Робърт Силвърбърг
Нещо ужасно се разхожда тук (4)

4

Отделението за сърдечни заболявания на болницата на звездопорта в Лонг Айлънд се намираше на партера, отзад, където можеше да се провежда плаващо лечение на пациентите, без да се нарушава гравитационното съотношение на останалата част от сградата. Както обикновено, болницата беше пълна. В космическите кораби хора винаги се разболяваха и повечето от тях биваха приемани за лечение още на самия звездопорт. В сърдечното отделение имаше много болни. В момента там се намираха дузина пациенти с инфаркт, които очакваха присаждане на сърце, девет бяха в процес на възстановяване след операцията, пет имаха коронарна хемостаза, на трима предстоеше операция на сърдечната камера, а на един — на аортата, и още десетина различни други случаи. Повечето от пациентите плаваха в безтегловност, за да се предпазят повредените им тъкани от гравитационното напрягане. Само болните с присадени сърца бяха под пълно земно притегляне, за да може новите им сърца да придобият необходимата еластичност и твърдост. Болницата се ползуваше с добро име, тъй като имаше най-ниския процент на смъртност в това полукълбо на Земята.

Загубата на двама пациенти за една сутрин беше шок за целия персонал.

В 0917 върху монитора светна червен сигнал за мисис Малдонадо, осемдесет и седемгодишна жена с отлично извършено присаждане на сърце. Тя беше развила остър ендокардит на връщане от обиколката на системата на Юпитер. Тъй като при нейната възраст й липсваше достатъчно жизненост, която да я поддържа през бавното възпроизвеждане на ново сърце посредством генетична стимулация, бяха й присадили изкуствено и от две седмици то работеше много добре. Но в болничния контролен център изведнъж се получиха мрачни данни от леглото на мисис Малдонадо: сърдечна дейност нула, кръвно налягане нула, дишане нула, пулс нула, всичко нула, нула, нула. ЕЕГ^[1]-лентата показа страшно отклонение — като че ли пациентката беше получила внезапен силен шок, последван от минута или две нередовно действие и после прекъсване на мозъчната дейност. Много преди който и да е от болничния персонал да стигне до леглото й, автоматичното химическо и електрическо съживяващо устройство започна да обработва пациентката, но вече бе късно: силен мозъчен кръвоизлив, настъпил съвсем непредвидено, бе нанесъл непоправими увреждания.

Втората загуба дойде в 0928: мистър Гинес, петдесет и една годишен, на когото преди три дена бе направена операция за коронарна емболия. Същият ред от събития. Сериозно разтърсване на нервната система, моментална и гибелна физиологична реакция. Възстановителните процедури — отрицателни. Никой от персонала не можеше да даде приемливо обяснение за смъртта на мистър Гинес. Както мисис Малдонадо и той беше спал спокойно до момента на фаталния удар.

— Като че ли някой е дошъл и извикал „бау“ в ушите им — промърмори един от лекарите. Той посочи страшното отклонение на ЕЕГ-следата: — Или пък са сънували непоносими кошмари и не са могли да издържат емоционалното претоварване. Но никой не е вдигал шум в отделението. А кошмарите не са заразителни.