Робърт Силвърбърг
Нещо ужасно се разхожда тук (11)

11

В девет и половина вечерта, с опънати нерви и зачервени очи, д-р Питър Мукерджи се върна към невропатологичните си задължения. Отделението беше пълно: шизоиден колапс, каталептична ригидност, Сатина в комата си, половин дузина обикновени истерии, два случая на парализа, загубване на речта и куп други, достатъчни да го държат на крак по шестнадесет часа на ден и да докарват телепатичните му сили, да не става дума за обикновените му медицински способности, до краен предел.

Приемателят зад ухото му каза:

— Д-р Мукерджи, моля, обадете се веднага в кабинета на д-р Бейли.

Бейли? Шефът на невропатологичното отделение беше още зад бюрото си? Какво имаше пък сега? Естествено такова повикване не можеше да се пренебрегне. Мукерджи съобщи на контролния център, че са прекъснали обиколката му и се запъти бързо надолу по коридора към матовата стъклена врата с надпис: „Семюел Ф. Бейли, доктор на медицинските науки“.

Завари почти половината персонал на невропатологията. Бейли, петдесетгодишен мъж с надуто лице и пясъчно-жълта коса, но изключително квалифициран професионално, натискаше разни бутони и се мръщеше. Кимна на Мукерджи за поздрав. Не бяха в особено добри отношения; Бейли, някакси старомоден в държанието си, не беше много съгласен с приложението на телепатията като средство за лечение на умствени заболявания.

— Тъкмо казвах — започна Бейли, — че тези сведения са били събирани през целия ден и кой знае защо са предадени всичките на мен. Слушайте: двама сърдечноболни пациента под упойка претърпяват силен шок, описан от един лекар като сетивно пренатоварване. Единият реагира със спиране на сърдечната дейност, другият с мозъчен кръвоизлив. Двамата умират. Пациент, лекуван за ендокринна рестабилизация, получава изтичане на адреналин, докато спи, и се връща с шест месеца назад в графика на лечението. Пациент, подложен на мозъчна операция, започва да се гърчи на операционната маса въпреки съответната анестезия и бива засегнат лошо от лазерите. И така нататък. Компютърна проверка на общите ЕЕГ-модели показва, че други четиринадесет пациенти освен споменатите са били подложени на изключително силни кошмари през последните единадесет часа, почти всичките с такова въздействие, че пациентът е получил в известна степен психично нараняване и често физиологично увреждане. Контролният център не съобщава за отбелязани случаи на предишни епидемии от лоши сънища. Няма причини да се предполага разпространяващо се неразположение заради храната. Все пак спящи пациенти продължават да страдат и тези, чието положение е особено критично, могат да бъдат изложени на страшен риск. Почти веднага беше прекъсната упойката на някои болни, при които бе възможно, и графикът за спане на други бе променен, но явно това не е достатъчно добра мярка. — Бейли млъкна, огледа се и прикова погледа си върху Мукерджи. — Контролният център изложи една хипотеза, че психопат със силни телепатични възможности се разхожда на воля из болницата, измъчва спящи пациенти, като им предава такива картини, които за тях приемат формата на ужасяващи кошмари. Мукерджи, какво мислите за тази идея?

— Напълно допустима, предполагам — каза Мукерджи, — въпреки че не мога да си представя защо един телепат ще иска да се разхожда и да разпространява кошмари. Но сравнил ли е контролният център всичко това с положението в карантинната сграда?

Бейли се втренчи в бутоните пред себе си.

— Каква е тази работа?

— Шест космонавти, които дойдоха рано тази сутрин, разказват, че по време на завръщането си са страдали от хронични кошмари. Д-р Ли Накадай ги изследва; той ме повика като консултант, но аз не можах да разкрия нищо полезно. Мисля, че има по-късни резултати в кабинета ми, но…

— Контролният център изглежда се интересува само от събитията в болницата — каза Бейли, — а не в звездопорта като цяло. И ако вашите космонавти са имали кошмари по време на полета, няма начин симптомите им да се прехвърлят върху…

— Именно! — прекъсна го Мукерджи. — Те са сънували кошмарите в космоса. Но те спят от сутринта и Ли Накадай казва, че си почиват спокойно и мирно. През това време избухването на епидемията от халюцинации започна тук. Което означава, че „нещото“, каквото и да е то, което ги е безпокоило по време на пътуването, се е озовало на свобода в болницата — някакво същество, способно да възбужда такива ужасяващи сънища, че те довеждат космонавти-ветерани до границата на нервен припадък и могат да засегнат сериозно и дори да убият някого с лошо здраве. — Забелязал, че Бейли и другите го гледат някак странно, Мукерджи продължи с по-въздържан тон. — Съжалявам, ако това ви звучи фантастично. Аз проверявах тази възможност цял ден, така че имах известно време да свикна с нея. И някои мисли започнаха да се съгласуват в съзнанието ми едва сега. Не казвам, че идеята ми е непременно правилна. Просто казвам, че това е приемливо обяснение, че то подхожда на собственото предположение на космонавтите относно това, което ги е измъчвало, че съответствува на обстоятелствата в случая, и че заслужава внимателно разследване, ако искаме да спрем „нещото“, преди да загубим още някой пациент.

— Добре, докторе — каза Бейли. — Как предлагате да водим разследването?

Мукерджи беше поразен. Не се беше спирал цял ден и изведнъж Бейли му възлагаше тази гонитба на призраци, без да го пита! Но видя, че нямаше как да откаже. Беше единственият телепат всред персонала и ако предполагаемото същество беше наистина на свобода в болницата, как би могло да бъде открито, освен от телапат?

Борейки се с умората, Мукерджи каза грубо:

— Добре. Като начало искам карта на всички случаи на кошмари, карта, която да показва местонахождението на всяка жертва и приблизително времето на появяване на халюцинацията…