видях да танцувате с нея.

Адвокатът размишляваше.

— Аз отидох да я поканя — обясни той, — но си спомням, че ме разглеждаше крадешком. Тя е знаела кой съм; няколко пъти улових любопитния й поглед, спрян върху мен… Когато си отивах, настояваше да остана.

— Тя ме предупреди, че си отивате.

— Тя? — повтори отново Валанкур.

Сега, когато учудването му бе минало, той се съвземаше и възвръщаше самообладанието си.

— Бихте ли ми казали името й? — запита той.

— Установено ли е вече окончателно, че тя ви харесва и че приемате…

— Естествено — прекъсна го Дидие. — Външността й е идеална.

Спомняйки си всичко, което бе казал на събеседника си преди малко, той се развесели напълно.

— Е, кой би допуснал? А аз се мислех за добър психолог! Как ни мамят жените! Бих се заклел, че тя е най-спокойната и най-срамежливата от всички присъствуващи девойки!

Другият поклати глава усмихнат.

— Аз ви го казах: човек не може да бъде никога сигурен с жените! Все пак — прибави той убедително — това младо момиче е наистина извънредно добро. Според мен тя има отлични качества… въпреки необикновеното й желание.

Адвокатът се усмихна малко по-уверено.

— Да се надяваме, че е така.

— Ще видите, тя е необикновена жена.

— Толкова по-добре! Ще бъде добра партньорка в играта, която ще играем. Кога ще ми я представите официално?

— Аз няма да ви я представя, всички тук ме познават и това ще привлече вниманието им и върху нея, и върху вас. Вие я познавате. Тя също. Най-добре е да отидете самичък при нея, ще я предупредя, че сте в течение на всичко.

Младият мъж одобри:

— Докато вие й говорите, аз ще изпуша една цигара на терасата — реши той.

Тъй като още не се бе съвзел напълно от изненадата, той имаше нужда да размисли преди тази първа среща. Без да обръща внимание на това, което ставаше около него, Валанкур излезе на терасата.

Чистият и прохладен въздух му подействува успокоително. Цигарата му помогна още повече да подреди мислите си.

„Положението е много забавно! — каза си той. — Не мога да отрека, че бъдещата ми жена ми харесва; остава да се види дали ще успеем да изградим между нас стена на коректност и безразличие след такова свободно и шеговито начало.“

Той остана замислен доста дълго време; когато цигарата му започна да догаря, преди да я хвърли, той си каза:

„Това, което би било гибелно, е да се влюбя някой ден в жена си. Далеч от такива шеги, драги ми Дидие, не бива да се забравяш!“

С малко скептична усмивка на уста той се върна в салоните, за да намери тази, която наричаше своя партньорка в играта на ултрамодерна женитба, която се готвеха да играят.