Читателски коментари (за „За кого бие камбаната “ от Ърнест Хемингуей)

  • 1. acutebujo (29 април 2014 в 20:40), оценка: 6 от 6

    Ърнест Хемингуей може да го харесвате, може да го мразите, но с тази творба (и с още няколко) той показва, че е един от най-добрите писатели на 20 век. Лауреата на нобелова награда обикновено не пише толкова дълги писания, той е по късите разкази и романи, но в това произведение няма една дума, която да не е на мястото си. Той е писател с изключително изчистен стил и се нарежда рамо до рамо с Ремарк.

    Ще цитирам историята, която той споделя пред приятелите си, когато бил предизвикан да каже цяла история : „Продават се: бебешки обувки, никога неизползвани.“

    Писател, който с кратки изречения оставя гореща диря върху теб, какво би станало, ако той напише роман съдържащ 484 страници? Това, което би станало при прочитането на „За кого бие камбаната“. Ще те умопомрачи. Всяка страница е като чашка абсент, която те зашеметява. Ако Паганини е дяволът на вълшебната музика, то Хемингуей е дяволът на прекрасната лирика.

  • 2. acutebujo (29 април 2014 в 20:45), оценка: 6 от 6

    Лауреатът* — това, че сбърках пълния член показва, че въобще не трябваше да използвам тази дума, защото Нобеловата награда, според мен, е доста комерсиализирана, това, че Ерих Мария Ремарк не я притежава го доказва.

  • 3. РА (25 юли 2016 в 11:02)

    Да, страхотна книга. Много ми допада стила на Хемингуей, с дни книгата не те оставя.

  • 4. emko8 (2 декември 2016 в 19:16), оценка: 6 от 6

    Хм… Ами какво да кажа — наистина шедьовър, без майтап. Разтърсващ, човешки и брутално истински. Между другото тук Хемингуей не е точно онзи Хемингуей, който познавах от други негови творби (Сбогом на оръжията, Старецът и морето, няколко разказа). Забравете за кратките изречения и почти репортажни описания. Тук Хемингуей е епичен както никога. 500-те страници може би идват малко досадни на моменти, обаче тъкмо когато започва да ви става скучно и сякаш от нищото идва някой брилянтен епизод, който просто не можете да не прочетете на един дъх. Велико! Три дни обхваща повествованието, но наистина в тях е събран целият живот. А и как само те държи в наелектризиращо напрежение до последния ред.

  • 5. mister_sou (13 май 2023 в 13:02)

    Видях тези двама души в караулното и те се обърнаха към мен (това беше лъжа). Надявам се, че хората винаги ще се обръщат към мен (това беше истина, макар че към него се бе обърнал ефрейторът, а не арестантите). Но Карков вярваше, че неговата достъпност носи добро и вярваше в силата на доброжелателната намеса. Това беше единственото, към което не се отнасяше с цинизъм.

    Край на цитата.

    Какво ли ще анализира Изкуствен интелект по този цитат?

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.