Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Вулгарни романи (10)
Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,1 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
fantastyt (2012)
Корекция
Дими Пенчев (2012 г.)

Издание:

Христо Калчев. Сънят на уморения лъв

Издателство „Световит“, София, 2003

Оформление: Йови Николов

История

  1. — Добавяне

Дванайсета глава

На 7 декември, неделя, в дванайсет часа на обяд Йон Марин — Козела и Иван Дреков-Блинд влязоха в ресторанта на хотел „Савоя“ в Цюрих. Полковник Джон Хакел вече ги чакаше на една от масите в полупразното заведение. На следващата сутрин Блинд щеше да постъпи в частната клиника на професор Гьотц за пластична лицева операция, а Хакел и Козела да останат сами и на спокойствие след близо две години пауза.

— Дължиш ми обяснения, Джон — каза Козела, след като представи младока и седна срещу Хакел.

Хакел кимна.

— Знам, Козел. Алкалай ти приписа убийството ми, но нямаше как да се намеся.

— Къде беше?

— Багдад. Дълга история.

— Мисия?

— Арест… Едва отървах кожата.

— Но ти си офицер от КГБ…

— Американски евреин и полковник от ЦРУ…

Козела се усмихна криво.

— Какво те спаси?

— Българската мафия.

— Лъжец!

— Не бързай със заключенията… Утре ще научиш подробностите.

Антракт? Какво е антракт, да му ебеш майката! Пауза между две мълчания.

* * *

— „Ню Йорк Хералд Трибюн“ публикува некролога ти, Джон?

— Некрологът на немския евреин Ханс Хакелман, нали?

— Да.

— Това е друг човек, Козел. Не само ти, но и Алкалай, и Виктор Бут… много хора се заблудиха. А това ми развърза ръцете… за известно време. Наградата за главата на Осама беше в сила. Имах сведения, че е в Багдад. За останалото сам можеш да се сетиш.

— Не съвсем… Осама, Багдад, българската мафия. Сложен пъзел, Джон.

— Не бързай, приятелю. Време е да видим твоя опериран бандит. Ще говорим, докато обядваме. Ще чуеш всичко, което те интересува, Козел, но не безвъзмездно.

— Каква е цената?

— Триъгълникът „Исламболи, Бут, Козел“.

— Охо! — Козела се направи на изненадан. — Искаш да влезеш в мръсния бизнес?

— Винаги съм бил вътре, Козел. Въпрос на гледна точка. Да вървим! Започвам да огладнявам.

* * *

Главата на Блинд беше бинтована така, че се виждаха единствено очите и устните му. Пушеше на балкона на стаята и рееше поглед из езерото.

— Как си, младеж? — попита бодро Козела.

— Не знам… Ще видим след една седмица.

— Болеше ли?

— Не, чувствам се странно… глупаво.

— Това чувство ми е познато. Изпитвал съм го. За добро е, Блинд. След една седмица и дяволът няма да те познае.

— За дявола не знам, Козел — унило, много унило звучеше момчето, — но жена ми с пълно право може да ми заяви, че не е омъжена за мен.

* * *

— Стигнахме до българската мафия, Джон.

Обядваха в пътен ресторант в Шпрайхенбах и не бързаха. Хакел беше със собствения си „Крайслер Ийгъл“. Козела — пасажер със свободно време в излишък.

— Вашите съмнителни връзки с Ирак са много стари, Козел. От времето на така наречения „износ на революция“.

— Добре помня тези времена — кимна той.

— Създавате предприятието „Кинтекс“. За любопитния поглед — „Кинкалерия и текстил“, за осведомения — „Износ на оръжия за Третия свят“. Обучаване на бойци във вашите страни.

— Знам.

— Знам, че знаеш. Рухна Берлинската стена, комунистите се разделиха на социалисти и демократи и започна големият грабеж. И това помниш, нали?

— Разбира се.

— Да, но кадрите ви останаха непокътнати. Както у вас, така и фундаменталистите, които създадохте на Изток.

Козела кимна. Старата, позната, а и затова отегчителна приказка.

— В багдадската тюрма попаднах в ръцете на някой си полковник Ясин Рахман. Помниш ли такъв човек?

— Не.

— Той обаче те помни. Нещо повече — че работиш с Хауки Исламболи и Виктор Бут и обслужваш тяхната кауза.

— Как стигнахте до моето име?

— Мое дело, Козел. Разполагам с три правдоподобни легенди. Американски офицер от ЦРУ — отдел „Дръг Дипартмент“, американски евреин — офицер от Мосад, и немски офицер, вербуван от КГБ — контрол на агентите ни в Близкия изток.

— Първите две са смъртоносни.

— Да — усмихнат иронично, каза Хакел. — Затова избрах третата. Трябваха ми опорни точки. Нямах право да намеся Алкалай. Евреин, сабри, висш олигарх на съвременна Русия… Скандалът щеше да се превърне в цунами и тогава никаква сила на света не можеше да ми отърве кожата.

Козела разбра почти всичко.

— И ти избра триъгълника „Хауки, Бут, Козела“?

— Точно така. Помолих Рахман да се свърже с Бут. Той им обясни кой си, Козел, но им отказа всякакъв достъп до тебе!

Слава тебе, Господи! — наум помисли Козела, но каза:

— Знам къде е триъгълникът. Не знам къде е българската мафия.

Хакел му се усмихна подкупващо.

— И аз не знам. Контактът ми с вашите бандити струва един милион долара. За твоя сметка, Козел.

Евреинът си е евреин!

— Скъпо струваш, кагебеецо!

— Приемаш ли цената?

— Не.

Хакел умееше да мени настроенията на лицето си като етапите на лятната буря.

— Повтори го, Козел.

— Отговорът е същият, полковник. Не! Но понеже съм ти длъжник… само две екзекуции преживях заради теб, ще ти дам възможност да си избиеш загубите.

— Как? — остро попита Хакел.

— В София.

— Подробностите?

— В София, Хакел. Уморих се. Плащай и да потегляме. Аз съм болен човек, полковник.

* * *

През нощта отново се зароди онзи сън. Младата жена с детенцето… Наклонената улица… Слънце, цветя, птички и автобусът отново се спуска с грохот надолу… И пак същият ужас в очите на шофьора, който не може да овладее машината и всеки момент ще прегази вратлето на малкия. Но Козела не е в същата форма. Това не е същият лъв от предишния сън… Скача наистина, но бавно, неловко, тромаво… Успява да измъкне момчето от връхлитащия автобус… Успява със сетни усилия, но разбива главата си в насрещния бордюр.

Козела излезе от сънния кошмар и седна на леглото. Трепереше, беше вир-вода от пот и главата му се цепеше по шевовете… Що за идиотски сън, по дяволите? — помисли той, разтривайки слепоочията си. — Що за знамение? Легна отново, но посрещна изгрева буден.