Макс дьо Вьози
Съпруг по поръчка (5)

V

Дидие Валанкур вложи цялото си старание, за да не пропусне срещата, която господин Мишо му бе определил.

Още в десет часа сутринта той се яви в „Агенция Мишо“, в кабинета на директора.

— Тази точност говори добре за вас — забеляза директорът, познавайки младия мъж.

— Никога не оставям да ме чакат, защото и аз не обичам да чакам.

Господин Мишо се възхити мислено от малко надменното държане на посетителя.

„Личи си, че е от добър произход“ — помисли си той. А гласно заяви:

— Точността е учтивостта на кралете. Седнете, драги господине; сега ще видим с какво мога да ви бъда полезен в действителност.

Младият мъж потрепери едва забележимо.

— О! Извинете! — възрази той. — Държа да се отбележи, че аз съм тук само заради едно нещо, извън което нищо не ме интересува: да се запозная с оригиналната девойка, която ви е посетила завчера.

Господин Мишо се усмихна.

— Наистина ли никоя друга жена, даже ако е също така богата и ако предлага условия, които не са така… анормални, няма да ви хареса повече?

— Никоя друга — отвърна младият мъж без колебание. — Повтарям ви, че именно претенциите на тази жена, които намирам оригинални, ме съблазняват! Тя трябва да е сигурна в себе си или да е надъхана с тайнствената сила, която се крие в парите, за да се осмели на такава сделка. Защото, най-после, женитбата сама по себе си е спънка, която ограничава силата на волята на всяко същество. Независимо от това дали иска, или не, тя си взема господар, който ще тегне върху живота й и ще направи от нея или щастливка, или нещастница!

— Не вярвам, че тази девойка е имала някога предвид възможността да бъде нещастна — отвърна предпазливо господин Мишо, който оставяше на драго сърце новодошлия да говори.

— Да не би парите й да я предпазват от това? — продължи младият мъж.

— Може би…

— Освен ако — настоя Валанкур — я води неопитността й, както слепецът следва ръката на детето.

— Не! — отговори след кратко обмисляне директорът на „Агенция Мишо“. — Тази млада жена върви право към целта, силна със силата, която чувствува в себе си. Тя ще се отърве от мъжа, ако не е по вкуса й. Тя ще му плати достатъчно скъпо, за да не остане никога като пречка пред нея.

— Един мъж може винаги да изисква от една жена много повече от това, което тя може да му даде — забеляза посетителят, увлечен от разговора, тъй като в цялата работа виждаше богат материал за психологически наблюдения и изследвания.

— Навярно затова тя държи на добре възпитан във всяко отношение мъж — отвърна господин Мишо с тънка усмивка. — Моята клиентка е почувствувала, че едно силно същество може винаги да срещне пред себе си друго, по-силно. Но тя е жена и от женствеността си прави оръжие, като има предвид, че добре възпитаният мъж не противоречи никога на една жена. И тъй като богатството й позволява винаги да компенсира щедро неприятностите, които би причинила, тя избира този начин на женитба и се опитва да бъде щастлива посвоему.

— Е, добре — настоя адвокатът със светнали от удоволствие очи, без да си дава сметка за възторга си, — точно това ми харесва, точно неизвестността ме привлича! Кое ще бъде слабото място, където тези две същества ще се сблъскат? Ако младото момиче, за което говорите, е наистина интелигентно и привлекателно, струва ми се, че не може да съществува по-хубаво приключение за всеки мъж.

Лицето на господин Мишо засия при една скрита мисъл.

„Има заразителна лудост — помисли си той. — Струва ми се, че тази девойка ще срещне истинския си партньор, който е също така възторжен, както тя.“

Все пак, свикнал да разкрива маневрите на толкова много зестрогонци, които се бяха обръщали към него, той въздържа чувствата си.

— Едно приключение, което носи петнадесет хиляди франка на месец, е винаги хубаво приключение — забеляза той просто. — Но главното е да го заслужите.

— Искате ли да ми съобщите условията й? — отвърна само посетителят, чийто възторг сякаш изведнъж се бе изпарил.

Господин Мишо му подаде тънко досие, в което главните сведения, дадени от Клод Фремон, бяха грижливо извадени.

Дидие Валанкур започна да ги прелиства, сякаш търсеше да прочете между редовете всичко, което не бе писано и което би искал да знае.

Господин Мишо не го изпускаше от погледа си и се възхищаваше в себе си от забележителното равнодушие и безстрастие на младия мъж.

— Тези листове от самата нея ли са писани? — осведоми се адвокатът, когато стигна до края на последната страница.

— Не, един от чиновниците състави това досие според формуляра, който клиентката попълни и който ние проверихме.

— Жалко — заяви младият мъж, — бих искал да изуча почерка на тази жена.

— Нейният формуляр е строго поверителен — отвърна господин Мишо с тон, който не позволяваше никакво настояване.

— Към досието няма ли някаква фотография? — запита Дидие.

— Няма нищо подобно.

Настана внезапно мълчание, което бе нарушено от посетителя.

— Условията, които клиентката ви е поставила, не ми се виждат от такова естество, че да променят намерението ми: потвърждавам кандидатурата си за тази женитба.

— Прочетохте ли добре, женитбата ще бъде фиктивна.

— Видях!

— И това условие ли не ви се вижда прекалено?

— Напротив, то ми харесва! — заяви хладно странният кандидат. — Тази млада жена е разбрала отлично колко трудно е почтен мъж да бъде принуден да изрази чувства или желания, които не изпитва.

— Хайде де! — възкликна господин Мишо, смутен от такова схващане. — Аз бях убеден в обратното — че това условие ще се види много унизително на всеки сериозен и почтен мъж.

— Защото сте разгледали само повърхностно въпроса — отговори другият спокойно и с най-голямо хладнокръвие.

Господин Мишо се усмихна малко загадъчно и разпери ръце, сякаш искаше да каже: Всеки си има свое мнение. Но дълбоко в себе си той мислеше, че модерната младеж има наистина странни схващания.

Преди един почтен мъж би се почувствувал засегнат и унизен от това условие; днес човек с добро възпитание и от добро семейство заявяваше, че то е много честно и приемливо; нещо повече — той, изглежда, го предпочиташе.

Господин Мишо беше петдесет и пет годишен; той пресметна, че нещата се бяха изменили много от времето на неговата младост. От двадесет години човешките разбирания вървяха с големи крачки към съвършено ново схващане за доброто и злото. Ако нещата се развиваха в същия дух, какво щеше да остане от условностите и предубежденията, когато неговият внук стигне до неговата възраст?

И като всички хора, които са изживели по-голямата част от живота си и крачат към крайната цел, той въздъхна печално заради странната промяна на нравите, въпреки че именно на нея дължеше огромния успех на „Агенцията“ и голямото богатство, което бе натрупал.

Дидие Валанкур прекъсна най-после мълчанието на господин Мишо.

— Тогава — попита той — мога ли да се надявам сега, че ще ме представите на клиентката си? Или имате да ми задавате още въпроси?

Директорът на бюрото за женитби отвори чекмеджето на писалището си и извади печатан лист, приличен на този, който бе дал на Клод, само че в друг цвят.

— Ето въпросника, пригоден за мъжете-кандидати. Бъдете така добър да отговорите с колкото е възможно повече подробности.

Както преди, той извести, че всяко неотговарящо на истината сведение ще стане причина за изключването на кандидата.

Когато след няколко минути Дидие Валанкур му връчи грижливо попълнения лист, господин Мишо обясни:

— Едва след като съставим досието ви, може да ви представя на клиентката си. Дотогава ето ви бележка, за да посетите нашия лекар… Ето друга за зъболекаря ни… Бъдете така добър да се подложите на техния щателен преглед.

— Какво? — възкликна младият мъж с неудоволствие. — Нима трябва да се подчиня и на тези условия?

— Това се изисква от правилниците, ни и ние не допускаме никакви изключения. Ако не ви харесва, може да унищожите въпросника и да не отивате по-нататък.

— Не, не! — извика Дидие изненадан.

Изведнъж той избухна в смях.

— Я гледай — забеляза той весело, — съвсем не очаквах подобни условия и това е най-забавното нещо, което ми се е случвало досега…

— О! — заяви директорът тежко. — Струва ми се, че ще се учудвате още много, драги господине.

И ставайки, протегна ръка на младия мъж.

— Подложете се на този двоен преглед колкото е възможно по-скоро и едва след това ще видим шансовете ви — дали ще може да бъдете предложен като кандидат на клиентката ми.

— Отивам още сега — отвърна весело адвокатът, взел твърдо решение.

Той с мъка се държеше сериозно — толкова приключението му се виждаше странно, но когато остана сам, избухна в смях.

— Чудесно! — провикна се той. — Истинска комедия. Ще бъде много забавно! Само дано отговарям на условията. Сякаш на този дяволски човек му прави удоволствие да ги умножава. Цялата история е толкова вълнуваща, както различните ми студентски изпити.