Робърт Силвърбърг
Нещо ужасно се разхожда тук (9)

9

Към четири следобед Мукерджи свърши повечето от задачите си за деня. Можеше вече да се освободи. Следващата му обиколка на пациентите нямаше да започне преди девет вечерта. Но не можеше да се отпусне: оставаха му грижите за космонавтите от карантинното. Накадай беше изпратил резултатите още в два часа и сега те бяха затрупани дълбоко в информационния терминал на Мукерджи. Крайно време бе да ги погледне. Натисна клавишите на терминала, поиска да се отпечатат докладите на Накадай и те започнаха да излизат.

Мукерджи прехвърли жълтите листове. Рефлекси, заряд на синапса, степен на нервна йонизация, ендокринен баланс, дишане, кръвообращение, мозъчна молекулярна обмяна, възприемане на сетивните органи, ЕЕГ… Не, дотук нищо нередно. От тестовете се виждаше, че шестимата, идващи от Звездата на Нортън, се нуждаеха страшно от почивка — изтощени нерви, лоши рефлекси — но нямаше никаква следа за нещо по-сериозно от хроническа липса на сън. Не можеха да се установят признаци на мозъчно нарушение, инфекция, нервно разстройство или други органични нередности.

На какво се дължаха тогава тези ужасни кошмари?

Набра телефонния номер на Накадай.

— Карантинен отдел — каза гърлен глас почти веднага и малко по-късно слабото мургаво лице на Накадай се появи на екрана. — Здравей, Пит. Тъкмо щях да ти се обаждам.

— Едва преди малко свърших — каза Мукерджи. — Но прегледах резултатите, които си ми изпратил. Ли, там няма нищо.

— Както си и мислех.

— Какво става с хората? Трябваше да ми се обадиш, ако някой от тях сънува кошмари.

— Никой не се е оплакал — отвърна Накадай. — Фолкърк и Родригес спят от единадесет. Като трупове. Шмидт и Керъл си легнаха в един и половина, а Уебстър и Скиавоне — в три. Всички са все още дълбоко унесени, като че ли не са спали от години. Сложих ги под контрола на автомата, който ми изпрати, и наблюдаваните параметри са напълно нормални. Искаш ли да ти изпратя данните?

— Защо бързаш? Ако нямат халюцинации, какво ще науча?

— Означава ли това, че мислиш да прескочиш умствената проверка тази нощ?

— Не знам — каза Мукерджи, като вдигна рамене. — Предполагам, че няма да има смисъл. Ще свърша вечерната си обиколка около единадесет часа и ако има защо да влизам в главите на космонавтите, ще го направя. — Той се намръщи. — Слушай, не казваха ли, че всеки от тях сънува кошмари при най-обикновено заспиване?

— Да.

— А тук те спят за пръв път извън кораба, откакто кошмарите са започнали, и никой не е обезпокояван. Никакви следи от възможно халюциогенно мозъчно увреждане. Знаеш ли какво, Ли? Започвам да стигам до една много глупава хипотеза, каквато и те ми предложиха тази сутрин.

— Че халюцинациите са причинени от някакво невиждано чуждо същество? — попита Накадай.

— Нещо подобно. Ли, какво е състоянието на кораба, с който са дошли?

— Бил е подложен на обикновените пречиствателни процедури и сега е в изолация, докато разберем какво става.

— Ще мога ли да се кача на борда му? — каза Мукерджи.

— Предполагам, че да, но защо…?

— Заради дивото предположение, че нещо външно предизвиква кошмарите и че то още е на борда на кораба. Може би и такъв слаб телепат като мене ще може да регистрира наличието му. Можеш ли да го уредиш бързо?

— За десетина минути — каза Накадай. — Ще мина да те взема.

Накадай дойде скоро с една кола. Когато се отправяха към площадката за приземяване, той подаде на Мукерджи сгънат космически скафандър и му каза да го облече.

— Защо?

— В кораба няма въздух. Решихме, че ще бъде по-добре да не го оставяме на атмосферата. Налице е също още и радиацията от обеззаразителния процес.

Мукерджи се размърда трудно в скафандъра.

Стигнаха до кораба: стандартен междузвезден кораб, задвижван с нула-гравитация, който изглеждаше малък и самотен в ъгъла на пистата. Кордон от роботи го пазеше изолиран, но предупредени от контролния център, роботите пуснаха двамата лекари да минат. Накадай остана вън. Мукерджи се вмъкна в аварийния шлюз и след като люкът се отвори, влезе в кораба. Движеше се внимателно от кабина в кабина, като човек в гора, на когото са казали, че на всяко дърво има ягуар. Докато се оглеждаше, той се настрои колкото бе възможно по-бързо на пълно телепатично приемане и широко отворен, чакаше телепатичен контакт с това, което можеше да се крие на кораба.

— Хайде. Действувай.

Пълна тишина на всички дължини на умствените вълни. Мукерджи провери навсякъде: товарния трюм, кабините на екипажа, командното помещение. Навсякъде празно, всичко спокойно. Сигурно той би могъл да установи присъствието на телепатично същество тук, независимо колко чуждо бе то. Ако то беше способно да достига създанието на спящ космонавт, би трябвало да може да се свърже също и със съзнанието на буден телепат. След петнадесет минути Мукерджи напусна доволен кораба.

— Тук няма нищо — каза той на Накадай. — Все още сме доникъде.