Христо Калчев
Сънят на уморения лъв (10) (вулгарен роман)

Десета глава

Когато прегледаха регистъра на имотите за продан, Козела изтръпна. Къщата, която се подпираше в скалата на юг и от която го делеше една каменна ограда, се продаваше за жалката сума от 25 000 долара. Отидоха да я видят. Сградата беше боклук, руина, но мястото, около два декара и половина, потънало в дървета и храсти като джунгла. Козела купи къщата, без да се замисля и без всякакъв пазарлък, което озадачи, ала и огорчи критинянина, упълномощен да извърши сделката. На острова обичаха парите, но още повече обичаха надлъгването около окончателната цена.

— Това е коптор, Козел! — каза отчаяно Блинд. — Как ще въведа жена си в тази кочина?

— Купих мястото, момче. Тази барака ще изчезне до довечера.

Козела го заведе във фирмата, която беше направила неговия ремонт. Зарадваха му се като на месия. Те добре помнеха, че този клиент плаща кеш, без да се пазари, а в Крит, както и навсякъде по света, рецесията си казваше думата. Козела плати събарянето на постройката, изчистването на двора, дърветата обаче, най-вече кедрите и кипарисите, не пипнаха и с Блинд седнаха да разглеждат каталозите.

— Не се дръж като ощипана госпожица, Лука Брази — злобно каза той. — Не търси евтиното. „Евтино и качествено!“ е мечтата на идиота, приятелю. — За първи път го наричаше така и това не убягна от тренирания на интонации слух на Блинд. — Избери къщата, която ти харесва, и ще отговоря на нуждите на семейството ти. Не мисли за цената. Ще ти дам възможност да не останеш длъжник.

След двучасово колебание Блинд посочи двуетажен модел с басейн, патио и беседка от мрамор. Цялата сметка възлизаше на около 100 000 долара. Козела капарира строежа, фиксира тримесечен срок в договора и поведе Блинд към терасата на „Епимено“. Младият бандит вървеше като насън. Всичко това с мен ли се случва? — мислеше той и Козела го разбираше. Нямаше да му каже нищо унизяващо или ободряващо, още по-малко какво му предстои, за да „избие“ току-що отпуснатия кредит.

* * *

— Кой е Облака, Блинд?

Отново пиеха на терасата, Козела водка, младокът узо, гледаха яхтеното пристанище там, долу, на триста метра под краката им, и слушаха крясъците на гларусите, единствения шум в този ранен следобед на Крит.

— Лигльо от добро семейство, но е гледал много екшъни и се изживява като гангстер. Има брат, но той не е интересен. Живее в сянката на Облака. Млад е — 73-и — 74-и набор, нещо такова. Много страхлив, на вид внушителен. Дяков го наричаше „крадеца — джентълмен“… Козел?

— Слушам те.

— Не мога… Знам всичко за Облака, знам му и кътните зъби, но целият треперя. Може ли да отложим разговора за довечера.

Козела го разбираше отлично. Знаеше какви чувства бушуват в бандитската му душа, но предпочиташе да водят неутрален, ако не конкретен разговор, вместо да слуша благодарствени словоизлияния.

— Добре, довечера. Нямаме бърза работа. И без това ни чака дълга, ленива зима… Доколкото критската може да се нарече зима.

Блинд въздъхна облекчено.

— Никой не е правил за мен такъв жест, господин генерал…

— Козел — прекъсна го той. — Блинд, ти не искаш да водим „оня“ разговор. Добре, разбирам те. Аз обаче не искам да водя „тоя“. Ясен ли съм?

Блинд се усмихна приветливо:

— Тогава да пием?

— Наздраве! — Козела вдигна чашата до очите си. — Късметлия копеле си ти, Иванчо. Избра честния подход и не сбърка. Иначе скумриите досега да са те направили гол скелет.

— Наздраве, Козел — вдигна узото си и Блинд. — Благодаря!

* * *

— Козел, чувал ли си за Венци? Ъндърграундът го познава като Бен Търпин.

— Да, беше човек на Нерон Вълка.

— Точно така. Той доведе Облака при нас. Всичко започна в „Ред бар“. Дяков е внук на бачкачи, Облака — на някакви интелектуалци. Дяков решава, че са една черга хора, а всички останали — тъпи убийци. Пълнеж, роби и стока, както се изразяваше самият той.

— Сродна душа, Блинд. Няма по-директна предпоставка за взаимно доверие. Извинявай, че те прекъсвам, но причината да те разбера и приема е същата. — Козела веднага съжали за думите си. — И не злоупотребявай с доверието ми. Рядко го правя.

Беше мастилена нощ със звездна карта. Всички спяха, луната беше залязла и освен някое и друго пролайване на куче никакъв шум не се чуваше.

— Добре те разбирам. Козел. Иначе щях ли да искам помощ?

Пиеха вино — студено, родоско. Блинд със смокини, той с маслини и козе сирене. Не му помогна да продължи… Все още беше разстроен от собствените си думи, но младокът не беше разбрал нищо от настроението му и уверено продължи разказа си:

— В бара става тази среща. Дяков идва с Мухата и Бен Търпин.

— СДС е на власт в момента?

— О, да. А това е златното време на руската мафия у нас. И Измайловската, и Солнветската бригада започват трайно да се настаняват в София и по морето.

— Участвах в тази война, Блинд.

— На страната на Нерон Вълка. Дяков обаче е самостоятелен играч на гангстерския терен и има нужда от мозъци. Мускулести идиоти има достатъчно, но умни копелета липсват. Дефицитът е страхотен…

— Знам с какви хора разполагат идиотите, Блинд.

— Естествено, затова ти казвам, че Облака коренно се различава от тях. Лорд между овчари. Кара скъпи коли, носи елегантни маркови костюми, държи се като джентълмен, но иска големи пари и знае, че те са единствено и само при нас.

— И Дяков му дава този шанс. Спри, Блинд. Почва да ми мирише на детска приказка. Действия и факти! С тази трогателна биография ще ме разплачеш, копеле смахнато.

Козела очакваше да го стресне с тази реплика и да прекъсне уморителния контакт поне до следващия ден, вместо това го развесели и го направи по-словоохотлив.

Последва обстоятелствен екшън. Дяков праща Облака да смачка някакви руски мафиоти. На вратата звъни форлойферът, човекът, който върви пред ударната група. Руснаците го убиват и се барикадират, а Облака носи трупа му до „Пирогов“. Така името му се появява в криминалните хроники. Дотогава е господин Никой. Връщат се Дяков и Мухата. Избиват руснаците и Облака от студент се превръща в престъпник. Един от отбора. Името му гръмва сред бандитите, започват да го познават от ВИС, СИК, „777“…

— Стига, Блинд. Познавам добре периода. Ще продължим утре в „Епимено“. И нещо важно, приятелю. Интересува ме периодът след потапянето на Козела. До утре.

Тази нощ спа като новородено. Събуди се с една мисъл: Наистина ли Нищото е нищо, когато го наричат нещо?