Христо Калчев
Сънят на уморения лъв (4) (вулгарен роман)

Четвърта глава

На другия ден Козела изпрати Моимир Барич да доведе Блинд на обяд. Флора, сервирала им на отделна маса под един от кедрите, се оттегли.

— Записваш ли ме, Козел? — попита Блинд.

— Не. Не пиша роман, а реша ли, нито ще откриеш бръмбара, нито можеш да предприемеш нещо, ако случайно се натъкнеш на него.

— Ще решиш ли? — попита усмихнат Блинд.

— Не.

— Благодаря, Козел. Ти си най-големият пич на всички времена.

— Заеби комплиментите. Как разбра за Ескадрона?

— Първо чух мълвата, под сурдинка, разбира се… После ти започна мокрите поръчки. Тогава вече нямаше място за съмнения.

— Какво знаеш за мен, Блинд?

— О, много неща, но не съм сигурен кое е истина, кое е легенда.

— Пиеш ли?

— Вече да… и пуша. Нямам нерви, Козел. Живея в някакъв екшън филм и отдавна съм на лекарства.

— Дрога?

— Засега се въздържам.

— Какво да ти налея?

— Уиски… Ти пиеш водка, нали?

— До инфаркта, да. И сега ще пия една малка. Наздраве!

— Наздраве, Козел.

— Очакваш ли нещо от мен, Блинд?

— О, да… Ще ти стане ясно на края на разговора какво.

— Аз не съм здрав, Блинд. Инфарктът е сериозна работа!

— Ще говорим на края, генерале.

— Не ме наричай генерал. Отдавна не съм на служба.

— Генералът никога не е бивш, Козел. Като негъра, проститутката и комуниста.

Беше ред на Козела да се усмихне.

— Наричай ме, както искаш. Откъде ще започнем днес?

— Искам, Козел, да ти нарисувам истинския портрет на Деян Дяков.

— Давай.

— След конфликта с висаджиите Дяков увисва без пари и с неустановено положение. Натискат го ежедневно: „Щом сме във война с ВИС, трябва бързо да се влеем в СИК!“ Дяков отначало се дърпа: „Аз съм самостоятелен играч“, ала в крайна сметка безпаричието го принуждава да отстъпи. СИК вече е конструиран, но му дават право да запази структурите си.

— На подчинение в СИК?

— Не, Козел. Личната армия. Започва поголовен грабеж на луксозни коли — марките ти са известни, само в София около тридесет лимузини било за откуп, било завинаги.

— Познавам и други крадци — обади се Козела.

— О, и аз. Още в началото на деветдесетте години ограбват няколко от крупните иманяри и натрупват добри пари. Истинският възход започва, след като ти отстрани Нерон.

— Което само по себе си означава смъртен конфликт с ВИС и СИК едновременно?

— Точно така, Козел — каза Блинд, като си даде вид на приятно изненадан. — Загряваш от половин дума, генерале. Означава тлееща омраза, която предстои да избухне. Ала в онзи период смъртта на Нерон предвещава златните години за СИК. Повечето бригади на ВИС минават към СИК до един момент, когато артистите от висшите етажи заповядват: „Стоп! Калигула е добър вожд. Ще запазим ВИС непокътнат.“ Идва времето на Косьо Самоковеца.

— Тази птица я помня, някога беше охрана в хотел „Самоков“.

— Така беше. Нерон работи там по същото време. Косьо не е борец, дори не е спортувал. Нерон обаче харесваше такъв тип хора. Имаше цял отбор нещастници около него. Косьо се издърви дори на Дяков. С охраната си наби един от близките приятели на най-страшния човек сред гангстерите.

— Теб?

Блинд онемя.

— Не. Защо мислиш, че съм близък приятел на Дяков?

— Защото го мразиш в червата си. Такава омраза се поражда само след много близко приятелство.

— Прав си — каза Блинд след дълго мълчание. — Но моят случай е малко по-различен. Ще разбереш накрая.

— Чакай, Блинд. — Козела беше казал, че ще пие само една малка водка, но когато чашата му остана празна, си наля сто грама и сипа уиски на госта си. — Дотук говорим само за бандити. Време е да минем и на полицаите… Или по-точно — на бившите барети.

— Дълга и опасна тема, Козел.

— Знам, но иначе тази изповед е излишна. Почини си, пий, изпуши си цигарата и се готви да рисуваш портрета на оня фукльо Бойко Борисов.

Този разговор се отлагаше два дена. Блинд живееше в хотела на пристанището под фалшива регистрация, уредена от Лазар Лазов — Аса, но Козела реши, че е рисковано да се мотае из пристанищните кръчми. Шансът да го открият на Крит беше минимален, но все пак съществуваше. Блинд се пренесе при него въпреки мълчаливото несъгласие на Флора. Решението беше негово, а това означаваше, че не подлежи на обсъждане. Най-после разговорът се състоя.

Бяха отново под кедъра и пак пиеха, когато Блинд се обади:

— За да разбереш Бойко Борисов, трябва да познаваш Румен Николов-Пашата.

— Знам го, Блинд. Беше в отряда на баретите. После мина към СИК.

— Не, създадоха „Аполо Болкан“. Помогна им един мъж, който няма нищо общо с престъпния контингент — Стоян Хранов, шеф на спортния клуб „Левски“. „Аполо Болкан“ е дело на Пашата и Кимбата. Помниш ли тези имена?

— Да.

— А бай Добри, Акулата, Пелтека, Алчо Трактора?

Козела поклати отрицателно глава.

— Всички излязоха от баретите и минаха на другия бряг. По това време Бойко Борисов правеше тъкачни цехове. Пашата му подхвърляше по някой и друг обект. Приятели са и до днес въпреки различния социален статус.

— С други думи, генерал Борисов е мутра?

— Не, Козел, просто е верен приятел на Пашата и някои други босове. Убийството на Кимбата вбеси Пашата.

— Той е една от причините да ме потърсиш, нали, Блинд?

Блинд се усмихна с всичките си зъби.

— Знаеш тримата поръчители. За последния не сме говорили още.

Заваля дъжд, изви се лятна буря. Козела се почувства уморен.

— Ще дремна час-два, Блинд. Като се съберем отново, ще искам отговор на два много съществени въпроса: кой си ти, господин Блинд, и какво искаш от мен? Имаш ли отговорите, продължаваме. Ако не, още сега можеш да хващаш пътя.

Блинд кимна.

— А как се добрах до теб?

— Знам от моите хора в София. Аз им казах да те пратят на острова. Направи си сметката, съсредоточи се и се готви за тежък разговор.

Флора го чакаше, седнала до леглото му.

— Уморяваш се, Йон. Не е разумно в твоето състояние.

— Чувствам се добре, скъпа. Поне не забелязвам някакви сърдечни смущения.

— Защо отлагаш нашия разговор, Йон? Искам да знам имената на враговете ти… и адресите им.

Козела я целуна в устата, прекара ръка през кръста й и я придърпа върху леглото.

— Искам те. Флора. Луд съм за ласките ти… Но май още е рано.

— Ще бъде престъпление, любов моя. Ще му дойде времето. Кога ще проведем оня разговор?

— Скоро, сега имам друга работа.

— Колко време… тоя тип?…

— Колкото трябва, мойто момиче. Бъди спокойна и любезна с него. Той е тук, за да търси закрила, и не е опасен за Осип и теб… Остави ме да дремна и приготви вечеря. Пищна вечеря с всякакви напитки. Македонеца, Шумадиеца и Блинд ще вечерят с нас.

 

 

Козела се събуди по тъмно. Масата беше сложена и гостите бяха насядали около нея.

— Съжалявам, Блинд. Ще продължим утре с кафето.