Христо Калчев
Сънят на уморения лъв (6) (вулгарен роман)

Шеста глава

— Оцеля, момче. Аз не се кълна, нито давам честна дума, но ти оцеля. Дяков бяга от страх.

— Да. Сърби и колумбийци му се явяват на сън. Тресе го нервата. Ще стои в Холандия, докато не разчистим терена.

— Тогава да му идем на гости, Блинд?

— Трябва да ти кажа цялата истина, господин генерал.

— Слушам те.

— Дяков знае, че си на остров Крит. Но иска да изтъргува тази информация.

— Откъде знае, че съм тук?

— Ченге от Ескадрона на смъртта. Анонимно. Знае, че си претърпял пластична операция, и не е сигурен дали ще те познае. Но казал: „Без глава да го видя, по походката ще го позная.“ Това са негови думи.

— Не съм заставал на пътя на новите босове.

— Но имат параноя на тема „Козел“. Дяков им внушава, че Петър Петров (Пепи Амигос) и Иван Тодоров-Доктора са ти предложили един милион долара да ги светнеш. Решиха да се застраховат и дадоха същата поръчка и същата сума за теб.

Изненадан, Козела подсвирна.

— И вършачът си ти, Блинд?

— Да, аз.

— И си тук, за да изпълниш поръчката?

— Не, Козел. Ако те убия, в София ще ме ликвидират или те, или Лазар Аса ще отмъсти за теб.

Козела изглеждаше разсеян и уморен, но мислеше трескаво.

— Дяков ще умре, Блинд, но ти ще бъдеш „фингърът“.

— Какво значи „фингър“?

— Човек, който показва с пръст жертвата.

— Ясно… Кога тръгваме?

— След няколко дни… Трябва ми време да уредя документи, маршрути и други подобни… Почивай, Блинд. Яж, пий, прави каквото искаш… Аз отивам да си върша работата.