Христо Калчев
Спрете полета на сокола (9) (вулгарен роман)

IX

На пръв поглед всичко беше готово за генерална схватка. Маласа беше ударил балтията на петдесет на сто от наркодилърите. Плъха беше подхвърлил другите петдесет на сто, като информация на МВР. Криминалната картина в България се променяше. Затова бяха необходими бързи реакции. Козела се чу последователно с Алкалай, Хакел, фон Веер, но когато поиска последната среща с анонимната „Кетрин Хепбърн“, отново се появи Бенина. Беше се постарала да загуби част от предизвикателния си вид, а пък и беше девет часа сутринта. Час, в който агресивният секс е в упадък.

— Приличате на Мария от Магдала! — възкликна Козела, когато я видя да се задава срещу него.

— А вие на Йоан Кръстител! — отговори младата курва и седна срещу него. — Ебавате се с най-силната структура на света, генерале!

— Цял живот съм го правил — каза отегчено Козела, — но прехвърлих петдесет години и съм жив. А къде са братята ти, млада лейди?

„Бяс“ това беше, което прочете в очите й.

— Мразя те, Козел! — тихо прошепна Бенина.

— Аз те харесвам, Бени! — отговори Козела. — Ако бях двайсет години по-млад, сега ръката ми щеше да бъде на чатала ти.

— Нещастник… — все по-глухо, и все по-злобно продължи да съска момичето. — Имам пълномощие да ти кажа, че ти е обърнат пясъчния часовник.

— Ако през него трябва да потече цялата Синайска пустиня, в крайна сметка ще умра от досада, млада лейди! — криво усмихнат каза Козела. — Кажи на твоята, не знам как да се изразя, да речем покровителка, че знам количеството пратка и начина на внос. Този път, нахалството на бандите прехвърля всяка фантазия.

— Нещо по-подробно? — попита младата еврейка. — Аз все пак трябва да докажа, че не говоря глупости.

— Бени, моето момиче! — каза Козела. — На този свят има две безценни стоки — информацията и кореспонденцията. Всичко друго се плаща с пари, мила! Включително и любовта. Вие, младите как го наричате?… Май ебане! Имам какво да кажа, но само лично, мила! Информацията е като чукането — прави се между двама души.

— Не ме ебавай, Козел! — изсъска Бенина. — Аз съм участвала и в масови упражнения. Изровѝ от пиянския си мозък думата, която ти убягва!

— Ще го направя лично, мила! А сега, кажи на Мосад, че Влад ще остане в мои ръце, докато аз не реша друго. Че в България ще влезе десет тона кокаин, във вид на гризини и чипс, и че съм пратил човек срещу Доган. Не ми се мотайте из краката по пътя! Махнете всички самодейци, които приличат на Мерилин Монро колкото Арета Франклин и от километри миришат на печени яйца по еврейски. А сега, ако искаш, можеш да ме попиташ нещо лично!

— Искам да чуя Влад, Козел! — доста разколебана каза Бенина.

От нахалния й вид беше останало малко, но това я правеше още по-красива и атрактивна, макар че това беше само констатация, която нито му вършеше, нито щеше да му свърши някаква работа.

— Слушай, моето момиченце! — каза Козела — Бъди коректна пощенска кутия и аз ти обещавам да се срещнем с братовчед ти. Бени, скъпа, аз бях ченге, бандит, убиец, но съм твърде честолюбив, за да съм лъжец. Справѝ се с твоята част от задачата и остави другото на мен!

— И все пак… — опита да възразява Бенина.

— Приключихме! — отговори Козела. — Ще пиеш ли нещо?

— Един билков чай, — след дълго обмисляне отговори младата еврейка и попита: — Все пак коя беше тази дума?

— Не се сещам в момента.

Иззвъня телефона:

— Ънкъл Йон! — чу познат глас. — Няма нищо по-просто от това, да станеш член на нова партия.

— И ти си?… — попита Козела.

— Координатор за Североизточна България.

— Това е първият етаж, блонди! — каза той и изключи апарата.

— Думата ли те интересува, моето момиче? — обърна се той към младата еврейка. — Оставям на теб да се сетиш коя е тя. Ще ти кажа обаче нещо друго. Тези, които се пришиват към тази шевица, се наричат делегати.

— Козел, — тихо каза момичето — един ден ще ти еба майката! Един ден ще рониш кървави сълзи, че някога си се срещнал с мен!

Не беше единствената, която би постъпила по този начин, а още по-малко, която би го желала. Но много малко бяха тези, които биха посмели да го кажат открито, а Козела беше човек, който ценеше куража.

— Целувам ти ръка, Бени! — каза кротко той. — Имам една молба, мила! Ако някой ден се наложи ти да решаваш съдбата ми, направи го бързо и без канибалски перверзни. Аз съм стар човек, с рухнала нервна система и вече не издържам на болка.

— Аз издържам на ярост, Козел! — каза Бенина и стана. — А коя беше думата, за която не можа да се сетиш?

Вътрешно развеселен, Козела каза:

— Омбудсман, скъпа!

— Ебала съм ти майката, мъртъв плъх! — каза Бенина и излезе от кафенето.

Разбира се, думата беше сюпериор и двамата я знаеха, но никой не я произнесе на глас.

Исус Христос се беше доверил на Петър, той го беше предал два пъти и два пъти беше посипал главата си с пепел. Крехко нещо е човешката психика. Не издържа на страх, болка, студ, жега, но и нещо много необяснимо мислеше Козела, докато се готвеше да вземе генералното решение. Човека е нещастна продукция на природата и тя го е унижила със секреции. Дали се нарича отделителна система, менструация или семе отделяне, все в гъз мислеше той и се загледа тъпо в една точка. И въпреки това, хората са така устроени, че не могат да съществуват без доверие един към друг, колкото и наивно да изглежда това.

Светът вреше и кипеше, новините бълваха ислямски тероризъм от Филипините до Босна. Резаните се опитваха да превземат света, ползвайки милиардите, които християнският свят им беше дал в ръцете.

Какво ме интересува всичко това? Козела стоеше, загледан в телефона. Трябва да се обадя на Флора и да я успокоя! мислеше той, а знаеше, че не бива да го прави. Ако не българските служби, Мосад със сигурност щеше да проследи разговора и тогава от сътрудник щеше да им се превърне в роб. А трябваше да се докопа до Влад Аберман и да приведе ноу-хауто му в употреба.

Що за птица е този Ангел Сотиров?

Един час по-късно Плъха му беше направил справка. Макар и кодирана, тя носеше известна информация. Внук на първия банкер във Варна, женен за румънка. Баща му завършил в Женева юридически факултет, лежал в Белене и изчезнал безследно.

Самият той, трафикант на автомобили, с криминално досие, недоказано поради твърдия му характер. Така завършваше справката. Козела знаеше какво значи тази характеристика. Преведено от полицейски на нормален език, това значеше „и да му стреляш в устата, няма да я разпечаташ“.

Сто осемдесет и три сантиметра, седемдесет килограма лично тегло, нокаутирал на летището във Варна при битова свада олимпийски шампион по бокс, десет сантиметра по-висок от него и трийсет и пет кила по-тежък.

За голяма изненада на Козела, състезател по пинг-понг. Този е педераст… помисли той, после препрочете досието му и се натъкна на една подробност, която първоначално му беше убягнала. Изпратен в ТВУ — Бойчиновци, същият този млад човек, беше пребил до смърт двама хомосексуалисти, които, възползвайки се от нощта, се бяха опитали да го насилят.

Козела беше гледал дерби на две места по света — „Велка Пардубицка“ и „Йоркшир Шайер“. Той беше видял и запомнил как се залага на кон. В това имаше и риск, и случайност. Но беше много уморен, за да бъде сам и единствен кукловод в пиесата.

— Сотан, — каза той — ела, моето момче! Налага ти се да пътуваш по света.

— Не знам езици — отговори младокът.

— Ще пътуваш с преводачка — отговори Козела и затвори телефона.

После го набра отново.

— Утре в дванайсет часа на обед, когато завият сирените, (беше втори юни), те чакам в „Радисън сас“!

После се обади на Бенина.

— Здравей, изкушение! — каза той. — Приех офертата. Утре заминаваш на среща с братовчед ти, но имам едно условие.

— И какво е то? — отговори нахалният глас на младата курва.

— Твоята шефка да остане заложник, докато се върнеш. Имаш един час на разположение!

Не минаха и десет минути, когато офертата беше потвърдена.

— Г-н генерал?… — попита на английски еврейката, която говореше перфектно български, а и всички други европейски езици. — Имах две поръчки, какво стана с тях?

— Ако става дума за Абу Тадж и Ахмед Доган и двамата са в процедура — отговори Козела.

После се разсмя от собствените си глупости и продължи:

— Чували ли сте нещо по-безсмислено, мадам?

— Не! — каза имитацията на Кетрин Хепбърн.

— И аз… — каза Козела и изключи апарата.

После се обади на Флора. Когато чу гласа й каза:

— Обичам те! Обичам и сина ти, и майка ти, и всичко, свързано с вас, обичам и дома си, но ако продължа ще бъдете мъртви. Ще се върна, когато мога, скъпа!

— Йон! — изкрещя Флора, но Козела изключи телефона.