Робърт Силвърбърг
Нещо ужасно се разхожда тук (18)

18

Една ръка докосна рамото на Мукерджи. Той се събуди мигновено, като премигваше и се опитваше да се овладее. Ли Накадай стоеше над него. Къде се намираха? Бяха в стаята на Сатина Рансъм. Бледата светлина на ранното утро навлизаше през прозореца. Трябва да е бил задрямал за момент. Главата му го болеше страшно.

— Търсихме те навсякъде, Пит — каза Накадай.

— Всичко е наред вече — промърмори Мукерджи. — Съвсем наред.

Разклати главата си, за да я избистри. Спомни си какво бе станало. На пода до леглото на Сатина клечеше нещо, голямо колкото жаба, но съвсем различно по форма, цвят и строеж на която и да е жаба. Той го показа на Накадай.

— Това е Взайърът — каза Мукерджи. — Чуждият терорист. Сатина и аз се сприятелихме с него. Накарахме го да се покаже. Слушай, той не се чувствува добре тук, би ли се срещнал с някой от ръководството на звездопорта да му обясниш, че при нас има едно същество, което трябва да бъде изпратено веднага обратно на Звездата на Нортън, и…

— Вие ли сте д-р Мукерджи? — попита Сатина.

— Да. Предполагам, че се бях представил, когато… ти си будна?

— Сутрин е, нали? — момичето се изправи, като се усмихваше. — Вие сте по-млад, отколкото мислех. И изглеждате толкова сериозен. Харесвам този цвят на кожата. Аз…

— Ти си будна?

— Сънувах нещо лошо — каза тя. — Или нещо като лош сън в съня. Не знам. Каквото и да е, беше наистина ужасно, но се чувствувам много по-добре, след като отмина. Почувствувах само, че ако продължа да спя, ще пропусна много хубави неща, така че трябваше да стана и да видя какво ново има по света. Разбирате ли нещо от това, докторе?

Мукерджи усети, че коленете му се подгъваха.

— Шокова терапия — промълви той. — Ние я освободихме от комата, без дори да знаем какво правим. — Той се приближи до леглото. — Слушай, Сатина. Не съм си лягал от милион години и не издържам повече на натоварването. Имам да говоря за хиляди неща с тебе, само че не сега. Съгласна ли си? Не сега. Ще изпратя д-р Бейли — той е шефът ми — и след като поспя малко, ще се върна и ще говорим за всичко, нали? Да речем в пет или шест тази вечер. Нали така?

— Да, разбира се, точно така — отвърна Сатина с трепкаща усмивка. — Ако чувствувате, че наистина трябва да си вървите, само ако аз… естествено. Вървете! Вървете! Изглеждате ужасно уморен, докторе.

Мукерджи й подари една целувка. После, хващайки Накадай за лакътя, се отправи към вратата. Когато излязоха, каза:

— Моля те, вземи Взайъра при тебе в карантинното и се опитай да го поставиш в условия, които ще са му приятни. И уреди пътуването му. Предполагам, че можеш да пуснеш космонавтите да си вървят. Отивам да се обадя на Бейли и после да спя.

Накадай кимна.

— Нуждаеш се от почивка, Пит. Ще уредя нещата.

Мукерджи се затътри по коридора към кабинета на д-р Бейли, като си мислеше за усмивката на лицето на Сатина, за тъжния малък Взайър, за кошмарите…

— Приятни сънища, Пит — извика Накадай.