Христо Калчев
Сънят на уморения лъв (13) (вулгарен роман)

Тринайсета глава

Критската зима нямаше нищо общо с континенталната, камо ли с българската. Беше 6 февруари 2003 година, най-студеният ден на острова, а термометърът показваше 19 градуса по Целзий.

Малкият бандитски рай изглеждаше спокоен. Осип беше в колежа, баба му почти не излизаше от стаята си и Флора имаше много повече свободно време за него. Толкова, че на моменти на Козела му ставаше досадно и се измъкваше от грижовното й опекунство под претекст, че е уморен или че го боли глава.

Хелън и Коста Македонеца имаха свой живот, предимно секс — ненаситен, безконечен, а когато не бяха в леглото, скитаха, хванати за ръка, из Мегало Кастро или ядяха октоподи и пиеха рецина в някоя от пристанищните кръчми. Единствено Блинд се въртеше около него, но предимно да попита: „Има ли нужда от нещо големият бос?“, и да се прибере недоумяващ в къщата си, след като е чул поредното: „Не още!“

Ася, жена му, и малкият Васко бързо свикнаха с острова и не бяха редки случаите, когато Козела я чуваше да пее български шлагери през оградата. Дали да не избия врата — комшулук? — минаваше му през ума, но засега отлагаше тази идея. — Рано е. Нека Флора е инициатор на подобна стъпка.

Джон Хакел го замести в триъгълника, но се пренесе от Цюрих в Амалфи, на Италианската ривиера. Швейцария беше щабквартира на всички световни шпионски централи и на „течение“, както се изразяваха тарикатите, а Амалфи срещу остров Капри беше първият достъп към Малта и египетския принц Хауки Исламболи, ключовата фигура или генералния принципал на колумбийските картели за Европа. Хауки имаше още едно прозвище, „бащата на кокаина“, а както е известно, това е дрогата на богатия.

Виктор Бут мълчеше там, в дебрите на Източна Африка, но Лазар Аса поддържаше връзка и с него, и с Козела. Каналът беше свободен и подсигурен, а това означаваше, че доходите са ритмични. Аз съм в отпуск по болест — вътрешно развеселен си казваше Козела, правейки анализ на обстановката. — Да, но този шибан отпуск все някога ще свърши и тогава ще се наложи да се върна в България!

Имаше време, отлагаше за необозримото бъдеще тази необходимост, но знаеше, че предстои, и това несъзнателно го държеше нащрек.

Появата на Блинд го извади от тежките размисли. Момчето се задаваше по пътеката между кипарисите с ръце в джобовете и цигара в уста. Да, това беше Иван Дреков-Блинд, но само защото Козела знаеше, че е той. Срещу него вървеше млад мъж с друга физиономия и променена походка. Навремето първото му впечатление бе „любовник от сапунен сериал“, сега и физическият руснак, и търсената, а защо не и постигнатата агресия на тялото говореха за трениран командос във временен отдих.

— Преча ли ти, Козел?

— Не, заповядай.

Козела пиеше бира на масата под кедрите и нямаше нищо против да сподели нечия компания.

— Ася и малкият заспаха — неопределено каза младокът.

Беше два следобед. Абсолютно нормално време за сън на тази географска ширина.

— Ти защо не дремнеш?

— Сън не ме лови. — Блинд седна гъвкаво срещу него. — Къде е Флора?

— Играе пасианси на компютъра. Ще пиеш ли нещо?

— Да… Козел?

— Слушам те.

Наля му уиски, извади лед и се върна на мястото си.

— Знам кой застреля Тигъра.

— За Моимир Барич ли говориш?

— Да.

Козела настръхна.

— Чакай малко. Преди да ми кажеш кой е хитменът, искам да знам как научи името му.

Блинд кимна, отпи, мълча дълго.

— В София имам един приятел. Обадих се на Лазар Аса с молба да го пази от моите „поръчители“.

— През главата ми?!

Блинд продължи да кима.

— Той ми е като брат. Козел… Доверявал съм му жена си, парите си… Никога не ме е предал.

— Какво ме интересува това, момче! — кресна Козела, но бързо сниши тон. — Тоя твой брат знае ли къде си?

— Не, за бога! Кълна ти се, Козел. Не съм говорил с него. Обадих се на Аса.

— Продължавай! — тихо изсъска Козела.

— Преди един час говорих с Лазар. Коко Русия, така се казва момчето, лежи в „Пирогов“… с отрязани уши, нос, гениталии. Ръцете и краката му са изпочупени на десетки места. — Блинд изхлипа. — Както каза Аса, „прилича на порцеланова кукла, разбита в стената“.

— Защо е жив? — глухо попита Козела.

— Той не им трябва, те искат мен… Знаят, че при следващата им среща ще омекне.

Козела се наведе през масата.

— Кои „те“, Блинд? Говори с имена!

— Мухата и Облака.

Козела стана, наля си водка и набра Лазар Лазов. След петнайсетина минути бившият ескадронист потвърди информацията. Когато се върна на масата, Блинд пиеше второ уиски и гледаше тъпо в една точка.

— Излиза, че стрелецът на летището в Атина е бил Мухата?

— Сретен Йосич… нямам друго обяснение.

— Той е в холандски затвор.

— Така е… Дяков, Мухата и Облака откраднаха дрогата на земунци. Сретен дойде да я прибере, ако не нея, паричния й еквивалент. Тримата, в комбина с някои полицаи, го шитнаха на властите и ето ти екстрадиция. Дотук добре, но тигрите на Аркан не са правени в гъз и не оставят предателите ненаказани. Докато Моимир Барич, Легия, Шиптър и другите вършачи са живи, в София ще бъдат на тръни.

Така е, да му ебеш майката! — помисли Козела, но попита:

— Добре, Мухата убива Моимир… Разбирам мотивите. Но защо остави Ася и Васко на мира, щом имат такава нужда да те смачкат?

Блинд вдигна глава.

— Тук е ключът от гардероба, Козел. Нашите играчи имат връзка с измайловците в Москва. Оттам са прихванали Моимир. Разбрали са, че има самолетна резервация за София, а една седмица по-късно — от София за Атина. Решено бе ударът да бъде в края на дестинацията. Убийствата в България станаха прекалено много и МВР, ще не ще, трябва да обяснява на хората кой стои зад касапницата.

— Искаш да кажеш, че Моимир е оставен в София без контрол?

Само да кима ли знае това момче? — изнервен до лудост помисли Козела.

— Появата на Ася и сина ни на летището в Атина е била истински шок за Мухата — тихо каза Блинд. — И всъщност провал. Йозич е в пандиза и е по-малка заплаха за тях от Блинд, който е на свобода и в неизвестност.

— В относителна неизвестност, момче. Щом жена ти е тук, значи и ти си някъде в Гърция или по островите.

— Да, Козел. И със сигурност ме търсят вече.

— Аса твърди, че Мухата и Облака са в София.

— Те да, но бригадите им със сигурност слухтят наоколо. Открият ли ни, и двамата ще се появят по най-бързия начин.

— Ти си неузнаваем.

— Но Ася не е. Намерят ли нея, аз съм лесен… Но ще посегнат и на теб. Ти си най-старата и най-трудната „поръчка“ в България, Козел.

Мълчаха дълго, после старият лъв доля чашите и се облегна на плота. — Какво още не знам за Мухата, Блинд?

— Ироничен прякор. Не кара кавазакито си под двеста километра в час, смята го за обида. Ако ти е приятел, все едно ти е брат, ако ти е враг… — отново мисли дълго. — Сам се увери — перфектен стрелец. Какво друго? Казва се Светослав Йорданов. Женен, с две деца. Беше верен като куче на Деян Дяков…

Козела прекъсна рисуването на този портрет. Образът му беше напълно ясен.

— А за Облака?

— Облакааа — провлече Блинд. — Интелигентен, елегантен. Сигурно има хиляда вратовръзки. Шие си костюмите по поръчка. Прилича на министър. — Блинд отпи дълга глътка, запали цигара. — Облака е човекът, който издава смъртните присъди в България…

— Снимка? — прекъсна го Козела.

— Не, мрази да се снима. Трима от охраната му се грижат за отстраняването на фотографите…

Козела го прекъсна отново.

— Адреси, любими барове, навици?

— Знам всичко и за двамата.

Козела стана.

— Добре, Блинд. Това е достатъчно. Ще се наложи да им идем на гости. Трябва ми един месец, за да подготвя терена.

— Заминаваме за София?

— Естествено, момче. Работа, която не си свършил сам, не е свършена. Или искаш да ги изчакаме тук?

— О, не! Опазил ме господ… Не искам жена ми…

Козела не го дочака да довърши.

— Подготви Ася и чакай иширет. Мохамед не чака планината да отиде при него… Или как беше? Нещо подобно. Готви се, Блинд. Скоро тръгваме.