Робърт Силвърбърг
Нещо ужасно се разхожда тук (13)

13

— Добре — каза Мукерджи мрачно малко преди полунощ. — Мисля, че сега имаме ясни следи.

Седеше под големия колкото стена екран, на който контролният център бе начертал триизмерен схематичен план на болницата. Ярки червени точки отбелязваха мястото на всеки случай на кошмари, а жълти чертички — вероятният маршрут на невижданото чуждо същество.

— Дошло е може би по страничния път, директно от кораба и е влязло най-напред в отделението за сърдечноболни. Леглото на мисис Малдонадо е тук, на мистър Гинес ето там. После се е качило на втория етаж, обиколило е централното крило и е въздействувало на съзнанията на пациентите тук, тук и тук между десет и единадесет часа сутринта. Няма сведения за случаи на халюцинация през следващите час и десет минути, но после идва неприятният инцидент в операционната зала на третия етаж и след това…

Мукерджи затвори уморените си очи. Наложи си да продължи и проследи останалия път на натрапника за информация на слушащите го лекари и персонала на болничната охрана. Накрая каза:

— Това е. Смятам, че сега „нещото“ трябва да е някъде между петия и осмия етаж. Движи се много по-бавно от сутринта, може би поради изчерпване на енергията. Ние трябва да задържим плътно затворени крилата на болницата, за да възпрепятствуваме свободното му движение, ако е възможно, и да се опитаме да стесним мястото, където може да се намира.

Един от охраната каза леко войнствено.

— Докторе, как точно трябва да открием невидимо същество?

Мукерджи се пребори да не издаде безпокойството с гласа си:

— Видимият спектър не е единственият вид електромагнитна енергия във вселената. Ако това нещо е живо, то трябва да излъчва на някаква честота. Ние имаме отличен компютър с милиони сензорни клетки, монтирани из цялата болница. Не можете ли да настроите сензорите за следене на инфрачервена или ултравиолетова точка, движеща се в стая? Или дори за рентгенова, по дяволите. Не знаем какво може да бъде излъчването. Може дори да е гама. Вижте, нещо ужасно се разхожда на свобода из тази сграда и ние не можем да го видим, но компютърът може. Програмирайте го да търси.

— Може би енергията — каза д-р Бейли, — с която трябва да опитаме да го засечем, е телепатична, докторе.

Мукерджи вдигна рамене.

— Доколкото е въобще известно, телепатичните импулси се простират извън електромагнитния спектър. Но вие, разбира се, сте прав, че аз бих могъл да засека някакъв източник, и възнамерявам да претърся всеки етаж, веднага след като този инструктаж завърши. — Той се обърна към Накадай: — Ли, какво става с твоите космонавти под карантина?

— И шестимата изкараха осемчасов сън без никакви следи от кошмари. Сънували са малко, но съвсем нормално. През последните два часа им дадох да разговарят по телефона с някои от пациентите, които са сънували кошмари, и всички са единодушни, че сънищата, които са споходили днес хората тук, са от същия вид, структура и степен на ужаса като тези, които космонавтите са имали на борда на кораба. Картини на телесно разрушаване и чужди пейзажи, съчетани с преобладаващо, почти непоносимо чувство на изолация, самотност, отделяне от собствения си род.

— Което би подхождало на хипотезата за чуждо същество като причина за всичко — каза Мартинсън от екипа на психолозите. — Ако се разхожда наоколо, опитвайки се да се свърже с нас, да ни каже, че не иска да бъде тук, значи, и контактът му с човешкото съзнание се явява единствено под формата на ужасяващи кошмари…

— Защо контактува само със спящи хора? — попита един от младите лекари.

— Може би са единствените, които може да достигне. Може би будното съзнание е невъзприемащо — предположи Мартинсън.

— Струва ми се — каза някой от охраната, — че правим куп предположения, които не се основават на никакъв факт. Всички седите тук, говорите за невидимо телепатично нещо, което пуска кошмари на хората, а може да е просто вирус, който засяга мозъка, или нещо във вчерашната храна, или…

— Идеите, които прокарвате сега, бяха вече разгледани и отхвърлени. Ако ме извините, ще започна сега с изследването на сградата за телепатичен източник.

Мукерджи излезе, притискайки ръце върху пулсиращите си слепоочия.