Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
For Whom the Bell Tolls, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 26 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011)
Разпознаване и корекция
Дими Пенчев (2012)
Допълнителна корекция
mrumenov (2013)

Издание:

Ърнест Хемингуей. За кого бие камбаната

Американска

Първо издание

Превел от английски: Димитри Иванов

Редактор: Жени Божилова

Художник: Александър Поплилов

Художник-редактор: Ясен Васев

Техн. редактор: Стоян Панчев

Коректори: Петя Калевска, Евдокия Попова

Дадена за набор: юли 1979 г.

Подписана за печат: декември 1979 г.

Излязла от печат декември 1979 г.

ДИ „Народна култура“ — София, ул. „Г. Генов“ 4

ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул, „Н. Ракитин“ 2

История

  1. — Добавяне

Глава тридесет и пета

Робърт Джордън лежеше в спалния чувал до момичето Мария, което още спеше. Той лежеше по хълбок, с гръб към момичето, усещаше зад себе си дългото й тяло и сега тази близост беше само една лоша шега. Ах ти, ти, беснееше той против себе си. Да, ти. Още първия път, щом го зърна, каза си, че прояви ли дружелюбие, трябва да чакаш предателство. Глупак такъв. Жалък глупак. Но точка на това. Сега имаш да мислиш за другото.

Дали ги е скрил, дали ги е захвърлил? Надеждите не са големи. Пък и в тъмното нищо няма да намериш. Сигурно ги е запазил и ги носи със себе си. Взел е и динамит. Мръсен, долен, подъл пияница. Гадно лайно. Не можа ли да се измъкне, без да взима взривателя и детонаторите. И аз, глупака, как можах да ги оставя при тая щурава жена! Подлото му копеле с копеле, хитрец и предател! Мръсен cabron.

Престани и се успокой, викна си той. Трябваше да рискуваш и това беше най-добрият път. Просто те изиграха. Измамиха те като последния хапльо. Овладей се и стига си хленчил, стига си се сополивил като на Стената на плача. Откраднаха ти ги и това е. Да се пукнеш откъм гърба, пак няма да ги върнеш. Проклетата му мръсна свиня. Сега трябва да измислиш някакъв идиотски изход. Трябва, знаеш, че трябва да го взривиш, дори ако се наложи да застанеш там и. Хайде стига, и това са глупости. Що не се посъветваш с дядо си?

Да върви на майната си и дядо, и цялата тази вероломна, проклета страна, и всичките проклети испанци и от тая, и от оная страна на фронта. Да вървят всички на майната си. И Ларго, и Прието, и Асенсио, и Миаха, и Рохо — всички заедно и всеки по отделно. Да върви на майната си тая въшлива от предатели страна. И техния егоцентризъм и егоизъм, и техния егоизъм и егоцентризъм, и тяхното самодоволство и вероломство. Да вървят на майната си веднъж завинаги! Да вървят на майната си, преди да сме умрели за тях! Да вървят на майната си и след като умрем за тях. Вдън земя да потънат! Бог да го убие тоя Пабло. Пабло — това е всички те, взети заедно. Господ да му е на помощ на испанския народ. Всеки негов водач го препикава. За две хиляди години само един достоен мъж — Пабло Иглесиас, а всички останали го продават. А как би се проявил и той в тази война? Та не беше ли време, когато смятах, че Ларго е окей, Дурути също беше добър и собствените му хора го разстреляха в Пуенте де Лос Франкесес. Разстреляха го, защото искаше да ги вдигне в атака. Разстреляха го в името на славната дисциплина на недисциплинираността. Страхливи свини. Да вървят всички на майната си. И тоя Пабло, дето тръгна на майната си с моя взривател и кутийката с детонаторите. Да върви на майната си в дъното на ада! Е да, ама стана обратното — той ни прати по дяволите. Те винаги ще те пратят по дяволите, те, като започнеш от Кортес и Менендес де Авила и свършиш с Миаха. Че помисли си какво направи Миаха на Клебер. Плешива, себелюбива свиня. Глупаво, яйцеглаво копеле. Да вървят на майната си всички тези налудничави, себелюбиви, вероломни свини, които винаги са управлявали Испания и са командували армиите й. Майната им на всички само не на народа; а вземат ли властта, отваряй си очите на четири, защото не знаеш в какво ще се превърнат.

Яростта му започна да се уталожва, в колкото по-големи преувеличения се впускаше, толкова повече стихваше тя, защото бе започнал да сипе хули така безразборно и така несправедливо, че вече не беше в състояние да вярва на думите си. Ако всичко това е така, защо тогава си тук? Не е така и много добре го знаеш. Спомни си колко свестни има между тях. Колко много истински мъже. Възропта срещу собствената си несправедливост. Мразеше несправедливостта, тъй както ненавиждаше жестокостта и яростта го заслепяваше, но накрая гневът започна да утихва, червено-черният, заслепяващ, смъртоносен яд изчезна съвсем и в мислите му се появи онази празнота, спокойствие, яснота, хладна отчетливост, която се появява у мъжа, след като е имал полово сношение с жена, която не обича.

— А ти, бедно мое зайче — каза той, като се извърна към Мария, която му се усмихна насън и се притисна към него. — Ако преди малко се беше обадила, щях да те ударя. Какви животни ставаме ние мъжете, когато се разгневим.

Сега той лежеше притиснат до момичето, прегръщаше го, опрял брадичка на рамото му, и докато лежеше, съобразяваше какво трябва да извърши и как точно трябва да го извърши.

И не е толкова безнадеждно, мислеше си той. Съвсем не е чак толкова лошо. Не знам дали някой го е правил по-рано. Но след нас ще започнат да го правят, когато попаднат натясно. Само ако ние го направим и ако се узнае какво сме направили. Да, ако се узнае. Иначе ще има да се чудят как сме го направили. Малцина сме, но няма смисъл да се тревожим заради това. Ще взривя моста с подръчни средства. Колко е хубаво, че престанах да беснея. Не можеш да си поемеш дъх, както през буря. Да се нервираш — и това е разкош, който не можеш да си позволиш.

— Всичко е премислено, guapa — каза той тихичко в рамото на Мария. — То не те разтревожи. Ти не узна за него. Ще ни избият, но ще взривим моста. Нямаше защо да се тревожиш за това. Това не е много подходящо за сватбен подарък. Но нали казват, че крепкият сън е безценен. Ти има здрав сън тази нощ. Виж дали не можеш да си го наденеш на пръста вместо венчална халка. Спи, guapa. Спи хубав сън, любима. Няма да те будя. Това е всичко, което мога да направя за теб сега.

Той лежеше, прегърнал я много нежно, усещаше диханието й, чувствуваше как бие сърцето й и следеше времето по ръчния си часовник.